Прогнозиране и анализ на бъдещето на Турция?

Близкото бъдеще на Турция до 2023 г. ще зависи от действията на президента Ердоган. По-нататъшните прогнози ще зависят от резултатът на изборите, които ще се състоят през посочената година.

При евентуална загуба на „Партията на справедливостта и развитието“, Ердоган може да избере да играе демократично или да накара Върховния съд да отмени изборите поради някакви нарушения за да остане на власт!? А той се опитва всячески да остане на власт и към момента играе много опасна игра между Русия и САЩ.

В международен план нито Русия, нито САЩ приемат Турция за равен съюзник. Те просто се нуждаят от васали. Затова не е ясно дали тази игра ще завърши добре. Въпреки това Турция е твърде голям играч в регионален план, но твърде малък за Русия, САЩ или Китай (за да перифразираме израза на Кисинджър за Германия).  Путин насърчава популизма на Ердоган по същият начин по който подкрепя Орбан.

В геополитически план се наблюдава тенденция на Руската политика да подкрепя популисти, включително Тръмп.  Както казва Сун Дзъ „Не е важно да спечелиш сто победи в сто битки, а върховно постижение е да сломиш съпротивата на врага без да влизаш в бой“.   Очевидно е, че ЕС и НАТО са противници на Русия: единствените структури, които възпрепятстват руската власт над континента.

Ако Републиканската народна партия спечели мнозинство на избори през 2023 г., повече от вероятно е Ердоган да бъде заменен като президент на Република Турция. Тогава може да е възможно да се направи преоценка на всички настоящи политики.

Така или иначе, способността за провеждане на политики ще зависи от следните фактори:

  • Доколко ще оцелее турската икономика през предстоящата финансова криза, особено ако настоящият президент откаже да призове МВФ на помощ и ако при продължаваща несигурност потокът на преките чуждестранни инвестиции намалее.
  • Всяка световна финансова криза води до прегряване на икономиката на САЩ и провеждане на „търговски войни“, които могат да доведат до рецесия.  Същото важи и за всеки шок в цената на петрола свързан с конфронтацията между САЩ и Иран, което също генерира масова инфлация и рецесия респективно за Турция.
  • Комисиите по външни работи на Конгреса и Сената на САЩ могат да наложат санкции на Турция, което ще навреди сериозно на икономиката и ще ограничи достъпа на Турските въоръжени сили до жизненоважни ресурси. И както във военните дела, така и в енергетиката: очаква се Анкара да се противопостави с изграждане на газопровод с Русия.

В противовес на всички действия, които  Турският президент предприема в района, все по-усилено се говори за изграждане на близкоизточен военен съюз между САЩ, Израел, Египет и Република Кипър.

  • Нарастващото влияние на Иран в Сирия несъмнено ще принуди Израел и САЩ да засилят сирийските кюрди при създаването на полуавтономна област по модела Иракски Кюрдистан. Останалата част от Сирия остава опустошена, тъй като нито Русия, нито Иран или Турция имат излишни 400 милиарда  долара, необходими за нейната реконструкция.

Според мен, бъдещето на Турция е да се сближи с ЕС, тъй като икономиките им са започнали да стават взаимозависими!  Освен това Турция може също така да осигури достъп до въглеводороди, независими от Русия за така жадуваната диверсификация. Въпреки това, дори и Кремъл да продължава да си играе с ксенофобските права, има много варианти за споразумения със страни, като Норвегия, Швейцария или Исландия, които не са част от ЕС.

Турция има всички възможности да се превърне в „Първи сред равни“ в Европа, ако играе по правила, което включва обединяване на суверенитета и приемане на арбитраж от Международния съд, като правят всички други партньорки държави.

  • Турция е 5-ият по големина търговски партньор на ЕС, както по отношение на износа, така и по вноса. ЕС е най-вече търговски партньорът на Турция и източник на преки чуждестранни инвестиции.
  • След няколко години на бърз растеж в двустранната търговия със стоки между ЕС и Турция, през 2018 г. поради обезценяването на турските лири и икономически затруднения в Турция износът на стоки от ЕС за Турция спада с 8,9 % възлизащи на  77,3 милиарда евро, докато вносът от Турция е нараснал с 9,1 % или 76,1 милиарда евро. По този начин общата търговия със стоки възлиза на 153,4 милиарда евро през 2018 г.
  • Износът на ЕС за Турция е предимно машини и транспортни материали, химически продукти и произведени стоки.
  • Основните пазари на Турция за износ са ЕС (57 %), Ирак, САЩ, Израел и Русия.
  • Вносът в Турция идва от следните ключови пазари: ЕС (36 %), Русия, Китай, Индия и Иран.
  • Най-добрите инвеститори в Турция са показани на диаграмта:

Най-лошият сценарий за Турция е да се върне  към Близкия изток и да стане почти толкова нестабилна, колкото нейните югоизточни съседи.