След всяко начало винаги идва и край! Един от начините да си отидете със стил е да оставете за спомен стихове за раздяла. Тук ще ви предложим богата колекция от стихове за любовна раздяла, които може да използвате за основа на вашия прощален спомен.
Прощално
Разминахме се като две планети,
две светещи космически тела.
В живота ми така и не дойде ти,
ела на моята смърт, поне ела.
Ела в деня , когато ще си ида
сред множеството гдето те гълчи.
Дигни свещта високо да те видя,
да не умра с отворени очи!
За раздяла
Отиде си и не разбрах,
вятърът ли разпиля мечтите ни
в любовта, грешната, смешната, кратка наша любов?
Отиде си и не успях, да ти прошепна
две слова искрени, истински, нужни в любовта?
Отиде си,
не пожела една приятелска ръка, протегната с нежност,
гореща, вълшебна в твоята да остане за винаги в света!
Върви си
Не мога да те спра – върви си.
Не си ми нужна ти сега,
изтрий сълзите от очите си,
и задуши дълбоката тъга.
Животът страшен е събрал ни
и той сега ни раздели.
И песен за скръбта изпя ни,
когато тръгнахме на две страни.
Върви напред не се обръщай,
не впивай поглед пълен със печал.
Скръбта безстрашно ти прегръщай,
живей без мен, тъй както си живяла някога преди.
Раздялата не боли
Раздялата не боли. Раздялата никога не е боляла!
Болят очите казващи сбогом.
Болят ръцете очакващи завръщането.
Боли един изгубен свят
и хилядите пътища болят.
Раздялата не боли,
тя никога не е боляла.
Раздялата не значи край на всичко,
раздялата е някаква умора.
Бъди добра и аз ще съм добър,
поне в раздялата да бъдем хора!
Изневяра
В сърцето ми скръбта гори,
в ума ми само мъка се върти.
Ужасно ме боли. Боли. БОЛИ.
Как твоите устни друг целуват,
обичам те му казваш ти.
Ръцете ви в прегръдка се преплитат,
а най-много ме боли,
че твоето сърце за друг тупти.
Бъди щастлива с него ти,
за мене не мисли!
Часът е 3.20 вечерта,
а аз в леглото се въртя,
не мога да заспя.
Обида
Аз никога не ще забравя
обидите ти в онзи ден!
Ти грешката си не поправи,
не ти пукаше за мен.
За мен остана само мъка,
с какво заслужих аз това?
Жестока беше нашата раздяла,
а ти ходиш по света.
А аз обичах те безкрайно
и все още те обичам.
И макар раздялата да е нещо
тежко, този факт не ще отричам.
Любовна раздяла
Не няма да те спра – върви си,
не си ми нужна ти сега.
Изтрий сълзите от очите си,
и задуши дълбоката тъга.
Животът страшен е събрал ни
и той сега ни раздели.
И песен за скръбта изпя ни,
когато тръгнахме на две страни.
Върви напред не се обръщай,
не впивай поглед пълен с печал.
Смъртта безстрашна ти прегръщай.
Живей без мен, тъй както си живяла някога преди.
Войник
Заминах, трябваше прости.
Аз зная, че ще ти бъде много тежко, аз знам че много ще боли,
но трябваше и аз заминах!
Зовеше ме дългът свещен
и под пагоните със мъка влязох в един прекрасен слънчев ден.
Тогава ти поплака,
изпратих парещи сълзи.
Целувахме се дълго, жарко, като приятели добри.
И с бавни крачки тръгнах и назад не се обърнах.
Аз знам 5 години ти все за мен ще мислиш,
тъгата скоро ще угасне и ще изтърпим по-щастливи дни.
А ти прости, че аз заминах, не исках.
Но уви! Това е дълг на всеки войн на поста вярно да стои.
Есен
Дърво с есенни цветя,
те танцуват в ритъма на ветровете.
Листата знаят, че умират
и затова се радват на мига
и чувствам как танцуват лудо.
Запявам с тях кристална песен,
нима не съм кат лист отнесен,
падащ от дърво увяхващо на есен.
Раздяла
Капят листата в тихата вечер,
твоите стъпки заглъхват навън.
Дори да ме молиш не ще ти простя,
за тази измяна, за тази лъжа.
Аз те обичах, обичам те още,
но ти ме излъга и лъжеш ме пак.
Дори да ме молиш – аз веч ще мълча
и тази измяна не ще ти простя.
***
След залеза на всяка вечер остава мрак и тъмнина.
След залеза на всяка обич остава болка и тъга.
Когато някой си отива ти нямаш сили да го спреш,
когато някоя любов умира, не можеш с нея да умреш.
***
Стамболийски е градчето,
което ни събра.
Стамболийски е градчето,
което ще ни раздели.
Но аз искам да оставя в душата ти
спомените за най-прекрасните 5 години от живота ми.
Тежко е да имаш приятелка,
но още по-тежко е когато си имал
и са ти я отнели.
Защо те толкова обикнах,
с какво ме ти плени?
С теб приятелко привикнах,
без теб сърцето ме боли.
***
Едва когато някой си отива,
едва когато с някой се простиш,
разбираш колко ти е свиден.
Разбираш, че започваш да тъжиш
и знаеш, че не ще го видиш вече
и празното местенце те бои.
***
И аз се движа – слаб и сам,
подир съдбата си – човешка.
И вече чувствам, вече знам,
че таз казарма е тежка…
Мълчат вечерните води и лунен въздух се разлива.
Къде си, беше ли щастлива?
***
И мъртвата природа ни говори,
че няма връщане назад,
че никога не ще да се повтори,
голямата магия да си млад.
***
Ще минат дни, а може би години.
Ще бъдем чужди непознати
и само кимване с глава ще ни напомня,
че сме се познавали и знаем своите имена.
***
Мило хубаво момиче,
защо в очите ти има скръб?
Нима ти някого обичаш, а той ти е обърнал гръб?
Сълзи по бузите се стичат и мокрят твоето лице,
но знай на теб не ти прилича да плачеш за едно момче!
***
Тежко е когато нещо си отива.
Страшно е когато си останал сам.
И в един момент откриваш, че не си дете,
а вече си голямо хубаво момче.
***
За твоята любов аз не ще да моля,
пред теб на колене не ще стоя.
Обичам те! Без теб не мога,
но горд съм и горд ще умра.
***
Бъди щастлива мила лейди.
Не знам с какво ме ти плени.
Осъществи мечтите си
и на никого не се сърди.
***
Мрачен е денят без слънце,
мрачна е нощта без луна,
но още по-мрачно е сърцето
отблъснато от любовта.
***
Опитах се да те забравя,
но не мога!
Не се забравя лесно любовта.
Защо е днес неясната тревога,
която мъчи моята душа?
Нима към теб изпитвам още нещо?
Нима е жива любовта,
кипи кръвта във вените горещи
и спомени се връщат в мисълта.
***
Тежко е да умреш на 18 години,
когато розите цъфтят – през май,
но още по-тежко е да обичаш,
момиче, което не знай.
***
Едни очи ме караха да плача,
едни очи ме караха да не заспя,
на тези очи аз сега не мога да простя.
***
Ти ще дойдеш, но ще бъде вече късно,
аз ще бъда в гроб студен.
Целувай букви вместо устни,
прегръщай кръста вместо мен!
***
С надежда, вяра и любов в живота,
тежък и суров, върви ти търпелив,
така ще бъдеш по щастлив.
***
Една девойка расото облича,
проклина тя жестоката съдба,
определила и да стане монахиня,
заради една несбъдната мечта
***
Ти лека нощ ми каза мила,
но лека ли ще е нощта,
щом двама ни е разделила?
Ще е тежка тя,
макар душата ми любяща да чака края на нощта,
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя.
Блазе на тези, който знаят,
че двама ще са през нощта.
Те лека нощ не си желаят,
но винаги е лека тя.
***
Майна ти обич моя,
ти не си добре!
Като мен ще търсиш друга,
но не зная аз къде?
Две години те обичах,
като никой друг.
Ден и нощ след тебе тичах,
а ти остана сляп и глух.
Майната ти обич моя,
всичко бе до тук,
писна ми да бъда твоя,
вече ще ме има друг.