Концепцията на информационната война стана известна през 90-те години, като обедини редица дисциплини съществуващи още от древността до най-новите информационни и комуникационни технологии. Днес информационната война е една напълно завършена и същевременно динамична променяща се концепция. Тя е глобално явление, но в нея все още липсват точни стандарти. Целта на тази статия е да разработи рамка за жизнения цикъл на информационната война в опит да създаде единни стандарти, които свързват съществуващите модели в глобален контекст.
Информационната война може да бъде определена като поредица от настъпателни и отбранителни операции срещу информационни ресурси, които имат стойност за хората. Настъпателните операции имат за цел да увеличат тази стойност на ресурсите, като същевременно я намаляват за отбраната. Отбранителните операции се стремят да противодействат на потенциалните загуби на стойността на информационните ресурси.
От горепосоченото определение се вижда, че използването на информационна война (IW) е опит за извличане на предимство пред конкурент или противник, или чрез използване на собствени информационни ресурси, или отказване на противника да използва пълноценно своите информационни ресурси.
Първата дефиниция казва, че информационната война може да се води във физическата, информационната и когнитивната област; това илюстрира, че информационната война може да включва традиционно физическо унищожаване на свързани с информацията ресурси и може също да е насочена към човешкия ум.
Определени са шест функционални области или „стълбове“ на информационната война:
- Командването и контрол на собствените сили, като същевременно възпрепятства сходните възможности на противника.
- Способността за разузнаване, събиране, обработване и разпространяването на информация, като същевременно се нарушават подобни възможности на противника.
- Защита на информационната инфраструктура, като същевременно се използват тези на противника.
- Психологическите операции включващи постигане на влияние върху целевата аудитория и противодействие на опитите на противника да повлияете на аудиторията срещу нашите цели.
- Мрежовите кибер операции водещи до запазване на използването на информационните мрежи, като същевременно се използват или разрушават тези на противника.
- Електронната война води до запазване на електромагнитния спектър за собствена употреба, като същевременно се пречи на противника да го използва.
Някои изследователи предлагат и седми стълб – икономическа информационна война. Индиецът Чатерджи описва това като блокада на икономическата информация, при която една конкурираща се държава ще гладува за външна информация, която е свързана с нейната икономика. Икономическият и индустриален шпионаж могат също да бъдат част от икономическата информационна война.
Според моделът за триадата на ЦРУ (Denning 1998: 41; Waltz 1998: 22) информацията има три атрибута:
- Поверителност – само онези, които имат необходимото разрешение да получават достъп.
- Цялостност – само упълномощени лица да могат да променят настройките на информацията и гарантират истинността на информацията и промените.
- Наличност – да е на разположение при нужда.
В противодействие на триадата има три основни стратегии за информационна война, както следва:
- отказ, прекъсване или влошаване на достъпа до информация или унищожаване на информацията;
- кражба, експлоатиране или прихващане информацията;
- компрометиране на информацията чрез промяна на съдържанието, вмъкване на допълнителна невярна информация.
Въз основа на тези стратегии се обсъждат два модела описващи информационната война като цяло, последвани от модел на потока на съобщенията за психологически операции и рамка за мрежова война.
Общи модели за информационна война
Ventre твърди, че много конфронтации през компютърни мрежи и интернет са резултат от напрегнати политически ситуации. След като операциите са планирани, наличните „оръжия“ се прилагат към целевата група: предимно инфраструктура и системи, около които се върти съвременното общество, като комуникационни системи, средства за масова информация и други инфраструктури в обществото (Wik, 2002). Атаката срещу тези целеви групи ще създаде въздействия, които влияят върху самите хора, променяйки или създавайки нови мисловни процеси и в крайна сметка действия и повторни действия.
Моделът за психологически операции, предложен от Кокс (1997), е под формата на поток от съобщения, които са конструирани по такъв начин, че принуждават или предоставя стимули за целевата аудитория към конкретно поведение или действие. Подателят доставя съобщението, чрез инструмент на властта, като средствата за масово осведомяване или социални мрежи, които може да бъдат наблюдавани, интерпретирани от целевата аудитория. Целевата аудитория реагира в зависимост от това дали подкрепя или се противопоставя на съобщението; след това подателят преоценява съобщението, оценявайки тази реакция.
Veerasamy и Eloff (2008) предложиха моделът на мрежова война. Много от принципите, съдържащи се в този модел са стандартните принципи за сигурност на информацията, които трябва да бъдат вътрешни за всяка организация. Целта на генерирането на този модел е да се създаде такъв, който да е мащабируем за различни „големи“ инциденти, да има комбинация от концепции на високо ниво и подробности за адекватно описание на инцидента и да е приложим за различни форми на IW, които може да се различават един от друг.
От горните модели се вижда, че винаги има агресор с мотивация да атакува цели. Освен това за операциите е необходимо известно планиране, което включва някои ограничения, които могат да повлияят на операцията и избора на целта. Атаката започва срещу целева група, използвайки различни техники и инструменти, целта е да се осъществи влияние върху поставената цел, която води до реакция от страна на обществото. Атаката съдържа: набор от цели, функционалните области, които могат да бъдат използвани, тактика и инструменти с които се провежда.
Всеки модел съдържа четири блока:
1. атака
2. отбрана
3. последствия
4. възстановяване.
Пример за кибер-базирана атака срещу информационната инфраструктура е случаят в Естония през 2007 г., когато правителството реши да премести военния мемориал почитан от етническите руснаци в следствие на което се получиха граждански размирици. Започнаха поредица от DDoS атаки над правителствени сайтове. Естония започна защитни действия и много доставчици на интернет услуги (ISP) помогнаха за блокиране на трафика, свързан с атаките. В резултат на атаките в Естония беше създаден център за киберзащита и редица членовете на НАТО се включиха да помогнат. Нека направим анализ от гледна точка на модела за жизнения цикъл в контекст на случилото се в Естония, целта на операцията е правителствените информационни системи за показване на недоволство от преместване на паметника:
• Атака: Тактиката за отказ от услуги е DDOS е използвана срещу правителствените сайтове в съчетание с психологическа операция.
• Отбрана: Първоначалните отбранителни подготовки на естонците бяха превантивни, като поискаха помощ от международни доставчици на интернет услуги за блокиране на трафика за отказ от услуги.
• Последствия: Въздействието на първоначалните атаки постигна сваляне на няколко уебсайта на вестници и в последствие сериозно беше нарушено онлайн банкирането в резултат загубите надхвърлиха 1 милион долара.
• Реакция: Първоначалната реакция от страна на естонците беше да засилят отбранителните подготовки за бъдещи атаки. След приключването на инцидента е създаден център за киберзащита.
• Влияние: политическото напрежение беше повишено, атаките в крайна сметка отшумяха. Международното въздействие беше, че няколко държави сключиха военните договори за взаимопомощ при кибератаки.
Сомалия (Blackhawk Down): Психологически операции
Пример за психологическа операция е помощта на САЩ за силите на ООН в Сомалия. Мохамед Фарах Аидид пожела да ги изгони и след поредица набези на сомалийски милиции и инцидент с „Black Hawk Down“, при който бяха убити американски военнослужещи проведе успешна психологическа операция. Телевизионни изображения на телата на американските военнослужещи бяха излъчени по CNN; шокът за американската общественост доведе до това, че те успешно притискат правителството да изтегли останалите войски от Сомалия (Адамс, 1998, Тейлър 2002). Нека да разгледаме стъпките на жизнения цикъл:
• Атака: Целта беше американското общество, затова телата на убитите американски военнослужещи, бяха влачени пред камерите на CNN, за да шокират психологически американската общественост; средствата за масова информация бяха „оръжието“. Планирането трябваше да засегне морала, волята на американската общественост.
• Защита: Този тип атака дойде като изненада; следователно нямаше защита. След като изображенията бяха пуснати, Съединените американски щати не можеха да направят нищо, за да се защитят от тази атака. Имаше реактивна защита по отношение на намирането и извличането на всички военнослужещи, държани като заложници преди изтеглянето.
• Последствия и реакция: Американската общественост беше ужасена от образите; и оказва натиск върху правителството на САЩ да се оттегли от Сомалия.
• Влияние върху контекста: Сомалийският военачалник успя ефективно да разгроми американските сили чрез стратегическото използване на медиите, което доведе до изтеглянето на войските; следователно съществуващият контекст в Сомалия беше изцяло променен, както и политическият контекст в САЩ.
Нека разгледаме случаят WikiLeaks при които набор от компрометирани документи бяха пуснати онлайн. Това в крайна сметка провокира отмъщение от правителството на САЩ, което от своя страна доведе до поредица контраатаки от страна на привържениците на различните „фракции“. През 2010 г. няколко сайта показаха как американски хеликоптер стреля срещу журналисти и как американски разузнавателен анализатор беше арестуван за изтичане на класифицирана информация. През юли 2010 г. Wikileaks пусна дневници на конфликта в Афганистан и Ирак. Върхът беше когато през ноември публикува поредица от дипломатически комуникации.
В резултат САЩ оказват натиск да премахнат Wikileaks от регистъра на интернет домейни и да блокират финансовите сметки на Джулиан Асандж, по-специално PayPal, Visa, Mastercard, Amazon и швейцарска банка. В следствие на това групата на Анонимните проведе редица контраатаки в защита на WikiLeaks.
Последици и влияние върху контекста: международното общество беше повлияно (и разделено), тъй като „суперсилата“ беше дискредитирана и източникът на атаките беше противоречив; има известна подкрепа и за двете фракции. Контекстът стана по-разгорещен политически.
В обобщение се вижда, че моделът е приложим за различни инциденти и области на информационната война, а именно (1) психологически операции, (2) мрежова война, (3) електронна война и измама и (4) инцидентът с Wikileaks, който представлява комбинация от тях. Информационната война включва редица дисциплини и съществуващите модели.
Източници