Колекция от любовни стихове, подходящи за създаване на любовни писма и текстове.
Както казва Виктор Юго – „Живота е цвете, а любовта мед от него“. Неизбежно на всеки копирайтър или човек занимаващ се с писане на текстове се налага да пише за любовта. Тук ще ви предложим колекция от свободни за употреба любовни стихове събрани от ученическите лексикони:
Любов
Любовта е да помогнеш,
любовта е да дадеш,
любовта е надежда за ново начало,
любовта е утеха,
любовта е утеха,
любовта е мечта,
любовта е да дадеш душата си без жал
и да забравиш пак какво си дал!
Букет
Букет от сълзи,
нежни цветя,
най-прелестното цвете, като нощта,
като залеза великолепен,
като ангел в бяла нощ.
Букет цветен ще грабна аз,
букет, като преливаща река,
блестяща пещера,
стичащ се водопад.
Красиви цветя,
истинска наслада.
***
Нека рози твоя път да кичат,
да те лъха аромата на цветя
и ако някой нежно те обича,
дари го с розата на любовта!
***
Който обича , той не забравя,
който забравя, той не обича,
а който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
Само ти
Без тебе сладкото горчи,
без тебе песента мълчи.
Без тебе всичко в мен крещи
„Къде си ти, къде си ти?“
И само ти си ми в кръвта,
във вените ти аз кипя.
И само ти и само с мен.
И само с мене нощ и ден.
Сега съм падаща звезда-
сам в бяла тишина.
Без тебе всичко в мен крещи
Къде си ти, къде си ти?
***
Хубава си дявол да те вземе,
но нека този дявол бъда аз.
Готов съм и пред Бога да застана,
ако той застане между нас!
***
Живота е пътешествие – извърви го;
Живота е предизвикателство – посрещни го;
Живота е дар – приеми го;
Живота е приключение – осъществи го;
Живота е мъка – надмогни я;
Живота е дълг – изпълни го;
Живота е игра – изиграй я;
Живота е тайнство – открий го;
Живота е обещание – спази го;
Живота е любов – открий я;
Живота е красота – възхвали я;
Живота е истина – осъзнай я;
Живота е битка – приеми я;
Живота е загадка – разреши я;
Живота е възможност – използвай я;
Живота е цел – постигни я.
Защо
Защо си толкова далеч?
Защо небето те погълна?
Защо светът не се обърна?
Защо остави ме сега?
Защо е гнусна таз земя?
Защо не мога да реша,
загадката ти щом заспя?
Защо не мога през деня?
Защо те виждам във съня?
Защо сънувам те сега, когато си в безкрайността?
Защо е тъй жесток света?
Защо не мога да го спра?
Защо обичам те така?
***
Век на атоми и електрони,
век на метали и мадони,
век на русокоси хубавици,
век на секс и наркотици,
това е щастие за теб да успееш в XXI век.
***
Обичам те естествена, без маска и без грим.
Загадъчна, усмихната, неудържима
и всякога нехайна с разрошени коси.
Обичам те задъхана, такава каквато си!
***
Ще има пак звезди и кучета ще има,
виещи към тях както преди.
Но нека вярата не оскъднява …
На път! човекът е човек когато е на път.
Жената е жена, когато е по-гръб.
***
Не се влюбвай в очите,
защото те ослепяват
Не се влюбвай в косите,
защото те побеляват!
Не се влюбвай в лицето,
то само привлича,
а се влюби във сърцето, което те обича.
***
Небето е ясно,
мястото е тясно.
Целувам те страстно,
гълъбче прекрасно.
Сърце
Сърцето е единственото място
за белези от рани и мечти,
но на него вярваш ли поне от части,
то може и ранено да тупти!
То може с нетърпение да чака,
измяната на хубави очи
и в зимната ирония на мрака,
с милувка съвестта да заличи.
То може да се радва на лъжи,
в кръвта си – истината да гаси,
да остане цял живот приятел,
на топла длан и пуснати коси.
Безгласно
Градинка, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък
и сред цветята той и тя,
любов и тъй нататък.
Поле, природа, красота,
река, зора, от татък,
пробуда, сбъднати мечти,
любов и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
псувни и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж , билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Началник, шеф, пари, коли
и нощи без остатък,
кафе, коняк, квартира ,ключ, жени, легло и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапал,
пукало, карти, стар албум,
тегло и тъй нататък.
Наследници, камбана, яма сред тревата,
лопата, кирка, поп и кръст и без нататък!
***
Когато лебедът умира,
той пее пред смъртта,
пее и неспира,
защото вярва в любовта.
Прераждане
Умрях камък и станах растение,
умрях растение и станах човек,
един ден ще умра, като човек
и ще възкръсна, като светъл ангел.
Защо да се страхувам от смъртта?
Защото всичко преминава,
остава само Бог.
Любов
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш,
любовта е надежда за ново начало,
любовта е утеха,
любовта е мечта,
любовта е да дадеш душата си без жал
и да забравиш пак какво си дал!
***
Не се натрапвай, за да не те отблъснат!
Не стой далеч за да не те забравят,
бъди непознат за да бъдеш интересен,
бъди недостъпен за да бъдеш обичан
***
Дори да нямаш нищо протегни ръце.
Усмихни се на мрачното небе и вярвай в слънцето, в мрака на нощта, усмихвай се на тишината!
Дори когато тишината заглушава усмивката ти, спомняй си за безкрая на вселената.
Дори когато протегнатите ти ръце не уловят вселената,
затвори очи и в тях ще я намериш.
***
Живота е една игра,
лотария и нещо друго.
И без да искаме това,
в живота всеки тегли жребий.
Един печели, друг пък не!
Така е! Слабите загубват…
Живота все тече, тече…
Лъжата, клеветата, глупостта
щафетата не ще спечелят
***
Жената казала „Аз съм творението“ и родила първият човек.
Мъжът казал „Аз съм творението“ и убил първия човек.
Любовта казала „Аз съм творението“ и сляла раждането със смъртта.
***
Ангел да те нарека – не мога,
защото нямаш ти криле.
Да ти кажа мога само,
че те обичам от сърце.
***
Да мисля не мога,
да плача не искам,
но едно не отричам,
че те обичам!
***
Женски стихове
Бъди твърда като скала,
бъди свежа като сълза,
бъди горда с това,
че носиш името жена.
***
Обичах те, но ти така и не разбра
и просто с кеф ме на*ба.
От теб родих момче, но съдбата си го връща, сега той твоята дъщеря е*е!Най-трудно
Най-трудно е след раздяла да
останеш приятел.
Най-трудно е след всичко,
което помниш до болка,
да останеш добър.
Да не мразиш!
Да останеш ти!
Просто ти!
Такъв какъвто си бил.
Да пренебрегнеш лудостта,
от болката на две очи,
даряващи до скоро всеотдайност.
Да смажеш своя вик
във името на любовта.
Най-трудно е!
След раздяла!
След всичко –
след края.
Да останеш –
приятел!
***
Да можеш да вървиш към своята цел дори,
когато краката ти откъснати се влачат,
да можеш да прегръщаш любимия човек дори,
когато ръцете ти прекършени заплачат!
Да можеш да говориш за любов дори,
когато въжето на бесилката те стяга!
Да можеш да вървиш напред дори,
когато всичко в теб те кара да се върнеш.
Да може да останеш при любимия човек,
Дори, когато страшно много ти харесва друг!
Аx, да можеш да си нов, дори, когато се повтаряш!
Аз вярвам в мълчаливата любов
Аз вярвам в мълчаливата любов,
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание.
В сподавения порив на скръбта.
Очи в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръцете,
от клетви от несдържан плач,
по-ясно говорят на човешкото сърце.
Тя всички прегради побеждава,
тя е вечен огън и не стихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?!
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Самота
Приятели, на този свят аз нямам
и що е туй приятелство не знам!
А чувал съм „приятелството е богатство“,
затуй ли аз съм толкоз беден, толкоз сам.
От любовта – таз слабост, тъй велика,
която граници и чинове не знаят,
аз малка капчица не съм опитал,
а тя раздава, щастие, усмивки, сила.
Аз винаги ще бъда сам в мрака,
в бурния въртеж на този,
за мен пъстър свят.
Сърце не ще копней и страда,
но идолът на приятелството,
за мен ще бъде свят.
***
Звънецът би – сърцето ми се сви,
учителят влезе – акъла ми излезе:
– Стоян Петров?
– Не съм готов.
– Защо Петров?
– Ходих по любов.
– Как не те е срам?!
– Как да ме е срам, като и дъщеря ти беше там!
– Седни Петров. Тогава ще ти пиша пет, защото утре може да ми станеш зет.
Любовта е музика и музиката е любов.
Любовта е раждала,
най-силната и най-тихата музика,
в която звуците казват и онези думи,
които още никой поет не е измислил.
Не може да се изпее или изсвири любовна мъка или щастие. В първия момент това е музиката на мълчанието, а после…..
После се раждат единствено думи и звуци, които ни карат да им вярваме.
Защото са искрени и честни.
Защото са казани и изпети със сърцето.