Замисляли ли сте се, как влияят социалните мрежи върху нашия живот? Вече никои не спори, че те имат влияние и дори водят до революции, като Египетската пролет.
В България обаче те са някак пренебрегвани от сериозните институции, дори в Интернет пространството не правим разлика между социални медии и социални мрежи!
Социалните медии дават авторско съдържание, а социалните мрежи свързват потребителите. У нас обаче всеки български потребител, който види възможност за качване, спами наред без да се замисли дали това е медия или мрежа. Затова няма свястна българска социална мрежа, защото те се превръщат в кошчета за боклук.
Какво мотивира хора да използват социалните мрежи ?
Те предоставят комуникация и споделяне в реално време.
Българите сме свикнали още от комунизма да събираме информация от приятели и да се доверяваме на слухове. За това използваме социалните мрежи за информация, комуникация, донякъде демонстрация, самореклама и може би пазаруване.
Ако ще ги използвате за тази цел е много важно да се намери баланса в маркетинговия микс с оглед психологията на българските Интернет потребители.
Според статистиката един български потребител на Facebook има среден брой от 229 приятели в профила си. Само 7% от тези приятели е виждал лице в лице. Иначе се разпределят така:
– 22 % съученици;
– 12 % по-далечни роднини;
– 10 % колеги;
– 9 от университета;
– 2 % съседи;
– 8 % близки приятели;
– 37 % други.
Поведение на хората в социалните мрежи.
За какво са ни толкова много приятели във Facebook профила, освен да бистрят клюките и кои , каква снимка е сложил. За да успеем да използваме поведението на хората с маркетингови цели, трябва да се съобразим с тази тяхна черта, много добре да познаваме психологията им и да направим ясен маркетингов план. Инструментариумът се променя, но хората не.
Българските потребители на социалните мрежи имат различни видове отношения и са по-близо до едни приятели, отколкото до други. Всяка връзка е уникална, но като цяло в социалните мрежи може да се разделят на три групи:
– Силни връзки около 4 човека;
– Слаби връзки около 150 човека;
– Временни връзки.
Маркетинговия микс и рекламните съобщения, които пускаме трябва да бъдат съобразени с тези връзки, за да имат успех.
Как хората комуникират един с друг ?
Както в реалния живот с по-близките комуникираме по един начин, а с по слабите връзки по друг начин. Представяме се в различни светлини, според поставените цели.
В социалните мрежи може да общувате с различни аудитории. Може да общуваме с един човек, няколко човека, с цялата група. Доказано е, че комуникацията е най-успешна от 7 до 15 човека. От друга страна някой неща не се споделят публично, а чрез имейл. В последно време се наблюдава тенденция за увеличаване на зависимостта от социалните мрежи преди взимане на решение.
От психологическа гледна точка ние се влияем от чуждите решения и гледаме как другите взимат решение. Колкото по силна връзка имаме с тях, толкова повече те ни влияят.
С други думи ние търсим начин да видим мнението на другите и по някога постваме с цел да проверим какво мислят те.
Как хората се представят пред другите хора?
Българските Интернет потребители наистина много се интересуват от това, как другите хора ги възприемат и какво мислят за тях, а социалните мрежи улесняват много това.
Профилът в социалните мрежи ни казва, че това е човека, който познаваме или дали може да му се доверим. Поради тази причина е трудно да се поддържа различен от реалния образ. Хората имат различни аспекти на идентичността и за това се ползват различни профили. Едни сме пред семейството, други с приятели и трети с непознати.
Управлението на онлайн идентичността е много по-трудно от реалния живот, защото различните групи в нашия живот може да се застъпват по време и пространство.
Интересен е факта, че само 12 % от хората обновяват профила си редовно. Цели 8 % са си затворили профила, 64 % са го направили достъпен само за приятели. Освен това 47 % изтриват нежелани коментари, а 41 % не показват името си.
Автор: Петко Димов
Библиография:
1. Димов, П. (2011). Копирайтинг за Уеб ISBN 978-954-2952-17-6.
2. Димов, П. (2016) Оптимизация за български сайтове.