Една от най-големите опасности за националната сигурност в нашето Интернет пространство е въвличането и сексуалната експлоатация на деца в интернет пространството.
Детската порнография включва направата на снимки и филми със сексуално насилие върху деца. Съвременните технологии и цифрови камери позволяват порнографските материали да бъдат:
- съхранявани на компютър и цифрови носители;
- произвеждани и обработвани (замъгляване или почерняне на лица, добавяне на реклами, имена и др.) в домашни условия;
- разпространявани веднага след заснемането.
Разпространението на детската порнография става посредством компютрите чрез:
• Уебсайтове;
• Производителите и Посредници;
• Чат стаи;
• Чат с лица със сходни интереси, после размяна на снимки, правени от други лица, и най-накрая на собствени снимки и видеоклипове;
• Нюзгрупи и форуми;
• Предоставяне на достъп до снимките за всеки желаещ;
Записите на Детска порнография може да се съхраняват на:
• Сървъри за съхраняване;
• Персонален компютър;
• Доставчик на електронна поща;
• Доставчик на свободно интернет пространство;
• Сървър/Компютър на приятел;
• Цифрови носители за съхраняване;
• В мобилния телефон, снабден с камера;
• Флаш памети, MP3 плеъри, карти памет и др.
Чатът е възможност за анонимна комуникация между малка група хора в „стая” или „канал”, които се поддържат от доставчици на подобни услуги, които обикновено са безплатни, но могат да бъдат и платени. Голяма част от „стаите” или „чатовете” са обособени за специални теми. Потребителите си комуникират чрез писане на съобщения (текст и в някои случаи графични изображения), които могат да бъдат публични или лични. Съобщенията се обменят в реално време за разлика от по-старите схеми Newsgroups (новинарски групи) и list-servers (групови сървъри – които осигуряват обмен на съобщения до група потребители по електронна поща).
От технологична гледна точка P2P мрежите са алтернативен модел на използването на уеб-страници, FTP сървъри, новинарски групи или чат-стаи, при които се налага използването на сървъри и които могат да бъдат контролирани много по-лесно. Но дори и при горепосочените видове комуникация могат да бъдат използвани P2P приложения – например при IRC чат е възможно само да бъде намерен събеседник на съответния сървър и след това да бъде стартиран директен чат (DCC), който работи на принципа на P2P комуникация.
Педофилията и детската порнография в интернет са глобален проблем.
В момента ползването на интернет за подобни цели е едно от най-опасните престъпления, превърнали се в приоритет на национални и международни правозащитни органи. Въпреки сътрудничеството между държавните и транснационалните специални служби за борба с престъпността, проблемът не само не се решава, но и дори се задълбочава.
Най-новата технология в интернет е създаването и разпространяването на порнографски материали, създавани в реално време. Чрез компютър оборудван с камера и микрофон се провеждат сеанси, през време на които възрастен човек извършва сексуални действия с дете. Производството, разпространението и съхраняването на носители с детска порнография по виртуален път, както и поддържането на база данни с такава не е възможно без съдействието на криминални структури с интернационален характер.
Престъпленията свързани с детската порнография и педофилията се превръщат от локални в глобални. Анонимността, бързият достъп и информирането на големи общности създават благоприятна за престъпниците и потребителите на техните продукти среда, която трудно може да бъде контролирана.
Чл. 19 и чл. 34 от Конвенцията за правата на детето са едни от малкото текстове в международноправните документи, които визират пряко борбата срещу сексуалната експлоатация на децата.
Чл. 19 задължава държавите, страни по Конвенцията да предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за „закрила на детето от всички форми на умствено насилие, посегателство или злоупотреба”, включително и други престъпления. Ал.2 на същия член задължава държавите „да предвидят механизми за предотвратяване, разследване, разкриване, докладване и проследяване, включително на случаите на създаване на детска онлайн порнография”.
Чл. 34 от Конвенцията фиксира деянията, които следва да бъдат инкриминирани и преследвани в рамките на националните правни системи. Това са „подбуждане и принуждаване на дете да се занимава с каквато и да е незаконна сексуална дейност, както и експлоатация на деца с цел производство на порнографски продукти и материали”.
Сексуалното насилие е най-често срещаната форма на сексуален тормоз, срещани в Интернет. То използва различни начини, за да получи сексуално сътрудничество чрез поставяне на натиск върху жертвата. Това налагане често се постига чрез използването на изрични заплахи за вредите, насочени към жертвата или роднини и приятели на жертвата.
Сексуалният тормоз може да включва редица области, като се започне от електронната поща и се стигне до постоянно преследване и физическо малтретиране.
Легална дефиниция на тормоз е „курс на поведение, насочено към определен човек, който причинява значителен емоционален стрес в това лице и служи за незаконна цел”. Въпреки, че това е обща представа за тормоз, неговата същност може да се променя в зависимост от ситуацията, в която възникват или в зависимост от законите, които се прилагат.