Brexit – геополитически конфликт между САЩ и Европа!?

Brexit

На 23 юни гражданите на Великобритания избраха да напуснат Европейския съюз, като 52% от тях гласуваха за Brexit. Резултатът от проведения национален референдум причини силна реакция, както в самата страна, така и в световен мащаб.

Би било наивно да се смята, че излизането на Великобритания от Европейския съюз е събитие, което се е случило случайно, причинено от опортюнизма на британския премиер, наивността на избирателите или ксенофобията на Фарадж.  Факт е, че той бе подкрепен от редица известни личности и значителна част от националния елит с внушението за заплахата от идващите бежански орди!

Наистина, напускането на ЕС ще даде възможност на Великобритания:

  • да контролира имиграцията по-ефективно,
  • да спести милиарди лири от членския внос за Евросъюза
  • да премахне редица ограничителни разпоредби на ЕС върху търговските сделки, породени от бюрократичните спънки налагани на икономиките на Източна и Южна Европа.

В действителност, правителството на Камерън просто изостави континентална Европа! Много от Европейците мислят, че това не е честно, защото Великобритания беше активен участник във взимането на много от съюзните решения, които в последствие оказаха негативно влияние върху сегашната ситуация и икономическите проблеми на държавите-членки.

Що се отнася до търговското сътрудничество, ЕС трудно може да продължи без британската индустрия, технологии и инвестиции. В същото време Великобритания е готова да се присъедини към отдавана предложената от САЩ трансатлантическата търговия и инвестиционно партньорство (TTIP), без оглед на европейските дебати.

+Британците винаги трябва да заемат позицията на САЩ и всеки път когато трябва да избираме между Европа и САЩ, ние трябва да изберем САЩ! – Уинстън Чърчил.

Трябва да се има предвид, че най-важния от сегашните геополитически конфликти не е Сирия и със сигурност не е Украйна, а по-скоро конфликта около TTIP, който САЩ се опитва да наложи на ЕС. Това партньорство включва буквално хиляди елементи, свързани с икономическо, техническо и дори съдебно сътрудничество между ЕС и САЩ, но в действителност ключовия елемент е премахването на суверенитета на Европа.

Някои политически анализатори твърдят, че Европа вече е със статут на американска колония и САЩ я използват като таран срещу Русия. Други пък твърдят, че Brexit е успех на Путин, но все пак се вижда, че тактиките на Кремъл към Европа са прости и могат да бъдат разбрани от всеки, който е усвоил историята на 20-ти век.

Истинският въпрос след Brexit е каква стратегия ще приложи САЩ? Дали Европейския съюз ще им остане основен партньор или ще даде равна подкрепа на ЕС и Великобритания, като ги кара да се конкурират?

От друга страна всички участващи страни са наясно с административния апарат на Брюксел и лобитата в ЕС. Последната седмица обаче ясно показва, че те няма да се дадат без бой. В най-лошия случай Брюксел няма да остави британските действия без последващо наказание.

Веднага след изясняване на резултатите от референдума лидерите на ЕС започнаха ожесточена борба с британската информационна кампания. Съгласуваният дипломатически натиск се увеличи драстично, за да се предотврати ратифицирането на резултатите от референдума в парламента. Усилията се насочват към игнориране на резултатите или провеждане на повторен референдум, докато хората не гласуват по правилния начин. В противен случай те заплашват Великобритания с множество страшни сценарии, включително разпадане на държавата, чрез отделянето на Шотландия и Северна Ирландия.

За някои от ръководители на ЕС информационната кампания и дипломатическия натиск не са достатъчни действия. На тях са им добре известни т.н. „цветни революции„, чиято технология е използвана преди това в страните от Източна Европа и Арабския полуостров, за да направят резултатите от референдума на пух и прах.

Сценарият се подкрепя от медии и социални мрежи, които разпространяват твърдения, че „по-голямата част от британската общественост не разбират напълно значението на гласуването и неговите възможни последици“. Обществото се разделя на части, като се слагат етикети, че някой от гражданите са глупави.

Твърди се, че например пакистанците са гласували за Brexit, защото така по-лесно ще могат да общуват с техните роднини, докато на чело на гражданските протести са по-скоро хора от Източна Европа! Появиха се дори част от старите социалистически лозунги в кампанията за подкрепа на Европейския съюз!

Следват сътресения и засилване на политическата борба в Обединено Кралство. Едновременно с това зачестиха тревожните съобщения за престъпления от омраза и расови битки в резултат на силни културни различия между местни британски граждани и новопристигнали имигранти. Ситуацията има потенциал да излезе извън контрол, като последица от неизпълнението на държавната политика на мултикултурализма.

Междувременно кампанията за втория референдум набира скорост. Скоростта с която се събира необходимата подписката е потресаваща. Тя е създадена в първите часове от оповестяване на резултатите и само за 48 часа събра три милиона гласа!

Тези стъпки вече са довели до желания резултат. Британските политици, включително силни привърженици на кампанията за напускане не протестират срещу това. С подадената оставка Дейвид Камерън се освободи от отговорността да изпълнява решението на референдума, още повече, че има много възможности да се спре това на изхода, например, чрез налагането на вето от Шотландия и Северна Ирландия.

В тази връзка вероятността за излизане на Великобритания от Европейския съюз изглежда незначителна. Но уви, един въпрос остава:
„Каква стратегия ще приложи САЩ, дали ще отстъпи малко от исканията си за TTIP или ще заложи на конкуренцията между Лондон, Берлин и Париж и постепенно налагане на трансатлантическата търговия и инвестиционно партньорство и как ще се отрази това върху демокрацията във Великобритания, Европа и в целия свят?“