През януари 2020 г. САЩ отмениха ограниченията за разполагането на противопехотни мини от американските сили. Това решение е критикувано в световен мащаб, защото повечето страни включително България са подписали и ратифицирали Конвенцията от Отава от 1997 г., забраняваща производството или използването на противопехотни мини. Той е подписан от 161 държави с изключение на Китай, Египет, Индия, Иран, Израел (и палестинците), двете Кореи, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия.
Въпреки усилията за борба с мините, някои страни все още произвеждат и използват. През последните няколко години Израел, Либия, Сирия, Северна Корея, Иран и Мианмар (Бирма) дори са направили нови минни полета.
По време на комунизма България беше също в ТОП 5 производителки на мини, след Италия, СССР, САЩ и Китай. Днес някои народи, които все още използват мини, като Израел, са поели водеща роля в разработването на нови технологии и техники за бързо почистване от мини. След Израел основни производители днес са Индия, Мианмар, и Пакистан. Търговците на оръжие все още предоставят големи количества руски и китайски мини, много от тях излишъци от Студената война. Талибаните в Афганистан и Пакистан произвеждат противопехотните мини в примитивни работилници и ги използват срещу пакистански, афганистански и чужди войници, както и на цивилни афганистански граждани, които отказват да подкрепят ислямския тероризъм.
Жертвите на мини са намалели от около 20 000 годишно през 1991 г. до днешните 5000 годишно. Това се дължи до голяма степен на падането на комунизма, което доведе до по-отворени граници и много минни полета бяха деактивирани. Около 20% от жертвите са убити, а 90% от тях са мъже. Една трета от жертвите са полицай или войници, останалите са цивилни лица. Смята се, че в земята все още има над 100 милиона мини и поне толкова в складовете за бъдеща употреба. Друг проблем на намиращите се в складовете е скъпата технология за тяхната утилизация, затова някои по-бедни страни все още ги съхраняват. Смята се, че Китай има най-голям склад. Старите често се продават за около 3-10 долара бройката, преди да станат безполезни.
Мините продължават да бъдат проблем за много народи, които не са в полезрението на медиите. Типичен случай е Таджикистан. Един от северните съседи на Афганистан, Таджикистан отдавна имаше мини по границите си, заради комунистическите политики към свободното движение. След като стана независима държава от Русия в началото на 90-те години, Таджикистан минава през гражданска война, в която и двете страни са използвали мини от Студената война и са изградили нови минни полета. Днес са очистени около 30 процента от известните минни полета в страната.
Индия и Пакистан продължават да поддържат обширни минни полета по техните 900-километрови граници. И двете страни все още произвеждат мини. Същото се отнася и за двете Кореи и Израел на сирийската граница.
Съединените щати смятат, че не може да пренебрегват този жизнен инструмент в конвенционалната война. Това е особено вярно в една все по-нестабилна стратегическа среда. Новите американски правила позволяват на американските войски да използват мини, които се активират или деактивират електронно след определен период или когато батерията им се изтощи.
От 2016 г. американците започнаха да развиват умни мини с функция „самоунищожение и самоакактивация“. Тези мини ще бъдат обезвредени след конфликт, за което има два подхода. Първият има за цел да добави допълнителни сензори и да свърже интелигентни мини към безжична мрежа, контролирана от човек, който решава да детонира или не. Междувременно, вторият начин включва добавянето на механизми за самоунищожение и самоакактивация, които се активират след определено време или когато зарядът на батерията е изчерпан.
Все още има проблем, защото механизмите за самоунищожение не са 100 процента надеждни. Това най-вече зависи от метода на изграждане на минното поле. Днес най-често ги разпръскват от самолети или артилерия в размер на хиляди бройки за минути, с малка точност. Русия също използвала „умни“ мини от много време, които все още са опасни в Чечения, много години след конфликта. Още по-напреднали мрежови минни полета представляват сериозна опасност за приятелски сили, минаващи през тях, когато са в „изключен режим“ защото все пак това са си боеприпаси.
Нещо повече, старият проблем за разминиране все още остава нерешен, защото дори в дезактивираните минни полета някои мини ще се изместят, макар и по-рядко от обикновено.
[yop_poll id=“1″]