Още от времето на Ал-Кайда първите джихадисти организират терористичната съпротива от тайни квартири под формата на отделни удари. В последствие с увеличаване на американското военно присъствие в Ирак те се озовават редом до сунитските членове на службите за сигурност и разузнавателния апарат на Саддам, които са минали в нелегалност. Тази тайна армия разполага с огромно количество оръжие, бойно снаряжение и изградени логистични канали за боеприпаси.
Военно обучение в Ислямска държава
В следвоенен Ирак заплахите дебнат от всеки ъгъл, различните групировки често се предават една друга, а американската авиация владее въздушното пространство. Джихадистите трябва да овладеят изкуството да се движат с оръжие във вражеска среда за да се изправят срещу най-могъщата армия в света. Това изисква нов набор бойни умения, който може да бъдат усвоени само в движение. Това означава оцеляване на най-приспособимите, без значение колко силна е религиозната им вяра.
За това бойците се обучават да се сражават бързо и ефективно. Набляга се на стрелковите умения с автомати, картечници, хвърляне на гранати и бой в градски условия, което ги прави високо ефективни в радиус до 300 м. и разрушителни до 100 метра. Ислямска държава е организация която знае как да научи обучаемите да се внедряват, осъществят светкавично нападение и накрая да изчезнат безследно, а техните ученици са особено схватливи. Под ръководството на Федаините на Саддам, известни по онова време като „Джеиш ал-Муджахидун“ те се превръщат в смъртоносна улична бойна сила.
Благодарени на култа към смъртта практически всеки боец може да се превърне в камикадзе и затова почти всяко нападение започва със самоубийствена атака. Въпреки че се отделя голямо внимание на морално-политическата подготовка, ръководството все пак знае, че трябва да поддържа „бойно ядро“ от лидери, които да не умират, а да предават тактиките и техниката на всяка следваща група, както и да пускат в действие международните бойци. Рядко се водят записки, така че професионализмът им прилича повече на терористично менторство. Всеки терорист е отговорен за оперативната сигурност на групата и се очаква да е готов да даде живота си за каузата. Ако те хванат, остани да лежиш на земята. Американците не са саудитци – в крайна сметка ще пуснат всекиго. Именно от това ядро произлиза настоящото бойно командване на Ислямска държава.
Ислямска държава трябва да се превърне в маршируващата армия на пророка Мохамед. След защитата на Ятриб той поема на поход към Мека, води множество славни битки и превзема Арабия. Такъв е образът и стратегическата визия, към които се стремят бойните командири на ИДИЛ. Вместо камили, те имат намерение да нападнат, обградят и обсадят враговете си на гърбовете на японските пикапи „Тойота Хилукс“.
Начална военна подготовка и тренировка
Десетки видеозаписи от провежданите обучения на вербуваните показват, че те са компетентни в преподаването на начална военна подготовка. Тренировъчният им учебен план е почти идентичен с този на останалите по цял свят, но без плюсовете на съвременното демократично общество. Започва се с обща физическа подготовка и преодоляване на препятствия. Бойците се поставят под ръководството на жестоки инструктори и се закаляват за тежките условия на тичане и придвижване през градски терен. По-голямата част от тази програма напомня на футболна академия със съответните упражнения.
Трябва да се има предвид, че това не е просто медиен шум. Ислямска държава вече има зад гърба си шест години водене на непрестанни боеве в градски условия и военни експедиции, както и четиринадесет години терористичен опит срещу най-големите държави в света.
Колкото и да ви е чудно религиозното индоктриниране не е съществен компонент от дневната програма на наборниците, въпреки че мозъците се промиват в подходящата посока. Упражнения, свързани с бойния ред, тренировки за близък сблъсък с врага, преминаване през окопи и точна стрелба с АК-47 запълват ежедневната програма. Според бойната зона варира и продължителността на началното военно обучение. Общо взето варира между две седмици и един месец, в някой случай и по-дълго.
Хибридна концепция за война
През януари 2011 г. Ислямска държава започва военна мисия, когато разполага най-новото си формирование – „Фронт Нусра“ в Сирия. Концепцията на тази мисия е да се изпратят бойци със сирийски произход, които да пресъздадат условията при падането на Саддам от власт. Целта е да се проникне много бързо, да се овладеят полицейските участъци, военните бази и складовете за оръжие, да се създадат оперативни бази и да се започне мащабно обучение, в крайна сметка да се създаде един гръб на организацията.
„Фронт Нусра“ действат по следния начин – светкавично пресичат границата със Сирия, атакуват Дейр ез-Зор и Ракка и откриват, че без правителство, което да им се противопостави, може да проникнат чак до Алепо! Град Алепо е под обсадата на силите на Асад и нападение след нападение джихадистите на ИДИЛ, които са на практика единствените присъстващи бойни ветерани, се установяват в качеството на „специални части“ на сирийската опозиция.
Когато изникне пролука, те се впускат напред, без оглед на сигурността си и с викове „Аллах Акбар“ изпълняват задачата, след което контраатакуват, за да завземат територията. Това се повтаря из цяла Сирия, докато фронтовата линия става благоприятна за тях. През 2013 г. завземат град Ракка от 93-та и 121-ва Сирийска механизирана пехотна бригада. Тези формирования горчиво съжаляват, че са се предали. Оцелелите са екзекутирани на бърза ръка, а главите им са набучени на кол в центъра на Ракка. Посланието обикаля Ирак и Сирия надлъж и нашир – „Така се сражава Ислямска държава, по този начин ще умрете и вие“.
Ислямска държава се научава да води уличните си сражения асиметрично. Те преобръщат съвременните тежки бойни единици в леки, пъргави и безжалостни формирования. Движат се по пътищата в колони с Тойоти, които не могат да бъдат възпрепятствани от танкове и които преминават без проблем контролно- пропускателните пунктове. Те не притежават високоточни оръжия, затова си служат с направлявани от човешка ръка. По този начин успяват да завладеят територии, в които вече има доминиращо военно присъствие. Уверено прилагат боен стил, който може да се нарече алпийски. Подобно на техниката на алпинистите, бойците на Ислямска държава се движат бързо и устремено, достигат целта и продължават към следващата. Благодарение на това те завладяват една трета от Ирак и половин Сирия.
Политологът Александър Перенджиев нарича тази тактика „Облачна технология“. Той има в предвид дегизирането на бойците на ИДИЛ като мирни граждани и приятелски войници, които подхождат към атакувания обект от различни пътища и нападат синхронизирано в точно определен момент. По подобен начин наскоро отново беше превзета Палмира от съсредоточаването на около 4000 бойци.
Тази военна тактика обаче не винаги е успешна, когато се атакуват обучени части, които добре осъзнават силата си и притежават необходимото ниво на психическа устойчивост. Те могат да устоят, както се е случвало с Египетски части, кюрди и нигерийци, които се изправят срещу настъплението и размазват бойците на Ислямска държава. Това може да бъде възпроизведено и в останалите случай.
Oценка на бойната подготовка
Във военното дело казват, че успеха на Ислямска държава се дължи на сплотеността на армията и. Всичко се базира на сплотеното единство на малка единица, членовете на която биха умрели за другарите си и за това се придържат към формирования от по шест до десет души. Всеки от които е убеден, че другарите му ще се бори за успеха на цялото. Това е достойно за възхищение и вдъхва увереност, че ще оцелеят до следващата битка. Най-ефикасното им средство за борба е сектантската вяра, че убиват мюсюлмани за доброто на света!
Докато „хартиените тигри“ от Иракската армия се предават за да спасят живота си, то бойците на Ислямска държава са обучени, че Божията сила им дарява имунитет или смърт, в зависимост от постъпките им. Това изостря агресията на отрядите им и ги кара да се чувстват докоснати от Бога, което обяснява безразсъдни действия, като изскачане иззад стена и най-невъзмутима стрелба с ръчен противотанков гранатомет пред множество сирийски танкове, или пропълзяване до дулото на танк Т-72 и мятат ръчна граната към въпросното дуло. Тези истории добиват легендарен статут дори ако джихадистът умре. Всеки подобен „лъв“ е мъченик, чийто героизъм бива преповтарян във видеозаписи на подвига, показвани на наборниците.
Тази сила позволява на бойците на Ислямска държава да вземат инициативата по време на операция. Когато действат като формирование или управляват самоубийствена кола-бомба, изглеждат така, сякаш са устремени към решаващия резултат. За Ислямска държава резултатът е в името на Бог, а понякога и за видеокамерата, която със сигурност е включена. Можем да наречем инициативността им безразсъдна или глуповата, но досега цели армии са побеждавани благодарение на нея.
Събирането на разузнавателни данни преди битката е основна характеристика на бойната им доктрина. Тук се проявяват най-добрите млади членове на организацията, които пълзят и си проправят път към предната фронтова линия, изпълняват изключително опасни разузнавателни мисии. Бойците на ИДИЛ използват бинокли и радиостанции за събиране на разузнавателни данни, а понастоящем ги допълват и с мобилни телефони и видео от квадрокоптерни дронове. По-важното е, че от командването на ИДИЛ прилагат разузнавателните данни почти веднага.
Голямо предимство на организацията им е, че когато видят удобна възможност да унищожат вражески части или да заемат стратегическа позиция, те не чакат заповеди от по-висшестоящи началници.
Много професионални военни биха сметнали това за прибързано, но в правилен контекст то се равнява на смелост и дързост. Безстрашието също е част от стратегическия план. Бойците на Ислямска държава се нуждаят от запълване на вакуума насред хаоса на бойното поле и затова не изчакват сгоден случай –
те просто го сграбчват или сами го създават, дори ако им струва човешки загуби, и го оползотворяват докрай.
В атака са като всички добре обучени войници – първо убиват, а после задават въпроси.
Подобно на западните армии, в главите на бойците им е набита максимата, че ако бъдат отрязани от групата и се сражават поединично, могат да действат като армия от един. Няма бягство или дезертиране, оттегляне или прегрупиране – само атака, заемане на нова позиция или смърт.
Що се отнася до военнопленниците, ако няма издадена специална заповед даден военнопленник да бъде оставен жив, той бива убит без колебание и се преминава към следващата цел.
Командната верига при Ислямска държава е ясна и линейна. Практиката е от времето на Саддам Хюсеин, при която само едно ниво на заповеди е от значение за теб: непосредствения командир. Както при операциите на всяка една армия, и тук наредбите се предават от горе-на долу между бойните единици по радио система.
Над всяко подразделение стои емир, който командва всички. Той има заместник-емири, които провеждат акцията. Всеки знае, че мисията се изпълнява до успех или смърт. Така е от незапомнени времена.
+ Бойците на ИДИЛ се учат в движение, те наблюдават действията на противника и внедряват най-доброто в практиката си. Най-голямото им предимство е, че нямат правила за водене на битка.
Асиметрични бойни действия
Армията на Ислямска държава притежава две уникални характеристики, които я отличават от всички други армии. В нея от всеки се очаква да бъде боен инженер/сапьор в едно с оръжейна система с човешко управление. Ако трябва да се изкопаят окопи – всички копаят или един взима багер и го изкопава, ако трябва да се прекъсне ограждение с бодлива тел, за да преминат останалите, то тогава някой ще бъде определен за щурмовак самоубиец, който ще се хвърли върху ограждението и ще го взриви.
Подобно на японската пехота през Втората световна война, боецът на ИДИЛ има редица задължения и смъртта е най-горе в списъка. Тя е не толкова жертва в името на останалите, колкото жертва заради срещата с Бог. Сблъсъкът с калена вражеска част, която притежава непреодолима огнева мощ, изисква непрестанно да се прилагат законите на асиметрията.
Ислямска държава демонстрира удивителна приспособимост и използва всички подръчни средства, за да извлече предимство от неумението на врага предвиди действията й.
Импровизираните взривни устройства – отбранителна линия на ИДИЛ
Често се налага армията на Ислямска държава да отстъпи даден район, поради тази причина по подобие на вързан на верига питбул преди кучешки борби, нейните бойци искат да атакуват, а не да стоят в ъгъла. Все пак разполагат с десетилетия натрупан исторически опит. Когато Саддам Хюсеин се готви за въстаническото движение в Ирак, той е наясно, че артилерийските му части ще бъдат унищожени от американските Военновъздушни сили. Саддам дава началото на програма, наречена Проект „Гафики“ за разработване, пакетиране и складиране на десетки хиляди артилерийски снаряди, които да бъдат трансформирани в Импровизирани взривни устройства (ИВУ).
+ Именно ИВУ са виновни за две трети от над 5000-те загинали американски военнослужещи в Ирак.
Ислямска държава се учи от историята. Откакто са избити при Фалуджа през 2004 г. при придвижването по повърхността, те започват да копаят тунели под земята подобно на руснаците при Сталинград, Виетконг при Куши и японците при Тарава и да създават т.н. тунелни бомби. Покрай египетско-палестинската граница са създали тунели с дължина стотици метри, вериги от командни постове, медицински пунктове и складове за боеприпаси.
Ислямска държава разчита на ИВУ за прикритие на фланговете и при отстъпление. Иракските въоръжени сили откриват по трудния начин след битката за Тикрит през 2015, че настъплението им ще се превърне буквално в пълзене. ИДИЛ минират пътищата като гирлянди с ИВУ достигащи километри дължина. Освен това те използват всичко налично включително боеприпаси с бойни отровни вещества.
В кадрите от Мосул ще видите редица светкавични самоубийствени атаки с коли бомби (предварително обшити със стоманени листове) заснети от Безпилотен летателен апарат.
Наръчник за светкавични нападения
Ръководството на Ислямска държава разработва наръчник от типа „Прави 1, прави 2 и т.н.“ със сценарии,
който се разиграва при всяко сериозно нападение. Допускат се някои вариации с цел оползотворяване на географското положение, времето и противниковите сили. Този наръчник включва слените 4 точки:
- Разузнаване. Първоначално чрез разузнаване или видеозаписи се прави много подробно събиране на информационни данни за противника. Събира се информация за обсега на оръжията, недостатъка на противниковите позиции и др.
- Съсредоточаване и натиск. Наличните танкове, ракетни системи, противотанкови подразделения със СПГ-9, зенитни оръдия и неголеми военни формирования се съсредоточават на разстояние от 300-1000 м. и притискат позициите на неприятеля, докато основното формирование не си проправи път на отстояние 500-300 м.
- Пробив. Основното оръжие за осъществяване на пробив са самоубийствените коли-бомби или атентатор камикадзе. Обикновено тези средства с ИВУ се засилват към най-ефективната локация за стрелба. Взривът трябва да бъде достатъчно голям не само да пробие вражеската линия, но и да допринесе за шоковия ефект на крайното състояние. За да завземе иракските позиция в Рамади през 2015 г., бойците на Ислямска държава изпращат големи булдозери и фадроми, които да сринат сглобяемите бетонни бариери на отбранителния периметър, като по този начин позволяват на 30 коли-бомби да се врежат в иракските защитни позиции.
- Шок. След като е направен пробив, пехотата на Ислямска държава щурмува противника лице в лице. Последният шок идва от систематичната екзекуция на неприятелите чрез обезглавяване или застрелване от упор след края на бойните действия.
Откриване на слабостите им!
Тактическите слабости на Ислямска държава са типичните за всички прекалено самоуверени терористични групировки, които отначало действат под прикритие, минават през настъпателни операции и накрая стигат до „национална“ държава. Ислямска държава е арогантна организация и точно тази й черта кара членовете й да рискуват, което може да се обърне срещу тях. Начинът, по който водят пехотни сражения, показва определен мащаб на способностите им, включително умението да извършват правилни тактически ходове на улицата, компетентна употреба на войскови снайперисти и светкавичен обсег на нападение.
Армията на Ислямска държава предпочита фронталната битка, затова често пренебрегва сигурността на фланговете и я поверява на Импровизираните взривни устройства под прикритие на един или два пикапа Тойота.
Танкове се използват само за отбранителната огнева сила в качеството им на мобилни артилерийски платформи, напомнящи за Ливанската гражданска война, когато вражеските позиции са обстрелвани от разположени на върха на хълма танкове. Ислямска държава няма друга идея за танково бой, освен „потегляй, внимавай да не прегазиш някого от нашите и изстрелвай снаряди отдалече“.
Въпреки това анализът на Postvai.COM върху стотици техни видеозаписи стиха до извода, че те редовно показват кадри с т.н. „героична постъпка“, как някой храбър боец въоръжен с картечница служи за вдъхновение на наблюдаващите и ги призовава да застанат на предната линия. Естествено ако се сражава с компетентен противник обикновено умира геройски. В крайна сметка дори убити, те ги погребват усмихнати, като в легендите. Друг подобен случай е когато боеца на ИДИЛ изкача с РПГ на бермата или насред улицата и стреля без да се прицели. Американските сили отдаван са се научили да превръщат това във вечен покой на „идиотската стъпка“.
В крайна сметка за всичките години натрупан боен опит на Ислямска държава те все още продължават да пренебрегват атаките в гръб. Лесно може да им бъде устроена засада, тъй като истинските бойци винаги са поставени начело на атаката, с лице към неприятеля. На най-храбрите се дават шахидски пояси или картечници ПКМ (които се носят като почетен знак). По време на офанзива шахидският пояс се предоставя на един на всеки десет бойци, за да се ползва като насочвано от човешка ръка средство за пробив, или почти на всеки при отчаяна защита. Такъв е случаят с битката при петролната рафинерия „Байджи“, където от всеки член на превърналия се в самоубийствен отряд се очаква да убие колкото се може повече врагове.
НА 1 юли 2015 г. ИДИЛ опитва да атакува Синай в битка на отмъщението.
Клонът на Ислямска държава в Синай провежда серия от 20 едновременни комплексни атаки по гореописания метод на „Облачната тактика“ на различни места срещу египетските сили, при които загиват 21 египетски войници и 241 от нападателите. Акцията, която трябва да повтори иракското завладяване на Мосул. Използваната при нападението тактика следва дословно формулата от наръчника за светкавични атаки. Атаките започват със смел ход – самоубийствен взрив в офицерския клуб на Ал-Ариш, където военнослужещите имат казармени помещения, както и такива за отдих и възстановяване.
За радост на атакуваните колата -бомба е била разконспирирана много по-рано от мястото където е трябвало да се взриви, терористът реагира светкавично и се взривява предварително.
Почти едновременно се извършват нападения над полицейския участък в Шейх Зуейд и редица крайпътни постове. Тези постове представляват малки укрепени структури, в които войниците живеят и от които защитават големи райони чрез пехотни патрули. Всяко укрепление разполага с два до три танка М-60А1 и M-113A4s, тежки картечници и 20-30 войници. Укрепленията са разположени в редица в района между Рафах и Ал- Ариш.
Първите атаки започват в 6:00 часа сутринта от пикапи Тойота разположени на границата на видимостта на постовете. Времето е избрано поради прословутия мързел на египетските войници. Това подозрение обаче не се потвърждава. Атакуват се десетина поста в групи от по стотина джихадисти. Боевете продължават през деня, но от ИДИЛ започват да се оттеглят, след като се провалят при завземането на всеки пореден пост. Силите за бързо реагиране на египетската армия започват да се мобилизират и да излизат от базите. Джихадистите опитват да се слеят с населението в околните села и да потънат в уличките, но не получават подкрепа от местните. По обяд египетските въоръжени сили стартират въздушни удари с хеликоптери АН-64 „Апачи“ и самолети F-16 „Боен сокол“ над оттеглящите се в пустинята терористи.
Военна медицина на Ислямска държава
Няма пълни свидетелствата за организирана военно медицинска система в Ислямска държава, въпреки че има документирани случаи на медицински грижи на бойното поле. Лекарите и останалият медицински персонал не са под някаква специална защита и са подложени на същия риск, както бойците.
Много доклади засягат недостига на медицински персонал набиран сред населението на Ислямска държава, като интересното е, че сред него има известен отклик. Лекарите, присъединили се към ИДИЛ, не са специално обучени. Опитните лекари, третиращи тежко ранени пациенти са централизирани в градските болници, където работят в тежки условия на недоимък. В тях бойците се ликуват с предимство пред цивилните.
Ако оцелеят, ранените трябва да бъдат транспортирани до по-добри медицински центрове, които може и да не са налични, така че най-вероятно смъртността е много висока. Освен това не е ясно дали тези медицински заведения са пригодени да окажат помощта, от която раненият се нуждае. В един доклад се казва, че персоналът на болницата в Ракка е попълнен с много чуждестранни и току-що завършили лекари – араби и Западни ентусиасти идващи за да подкрепят „Ислямска държава“. На тях често им липсва опит в лечението на бойни наранявания, така че тежко пострадалите членове на „Ислямска държава“ се транспортират в Мосул, където има по-добри медицински заведения. До скоро някой от високопоставените членове на Ислямска държава се транспортират до Турция за да бъдат ликувани в техни болници.
Ислямска държава разполага само с няколко полеви болници и затова действа в зависимост от конкретния случай. От интервюта на участници се разбира, че тези болници не са преносими в американския смисъл на думата, а по-скоро става дума за построена цивилна болница или друга сграда, която е пригодена за военнополева.
Author: Петко Димов
Bibliography:
1. Нанс, М. ИДИЛ Кой са те, как се сражават, в какво вярват, Милениум, София, 2016;
2. Димов, П. Военна стратегия на Ислямска държава https://postvai.com/voenni-analizi/voenna-strategia-taktika-islamska-dyrjava.html
3. Димов, П. Въоръжение на Ислямска държава https://postvai.com/voenni-analizi/vyoryjenie-islamska-dyrjava.html
Статията е публикувана от Петко Димов.