Обща политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз

Автор: Николай Кисьов

Анотация: Целта на статията е да се представят фактологично и аналитично основните направления от политиката на европейските структури в опазването на сигурността.

Ключови думи: ЕС, НАТО, регионална сигурност, отбрана, военен комитет на ЕС, военен щаб на ЕС, отбранителни способности, бойни групи на ЕС

Увод

Международната сигурност е такова състояние на международните отношения, което се характеризира с нормално функциониране на международната система (глобална или регионална) и стабилно сътрудничество между държавите. Регионалната сигурност е съставен елемент от международната сигурност. Регионалната сигурност е състояние на международните отношения в даден геополитически регион, при което отсъства опасност от пълномащабен военен конфликт, посегателство върху суверенитета и независимостта на държавите от региона. Регионалната сигурност най-общо е осигуряване на защитеност на жизнено важните интереси на държавите от региона. Геополитическият регион е пространство, характеризиращо се с висока интензивност на търговските и икономическите връзки, политическите и икономическите взаимоотношения. Напоследък все повече започва да се изследва регионалната сигурност на субрегионално ниво. Основен фактор за това са тенденциите към поява на различни центрове на сила както на глобално ниво, така и на регионално ниво. Прекратяването на биполярното противопоставяне, преходът от конфронтационни към кооперативни форми на поддържането на стабилността в различните региони способстват задълбочаването на процеса на изграждане на компактни и взаимно свързани субрегиони.

  Регионалните системи за кооперативна сигурност обезпечават взаимно сигурността на участващите в тях държави чрез задължения за взаимопомощ, сътрудничество и мирно уреждане на споровете. Международните отбранителни съюзи предвиждат съединяване на силите на участниците за взаимна защита на тяхната сигурност и за постигане на общи цели. Международните коалиции имат за цел съхраняването и поддържането на международния мир и сигурност. Международните интеграционни общности (АСЕАН, ЕС, ЕВРАЗЕС, МЕРКОСУР и много други) са регионални структури, които действат в международните отношения като единни субекти с общи интереси. Първоначалната им форма е Зоната за свободна търговия, а най-завършената – политическият съюз.

  Военните коалиции имат за основна обща цел общата отбрана. Не съществува международно-правна пречка държавите да прибягват към тях, защото правото на самоотбрана е неотменимо право на всяка страна. Функцията на отбранителните международни съюзи е предимно превантивна. Промяната в силовия баланс, постигната чрез тях, цели да демотивира вероятния нападател да пристъпва към агресивни действия. Не е благоприятно присъединяването към или сключването на военни блокове, ако не съществуват реални опасности и заплахи. Отсъствието на заплахи и опасности не само прави членството лишено от основание, но безполезните съюзи могат да натоварват неразумния играч с ненужни разходи и външнополитически ограничения. Ако съюзите са сплотени и активни, то възможностите им да постигат ефективно целите си са много повече от простия аритметичен сбор на силите и възможностите на участващите в тях държави.

Едно от основните условия за началото на един регионален интеграционен процес е съвместимостта в поведението на актьорите в международната система. За да възможен реален интеграционен процес е необходимо системата от икономически, дипломатически и политически взаимоотношения между разглежданите актьори да не са основавани на принуждението от страна на по-силния партньор спрямо по-слабите държави. Интеграцията сама по себе си представлява процес на развиване на определена регионална система на международните отношения, в която се усилва взаимовръзката между нейните участници и частично намалява тяхната самостоятелност. Структурният функционализъм в политическата теория въвежда следните необходими елементи за интеграцията – вътрешна и взаимна съвместимост на елементите и външна отделимост на интеграционната групировка от останалия свят.

1. ИСТОРИЧЕСКО ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА НА ЕС

През 1952 г. шест държави подписват договор за учредяването на Европейска отбранителна общност. В съответствие с договореностите се предполага създаването на нова (близка до военно-политическия съюз) структура на органите в сферата на отбраната и сигурността. Този процес обаче е пресечен от политиката на Франция. През август 1954 г. Френското национално събрание отхвърля договора за Европейска отбранителна общност. След този момент се прекратява подготовката на следващите договори. Опитът да се формира военно-политическа интеграция в Западна Европа се проваля. Ето защо десетилетия наред евроинтеграцията се развива предимно в икономическата област.

Маастрихстския договор (1992 г.) открива нови хоризонти за политическата интеграция. Тогава се планира преминаването от координацията в областта на външната политика към обща външна политика и политика за сигурност. За тази цел се въвеждат две нови форми на взаимодействието – общи позиции и съвместни действия на държавите (под формата на хуманитарни мисии и военни операции в трети страни). Държавите запазват своя суверенитет в областта на сигурността и отбраната, но едновременно се задължават да се въздържат от всякакви действия, които противоречат на интересите на Съюза и отслабват неговата сплотеност.

Амстердамският договор от 1997 г. засилва митническото сътрудничество в ЕС. Засилва се федералисткото начало в управлението на външните граници. От този момент нататък всяка страна членка, притежаваща външна граница, е длъжна да охранява своя участък от общата външна граница в съответствие с общите правила.

Лисабонският договор (2007) обновява европейската архитектура за сигурност и отбрана и укрепва отбранителната идентичност. От началото на 2004 г. започва да функционира Европейската отбранителна агенция. Тя отговаря за засилването на военното сътрудничество между държавите членки и стимулира разработката и доставката на нова военна техника.

2. СЪВРЕМЕННА ОБЩА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА НА ЕС

Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО) е предимно от междуправителствен тип, за разлика например от монетарната политика, чието осъществяване се характеризира със силни наднационални елементи. Институционалната структура на ЕС по отношение ОПСО се характеризира със силно функционално разпределяне.

През 1998 г. Великобритания прави първата стъпка в създаването на Обща отбрана в ЕС. В това отношение тя не само се съгласява, но става и инициатор на това. Официалното създаване на европейската обща политика за сигурност и отбрана става през 1999 г. Образуваният Военен щаб на ЕС постепенно израства като обширна система от структури за планиране, информация, комуникация и логистика. Голямо постижение на ЕС става изграждането на напълно самостоятелен център за управление на военните операции – Civil Military Cell.

Европейски сили са разположени в най-тежките условия за водене на мисии в света от гледна точка на климат, релеф, инфраструктура, политическа стабилност, рискове за здравето и т.н. Европейският съюз е поел отговорността да участва в разрешаване на кризи, възстановяване на държави и дори цели региони след конфликт, подпомагане изграждането на държавни институции и доставяне на хуманитарни помощи до бедстващи населения в различни точки на света. Република България активно участва в развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и на всеки етап допринася за реализирането на нейните цели съобразно националните си приоритети и възможности, както и в съгласие с насоките и изискванията, които Съюзът си поставя на всеки няколко години. 

Договорът от Лисабон е подписан на 13 декември 2007 г. и след една трудна процедура на ратификация от държавите-членки, влезе в сила на 1 декември 2009 г. В договора са конституирани целите и основните аспекти във формирането на Обща политика за сигурност и отбрана /ОПСО/, като неразделна част от Общата външна политика и политика на сигурност /ОВППС/ на Европейския съюз. Компетентността на Съюза в областта на ОВППС, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включва постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана /за което се изисква изрично решение наЕвропейският съвет/. Мисиите по управление на кризи на ЕС са: действия в областта на разоръжаването; хуманитарни и евакуационни мисии; мисии за оказване на съвет и помощ във военната област; мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира; мисии на военни сили за управление на кризи, вкл. умиротворителни мисии.

  Общата политика за сигурност и отбрана се изгражда от Европейската общност над половин век. Дълго се запазва устойчивата нагласа в повечето страни членки за индивидуален подход в тази област, а не за общностен модел. Провеждането на ОПСО се осъществява от висшите институции на ЕС, ангажирани с ОВППС – ЕП, Комисията по външни работи, Подкомисията по сигурност и отбрана, Европейската комисия и Съвет на ЕС. Постоянните структури, ангажирани с ОПСО са Комитетът по политика и сигурност, Военният комитет на ЕС, Военният щаб (секретариат) на ЕС, Звеното за планиране и провеждане на граждански операции. Специализирани структури подпомагат посочените органи, осъществяващи ОПСО. Сред най-важните от тях са Европейската агенция по отбрана, Европейският сателитен център, Европейският операционен център, Европейският ситуационен център. Широкият спектър от инструменти и средства на Съюза за ефективно управление на кризи позволява приемането на гъвкави подходи спрямо характера на конкретните конфликтни точки по света. Превенцията и управлението на кризи обхващат политически, дипломатически, икономически, финансови, граждански и военни средства.

Като орган, представляващ страните членки, Европейският съвет има централно място в процеса на вземане на решения за ОПСО. По отношение на тази политика ЕП осъществява функции за политически и бюджетен контрол, а чрез консултативните си механизми участва активно във формирането на ОПСО.

Комитетът за политика и сигурност е постоянен орган, занимаващ се с осъществяването на ОПСО. Той е една от основните структури на Съвета на ЕС и следи за международното положение в области, попадащи в обхвата на тази политика. Тази структура играе решаваща роля при определянето и проследяването на реакцията на ЕС при кризи.

Военният комитет на ЕС е форум за военни консултации и сътрудничество между страните членки в областта на предотвратяването на конфликти и управлението на кризи. Военният комитет на ЕС се създава с решение на Европейския съвет от 22 януари 2001 г. Този орган е нов и заменя дотогавашния Временен военен орган. Председателят на Военния комитет се назначава от Съвета на ЕС по препоръка на Военния комитет. Военният комитет се състои от министрите на отбраната на страните членки на Европейския съюз. На ниво “министри на отбраната” комитетът заседава само в случай на необходимост. Военният комитет се занимава с осъществяването на военно ръководство над всички военни мероприятия в рамките на ОВППС.

Военният щаб (секретариат) на ЕС се състои от 200 военнослужещи от държавите членки и се ръководи от Генерален директор. Под ръководството на Военния комитет Военният щаб предоставя военния си опит на органите на ЕС, наблюдава потенциални кризи, предоставя на Ситуационния център на ЕС военна информация и приема неговия анализ.

Европейската отбранителна агенция е създадена през 2004 г. Нейните цели са подобряването на възможностите за отбрана на ЕС; насърчаването на сътрудничеството между въоръжените сили на страните членки; подобряването на технологичната отбранителна база на Съюза; създаването на конкурентен европейски пазар за отбранителна техника; насърчаването на научно-изследователската дейност с цел подобряване на промишления и технологичния потенциал на Европа в областта на отбраната.

Европейският ситуационен център е разузнавателният орган на ЕС, чрез неговите данни се поддържа европейската сигурност. Той се занимава с анализ на разузнавателната информация и е част от Европейската служба за външна дейност. На основата на открита и класифицирана информация, идваща от държавите членки и европейските институции, Центърът се занимава с оценяване на международните събития, като основно внимание отделя на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение. Европейският ситуационен център изпълнява важна роля при набавянето и предоставянето на надеждна и детайлна информация за осъществяване на дейностите по ОПСО.

3. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТАЗИ ПОЛИТИКА

Възможна ли е по-задълбочена интеграция в тази област? Да, това е заложено в самия смисъл на ОПСО. Интеграцията се изразява в следното:

3.1. ЕС укрепва сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната

  На срещата на върха в Братислава през септември 2016 г. лидерите от ЕС решиха да дадат нов тласък на европейската външна сигурност и отбраната чрез укрепване на сътрудничеството в рамките на ЕС в тази област. В изпълнение на този ангажимент през декември 2016 г. лидерите от ЕС приеха заключения, с които:

  • одобриха план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната;
  • приветстваха предложението на Европейската комисия за Европейски план за действие в областта на отбраната;
  • настояха за бързи действия за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО.

3.2. Конкретни действия за стимулиране на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната

През декември 2016 г. Европейският съвет одобри план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната. Планът за изпълнение определя перспективите за развитието на европейската политика за сигурност и отбрана. Въз основа на Глобалната стратегия на ЕС планът за изпълнение поставя акцент върху три стратегически приоритета:

  • реагиране на външни конфликти и кризи;
  • изграждане на капацитета на партньорите;
  • защита на ЕС и неговите граждани.

Конкретните действия за постигане на тези цели включват:

  • стартиране на координиран годишен преглед на отбраната (КГПО) за повишаване на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки;
  • установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки, желаещи да задълбочат това сътрудничество;
  • създаване на способности за планиране и провеждане на военни операции (Military Planning and Conduct Capability)[1] за подобряване на структурите за управление на кризи[2];
  • укрепване на набора от инструменти на ЕС за бързо реагиране, включително бойните групи на ЕС и гражданските способности.

3.3. Координиран годишен преглед на отбраната

Координираният годишен преглед на отбраната (КГПО) осигурява по-добър обзор на равнище ЕС на разходите за отбрана, националните инвестиции и усилията в областта на научните изследвания. Прегледът увеличи прозрачността и политическата видимост на европейските отбранителни способности. Ползите включват:

  • по-добро идентифициране на недостатъците;
  • задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната;
  • по-добър и по-съгласуван подход към планирането на разходите за отбрана;

3.4. Постоянно структурирано сътрудничество

Договорът от Лисабон предвижда, че група държави членки могат да засилят сътрудничество помежду си по въпросите на отбраната посредством установяването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС). На 22 юни 2017 г. лидерите от ЕС се споразумяха да бъде поставено началото на постоянно структурирано сътрудничество с цел укрепване на сигурността и отбраната на Европа. На 11 декември 2017 г. Съветът прие решение за създаване на постоянното структурирано сътрудничество. В постоянното структурирано сътрудничество участват всички държави — членки на ЕС, с изключение на три — Дания, Малта и Обединеното кралство. Участващите държави членки се споразумяха относно първоначален списък от 17 проекта, които да бъдат изпълнени в рамките на ПСС. Проектите са в областта на:

  • обучението;
  • развитие на способностите;
  • оперативна готовност в областта на отбраната.

Тези първоначални проекти бяха официално приети от Съвета на 6 март 2018 г. Същия ден Съветът прие пътна карта за осъществяването на ПСС. На 25 юни 2018 г. година Съветът прие правила за управление на проекти по линия на ПСС. На 19 ноември 2018 г. Съветът прие втора поредица от 17 проекта, с което общият брой на проектите достигна 34. Проектите обхващат области като обучението, развитието на способностите и оперативната готовност по суша, по море и по въздух, както и киберотбраната.

3.5. Сътрудничество в областта на отбраната:

          Съветът установява постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) с участието на 25 държави членки (съобщение за медиите, 11.12.2017 г.) На 11 декември 2017 г., по-малко от месец след получаването на съвместна нотификация от държавите членки за намерението им да участват, Съветът прие решение, с което се установява постоянно структурирано сътрудничество (ПСС).

          25-те държави членки, участващи в ПСС, са: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешката република и Швеция. На 13 ноември 2017 г. министрите на 23 държави членки подписаха съвместна нотификация за постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и я връчиха на върховния представител и на Съвета. На 7 декември 2017 г. Ирландия и Португалия също уведомиха за своето решение да се присъединят към постоянното структурирано сътрудничество.

          Възможността за постоянно структурирано сътрудничество в областта на политиката за сигурност и отбрана е въведена с Договора от Лисабон. Той предвижда възможността няколко държави — членки на ЕС, да работят и занапред в по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Тази постоянна рамка за сътрудничество в областта на отбраната ще позволи на държавите членки, които желаят и имат възможност, да разработват съвместно отбранителни способности, да инвестират в общи проекти и да повишават оперативната готовност и приноса на своите въоръжени сили.

          Решението на Съвета за установяване на ПСС определя списъка на участващите държави членки; списъка с амбициозни и по-обвързващи общи ангажименти, поети от участващите държави членки, включително „редовно увеличаване на бюджетите за отбрана в реално изражение, за да се постигнат договорените цели“; управлението на ПСС, с хоризонтално ниво, което да поддържа съгласуваността и амбицията на ПСС, допълнено от специфични процедури за управление на ниво проекти и административните договорености, включително функциите на секретариат за ПСС на ниво проекти и финансиране.

          Наред с приемането на решението за установяване на постоянно структурирано сътрудничество, държавите членки, участващи в ПСС, приеха и декларация. В нея се приветства политическото споразумение за установяване на първоначален списък със 17 проекта, които да бъдат предприети по линия на ПСС. Проектите обхващат области като обучението, развитието на способностите и оперативната готовност в областта на отбраната. Очаква се тези първоначални проекти да бъдат официално приети от Съвета в началото на 2018 г. Следващи стъпки са тези съгласно решението за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС)[3] и предвиждането, че Съветът, с единодушие на представителите на държавите членки, които участват в ПСС, ще приеме допълнителни решения и препоръки в редица области, включително за установяване на:

  • списъка на проектите, които да бъдат разработени в рамките на ПСС (очаква се това да стане в началото на 2018 г.);
  • общ набор от правила за управлението на проекти, които биха могли да бъдат пригодени за отделните проекти;
  • общите условия, при които трети държави могат да бъдат поканени да участват в отделни проекти.

3.6. Подобряване на структурите за управление на кризи

На 8 юни 2017 г. Съветът постигна съгласие за създаването на способности за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) в рамките на Военния секретариат на ЕС. MPCC подобрява капацитета на ЕС да реагира по-бързо, ефективно и съгласувано. Той отговаря на стратегическо равнище за оперативното планиране и провеждането на военни мисии с неизпълнителни функции по линия на ОПСО.

3.7. Подсилен набор от инструменти на ЕС за бързо реагиране

Бойните групи на ЕС са един от инструментите на разположение на ЕС, които могат да бъдат използвани за бързо реагиране при кризи и конфликти. Това са военни сили, които могат бързо да бъдат разгърнати по места. Бойните групи бяха създадени през 2005 г., но все още не се е стигало до тяхното използване по причини от политически, технически и финансов характер. За да се укрепят способностите на ЕС за бързо реагиране на 22 юни 2017 г. лидерите от ЕС постигнаха съгласие разходите за разполагане на бойните групи да се поемат като общи разходи. Финансирането на бойните групи ще се управлява на равнище ЕС чрез механизма Athena[4] на постоянна основа. Освен това ЕС работи за развиването на гражданските способности и за повишаване на капацитета за реагиране при гражданското управление на кризи, включително чрез евентуалното създаване на базов капацитет за бързо реагиране.

3.8. Сътрудничество между ЕС и НАТО

ЕС и НАТО установиха сътрудничеството си преди повече от 15 години. То доведе до развитието на широк набор от инструменти, за да се предостави по-голяма сигурност на гражданите в Европа и извън нея. На 10 юли 2018 г. ЕС и НАТО подписаха нова съвместна декларация[5]. В нея се представя обща визия за начина, по който ЕС и НАТО ще реализират съвместни действия за борба с общите заплахи за сигурността. Основно, според нея, ЕС и НАТО ще съсредоточат сътрудничеството си в области като:

  • военната мобилност;
  • киберсигурността;
  • хибридните заплахи;
  • борбата с тероризма;

3.9. Европейски план за действие в областта на отбраната

С 203 млрд. евро, изразходвани за отбрана през 2015 г., държавите — членки на ЕС, заемат второ място в света по разходи за военни цели, след САЩ. Същевременно бюджетните средства за отбрана често се използват неефективно поради:

  • разпокъсаността на европейския пазар в областта на отбраната;
  • скъпо струващото дублиране на военните способности;
  • недостатъчното промишлено сътрудничество и липсата на оперативна съвместимост.

В отговор на тези въпроси, на 30 ноември 2016 г. Европейската комисия представи европейски план за действие в областта на отбраната. Планът за действие цели:

  • увеличаване на икономическата ефективност на разходите за отбрана;
  • задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната;
  • изграждане на по-здрава промишлена основа.

Планът предвижда три ключови действия:

  • създаване на Европейски фонд за отбрана
  • насърчаване на инвестициите в отбранителната промишленост
  • укрепване на единния пазар в областта на отбраната

На 22 юни 2017 г. Европейският съвет приветства съобщението на Комисията относно Европейския фонд за отбрана. Лидерите настояха и за бързо постигане на споразумение по предложението за Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната.

3.9. Граждански и военни мисии и операции

От 2003 г. насам ЕС е провел повече от 30 мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). В момента на територията на Европа, Африка и Близкия изток се провеждат 10 граждански мисии и 6 военни мисии/операции.

Картосхема 1. Мисии и операции на ЕС в Африка, Близкия Изток и Европа

На 28 май 2018 г. Съветът прие заключения относно укрепването на гражданското измерение на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). В заключенията Съветът набеляза набор от действия, които да направят гражданското измерение на ОПСО по-ефективно на място. Освен това Съветът посочи начините, по които гражданските мисии биха могли да допринесат за справяне с предизвикателствата по отношение на сигурността.

На 19 ноември 2018 г. Съветът и държавите членки поеха ангажимент за укрепване на гражданските мисии по линия на ОПСО. Те се споразумяха да повишат готовността за реакция на гражданското измерение на ОПСО чрез възможността за стартиране на нова мисия, състояща се от най-много 200 служители, в срок от 30 дни.

4. ОБОБЩЕНИЕ

          Новият етап в европейското военно строителство, стартирал през 90-те години, вече не предполага толкова високо ниво на интеграция. Днешната европейска политика за сигурност и отбрана се свежда до осъществяването на мисии по регулиране на кризи, към което са насочени напоследък военните усилия на държавите от ЕС (създаване на мобилни групи и осигуряването им с необходимите транспортни и комуникационни възможности). През последните години, преодоляването на трудностите, свързани с оперативната готовност, е сред основните задачи на ЕС, като за целта се формират специализирани работни групи.

          В същото време не бива да забравяме, че военната интеграция в ЕС е обект на постоянното съперничество между водещите участници в европейската интеграция и САЩ. Компромисът между европейските държави, макар и да цели да намали зависимостта им от потенциала и политиката на САЩ, неизбежно би изисквал много сериозни инвестиции в съответното въоръжение, военна техника и инфраструктура. Едва ли някой в ЕС днес е склонен на това, защото то би изисквало ограничаване на разходите в други, много по-важни сфери.

          Що се отнася до Русия, общата отбранително политика на ЕС принципно отговаря за лансирания от Москва модел на „многополюсния свят”. Тоест, от една страна, изграждането на общоевропейска политика за сигурност и отбрана е изгодно за Русия като възможен „балансьор” на НАТО. От друга обаче, тази възможност не бива да се надценява, защото във всичките си документи, касаещи ЕПСО, държавите от ЕС посочват НАТО като фундамент на своята сигурност, а трансатлантическото партньорство си остава стратегически приоритет за Европа, което пък означава, че действията на НАТО и ЕС по-скоро се допълват, отколкото се противопоставят. Все пак, като цяло, формиращата се обща европейска отбранителна политика разкрива широки възможности за сътрудничество между Русия и страните от ЕС за противодействие на тероризма и предотвратяване и регулиране на конфликтите, както в Европа, така и в други части на света, под егидата на ООН, или пък самостоятелно[6].

СПИСЪК НА ИЗТОЧНИЦИТЕ

  1. Караиванова, Пл. Обща европейска политика за сигурност и отбрана. От Маастрихт до Ница. Военен журнал, 2003, N 1
  2. Катранджиев, Валентин. Външната политика на Европейския съюз. София: Военно издателство, 2011
  3. Кръстев, Драгомир. Политика на ЕС в областта на сигурността. София: Военно издателство, 2010
  4. Милина, В. Общата европейска външна политика и политика за сигурност и отбрана след Ница. Стратегическа панорама. С., 2001
  5. Спасов, Светослав. Европейска архитектура за сигурност. С., 2002
  6. Стефанов, Георги. Теория на международната сигурност. С.: Сиела, 2008
  7. Европейская интеграция. Под редакцией Ольги Буториной. Москва, 2011
  8. Hill, C. Smith, M. International Relations and the European Union. 2-nd ed. Oxford University Press. 2011
  9. Keukeleire, S. MacNaughtan, J. The Foreign Policy of the European Union. Palgrave Macmillan.
  10. Wallace, H. Pollack, M. Young, A. Policy-making in the European Union. 6-xth ed. Oxford University Press. 2010
  11. Сайт на Министерството на отбраната на РБ: https://www.mod.bg/bg/cooperation_EC.html
  12. http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/fiches_techniques/2013/060102/04A_FT(2013)060102_BG.pdf
  13. https://it4sec.org/system/files/Views_019.pdf
  14. https://www.mod.bg/bg/cooperation_EC.html
  15. https://ec.europa.eu/commission/commissioners/2014-2019/mogherini_en

[1] https://cdn4-eeas.fpfis.tech.ec.europa.eu/cdn/farfuture/aGKF41zrLDLuNeg8csm24scxmjEwj4JBvrRbaLeaY4M/mtime:1542656575/sites/eeas/files/mpcc_factsheet_november_2018.pdf

[2] Фактологична справка за плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната (ЕСВД)https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/implementation_plan_on_security_and_defence_02-03-2018.pdf

[3] Permanent Structured Cooperation – PESCO, https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/pesco_factsheet_05-03-2018.pdf

[4] Athena — финансиране на военни операции в областта на сигурността и отбраната, https:/ /www.consilium.europa.eu/en/policies/athena/#

[5] https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2018/07/10/eu-nato-joint-declaration/

[6] https://geopolitica.eu/more/drugi-statii/1406-evropeyskata-politika-za-sigurnost-istoriya-i-perspektivi