За националната сигурност пишат всички, но много малко хора четат! Във всички писания по темата от древни времена до сега има един извод: Сигурност чрез сила е най-надеждното средство за сигурност! Отговорете си сами на въпроса „Трябва ли ни армия“ и вижте какво се случва днес с Въоръжените ни сили?
Прибързано махнахме наборната войска. Чехия, която няма външни заплахи и е заградена от всякъде с приятелски държави укрепва армията си, а ние външна граница на ЕС и особен кръстопът я намаляваме. Годишните разходи за отбрана според ангажимента ни към НАТО трябва да са поне 1.6 % от БВП, но ние даваме най-много 1,2 – 1,3 годишно. Поради тази липса на финансови средства реформата на въоръжените ни сили вместо да се превърне в качество се обърна в чисто съкращаване на разходите.
И Богатия Кувейт направи малка и свръх модерна армия, но тя бе сгазена от Ирак.
Армията е необходимост, защото войната е дълбоко вкоренена в нашата историята и през последните 4000 години няма силна държава без силна армия!
Силата сама по себе си може да се раздели на потенциална (тази с която може да разполагаме ) и кинетична сила (тази която практически използваме). Силата обаче винаги внася несигурност в съотношение, което се променя според случайни фактори.
Равновесието на силите е вариант в който и двете страни са равни по сила. Но на практика е невъзможно да се постигне защото и двете страни постоянно се надпреварват. Това е най – нестабилното състояние и за това от национална гледна точка трябва да поддържаме потенциал за възможните ни противници. Както казва Сун Дзъ – естествени врагове на една държава са нейните комшии, а естествени съюзници, комшиите на нашите комшии.
Силата е сдържащ фактор с цел да убеди противника, че ще претърпи поражение или поне, че не си заслужава да ни напада, защото ще има „пирова победа” Т.е не е икономически целесъобразно съотношението на ползи – вреди.
Военната сила е средство за постигане на цели, но е негодна за решаване на спорове и за това трябва да се допълва с дипломация. Известно е, че нашите военни винаги са печелили битките, но сме губили войните поради липса на дипломация.
Военната сигурност е подсистема на общата система за национална сигурност и необходимо условие за осъществяване на националните идеали.
Отбранителния потенциал на една страна включва:
- – военна сила;
- – подготовка на населението и територията на страната;
- – икономика и материални ресурси.
Естествено, че последните зависят и от обществото, колкото повече отделим от залъка си за сектора сигурност, толкова по-голям отбранителен потенциал ще има България. От няколко години обаче, нашето общество взима от парите отделени за национална сигурност и отбрана и ги дава да закърпва дупки и пропуски в другите сектори. Така всичко изградено преди се разрушава, защото армията е скъпо удоволствие и се плаща за нея постоянно. Тя трябва да се поддържа от мирно време, защото не може да се изгради изведнъж, когато ни притрябва.
Войната съществува от раждането на човека, винаги го следва и никога няма да изчезне, колкото и да ни се иска. Изчислено е, че от раждането на Христос до сега не е имало и една година без война по света. Войната е неизбежна в живота на народите. Животът е борба. В морето големите риби изяждат по-малките, в природата лъвът унищожава по-слабите от него. В гората по-силните дървета израстват бързо нагоре и задушават по-слабите.
Както отделния човек е принуден да се бори, така и отделните народи влизат в борба по между си. Където има живи хора, там има и вечна борба. Докато има народи и държави с различни интереси, дотогава ще има война. А тъй като интересите на държавите са вечни, то и войната е вечна. Може би в момента е заспала, но не е победена. Днес 80 % от народа си мисли, че след като сме влезнали в НАТО, вече няма войни, а „противоракетния щит“ от новините е нещо като вълшебна стена, която пази Земята от филма за Маклауд!!!
Съвременните заплахи са насочени не към атрибутите на държавата, а към националните ценности. Производни на ценностите са националните интереси.
За да спасим България е необходимо да се обединим към общи ценности и национални интереси за цялото население на страната.