В процесът на вземане на решение при евентуална криза печели този командир, които намери начин да се справи с недостига на информация в „мъглата на войната“ и проблемът с нейното бързо обработване за последващи действия. Стремежът на всяка от конкуриращите се страни е да повлияе на решенията на другата и да предпази от подобно влияние своя процес на вземане на решение.
Това явление за първи път е описано през 1964 г. от Джон Бойд – полковник от ВВС на САЩ, който предлага концепцията на т.н. когнитивният цикъл – НОРД. Акронимът е съставен от думите: наблюдение, ориентация, решение, действие. С него се описва основната последователност от действия (процедури), изпълнявани при реализацията на когнитивните процеси. Идеята е, че чрез рязко съкращаване на времето за протичане и увеличаване на обхвата на НОРД, могат да се развият възможностите за ранно предупреждение и своевременна реакция на заплахите.
Поради това се оформят следните четири основни елементи на информационното превъзходство:
- превъзходство при добиване на данни от наблюдението;
- превъзходство в начините на обработка на данни за ориентация;
- превъзходство в начините и средствата за обработка на информация и взимане на решение;
- превъзходство в оценяването на получените знания и разбирането за ситуацията, както на ръководството, така и на населението и съюзниците.
Основното усилие на специалистите по информационна сигурност е да разширят и развият възможностите за ранно предупреждение, осигурявайки на държавното ръководство време за оценка на обстановката и вземане на решения. Това се постига чрез провеждане на информационни операции за завоюване на информационно превъзходство. Средствата за тях постоянно се подбряват за да се стигне до идеята за всеобхватния подход и тяхното съгласувано действие.
От 2009 г. в НАТО е приета концепция за стратегическите комуникации, която да улесни съгласуваността между институциите и тяхното влияние в съвременното информационно пространство. Според нея стратегическата комуникация е координирано използване на комуникационните дейности и способности, като публична дипломация, военен PR, информационни и психологически операции, в зависимост от случая – в подкрепа на политиките, операциите и дейности за постигане на целите на организацията[1].
Подкрепата на населението е от решаващо значение в днешната оперативна среда и за да се получи тя, се изисква значително увеличение на скоростта на комуникация, както по вертикала, така и по хоризонтала, което може да се постигне със съвместна работа и овластяване на изпълнителите в мрежова структура.
За да се постигне информационно превъзходство трябва максимално да се използват възможностите на всички информационни ресурси. Затова в НАТО за стратегическите комуникации отговаря Генералният секретар, когато се отнася до политиката на Алианса, Помощник-генералният секретар отговаря за дейностите по публична дипломация, а говорителят на Генералният секретар за общуването с пресата и медиите.
При провеждане на военни операции, целта на посланията се формира в Северноатлантическия съвет и Военния комитет. Върховната главна квартира на съюзните сили в Европа отговаря за обучението по стратегически комуникации, а командващите на силите отговарят за излъчените писмени, устни и поведенчески информационни послания, подпомагани от техните щабове.
Доктрината на НАТО изисква военния PR да бъде под пряко разпореждане на Командващия на силите, а информационните операции и психологическите операции да бъдат в отдел операции -J3. Опитът от Афганистан показва, че различните командващи използват различни решения за преодоляване на този проблем. Някои от тях създават тъй наречената група за планиране на „съвместните ефекти“ в която преподчиняват връзките с обществеността да бъдат на едно място, заедно с психологическите и информационните операции. Това обаче е в конфликт с принципа за разделяне на звената, които боравят с истинска информация и тези, които използват манипулация.
Поради тази причина най-често съветникът по стратегически комуникации е в пряко подчинение на Командващия, като всяка от другите информационни дейности също си запазва директния достъп до командването.
Това решение запазва съществуващите компетенции, като същевременно предоставя възможност за развитие на нови способности. Те могат да се постигнат, като допълнително се наемат различни специалисти от частния сектор в областта на комуникациите, интернет маркетинга и рекламата или чрез обучение на съществуващия личен състав по дейностите, които могат да се изпълняват в мединото пространство за подкрепа на военните операции.
Могат да се разграничат пет типа информационни дейности в информационното пространство за нуждите на отбраната, показани на схемата по-долу.
Фиг. 47: Възможности за използване на информационните технологиите в подкрепа на военните операции[2]
Опитът показва, че всички тези дейности (независимо дали имат онлайн или офлайн ефект) се използват комбинирано и се синхронизират с кинетичните действия, като обхващат три типа аудитория: противник, собствено население и международна общност. Този проблем очевидно изисква предварително подготвен информационен ресурс от мирно време, защото една такава операция не може да се проведе за няколко дни по време на бойните действия. Още повече, че подобен тип манипулации се провеждат в подготвителния период на кризата.
Използване на информационните технологии за разузнаване
Способността да се прогнозира бъдещето не е точна наука и е много трудно предварително да се предвиди как, кога и къде ще се осъществи потенциална заплаха. Все пак тази способност е от първостепенно значение, за да се намалят изненадите и да се увеличи устойчивостта от заплахите. От тази гледна точка интернет може да се превърне в неоценим ресурс в полза на службите за сигурност и отбрана.
Той може да бъде превърнат и в ценен инструмент за събиране на разузнавателна информация, тъй като всички потребители оставят белези за тяхната идентичност, способности, предпочитания, контакти и др., които лесно могат да бъдат събрани и анализирани[3].
Затова е необходимо да се проследят социалните профили на противника, включително прихващане на разговори, като тези дейности могат да се извършват скрито или открито. В интернет се анализира самата мрежа, използваните системи, тенденциите, настроенията, съдържанието, поведението на целевата аудитория и самата информация. Този анализ се прави в подкрепа на избора на цели при планиране на операцията. Също така социалните медии може да се използват за разкриване на дезинформация. Например, екипът на Атлантическия съвет представи доказателства за присъствието на руски войници на украинска територия, като проследи профилите на социалните медии, използвани от руските войници и ги съпостави с Google карти и изображения в медиите[4].
Има известна закономерност, че всеки военен конфликт започва с определена последователност на действията от страна на противника. Действията, като събития за всеки външен наблюдател, се отразяват в новините, които се извличат от отворените източници на информация най-често в интернет с помощта на специални технически средства и технологии. Изчерпателният анализ на всички получени данни, дава възможност да се направят изводи за наличието или отсъствието на потенциални заплахи за националната сигурност на съответната държава. При провеждането на класическа информационна операция събитията не са скрити. Напротив, те са активно разпространени с цел завладяване на информационното пространство от едната страна за получаване на възможност да влияят над формирането на общественото мнение в нейна полза. Целта е да се препрограмира живата сила на противника и да се защити нашето население от противниковото влияние.
Ето защо е необходимо ясно да се идентифицират заплахите за емпиричния свят, които са отразени в интернет пространството. Трябва да се разбере, че самата поява на разгърнати информационни операции в интернет е сигнал за формираща се военна заплаха.
Конфронтацията в информационното пространство е неразделна част и често предхождащ компонент на въоръжените конфликти. В същото време тя на пръв поглед няма нищо общо с целите на противостоящите страни. Ето защо е особено важно бързо да се открива наличието на разгърната информационна кампания, за да се предотврати вероятността от предстоящ физически конфликт. Наличието на разгърната информационна кампания можем да се определи по следните параметри:
- честота на проявление на материали по проблемна тема;
- обхват на целевата аудитория (обект на въздействието);
- значимост на източника на информация (субект на въздействието).
Критерият за победа е пълно превъзходство в информационното пространство, особено в официалните интернет медии. Печели този, които владее инициативата в цялото инфромационно пространство.
Мониторинг и предупреждение в информационното пространство
Непрекъснато наблюдение и анализ на съдържанието в информационното пространството може да служи, като система за ранно предупреждение и анализ на настоящи и бъдещи заплахи за националната сигурност, със следните функции:
- За ранно предупреждение, чрез мониторинг на уеб съдържанието за първите признаци на враждебна или потенциално опасна дейност за сигурността на държавата. Може да се следят протестни групи с цел предотвратяване на потенциален бунт или смекчаване на негативните му последици[5]. Може да се изучава информацията, споделяна от бисквити в специализирани блогове, за да се започне информационна атака към критична инфраструктура. Може да се следят профилите на членове на терористични групи, да се да се проследят контактите, движенията и активността им, техниките на атака и да се разработят ефективни методи за реагиране и противодействие на терористичната заплаха и т.н.
- За стратегически анализи и изследвания, насочени към очертаване на дългосрочните и средносрочни тенденции на заплахите, идентифициране на ориентацията на противниковите намерения и прогнозиране на бъдещи действия. Също така чрез наблюдение на уебсайтове за социални контакти може да се прогнозира бъдещо несъгласие, което има потенциал да се превърне в организирано протестно движение или дори в революционна група. Да се анализират дискусиите от блогове, специализирани в международната политика за да се разберат възможности за дългосрочно развитие на външната политика и стратегическото мислене на държавното ръководство. Може да се изучава и анализира онлайн живота на радикалните групи за да се прогнозира възможното им развитие в бъдеще.
Изследователският институт IARPA е разработил редица новаторски програми за подпомагане на разузнавателните органи с помощта на автоматизирани системи в интернет за предотвратяване на събития свързани с националната сигурност: политически кризи, миграции, епидемии, земетресения, протести и т.н.[6]. Съответните социални събития винаги се предшестват от промени в поведението на населението (например увеличаване или намаляване на комуникацията в областта), чрез изучаването и наблюдението на такова поведение може да се предвидят самите събития. Измерването на тези променливи данни може да става от публично достъпни източници в интернет. Те са разработили софтуер, който автоматично открива комплексни дейности във видеоклипове, извлича текст от големи бази данни, има инструменти за биосигурност и др. Подобни технологии могат да намалят влиянието на пропагандата, например на Ислямска държава, като автоматично откриват и премахват клипове, например, съдържащи сцена с отрязване на глава. Центърът за колективно разузнаване на техническия институт в Масачузетс е разработил специален софтуер за компютъризиран анализ на поведението на хората и организираните групи и дори да предвижда бъдещи тенденции благодарение на комбинирането на профили в социалните медии и техния семантичен анализ[7]. Освен в помощ при планирането на спасителните действия при природни бедствия, анализа на споделеното съдържание в социалните медии и изучаването на настроенията и динамиката на поведението на потребителите, позволяват да се прогнозират бъдещи военни тенденции. Затова тази дейност е от огромен интерес и за американското Министерство на отбраната, което е разработило специална програма, наречена „Социални медии в стратегическата комуникация“ в подкрепа на военните мисии[8]. Следователно използването на интернет технологиите по този начин може да помогне на командирите да разберат по-добре социално-политическите, религиозните, икономическите и културните характеристики на района, в който се провежда военната операция[9].
В крайна сметка използването на такива техники и инструменти има за цел:
- откриване, класифициране, измерване, проследяване на формирането, развитието и разпространението на идеи, мнения и фалшиви новини или дезинформация;
- разпознаване на кампании за убеждаване и влияние извършвани от противниците в интернет;
- идентифициране на участниците в такива дейности.
У нас подобни проекти може да се осъществят единствено в сътрудничество с частни фирми с възможности за разработване на алгоритми за мониторинг и анализ на интернет пространството за целите на националната сигурност.
Институционален комуникационен инструмент
Всички държави се стремят да достигнат превъзходството на информацията, като предимство над противника в областта на комуникациите и вземането на решения. Интернет технологиите може да помогнат за постигането на такъв вид конкурентно предимство, тъй като повишават гъвкавостта на процедурите за обмен на информация и ускоряват процеса за вземане на решения. Добре конфигурираната мрежа от уебсайтове всъщност може да допринесе значително за бързото споделяне на информация в рамките на всяка отделна държавна институция и за увеличаване на междуинституционалния комуникационен поток.
Най-вече институциите в сферата на сигурността и отбраната постепенно трябва да променят принципа от „необходимост да се знае“ до „необходимост за споделяне“. Този вид промяна прави информацията по-достъпна, така че всички заинтересовани лица в театъра на операциите да споделят взаимно необходимата информация, за да работят по-оперативно за общата цел. Очевидно е, че подобна организационна еволюция трябва да върви с правилен анализ на риска и последващо приемане на мерки за безопасност, които са подходящи за избягване на изтичането на класифицирана информация.
Освен това използването на интернет от държавните институции може да помогне за интензивно и прозрачно взаимодействие с общественото мнение и да съкрати празнината между институциите и гражданите. Така гражданското общество може да се запознае с целите, преследвани от всяка организация и да участва в институционални дейности, когато е възможно. По-специално, уебсайтовете и социалните медии могат да се използват за координиране на доброволци и подпомагане при управление на извънредни ситуации (бедствия, аварии и катастрофи) или да предоставят полезна информация на онлайн общността за борба с престъпността, издирване на престъпници, незаконното поведение или заплахите за националната сигурност.
Уебсайтовете и социалните медии са идеалния инструмент за вътрешна комуникация, обмен на информация, координация и синхронизиране на действията на географски разпръснати формирования, затова са предпочитан инструмент за командване и контрол на терористични групи.
Най-общо това може да става в отворени и затворени мрежи. Пример за отворени системи са групите в социалните мрежи с които се организираха протестите в Арабската пролет. Такива мрежи не могат да се атакуват легално от специалните служби, тъй като са граждански, невоенни мрежи и могат да нарушат правата на случайни граждани.
Все пак съществуват и примери за обратното им използване като контрамерки, например властите в Иран предварително бяха създали протестни социални страници под техен контрол и когато демонстрантите се събраха, те бяха посрещнати от служители на реда.
Пример за затворена комуникация са съобщенията на Ислямска държава в SnapChat, WhatsApp или в създаването на забранени за индексиране от търсачките сайтове, в които да качват своите съобщения.
Влияние, пропаганда и разпространение на информация
През януари 2013 г. бе публикуван доклад за глобалните рискове от Световния икономически форум посветен на „масова цифрова дезинформация“. Той започва с една интересна история, как десетки хиляди американци през 1938 г. са объркали излъчването на радио драмата на Хърбърт Уелс „Войната на световете“ с истинско нашествие от Марс! Тогава радиото е било нова информационна среда, чиято сила не е била напълно разбрана – подобно на днешния интернет[10] . Докладът твърди, че днес цифровата дезинформация не се ограничава само до инциденти, а умишлената измама в интернет е напълно реална заплаха за националната сигурност на държавите. Стигна се до това, че някои държавни опоненти взаимно се упрекват, че използват информационните технологии за влияние, пропаганда и манипулиране на общественото мнение.
Който контролира миналото контролира бъдещето. Например, днес Русия използва историята за целите на когнитивната война. Кинетичните действия във войната се поддържат от когнитивен фон. Разбирането на когнитивните цели на противника осигурява индикатори за уязвимости в съвместното целеуказване.
Използването на интернет в този случай ще се стреми да постигне определени военни ефекти в когнитивната област: да информира, да влияе, да манипулира, да излага, да пропагандира, да мами, да принуждава, да възпира, да мобилизира и да убеждава. Използваните методи могат да бъдат:
– явни, като например създаването на официални уебсайтове, видео канали, страници в социалните мрежи, изявления на ръководния състав и т.н.,
– или скрити, като фалшиви акаунти, ботове и тролинг.
Използването на информационните технологиите не само позволява да се общува, споделя, намира информация, анализират тенденциите в социално-политическата динамика, но дава възможност да се моделира реалността, да влияе върху възприемането на определена ситуация и на поведението на потребителите. Разпространението на информация със сигурност влияе върху ценностите, вярванията, възприятията, емоциите, мотивацията, разсъжденията и в крайна сметка върху поведението на целевата аудитория. Поради това уебсайтовете и социалните медии оказват силно влияние върху вземането на решения от правителствата, институциите, бизнес екипите, както и върху формирането и развитието на колективното съзнание и обществено мнение. Днес те широко се използват за намеса в процеса на вземане на решения от страна на противниците, като пряко манипулират информационна и аналитична рамка, оказват влияние върху определени лидери или косвено влияят върху групи от хора (т.е. политически партии, профсъюзи и граждански организации), чиито реакции засягат ръководството на дадена страна. Благодарение на техните отлични характеристики описани по-горе, уебсайтовете са високо ефективно информационно оръжие за влияние, пропаганда и дезинформационна измама.
Степента на поражение на информационното оръжие в националното интернет пространство може да бъде определена, чрез делът на паразитни сайтове, които работят за друга държава. За да намалим влиянието на чуждите сайтове, ние трябва да създадем достатъчно съдържание по важни за националната сигурност теми и да го насочим към върха на страницата с резултати от търсене.
Много правителства са оценили важността на тези инструменти, като например в американската агенция за отбранителни перспективни изследвания и проекти DARPA за измерване влиянието на уеб статиите върху човешкото поведение[11]. Контекстът на изследването идентифицира взаимовръзката между информацията публикувана в интернет и идеологическа, политическа или религиозна радикализация водеща до тероризъм. Те констатират, че публикациите разпространявани в интернет могат да повлияят на човешките когнитивни механизми. С тяхна помощ може да се повлияе на противниците, както и да се извършват подходяща контра пропаганда в отговор.
Американските ВВС използват автоматизирана система за управление Persona (PMS) с цел автоматично създаване и управление на постове от фалшиви профили в социалните медии, за да насочат разговорите към определени теми, да подобрят онлайн имиджа на САЩ и по този начин да скрият информацията, която би могла да бъде опасна за националната сигурност[12] . Софтуерът PMS първоначално е разработен, като инструмент за информационна операция Earnest Voice (OEV) срещу онлайн присъствието на Ислямска държава. В нея целта е противодействие на екстремистката идеология и пропаганда и гарантиране на изслушване на надеждни гласове в региона.
Американската дипломация активно използва възможностите на интернет технологиите за влияние и пропагандни дейности. Още през 2008 г. бе пусната програма, наречена „Публична дипломация 2.0“,която превръща интернет в основно средство, с което правителството на САЩ обръща внимание на общественото мнение по света, в допълнение към традиционните средства като радио, телевизия, библиотеки, програми за обмен на студенти и др. Тя предоставя на дипломатическия корпус значително конкурентно предимство в отношенията с другите държави, както за сътрудничество в различни области и по отношение на „меката сила“, насочена към противодействие на радикализираните идеологии, религиозния екстремизъм и политическото насилие. Дейностите по публична дипломация 2.0 трябва да се основават на конкретно централно стратегическо планиране, координирано с всички институции, участващи в дипломатическите дейности и добре интегрирано с военния апарат. Добър пример е организацията на посещението на президента Обама в Индонезия, когато в американското посолство там бе създаден допълнителен екип от 4 човека, експерти по маркетинг и комуникация за онлайн подготовка на посещението. Добър пример е активното използване на Facebook, Twitter, YouTube и ангажирането на водещи местни блогъри, за да популяризира имиджа на правителството и неговите представители.
Нива на контрол в информационното пространство
Новите войни използват традиционните военни инструменти, заедно с добре организирана комбинация от информационни и психологически операции, кибератаки, дипломация и финансови санкции. Ето защо е наложително да се определят и защитят границите на българското информационно пространство и да се създаде стратегия за реакция при употреба на офанзивни невоенни методи от друга държава. Информационните операции са едно от основните защитни средства, които служат за защита на страната от външни заплахи (напр. действия, които нарушават международното право, регионалната стабилност, опити за сваляне на законното правителство или насаждане на междуетническо и социално напрежение и т.н.). Единственият ефективен начин за гарантиране на информационната сигурност е съвместно усилие на всички интернет потребители, журналисти, местни власти, организации на гражданското общество и т.н.
. Според експертите могат да се разграничат три нива на информационен контрол[13] :
- Първо ниво. Филтриране и блокиране на сървъри, домейни, IP адреси, ключови думи и други разновидности на технологична цензура. Такива техники за контрол над информационното пространството се прилагат от страни, като Китай.
- Второ ниво, чрез създаване на правна и нормативна среда в която правителството може избирателно да откаже публичния достъп до определена информация, ако и когато е „необходимо“. Тези мерки включват съдебно преследване, лишаване от свобода и други офлайн действия. Видимата част на този вариант е в съставянето на закони, които регулират „приемливото“ уеб съдържание и законите срещу клеветата и обидата. Скритата част се състои в оказване на натиск върху доставчиците на интернет услуги и използването на Denial-of-Service (DDoS) атаки за отстраняване на определени сайтове. Подобен контрол се налага от страни, като Русия. Например, техните служби регистрират всеки блогър с над 3000 последователи, освен това всички доставчиците на интернет услуги, които обработват руски потребителски данни, са длъжни физически да държат своите сървъри на руска почва. Това значително затруднява функционирането на сайтове като Facebook и Twitter.
- Трето ниво е т.н. контрол 2.0. Тази дефиниция е подобна на стратегията за меката сила (сходна с пропаганда и влияние) срещу твърдата сила (цензурата). Целта тук не е да се отказва достъп до информация, а да се създават нови информационни ресурси, състезаващи се за вниманието на аудиторията и да скриват критиките в шума на другото съдържание. Тези действия могат да се ръководят от сложни методи за интернет наблюдение и извличане на данни в информационните операции, които да бъдат внимателно насочени към деморализиране и дискредитиране на противниците.
От материалите в интернет може да се направи извода, че авторитарните държави използват едновременно всички нива, докато хибридните режими и демокрациите се придържат към второто и третото ниво[14]. От военно-техническа гледна точка контролът от първо ниво засяга най-вече възможностите на противника, докато второто и третото ниво влияят над волята и възприятията му. Всички тези елементи могат да се използват за провеждане на информационни операции. Ясно е, че първото ниво на контрол не е приложим в демократична страна, а второто ниво често предизвиква обратна реакция, тъй като интернет обществата са много чувствителни на подобни вмешателства. В интернет пространството противостоящите страни се борят да спечелят надмощие по определените ключови теми.
Това се постига с огромен информационен натиск над целевата аудитория, за който са необходими предварително подготвени от мирно време информационни ресурси, навременно предоставящи удобни за възприемане материали. Ако това се случи, но задачата за сваляне на едно или друго правителство не бъде постигната, се стига до конвенционални военни действия. Ето защо е важно „военно слабият“ съперник да е в състояние да провежда предварително подготвени операции в собственото си интернет пространство. И ако не можем да ги спечели, тогава трябва да създаде условия за забавяне на противниковата информационна операция с цел осигуряване време за мобилизиране на собствените сили. Загубата на време е загубата на информационната война.
Сценарии за защита на информационния суверенитетет
Като се има в предвид техния инструментален характер, посочените по-горе инфомрационни технологии, уебсайтовете и социалните медии могат да представляват потенциална заплаха за националната сигурност или ресурс за защита на стратегическите интереси на държавата, според начина и целите за които хората ги използват. В резултат на това могат да се очертаят две диаметрално противоположни линии на действие при тяхното използване:
- „агресивен вариант“ в който да се инвестират огромни ресурси от хора и средства за осъществяване, както на настъпателни действия (влияние, дезинформация, пропаганда и т.н.) така и на отбранителни действия (контрапропаганда, ранно предупреждение и др.). Този подход би довел до много голяма натрапчивост в личната неприкосновеност, свободата на изразяване и комуникация на гражданите;
- „пасивен вариант“ би означавал да се изключи всяка възможност за използване на информационните технологии за целите на националната сигурност, да се ограничи само до мониторинга на интернет пространството и да се реагира отбранително, ако се случват сериозни вредни събития за националната сигурност на държавата.
Въз основа на горепосочените съображения и във връзка със средносрочните и дългосрочните рискове и възможности, произтичащи от използването на технологиите, е възможно да се очертаят три бъдещи сценария. Тези сценарии са неразривно свързани с избора на политическото ръководство, направен при разработването на национална стратегия и с последващото прилагане на целия апарат, участващ в защитата на националната сигурност.
Първият сценарий се характеризира с огромната ангажираност на държавните институции да използват информационните технологии за целите на националната сигурност, най-вече по отношение на пропаганда, мониторинг и цензуриране, както и прихващане на комуникацията и разпространението на противниково съдържание. Когато тези дейности, за противодействие на заплахите и за предотвратяване на незаконни действия в интернет пространството се окажат неефективни, по изключение може да се прекъснат съответните интернет услуги или противникови уебсайтове. При това положение службите за разузнаване и анализ ще бъдат претоварени поради големия обем на обработваното съдържание. Индивидуалната свобода на изразяване и комуникация на гражданите ще бъде ограничена.
Вторият сценарий се характеризира с активно използване на социалните медии от държавните институции, но при гарантиране поверителността на гражданите и ограничаване до минимум личната им свобода. Интернет технологиите отново предоставят настъпателни (влияние, дезинформация, въздействие на възприятията и т.н.) и отбранителни (контрапропаганда и ранно предубеждение) способности. Ефектът върху цялата държава е положителен, тъй като ефективното използване на интернет технологиите гарантира подобряването на техниките за анализ в подкрепа на ръководството и противодействие на заплахите. Използването на уебсайтове и социални медии влияе благоприятно на представянето на държавните институции, както и на междуинституционалния обмен на информация.
По отношение на рисковете за личната и националната сигурност, произтичащи от неправилно използване на интернет технологиите, може да се противодейства с образование на служителите, като по този начин се намаляват отрицателните ефекти за интересите на държавата.
Третият сценарий се характеризира с пълна липса на каквато и да национална стратегия за присъствие в интернет, тъй като не се обръща особено внимание на възможностите на такива инструменти за целите, свързани с националната сигурност. Следва некоординирано, не планирано и не-оптимално използване на тези инструменти от организациите, свързани с националната сигурност. Такива организации просто не могат да видят възможностите на интернет технологиите, въпреки че благодарение на тях изпълняват няколко дейности. Информационното пространство е абсолютно свободнон от всякакъв вид наблюдение, контрол или филтриране и става място, където противниковите сили, терористични групи, престъпни организации и други подобни могат свободно осъществяват своята дейност.
[1] NATO Strategic Communications Policy, Brussels, 2009
[2] Димов, П. Приложение на уебтехнологиите за защита на националната сигурност, Диомира, 2018
[3] Riva, G. I social network. Bologna: Universale paperbacks Il Mulino, 2010
[4] Maksymilan Czuperski, Eliot Higgins, et al. Hiding in Plain Sight: Putin’s War in Ukraine, Atlantic Council. [21.02.2018] http://www.atlanticcouncil.org/publications/reports/ hiding-in-plain-sight-putin-s-war-in-ukraine-and-boris-nemtsovs-putin-war
[5] Papic, M., Noonan S. Social Media as a Tool for Protest. Austin: Stratfor, 2011
[6] Research Programs Intelligence Advanced Research Projects Activity (IARPA) [12.02.2017] https://www.iarpa.gov/index.php/research-programs
[7] The MIT Center for Collective Intelligence [2.02.2017] http://cci.mit.edu/collectivepredictionresearchpage.html
[8] Social Media in Strategic Communication, Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA-BAA-11-64), Arlington County, 2011
[9] Mayfield T. D. A Commander’s Strategy for Social Media. В: Joint Force Quarterly № 60, National Defense University, Washington, 2011.
[10] Cantril, H., Hazel G., Herta H. The Invasion from Mars: A Study in the Psychology of Panic: with the Complete Script of the Famous Orson Welles Broadcast. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1940.
[11] Stories, Neuroscience and Experimental Technologies: Analysis and Decomposition of Narrative in Security Contexts. Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA-SN-11-20), Arlington County, 2011
[12] Webster S. C., Revealed: Air Force ordered software to manage army of fake virtual people, The Raw Story. [10.02.2018] https://www.rawstory.com/2011/02/revealed-air-force-ordered-software-to-manage-army-of-fake-virtual-people/
[13] Deibert, R., Colin, M., John, P., Hal, R., Rafal, R., Nart, V., Jonathan, Z., Ethan, Z. Access Controlled: The shaping of power, rights, and rule in cyberspace. Open Net Initiative, 2010
[14] Иванов, Е. Разкриване и превенция на хибридните заплахи, 2020