Най-пълната колекция от тостове и наздравици в Българския Интернет
Уменията за писане на оригинални текстове си проличават не само при създаването на рекламни статии в офиса, а и на масата в кръчмата при вдигане на забавни тостове и наздравици! По-долу ще ви предоставим най-пълния списък от грузински тостове и ирландски наздравици публикуван някога в Българското Интернет пространство:
Животът ни се състои предимно от труд и удоволствия. Най-висша форма на труда е науката, най-висшето удоволствие – жената. 😉 Човек се старае да разпределя времето си между двете. Всяко от тях обаче изисква цялото време за себе си, а на нас какво ни остава тогава? Да пием за онези, които знаят как да съчетават и двете.
Грузинска сватба. 😀 Става домакинът и казва: – А сега нека Гиви да произнесе тост! Гиви става и казва: – Да пием! – и си сяда!!! След малко пак:-) – А сега Гиви да произнесе тост! Гиви пак става и казва: – Да пием! – и пак сяда. След още малко време: – Добре, нека Вано да произнесе тост! Вано става и започва: – Уважаеми приятели, скъпи гости. Всички ние сме се събрали на това хубаво място за да празнуваме един много хубав повод … В този момент гостите го прекъсват: – Седни си. А сега Гиви да произнесе тост! :-)))
А сега преди да вдигна тост искам да ви задам три въпроса:
1 Знаете ли до кога пият жените математички? Отговора е до безкрайност.
2 А до кога пият жените химички? До загуба на реакция.
3 До кога пият жените медички? До загуба на пулс.
А ние да пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление и жените журналистки, които пият до последната капка мастила!!!
Знаете, че всеки рибар мечтае да види в мрежата си „Златната рибка“ или поне някой голям шаран, а всяка девойка мечтае да види принца на бял кон от мечтите си. Всеки студент останал с две ликвидации, мечтае да види поне тройки в студентската си книжка. Всеки мъж мечтае да види в леглото си Анджелина Джоли. А ние да пием за морковите!!! Те подобряват зрението 😉
В незапомнени времена на земята живели зъл демон 👿 и добър ангел. Демонът харесвал една нежна фея, а ангелът – някаква бясна проклетница. Двете двойки се задомили и само след година ангелът се превърнал в зъл демон, а демонът станал добър ангел. Затова, скъпи другари, да пием за жените, които от всеки дявол могат да направят Бог.
Да пием за това да имаш толкова здраве и щастие, колкото пожелава майка ти и толкова пари, колкото пожелава жена ти. Нека всяка вечер се прибираш в дома си! 😳 Но ако някога не се прибереш, ти пожелавам да не ти се е случило това, което би си помислила майка ти, а да се случи това, което би си помислила твоята жена!
Когато един дипломат казва „ДА“, той има в предвид „може би“. Когато той каже „може би“, има в предвид „НЕ“. А когато каже „НE“, значи не е никакъв дипломат. Ако една жена каже „НЕ“, тя има в предвид „може би“. Ако каже „може би“, има предвид „ДА“ … А ако каже „ДА“, не е никаква дама. 😳 Да пием за дамите, които знаят как да отговарят на трудни въпроси!
Когато един мъж е харесван от други жени, неговата съпруга не знае покой. Но ако мъжът не е харесван от другите жени, тя се чувства нещастна. В крайна сметка да пием за щастливите жени!
В една минерална баня се събрали трима мъже – политик, собственик на кръчма и шофьор на камион. И на тримата са им до коленете… При политика – езикът. 😆 При собственика на заведението – шкембето. При шофьора на камион – ръцете. Да вдигнем чаши за онези мъже, които имат нещо по-оригинално!
Един лекар среща в селската кръчма свой редовен пациент, който е наредил край себе си няколко празни ракиени чаши.
– Иване, нали ти казах да не пиеш повече от една чаша концентрат? – се обърнал към него той. 😆
– Докторе, аз не се лекувам само при вас – отговарил пациента. Та нека пием за здравето на лекарите и нека те бъдат все повече!!
Един мъж го заболяло гърло и той прегракнал. С последни усилия се довлякал до къщата на личния си лекар и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
– Съпругът Ви в къщи ли е? – изпъшкал болният.
Жената се огледала нервно и му казала: – Няма го. Влизай бързо, за да не видят съседите. 😳
Да вдигнем наздравица за това не само да сме здрави, но и докторите да ги няма в къщи.
Един човечец катастрофирал с автомобил и се озовал в болницата с две счупени ръце. Трябвало да го лекува един добър лекар. Малко преди да го изпишат, пациента попитал:
– Докторе, след като ми свалите гипса, ще мога ли да свиря на пиано?
– Разбира се, че ще можеш – казал доктора!
– Вие сте голям майстор, докторе – преди не можех да свиря!
Да пием за лекарите, които вършат чудеса. 😆
Един любопитен образ бил на екскурзия в Шотландия. Завели го на езерото Лох Нес. Разхождал се той край брега, разглеждал и видял, че няма никакво чудовище. Тогава попитал един местен рибар, който кротко си пиел уискито на един стол. – Кога излиза чудовището? – Различно – вдигнал рамене шотландецът. – Но най-често след петата чаша… Да пием за тези, които искат да видят чудовището от Лох Нес!
Един кораб попаднал в буря и потънал. Оцелели само двама моряци – без спасителни жилетки и нищо за което да се захванат.
– Господи – помолил се първият, – изпрати ми толкова дъски, колкото пъти ми е изневерявала жената!
От небето паднали две малки клечки, които не могли да издържат тежестта на човека и той се удавил.
– Господи – решил да опита вторият, – изпрати ми толкова дървета, колкото пъти ми е изневерявала жената! Небесата се отворили и наоколо западали купища дървета, човека си направил сал и се спасил. Да пием за жените, които не оставят мъжете си да се удавят!
Един мъж се прибира от командировка и сварва в спалнята любовника на жена си и разгневен пита съпругата си:
-Какво правите тук? -Видя ли, – обръща се тя към любовника си – казах ти, че мъжът ми е глупав.
Да пием за това, мъжете никога да не задават глупави въпроси на жените си!
Стоял си Адам на един висок връх и се наслаждавал на природата само с една шапка на главата си. Изведнъж се появила Ева. Адам се засрамил и сложил шапката си… отпред. Ева го хванала за едната ръка, после го хванала и за другата. Да пием за невидимата сила, която държи шапката!!!
Силата на слънцето съблича жените по бански, а ние да пием за тези мъже, чиито очи греят по-силно от слънцето.
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел. „Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище – казал му той. – Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса, една година след моята смърт.“ Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. „- Какво има? – попитал рицарят. „Станала е грешка, сър. Дали сте ми грешен ключ!“ Да пием за верните приятели.
Има една грузинска мъдрост: Ако искаш да вземеш правилно решение, посъветвай се с жена си и направи точно обратното. Да пием за нашите жени, които ни помагат да намираме правилните решения в живота!
Едно време дядо ми казваше: „Имам желание да си купя къща, но нямам възможност. Имам възможност да си купя коза, но нямам желание.“ Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!!!
На въпроса „Какви жени предпочитате – блондинки или брюнетки?“ всеки истински мъж трябва да отговори: „ДА!“ Да пием за истинските мъже!
В небесата си летял царя на птиците – гордия Орела. Около него пърхало едно малко птиче „- Накъде летим? “ постоянно питал мъника. Орела пренебрежително продължавал да размахва крила. На третото питане за къде летим, най-накрая той отговорил “ – Не знам!!!“ Да пием за нашите началници, които винаги знаят правилния курс.
Един човек се разхождал в парка и намерил една костенурка. А тя проговорила с човешки глас: „Не ме убивай моля те и ще ти се отблагодаря!“ Човекът си я взел, занесъл си я в къщи, нахранил я и накрая си легнал. “ – Пусни ме в леглото ти!“ – помолила се костенурката. Той се разчуствал и я сложил в леглото си, в този миг тя се превърнала в прекрасна девойка. Тогава влезнала съпругата на мъжа. „- Какво става тук? – развикала се тя. Мъжът й разказал историята за костенурката и тя се успокоила. Да пием за нашите жени, които вярват на всички истории, които разказваме.
Живял някога един богат и силен крал. Известна циганка гледачка обаче му предсказала, че кралицата ще роди дете, което не е от него. Поради тази причина краля решил да скрие кралицата в най-високата кула на кралството. Въпреки това след една година тя все пак родила. Да пием за Карлсон, който живее на покрива.
Подскачала си жабата, подскачала и изведнъж излязла на Ж.П. линията. Точно в този миг минал влака и отрязал краката и. Запълзяла тя обратно към блатото. Пълзи и си мисли: „Хубави крака бяха, ще се върна за тях.“ Запълзяла пак към линията. Тъкмо стигнала -и нов влак. Отрязал й главата. Да пием за това – никога да не си губим главата за чифт хубави крака!
Жените са цветя, а мъжете – вода. Да пием за това, на цветята по-често да им се сменя водата!
Едно време жените, като минават през поточета и рекички вдигали полите на носията си. Да пием за жените, които мислят, че морето им е до колене!
Имало едно време три хубави девойки, които за чести прегрешения били превърнати в три рози. За да възвърнат отново стария си вид, трябвало да отидат на поклонение в храма на Целомъдрения Бог, който бил на края на Голямата пустиня. Тръгнали те, но съвсем скоро в пустинята ожаднели. Въпреки това достигнали до едно кладенче. „Кладенче дай ни водица“ – помолили розите. „Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце“ – отговорило кладенчето. Първата помислила малко, дала и пила водица. Втората си казала: „Не съм толкова жадна, ще пия по-нататък“. Третата възкликнала „Как ще си давам от листенцата“ и отминала. По някое време пак ожаднели. Насреща им друго кладенче. „Кладенче дай ни водица“ – помолили те. „Ще дам водица на тази, която ми даде листенце“ – отговорило кладенчето. Първата роза дала листенце отново. Втората този път дала, а третата пак не дала. И така вървели през пустинята и когато срещнели следващото кладенче, първата винаги давала, втората ту давала, ту не давала, а третата никога не давала. Накрая – в храма на Целомъдрения Бог, пристигнали една съвършено свежа … дръжка от роза, една полуизсъхнала, полупроскубана роза и една съвършено изсушена … мумия на роза. Да пием за вечното женско недоумение, кога на кого и по колко да даваме!!!
Една жена се омъжила с уговорка, че веднъж годишно ще излиза от къщи, няма да казва къде отива, мъжът й не трябва да я преследва и вечерта ще се връща. Младоженецът се съгласил. На първата година жената излязла, цял ден я нямало, мъжът й сдържал любопитството си. Също и на втората година, но на третата вече любопитството много замъчило горкичкия мъж и той, въпреки обещанието си, тръгна да разбере къде отива благоверната му. Тя минала през целия град, прекосила полето и навлязла в гората. Там изведнъж се превърнала в змия и започнала да съска: Ссссссссссссссс Сссссссссссссссс ССССССС. Мъжът бързо се прибрал вкъщи, приготвил вечерята и когато жена му се прибрала вкъщи, вдигнал тост: Да пием за жените, които съскат веднъж в годината и далеч от къщи.
Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка… На пейката – той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка… На пейката – той, но друга тя. 😳
Следваща вечер. Парк, природа, пейка… На пейката – същият той, нова тя.
Още по-следваща вечер…Но това е дълга история. Нека да пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените.
Стоят в една баня трима мъже – журналист, директор на пивоварна и земеделски производител. И на тримата им е до коленете – на журналиста езика, на директора корема, на земеделеца ръцете. Да пием за онези мъже, които имат по интересни неща до коленете.
Да пием за нашите ковчези, които ще са направени от 100 годишен дъб, който ще посадим утре.
& & &
Един умен човек е казал „ Нищо не съкращава животът повече от времето, което се губи между тостовете ” Да пием за това да живеем, колкото се може по-дълго„.
Тост за птичката – “ Живяла някога една горда птичка. Веднъж тя казала: – „Лично аз ще полетя и ще долетя до самото слънце… “ Полетяла птичката, но слънцето изгорило крилата и тя паднала мъртва на земята. Да пием за това никой да не се дели от колектива!
В един от най-красивите блокчета на квартал Младост в София живяла разкошна девойка, пъргава като сърна и сочна като праскова. Отсреща, в друг не по-малко красив блок на този уважаван от всички столичен квартал, живял един мъжествен младеж, смел като орел и горд като Пирин. Много често те двамата стояли всеки на своя балкон, като птици в клетка и се любували един на друг.
А какво можели да направят? Бурен автомобилен поток разсичал улицата. Много пъти момчето се опитвало да премине своя Рубикон, но жестокият трафик отново и отново го отхвърлял на тротоара.
Целият в рани, бедничкият дълги часове престоявал на бордюра пред този безпощадно кънтящ поток и с очи, пълни с отчаяние, гледал ту звездите, ту черните дупки на прозорците на неговата възлюбена. Само една от стаите светела и тази светлинка сгрявала надеждата на смелия младеж за радост за двамата.
И той разбрал как да достигне до нея, защото освен всички други свои качества, той бил и много умен.
От гърдите му се изплъзнал вик: ами че тя е кръгла! И той обиколил около Земята. И сърцата им се съединили. Да пием за това да не ни пречат никакви прегради, за да отиваме редовно до своята най-прекрасна, най-умна, най-желана жена в света и да я радваме с нашата най-нежна и предана любов.
Потребностите на душата раждат дружбата, потребностите на ума – уважението, потребностите на тялото – желанието. Трите потребности заедно раждат истинската любов. Да пием в нас винаги да живеят всички тези потребности.
Кой как обича? Готвачът – топло; пожарникарят – пламенно; фотографът – моментално; сладкарят – сладко; адвокатът – красноречиво; огнярът – горещо; счетоводителят – пресметливо; студентът – платонично; спринтьорът – стремително; лекарят – смъртно; лудият – безумно, а глупакът, като мен обича вярно и силно. Да пием за глупавата любов!
Известно е, че когато Господ правил жените, във всяка поставил по една бучка захар, а само в една от тях сложил две. Оттогава всички мъже търсят онази жена, в която бучките захар са две. Да пием за онези, които са я намерили.
Слабите жени изпитват страст към силни мъже. Силните мъже изпитват страст към женските слабости. А ние да пием за единството на противоположностите.
Не знам дали знаете, но на Витошка има една скала на Любовта. С нея са свързани много древни легенди. Веднъж младият овчар и княгинята се влюбили един в друг и избягали от дома. Старият княз изпратил след тях потеря. Влюбените се изкачили на върха на планината на скалата на Любовта. Слугите на княза вече ги настигали. И тогава овчарят казал: Нека аз да скоча пръв! – Не – казала княгинята, – тогава аз ще умра от мъка. И княгинята първа се хвърлила от върха надолу. Овчарят погледнал нейното безжизнено тяло и се спуснал от скалата на любовта. Сега да пием за онези мъже, които излизат първи от асансьора!
Мъж и жена отишли на коледно парти, което фирмата на мъжа организирала всяка година. Той й показва познатите си: – Това е шефа Иван, това е съпругата му, а това – любовницата му. Това е колегата Георги, това е съпругата му, а това – любовницата му… А ей тази, русата – е моята любовница… – Нашата е най-хубава! – гордо отбелязала жена му. Затова да пием за нашата!
Бог изваял човека от глина и му останала една топка кал. – Какво да ти извая човече? – попитал той.
Човекът помислил: като че всичко си има – ръце, крака, глава – и казал: – Искам да ми направиш щастие от тази глина. Но бог, въпреки че вижда и може всичко, не знаел какво е това щастие. Дал той глината на човека и му казал: – Направи си сам своето щастие! Да пием за хората, които могат да градят сами щастието си!
По морето плава лодка. На кърмата седи чукча. Скръстил ръце на гърдите си, той важно-важно пуши лулата си. Жената му е на веслата, гребе срещу вятъра и вече е капнала от умора. – Добре й е на нея – мисли си чукчата. – Гребе ли си, гребе… А аз трябва да мисля как да живеем по-нататък. Да пием за мъжете – животът им никак не е лесен!!!
Една източна мъдрост гласи, че в сърцето на всеки човек има няколко стаи: стая за любимия човек, стая за децата, стая за верните приятели, стая за скъпите гости… Да пием за сърцата ни да бъдат винаги пълни!!!
Пия за това – моите приятели да умрат, но не с обикновена смърт, а да бъдат застреляни на своя 150-ти рожден ден от ревност, при това от основателната ревност, която са предизвикали у някоя млада и красива 18 годишна манекенка!
Каубоите казват така: – Истинският мъж трябва да има „сребро“ в слепоочията си, „злато“ в джобовете си, „елмаз“ в очите и „стомана“ в дънките. Да пием за истинските мъже!
Известния мъдрец Сократ обичал да казва: „Всеки мъж трябва да се ожени, независимо от всичко. Ако попадне на добра жена, ще бъде изключение, ако попадне на лоша – ще стане философ.“ Да пием за жените, чийто мъже не философстват!
Звъни телефонът в къщи: – Ало, Георги Иванов ли е? – Да, на телефона.
– Казаха ми, че точно вие сте спасили момчето ми, когато паднало във водата и започнало да се дави.
– Да, аз.
– А вие сам ли бяхте или някой ви помагаше?
– А защо питате?
– Ами той носеше една сива шапка… Кой ще ми я върне?
Спомних си тази история, защото аз също имам претенция. Уважаеми организатори на банкета! Вие ме прехранихте, заради вас загубих стройното си тяло! Кой ще ми го върне?
При Насредин ходжа дошла жена и го замолила да й помогне, за да излекува мъжа си от пристрастието му към чашката.
– Аз не съм лекар, – казал Насредин. – но мога да ти дам съвет. Мъжът ти има ли някаква голяма мечта? Само че трябва да е изпълнима.
– Има – казала жената, след кратък размисъл.
– Много добре – зарадвал се Насредин. – Обещай му до изпълниш тази мечта, ако спре да пие.
– Добре, ще опитам – поклонила се жената и си тръгнала.
А когато се прибрала в къщи, казала на мъжа си:
– Виж какво, драги, ако зарежеш пиенето, всеки ден ще ти купувам по един литър ракия. Да пием за това, нашите жени винаги да изпълняват желанията ни, превръщайки мечтата в действителност.
Имало едно време една далечна държава в която имало следното правило. Колкото по-дълга била оная работа на мъжете, толкова по-къси ръкави носели те. Всъщност… това е дълга приказка и няма да ви я разказвам цялата, но ще ви кажа следния тост: Да пием за мъжете по потници!
Един древен мъдрец казал: „Пазете се от козела отпред, от кон отзад и от жена отгоре.“ Да пием за личния суверенитет!
Нека покрива над нас никога да не пада и събраните под него също никога не падат, ако падат да не повръщат. За здраво сърце и мокра уста – НАЗДРАВЕ.
Живял някога един могъщ цар. Той имал много красива дъщеря. Веднъж тя се къпела в реката и изпуснала там златния си пръстен. Притеснила се много принцесата та чак се разболяла и тогава царя казал, който намери пръстена ще му даде принцесата за жена и половината царство, но който не успее ще му отрежат главата. Дошъл първия доброволец, страхотен красавец. Скочил чевръсто в реката, търсил, търсил, но не можел нищо да намери и му отрязали главата. Дошъл втори юнак. Още по-голям хубавец. И той търсил дълго, но нищо не намерил и останал също без глава.Тогава дошъл трети левент. Несравнимо красив. Нищо не намерил. Отрязали му главата. И тогава дошъл комунизма. Да пием за комунистическата власт, която прекрати всичките тези безобразия!
Приятели! Нека имаме повече поводи, за които да пием и по-малко – от които да искаме да се напием!
Когато пием, се напиваме. Когато се напием, ще заспим. Когато заспим не грешим. Когато няма грях, ние отиваме към небето. Така че, нека всички се напиват, и отиде в рая!
Наздраве за малките случки, които правят живота ни специален!