Причините и мотивите за избора на индивида да се идентифицира с определена група и как индустриализацията влияе на една онлайн субкултура?
Въпросът за ситуацията на времето от повече от век се поставя все по-настойчиво и отговорът му придобива все по-голяма значимост и актуалност. Всъщност, темата е не само неизчерпаема, но и отговорът на въпроса не може да бъде точно очертан, защото със самото мислене върху темата, самата тя се променя.
Преди да започне да се отдава толкова голяма значимост на темата за ситуацията на времето, са съществували времена, в които човекът и обществото са възприемали своя свят като непреходен. Ако през тези времена човекът се намира в „една историческа определена ситуация на човешкото битие”, то в днешни дни „се оказваме в едно движение, което като изменение на знанието налага и промяна на съществуването, а като промяна на съществуването – отново изменение на познаващото знание” (К. Ясперс 1996:5,6).
Със започването на втората индустриализация – тази, която се насочва към образите и мечтите, се поставя началото на една коренно различна „ера”. Тази ера безпроблемно успява да се засели в душата на всеки един гражданин, желаещ да достигне до своето успешно установяване и пребиваване в обстановката, в която му е отредено да живее. Духът на новото време е натоварен с изключително динамично предоставяне, разпространение и асимилиране на информацията от индивидите на обществото : „думи и образи се роят от телевизията, ротативките, филмовите ленти, магнитните ленти, радио и телевизионните антени; всичко, което се търкаля, плува, лети, пренася вестници и списания; няма нито една молекула въздух, която да не трепти от съобщения, които някакъв апарат, жест правят веднага чути и видени” (Е. Морен 1995:27,28).
При изучаване на виртуалния човек и субкултурите, на които той принадлежи, е необходимо изследване навътрешно присъщите характеристики на индивида, на причините, подтикнали го да избере да принадлежи към и следователно да се самоидентифицира с тази група, като е необходимо и изследване на способността му за общуване, както и на стремежите му за формиране на виртуално общество. Изключително трудно е да се направи ясно разграничение между приетата виртуална индивидуалност, моделите и ценностите, присъщи на групата, на която се опира, и с която изразява своята самоличност отделния индивид.
В книгата на Мария Попова „Виртуалният човек“ става известно, че са правени множество изследвания на социално-психологически характеристики на виртуалния човек, с които наистина се успява да се създаде цялостна представа за особеностите му, въпреки факта, че отделни тезиси могат да бъдат приети като противоречиви. Интересното, което става ясно в книгата, е, че единствено тяхното съпоставяне спомага за формирането на една гледна точка, която може спокойно да бъде определена за „адекватна“ на неговата виртуална същност.
Подхващайки темата за виртуалния човек и онлайн групите, към които той принадлежи, и с които той се идентифицира, е необходимо е да се отбележи и самото разбиране за „виртуалност“ и представите за „персоналност“ в нея. В първа глава „Виртуалният човек – същност и форми на проява“, от по-горе споменатата книга, се правят опити за максимално обективно дефиниране на понятията „персоналност” и „виртуалност” : „Според руския учен Димитрий Иванов са популярни две разбирания на понятието „виртуалност”. Първото е свързано с естествознанието, където виртуалността се разглежда като противопоставяне между ефимерността на безкрайно малки като промени и периоди на съществуване частици и стабилната в своите пространствено-времеви характеристики реалност. Второто твърдение се отнася до практиките за създаване и използване на компютърната симулация и произлиза от илюзорността на обектите, изградени чрез средствата на компютърната графика. Поведението на изображаемия обект се възпроизвежда от пространствено-времевите характеристики на поведение на реалния обект … Символичната идентификация на личността е припозната като идентификация с виртуално лице, като пожелана цел. Виртуалността е породена от липсата на реален и символичен еквивалент. Жижек, опирайки се на идеите на Жак Лакан, разглежда и статуса на личността като „статус на виртуален образ”: той съществува само като виртуално място в отношението между две означаващи – като нещо, което „ще е било”, което никога не присъства в реалността или нейния „реален” (актуален) образ”, като отразен образ, при който „субектът означава това виртуално място, на което отражението се отразява обратно в реалността”“(Попова, М. 2012 : 16,17).
В книгата „Социалното конструиране на реалността”, Бъргър и Лукман твърдят, че вътрешните конфликти, характерни за всеки един индивид, започват да се проявяват, когато детето влезе във втората фаза на своето социализиране, а именно – вторичната социализация. И ето тук се явява развитието на отговора на въпроса за причините и мотивите, подтикнали човека, в случая – детето – да избере да се идентифицира с определена друга, както и да принадлежи на нея, да е неин „член“. Според Бъргър и Лукман вътрешните конфликти, явяващи се неизменна част от процеса на изграждане на личността, се случват, когато детето тръгне на училище, където му се налагат по-различни норми за поведение и отношение както към околните, така и към заобикалящия го свят. Докато при първичната социализация – първите седем години – детето следва един модел на поведение, зададен от семейството, то при вторичната социализация у него се появяват вътрешни конфликти, вследствие на желанието му да се социализира и приспособи успешно в училищната обстановка.
Използвайки източници, свързани с личности, смятани за „маргинали“, вследствие на начина им на живот, в случая – изборът за виртуалния начин на живот – и психологичните процеси в културата, както и такива, разглеждайки проблема за това каква всъщност е реалността на всекидневния живот, какво е социалното взаимодействие и как обкръжаващата обстановка се явява основата за формирането на вътрешното състояние на всеки индивид, ще се опитам да разгърна максимално проблема, пряко отнасящ се до психичното състояние на всеки един от нас и по-точно – предпоставките и причините за „нередностите”, установили се във вътрешното ни Аз, паралелно съпоставени с културата и обстановката, в която се намираме, вследствие на направения от нас избор да принадлежим към определена група.
Всяко общество има своите стереотипи, които вследствие се превръщат в установени норми, и членовете на обществото непреклонно ги следват. Зададени като норми на правилно поведение и разбиране за света около нас – предметите, които ни обкръжават, начинът, по който общуваме в различните сфери в нашето ежедневие и дори начинът, по който се храним и обличаме, определят личността ни за „нормална”. Следователно, неспазвайки установените норми, на нас ни се приписва етикетът „ненормален”, с което вписването в даденото общество става изключително трудно и ние оставаме обречени на процеса маргинализация. Вече определени от мнозинството в обществото, в което сме се институционализирали, и установени за „маргинални личности”, ние трудно можем да се впишем в „схемата” на движещия свят или по-точно – в установеното „нормално”.
Друг проблем, който според мен се откроява като една от основните причини, която оформя мнението на индивида за това кое е „реално” и кое как „трябва да бъде”, е програмната политика – медиите. Освен че оказва огромно влияние върху човешката психика, вкус, нужди и предпочитания, медиите преутвърждават „най-широките координати на реалността на индивида. Като се тръгне от прогнозата за времето и се стигне до различните обяви”, пресата и като цяло-програмната политика, убеждава човекът, че той е здраво стъпил на земята, че пребивава във възможно най-реалният свят“ (Бъргър, Лукман 1996:177). Робувайки на моделите, установени и създадени от медийното пространство, ние се самозабравяме и постоянно се намираме в сравнение с представените модели. Подражавайки им, ние забравяме да живеем тук и сега. А най-лошото е, че самоидентификацията ни също е изкривена – идентифицираме се с някакви модели на подражание, които, всъщност, са може би най-неустойчивите и подлежащи на изместване. С това се стига до извода, че обричаме самите себе си да бъдем обекти на една от най-неустойчивите системи.
„Субективната реалност винаги е в зависимост от специфични структури на правдоподобност .. индивидът може да поддържа самоидентификацията си на важна фигура само в среда, която потвърждава тази идентичност; разрушаването на значимото общуване с посредниците на съответните структури на правдоподобност заплашва и субективната реалност” (Бъргър, Лукман 1996:183). Само когато индивидът отговаря на обстановката, с която се самоидентифицира, може да се чувства спокоен и да твърди, че това е най-истинската реалност. „Индивидът не само поема ролите и нагласите на другите, но в рамките на същия този процес поема и техния свят” (Бъргър, Лукман 1993:158).
С разширяването на културните потоци около света, се налагат нови стилове на живот, с което се стига до уеднаквяване и изчезване на културните специфики. Това до някаква степен води до бавното „затриване” на културния релативизъм, изключително важен като направление в социалните науки и с който редица антрополози са водили своите изследвания. В процесът на глобализация, в резултат на стремежите за постигането на добри взаимоотношения в икономическо и политическо естество, се достига до негативното рефлектиране върху самите нас – гражданите, придобиваме и развиваме общи интереси и вкусове.
С акцентирането върху вниманието на жълтата преса, облеклото и външното мнение, личността се натоварва негативно и това несъзнателно я поставя под стрес и постоянна несигурност. Интензивната и продължителна тревога в повечето случаи довежда до промени в поведението, с което личността се подлага на постоянно търсене, в стремежа си вътрешното Аз да достигне кохерентност. Затова някои хора намират утеха във виртуалното пространство, представящи се за такива, каквито искат да са и каквито нямат смелост да бъдат в „реалния“ свят.
В „Социалното конструиране на реалността” Бъргър и Лукман също така твърдят и, че „Същите социални процеси, които определят изграждането на организма, произвеждат Аза в неговата особена, културно релативна форма .. организмът и още повече Азът не могат да бъдат адекватно разбрани извън особения социален контекст, в който са формирани” (Бъргър, Лукман 1996:68). Тези редове ме свеждат до разсъждението, че, всъщност, виртуалният човек, като отклоняващи се от установените норми на поведение и разбиране за реалността около обстановката, в която пребивава, установена за „нормална“, намиращ се извън виртуалното пространство, която за него не е „реална“ и „нормална“, няма как да бъде разбран, защото той създава своята реалност реална дотолкова, доколкото е реална и нашата собствена, определена за такава.
Суб-група Про Ана
Ето тук следва и следващата част от писмения ми труд, която се явява дотолкова важна и съществена, доколкото е и досегашната. Сегашната работа е представяне и на една онлайн субкултура, известна за малцина, но станала важна за мнозина. И тук идва моментът да дам дефиниция за „мнозина“ и „малцина“ и какво парадоксално има в дефинирането на тези понятия. Но първо трябва да спомена за движението, която ще представя и което съм наблюдавала с години, както и членувала в години, с което мога да твърдя, че изследването, което ще бъде описано и представено, съчетава в себе си методът на включеното наблюдение.
Суб-групата, чието движение е по-вероятно да е непознато за мнозина от мъжкото съсловие и е по-вероятно да е известна за мнозина от женското, е т.нар. в онлайн пространството като „Про Ана“ движение. Повечето сайтове с такъв тип движение, чиято идея е да мотивира и привлича участници за дълготраен период от време да следват модела на подражание на отслабнали личности, модели, и по-лошото, да издигат на пиедестал тежко болни момичета/жени от анорексия, чиито външен вид се обожава и се налага като модел за подражание и цел за постигане, са анонимни, закрити и трудно достъпни, защото са забранени и опасни. Мога да твърдя, че наистина тези сайтове са опасни като са опасни както за психиката на младите момичета, така и за здравето им.
Но мога да твърдя и, че не само подобен тип сайтове са основния метод за разпространение и „зарибяване“ на младите момичета да отслабват до застрашаващо ниво. Фейсбук също се оказва много опасно място, но и там, по същия начин, подобен тип групи с „Про Ана“ движения са „невидими“ и забранени за външни лица. Членуващите в подобен тип групи има защо да са там – те са с определена цел и активно участват в дискусиите и „зарибяването“ както измежду членовете в самата група, както и извън нея, но за тази цел са изключително внимателни, защото се застрашават да не бъдат издадени ( защото както споменах това движение е строго забранено и опасно, като за опасността свидетелстват много самоубийства и смъртни случаи, вследствие на влошаване на здравословното състояние на момичетата).
За съжаление в своя писмен труд не мога да представя интервю, с което да докажа опасността на това движение, но мога да твърдя, че участвам от години във включено наблюдение и със сигурност твърдя, че опасността на това движение е голяма. Нещата стоят така, че самата аз съм член на „Про Ана“ група във фейсбук и бивш член на блог, със същата тематика и идеология, в който нещата ескалираха и здравето ми беше застрашено, с което, с все още адекватното си съзнание, реших да прекъсна членството си в блог-а. Но все още съм член на групата във фейсбук и затова мога да цитирам неща, които членовете в нея „постват“. Мисля, че това, което ще предоставя, би предизвикало интерес, защото малцина са наясно със същността на членството в подобен тип застрашаващи живота групи. Интересното е, че момичетата доброволно решават да принадлежат на групата и вследствие с гордост се идентифицират с нея.
Би било добре да вмъкна, че използваните „никнеймове” ще бъдат променени в цитирането, за да бъде запазена анонимността на членуващите.
– Петя се чувства безвкусно – Реших да спра солта поне за седмица да видя реално има ли ефект и вече нищо не ми се яде grinemoticon С много зор като съм гладна по малко елда с други подправки колкото да не ми пречи глада. Всякакъв апетит изчезва grinemoticon
– Лили хареса това. „Уау. Аз сол и алкохол никога не мога да спра. Без всичко друго мога. А елда без сол… по-добре и без елда…“
– Петя „Ххах да аз вече 3ти ден. Дето иначе слагам сол на цвят Без алкохол и аз..но от него не съм надебелявала. Ама другата седмица имам рожден ден и реших поне за седмица да се прежаля, пък ще споделя ефекта.“
– Лили „Аз ако мога ще си сложа бучка сол, дето слагат на кравите. Хаха.“ WTF?!
Това е Тес Холидей- един от най-популярните plus-size модели. Тя се противопоставя на класическите стандарти за красота, хит е в… krasota.rozali.com
– Петя „Ужас и отврат. Пропагандира да обичаме тялото си, което очевадно тя не прави иначе не би се докарала до такова състояние. Въобще колко трябва да се тъпчеш че да ставаш така …“
– Лили „Незнам и аз какво трябва да правиш, че да се угоиш като свиня за Коледа. Аз и в най-дебелите си периоди съм била под 60 кг, а тая сигурно е 160.“ Лили сподели публикация на FláviaDesgrangesvanderLinden. „Iskam…. frownemoticon“
– Петя хареса това „Днес е подходящ ден за гладуване и то преминава по-леко. Ако някой е решил, днеска е момента.
– Лили се чувства развеселена и споделя интересна диета
- Понеделник
Закуска: Кажете „добро утро!“ на домашните, уведомете ги, че от днес започвате с фантастичната Динена диета.
Обяд: Отидете пеша до пазара на другия край на града, купете две дини, поставете ги
под мишници и се върнете пеша вкъщи.
Вечеря: Изпийте чаша топла вода. - Вторник
Закуска: Вземете аспирин, ако възпалението на мускулите е непоносимо, вземете два.
Обяд: Извадете си дини на разходка. Покажете им забележителностите в града, докато ги носите под мишница, и когато приключите с обиколката, върнете се у дома, отново пеша.
Вечеря: Малка чаша неподсладен градински чай. - Сряда
Закуска: Вземете едната диня в ръка, изпънете пред себе си ръце с нея и направете 20 клякания.
Обяд: Застанете с дините в подножието на някоя околна планина и започнете да ги търкаля нагоре към върха. На връщане ги пуснете надолу и тичайте по тях. Можете да обядвате 2-3 пъти.
Вечеря: Застанете пред огледалото и се усмихнете. Положителната нагласа е най-
добрата вечеря! - Четвъртък
Закуска: Легнете на пода, поставете ръце над главата държейки диня. Направете 5 серии по 20 коремни преси.
Обяд: Изведете вашите дини на следобеда разходка. Носете ги под ръка, докато им разказвате история.
Вечеря: Половин домат и прясна зелена маслина. Чаша вода и усмивка, разбира се! - Петък
Закуска: Качете се на кантара. Досега би трябвало да сте загубили около 9 кг. Споделете радостната вест с домашните, а сега вече е и добър моментът за първото селфи във Facebook с новата фигура.
Обяд: Ями, ямиии! Обядът в сряда ви харесва, нали? Текат ви лигите, докато си спомняте … помечтайте си и повторете това невероятно гурме преживяване!
Вечеря: Мислете за храна около 15 минути. - Събота
Закуска: Хванете динята с крака, с ръце хванете се за хоризонтален прът и повдигайте крака така – направете 3 серии по 10 повдигания. Ако все още сте гладни, можете да направите още една серия.
Обяд: Нарежете първата диня и изжте 3 семена. Останалата хвърлете директно в контейнер на другия край на града. Движете се с подскоци.
Вечеря: Мислете си, че сте красиви и стройни. Ще помогне, ако си представяте своето стегнато тяло, оформени мускули и бронзов тен край морето. - Неделя
Закуска: Покажете новата си линия на домашните.
Обяд: Нарежете втората диня и изяжте парче от средата. Останалата занесете в контейнер, отивайки на ръце до другия край на града.
Вечеря: Важно е вечерята да не се прескача. Затова изяжте 3 бадема и един лист от маруля. По желание свободно подправете с вода.
Ако сте спазили всички съвети и не сте се залъгвали ( с пръжки, бира и не сте се излежавали в креслото), би трябвало да сте стопили невероятните 15 кг чисти мазнини! Бъдете щастливи и горди, задължително публикувайте нов статус на Facebook. А когато стигнете до плажа, очаквайте и много погледи!
– Петя „Вечеря: Мислете за храна около 15 минути. Вечеря: Мислете си, че сте красиви и стройни. Ще помогне, ако си представяте своето стегнато тяло, оформени мускули и бронзов тен край морето….
След представянето ми и разгръщането в началото на своя анализ на проблемната ситуация, както и след като предоставих цитати от лица, публикували в „скритата“ група във Фейсбук „ Pro Ana BG “, като най-интересното в случая се оказва, че аз съм част от групата на тези лица и също съм причислена към „лайкващите“ и „коментиращите“ в групата, към която ясно отправям своите критики, ми изглежда достатъчно подходящо да започна с анализа си върху посоченото с цитати от автори, както и с анализ, направен по начина, по който аз виждам ситуацията.
Във връзка с начина, по който се възприема тази група от самите й членове, както и по начина, по който индивидите в нея се самоидентифицират със същността й и идеологията й, проблемът с идентичността на лицата, принадлежащи към групата от виртуалното пространство, може да бъде коментиран със следващия цитат : ,„Всеки индивид се ражда в обективна социална структура, в рамките на която той се сблъсква със значимите други, отговорни за неговата социализация. Тези значими други налагат своето въздействие върху него. Техните дефиниции на неговата ситуация той възприема като обективна реалност .. социализацията включва нещо повече от чисто когнитивно научаване. Тя се разгръща при обстоятелства, които са силно емоционално натоварени” (Бъргър, Лукман 1996:157).
Същинският проблем се явява именно там, че със социализацията субективната реалност става уязвима сама за себе си – тя е толкова уязвима, колкото и за индивидите, решили са принадлежат към определена група, чиято дейност в нея е смятана за не особено „нормална“ и „адекватна“ . Аз виждам нещата такива, че липсата на утвърдена обективност за „нормалния свят” прави „нормалното” податливо на изместване.
Информацията, която предоставих, е публикувана през периода от последния един месец в групата с наименованието „Pro Ana BG“ и мисля, че ясно си проличава езикът, на който се говори в определената група и, че членовете в нея, които са 16, говорят много добре на него и се разбират отлично, като се забавляват от този факт и се гордеят с него. Аз мога да твърдя, че членувам в тази група, но за мен вече тя не е забавна и не се чувствам горда от членството си, а по-скоро мисля, че ми влияе зле, отколкото добре. Във връзка с по-горния цитат мога да добавя и, че тази група, а и не само – най-вероятно всички групи във Фейсбук, особено скритите – създават една обективна социална структура, с която спокойно индивидите се идентифицират с нея и смятат за най-реалната.
Във връзка с понятието „идентичност“, в глобален аспект, може да се направи следното определение и, ако може да се нарече – анализиране – че именно с разбирането за нея (идентичността) като неразделна част от всяко човешко същество се предполага и, че може да бъде направено едно малко обобщение, което би улеснило неговото разбиране.
Ако взема предвид понятието в глобален аспект, мога да твърдя, че то е многостранно, че идентичносттае „множествена“ и, че всъщност е съвкупност от много други идентичности,„промяна на приетия стил на поведение, постоянно разграничение между собствените възприятия и моделите на социалната група, към която индивидът принадлежи … Идентичността е уникална партикуларност, призната в контекста на универсалността на правото да бъдеш характерно човешко същество … Несъмнено идентичността е персонален акт, проява на индивидуалните усещания. Виртуалното пространство доказва това с представата за изначална самотност, уникалност на личните възприятия и опит.“ (Попова, М. 2012 : 19).
Ако множествеността на идентичността е пряко свързана с глобалността, то локалността следва да отговаря за начина, по който самостоятелните група, в случай скритата Фейсбук група, развива и самоопределя себе си – на локално равнище. Под локално развитие на групата аз разбирам, че членуващите в нея имат точно и ясно очертани граници и правила, които следват, които създават ясно очертана територия (в случай виртуалната територия) и се развиват в нея.
В своя анализ се опитах да представя максимално обширно проблема за ситуацията на „новото“ време, както и групите, които се формират, вследствие на индустриализацията и на желанието на всеки индивид да се покаже като различен, индивидуален и да изрази принадлежността си към определена общност, с която има силна и неделима връзка, което допълнително му създава сигурност. Проблемът е такъв, че младото поколение търси сигурност и все по-често тя бива откривана във виртуалното пространство, като при всеки разбирането за сигурността и нейното проявление е по напълно различен начин. Разбира се, че се срещат много индивиди с подобни интереси и разбирания, и именно това подобие кара индивидите да се сприятеляват и да поддържат връзка в онлайн пространството.
Библиография :
- Бъргър, П. Лукман, Т. 1996. Социалното конструиране на реалността. София. ИК „Критика и хуманизъм”. 246 с. ISBN : 954-587-028-1
- Попова, М. 2012. Виртуалният човек. Второ издание.София. „Фабер“. 230 с.
- Ясперс, К. 1996. Духовната ситуация на времето. София. „ЛИК” . 206 с. ISBN: 954-607-046-7
Автор на анализа Ива Караганчева e-mail: ikaragancheva@gmail.com