Анализ на геополитическите сили в края на 2020 г.
През последните 50 години се случиха повече радикални промени, отколкото за последните 10 човешки поколения. Въртележката на съвременния живот се завърта все по-бързо и по-бързо, което води до натрупване и по-голямо напрежение в нашето общество.
В света на глобализацията ние не можем да се изолираме от ставащото, както са правили много често в миналото. Например, когато терористи от Ислямска държава взривят сграда в Ню Йорк, ние наблюдаваме случващото се в реално време по телевизията в България, още преди хората да са се измъкнали от руините. Когато в Китай върлува епидемия от COVID-19 тя бързо преминава границите, идва при нас и никоя страна не може да я избегне.
Британският кризисен изследовател Ерик Хобсбоун нарича времето в което живеем “Епохата на екстремността”. Според него кървавите и бурни времена не са изключение, а правило и те биват прекъсвани само за малко от времена на мир и благоденствие.
След Втората световна война имаше известeн квалитет на силите довел до мирно съществуване, но колкото по-дълго е то, толкова повече зачестяват локалните конфликтите и разместват пластовете на силите. След разпадането на стария ред през 1989 г., когато светът от две враждуващи половини се разпадна на един силен Запад и десетки нови държави в преход започна да се оформя нов световен ред.
Войната в Сирия е най-горещото проявление на глобалното пренареждане Битката за влияние в Арабския свят продължава със същата сила като преди 1989 г., но този път с различни участници. В страната има над 100 враждуващи групировки, всеки съсед и всяка голяма сила преследва свои интереси. Може да се каже, че войната в Сирия е изнасяне на десетки конфликти на територията на една страна. Русия, Турция, Франция, Арабският свят, САЩ – всеки се опитва да забие своето знаме в най-важните точки.
С войната в Ирак американците нанесоха сериозни щети на отношенията си с Европа, а сега се опитват да водят политика с избрани партньори. Европа от своя страна винаги е разчитала на военната сила на американците, защото няма своя армия и адекватна система за защита, което пролича с кризата с бежанците. Затова все повече европейски страни се отдават на популизма и политиката на все по-засилен национален суверенитет и все по-малко Европейски съюз.
Русия започна да води политика на реванша, като се опитва да стане отново военна сила, но има определени икономически затруднения, които и пречат. Въпреки това продължава да е определящ фактор в световната политика и за това демонстрира военна сила при всяка възможност, но много по-големи успехи им носи хибридната война и информационната пропаганда. Благодарение на нея западните общества днес са раздирани от противоречия. Днес ние живеем в светът на фалшивите новини, а най-важните оръжия на съвременната война са информационните.
Всичко това се случва на фона на епидемията COVID-19, която през изминалата година промени живота ни, включително начина по който общуваме. Изследванията при обявяване на пандемията през месец март показват, че със увеличаване на информацията за нея оптимизмът на хората намалява. С това се засили още повече влиянието на информационните операции в разпределението на силите, отрази се на икономиката и политиката на Великите сили.
Германският журналист Бернд Улриех казва, че новият световен ред ще се определи именно от тези общества на оптимисти и песимисти. Не запад срещу изток, на привърженици на либерализма срещу привърженици на авторитарния режим. От една страна ще са ЕС и САЩ а от друга Китай, Турция, Русия, Беларус, Саудитска Арабия.
А вие от кои сте и как според вас ще изглежда България на бъдещето?
