Първите автори, които пишат за стратегическите комуникации в България са доц. Мила Серафимова[1], и проф. д. н. Руси Маринов[2], които ги разглеждат в контекста на информационната война, дезинформацията и управление на знанието.

Основните регламентиращи документи в сферата на сигурността „Стратегия за национална сигурност”  и „Националната отбранителна стратегия“ са посочени ролята, мисията и задачите на Въоръжените сили на Република България, но в приетия „План за развитие на въоръжените сили на Република България” и във „Визията за развитие на въоръжените сили на България 2035”, както и в останалите регламентиращи документи не могат да се намерят политически амбиции за развитие на стратегическите комуникации в новата оперативна среда и Интернет.

„Доктрината на въоръжените сили на Република България” прави опит за концептуално решение, като разглежда информационния инструмент като елемент на националната мощ, който „се използва с цел легитимиране на собствените действия и получаване на подкрепа от широката общественост за тях, възпиране на опонента или привеждането му в заблуждение относно собствените намерения, чрез планиране и провеждане на информационна операция“[3]. В продължение на горното определение през 2013 г. беше приета „Национална доктрина по информационни и психологически операции” (НП 3.10), която е стъпка в процеса на концептуално регламентиране на част от дейностите в информационната сфера.

През 2016 г. бяха направени изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, според които на въоръжени сили бяха възложени нови задачи по поддържане и развитие на способности за киберотбрана^[4] и беше приета Националната стратегия „Киберустойчива България 2020“.

Според нея киберсигурността обхваща три стълба – мрежова и информационна сигурност (МИС), правоприлагане и киберотбрана.  Първият стълб е от първостепенно значение за националната сигурност на Република България и в него водеща роля има Държавна агенция “Електронно управление“. За правоприлагането отговарят Министерство на вътрешните работи, а за киберотбраната Министерство на отбраната, като Стационарната комуникационна и информационна система е формированието, определено за киберотбрана на системата за командване и управление.

 От горното се вижда, че отговорността се разводнява между трите институции, поради което стратегията предвижда създаване на Съвет по киберустойчивост към Министерския съвет, като нещатен постоянен консултативен орган със стратегически функции, а на оперативно и техническо ниво структурите създават различни секторни центрове. Националната политика се ръководи от Националния координатор по киберсигурността, а основното звена за действие в отговор на кризисни ситуации е Национален център за действие при инциденти в информационната сигурност^[5]. Общият модел на Националната система за киберсигурност е представен в следната схема.

Анализът на наличието на способности по отделните елементи на стратегическите комуникации в нашите въоръжени сили показва, че към момента съществуват изградени структури по психологически операции и връзки с обществеността, комплектувани с личен състав, преминаващи редовна подготовка и изпълняващи определените им задачи. Тяхната дейност обаче не се разглежда в контекста на стратегическите комуникации.

Доктрината на въоръжените сили посочва, че началникът на отбраната предлага на министъра на отбраната политика по отношение на информационните, психологическите и специалните операции и връзките с обществеността. От друга страна със своя заповед министърът на отбраната делегира отговорността за осъществяване на информационната политика на МО на заместник-министъра на отбраната. Дирекция „Връзки с обществеността” подпомага заместник-министъра при формирането на информационната политика и ръководството на информационната дейност на министерството, структурите на пряко подчинение на министъра и Българската армия, провежда комуникационните кампании и осигурява публичност на решенията и действията на министерството. На Информационния център на Министерство на отбраната са възложени някои отделни функции, но някак на парче. С други думи може да се каже, че стратегическите коуникации вече са част от стратегическата рамка на министерство на отбраната, но за тях няма отделна стратегия, правилник и структура, която да  ги организира и координира.  

 Ето защо е необходимо разработване на стратегия за стратегически комуникации, която да обединява дейностите по връзки с обществеността с останалите военни информационни дейности и тяхното включване в евентуален бъдещ план за развитие на въоръжените сили на Република България. Също така ограниченият брой експерти, специализирани звена и екипи, както и липсата на изградена национална система за координация и междуведомствено взаимодействие налагат изграждане на система за обучение по стратегически комуникации на личния състав.  

Практическото приложение на процеса на стратегически комуникации във въоръжените сили изисква намиране на най-подходящите организационни и процедурни решения. Има многобройни публикации, които целят да идентифицират поуките от практиката за успешна военна стратегическа комуникация, но много малко от тях хвърлят светлина върху организационната структура. При синтезирането на тези поуки от практиката може да се изведат няколко основни области за усъвършенстване на комуникациите, провеждани от въоръжените сили с цел постигане на стратегически ефекти. По-долу са описани някои общи принципи, които могат да подпомогнат намирането на такива решения.

За ясно определяне на политическите цели и осъществяване на междуведомствена координация, по аналогия на съвета по киберустойчивост е необходимо да се създаде и съвет за стратегическите комуникации към министерски съвет.  Също така да се създадат структури и набере подходящ  личен състав по стратегически комуникации на ниво министерство на отбраната, щаб по отбраната и съвместно командване на силите.  Пълната интеграция означава не само включване на личен състав и установяване на процедури, а също така прилагане на цялостна комуникационна стратегия от правителството. Министерството на отбраната трябва да бъде представено при формирането на „комуникационната политика” на политическо ниво, както и обратното – политическите указания да служат за основа на разработването на военната комуникационна стратегия. В по-широка перспектива националната стратегическа комуникация трябва да бъде съобразена с тази на Алианса. По този начин интеграцията на вътрешно ниво се комбинира с тази на външно ниво.

За синхронизацията на междуведомствено ниво е наложително  приемането на рамка на стратегическите комуникации, която обхваща всички комуникационни дейности и организира тяхната координация. Елемент на тази рамка е общата цел, към която те допринасят. Наличието на обща цел предполага и координирано общо планиране. Ръководството трябва не само да определи целите на дейностите в информационната сфера, но и да създаде организация тези цели да бъдат в синхрон с цялостната дейност на държавата. Практически пример в това отношение е издаваната от SHAPE „Рамка на стратегическите комуникации” за всяка една операция, провеждана от Алианса. Този рамков документ формулира целите на стратегическите комуникации, водещите теми, основните послания и указанията как да се осъществява координацията на различните комуникационни дейности.

За да постига стратегически цели комуникацията трябва да има дългосрочна перспектива, а не да се заключава до разпространяване на прессъобщения и някои дейности по връзки с обществеността. Дългосрочната на стратегическите комуникации предполага задълбочено познаване на целевите аудитории и информационната среда.

За целта трябва да се създаде център за изследване и анализ на обществените нагласи; културологична рамка на комуникационната среда; нужди; мотивация и предпочитания на целевите аудитории; медийна среда и др. Единствената структура с такива функционални възможности е Института за перспективни изследвания на отбраната на Военна академия „Г. С. Раковски“, където има съчетание от опит за провеждане на социологически проучвания, анализ на организационния климат и манипулация в медийна среда. Освен това всеки военнослужещ и цивилен служител трябва да има съответната професионална подготовка, която може да се постигне с организираните курсове във Военна академия „Г. С. Раковски“.

Комуникацията е интегрална част от задачите на въоръжените сили и легитимен инструмент за влияние в мирно време и при операции. Всички усилия биха били напразни, ако не се измерва постигането на набелязаните цели.

Възможности за използване на Интернет в процеса на планиране на стратегически комуникации

Стратегическата комуникация не се базира на импровизации, а на задълбочено и всеобхватно планиране и ясна „координация на посланията“.  Това изискване има в предвид „оркестриране” на различните видове информационни инструменти в хода на комуникационния процес по предварително планиран наратив.  Плановете за стратегическите комуникации следва да съдържат следните елементи: общи цели; теми и послания (наративи); целеви аудитории; медии, отговорности, времеви рамки, ресурси и механизъм за оценка на ефективността, изобразени графично на схемата по-долу:

За да се постигне информационно превъзходство в интернет пространството планиращите военни експерти трябва максимално да използват всички налични възможности за влияние, които можем да класифицираме в пет основни типа: 

Използване на Интернет за събиране на информация.

Всички потребители оставят белези за тяхната идентичност, способности, предпочитания, контакти и др., които лесно могат да бъдат събрани и анализирани^[6].  Затова при планиране на операцията в процеса на избора на цели следва да се анализира самата мрежа, използваните системи, тенденциите, настроенията, съдържанието, поведението на целевата аудитория и самата информация. Също така социалните медии може да се използват за разкриване на дезинформация. Изчерпателният анализ на всички получени данни,  дава възможност да се направят изводи за наличието или отсъствието на потенциални заплахи за националната сигурност на съответната държава. При провеждането на класическа информационна операция събитията не са скрити. Напротив, те са активно разпространени с цел завладяване на информационното пространство от едната страна за получаване на възможност да влияят над формирането на общественото мнение в нейна полза. Целта е да се препрограмира живата сила на противника и да се защити нашето население от противниковото влияние. 

Конфронтацията в интернет пространство е неразделна част и често предхождащ компонент на въоръжените конфликти. Ето защо е особено важно бързо да се открива наличието на разгърната информационна кампания, за да се предотврати вероятността от предстоящ физически конфликт. Наличието на разгърната информационна кампания в интернет можем да се определи по следните параметри: честота на проявление на материали по проблемна тема; обхват на целевата аудитория (обект на въздействието);  значимост на източника на информация (субект на въздействието).

Използване на интернет за мониторинг и предупреждение.

Непрекъснато наблюдение и анализ на съдържанието в интернет пространството може да служи, като система за ранно предупреждение и стратегически анализ на дългосрочните  и средносрочни тенденции на заплахите, идентифициране на ориентацията на противниковите намерения и прогнозиране на бъдещи действия.

Интернет, като институционален комуникационен инструмент.

Интернет може да помогне за интензивно и прозрачно взаимодействие с обществото и да съкрати празнината между институциите и гражданите. Така гражданското общество може да се запознае с целите, преследвани от всяка организация и да участва в институционални дейности, когато е възможно. Уебсайтовете и социалните медии са идеалния инструмент за вътрешна комуникация, обмен на информация, координация и синхронизиране на действията на географски разпръснати формирования, затова са предпочитан инструмент за командване и контрол на терористични групи.  Най-общо това може да става в отворени и затворени мрежи. Пример за отворени системи са групите в социалните мрежи с които се организираха протестите в  Арабската пролет. Такива мрежи не могат да се атакуват легално от специалните служби, тъй като са граждански, невоенни мрежи и могат да нарушат правата на случайни граждани.   Пример за затворена комуникация са съобщенията на Ислямска държава в SnapChat, WhatsApp или в създаването на забранени за индексиране от търсачките сайтове, в които да качват своите съобщения. Понастоящем главните социални канали на НАТО имат около 1,7 милиона последователи, а колко имат социалните мрежи на българското министерство на отбраната?

Влияние, пропаганда и разпространение на информация.

Използването на интернет в този случай ще се стреми да постигне определени военни ефекти в когнитивната област: да информира, да влияе, да манипулира, да излага, да пропагандира, да мами, да принуждава, да възпира, да мобилизира и да  убеждава. Използваните методи могат да бъдат:

• явни, като например създаването на официални уебсайтове, видео канали, страници в социалните мрежи, изявления на ръководния състав и т.н.,
• или скрити, като фалшиви акаунти, ботове и тролинг. 

Използването на интернет технологиите не само позволява да се общува, споделя, намира информация, анализират тенденциите в социално-политическата динамика, но дава възможност да се моделира реалността, да влияе  върху възприемането на определена ситуация и на поведението на потребителите. Разпространението на информация със сигурност влияе върху ценностите, вярванията, възприятията, емоциите, мотивацията, разсъжденията и в крайна сметка върху поведението на целевата аудитория. Поради това уебсайтовете и социалните медии оказват силно влияние върху вземането на решения от правителствата, институциите, бизнес екипите, както и върху формирането и развитието на колективното съзнание и обществено мнение. Днес те широко се използват за намеса в процеса на вземане на решения от страна на противниците, като пряко манипулират информационна и аналитична рамка, оказват влияние върху определени лидери или косвено влияят върху групи от хора (т.е. политически партии, профсъюзи и граждански организации), чиито реакции засягат ръководството на дадена страна. Благодарение  на техните отлични характеристики описани по-горе, уебсайтовете са високо ефективно информационно оръжие за влияние, пропаганда и дезинформационна измама.

Степента на поражение на информационното оръжие в националното интернет пространство може да бъде определена,  чрез делът на паразитни сайтове, които работят за друга държава. За да намалим влиянието на чуждите сайтове, ние трябва да създадем достатъчно съдържание по важни за националната сигурност теми и да го насочим към върха на страницата с резултати от търсене.

Техниките, които могат да се използват за влияние и манипулация в интернет могат да включват:

• SEO – Оптимизация на сайтове за търсещи машини, с която се цели повишаване видимостта на излъчваните съобщения от нашите сили и минимизиране видимостта на алтернативните гласове.
• ORM – Управление на онлайн репутацията и подсилване на информационната среда, чрез координирано използване на блогове, публикации, статии и др., които се публикуват и споделят от лидери, активисти и дори от фалшиви личности.
• SMM – Управление на социалните медии и използване на тенденциите в хаштаговете за да се увеличи обхванатата аудитория.
• Тролинг – С развитието на кризата в Украйна у нас се забеляза тенденция за увеличаване на проруското съдържание и обема на коментарите в социалните медии. Всички те имаха един определен модел, при излизане на нова статия по ключовата дума „Украйна“, тя веднага се запълва с огромен брой проруски коментари.  Тази дейност е някак синхронизирана, което говори за употребата на автоматичен софтуер или тролове. И в двата случая се поставят връзки към едни и същи политически страници, публикуват се голям брой коментари, като акаунтите от които идват не влизат в разговори и не публикуват по светски теми. Всичко това са признаци по които може да се познаят троловете.

Военни операции в интернет пространството, могат да бъдат:

• Таргетинг за определяне на потенциалните цели за военни действия във физическата област или атакуване на цели във виртуалното пространство. Например, в Либия бяха използвани Google Карти за откриване и набелязване цели на противника. 
• Информационни операции и психологически операции, които имат за цел да повлияят на възприятията, нагласите и поведението на целевата аудитория. В интернет това се постига, чрез публикуване на емоционални призиви или рационални аргументи, които се конкурират с останалия информационния шум. Една от най-ефективните техники с тази цел е разпространението на слухове, които използват страховете, омразата или надеждите на целевата аудитория, които неименуемо водят до промяна в поведението.
• Киберразузнаване и кибершпионаж.
• Военна измама Military Deception (MILDEC), дезинформация и фалшиви новини.
• Хакерски атаки и операции с компютърни мрежи.
• Операции по сигурността и информационна сигурност за защита от изтичане на класифицирана информация в интернет.

За постигне информационно превъзходство в Интернет пространството експертите разграничават три възможни нива^[7] :

• Първо ниво. Филтриране и блокиране на сървъри, домейни, IP адреси, ключови думи и др. Такива техники за контрол над интернет пространството се прилагат от страни, като Китай. 
• Второ ниво. Създаване на правна и нормативна среда, в която правителството може избирателно да откаже публичния достъп до информация в интернет когато е „необходимо“. Тези мерки включват съдебно преследване, лишаване от свобода и други офлайн действия. Видимата част на този вариант е в съставянето на закони, които регулират „приемливото“ уеб съдържание и законите срещу клеветата и обидата. Скритата част се състои в оказване на натиск върху доставчиците на интернет услуги и използването на Denial-of-Service (DDoS) атаки за отстраняване на определени сайтове. Подобен контрол се налага от страни, като Русия.
• Трето ниво е т.н. контрол 2.0. Тази дефиниция е подобна на стратегията за меката сила (пропаганда и влияние) срещу твърдата сила (цензура). Целта тук не е да се отказва достъп до информация, а да се създават интернет ресурси, състезаващи се за вниманието на аудиторията и да скриват критиките в потока от друго съдържание. Тези действия могат да се ръководят от сложни методи за интернет наблюдение и извличане на данни в информационните операции, които да бъдат внимателно насочени към деморализиране и дискредитиране на противниците.

От материалите в интернет може да се направи извода, че авторитарните държави използват едновременно всички нива, докато демокрациите се придържат към второто и третото ниво. От военно-техническа гледна точка контролът от първо ниво засяга най-вече възможностите на противника, докато второто и третото ниво влияят над волята и възприятията му. Всички тези елементи могат да се използват за провеждане на информационни операции в интернет.  Ясно е, че първото ниво на контрол не е приложим в демократична страна, а второто ниво често предизвиква обратна реакция, тъй като интернет обществата са много чувствителни на подобни вмешателства.

В интернет пространството противостоящите страни се борят да спечелят надмощие по определените ключови теми. Това се постига с огромен информационен натиск над целевата аудитория, за който са необходими предварително подготвени от мирно време информационни ресурси,  навременно предоставящи удобни за възприемане материали. Ако това се случи, но задачата за сваляне на едно или друго правителство не бъде постигната, се стига до конвенционални военни действия. Ето защо е важно „военно слабият“ съперник да е в състояние да провежда предварително подготвени операции в собственото си Интернет пространство. И ако не можем да ги спечели, тогава трябва да създаде условия за забавяне на противниковата  информационна операция с цел осигуряване време за мобилизиране на собствените сили. Загубата на време е загубата на информационната война.

ОБЩИ ИЗВОДИ:

• Интернет пространството се превръща в основно бойно поле, което изисква предварителна подготовка. Правилната употреба на което е в състояние да попречи и на най-мощните армии.
•  Стратегическите комуникации са вече доказано ефективна концепция в НАТО, която на този етап не заемат полагащото и се място в подготовката на въоръжените сили на Република България.
• Необходимо е да продължи процесът на процедурно и структурно регламентиране на стратегическите комуникации, както и да се  разработят съответните курсове във Военна академия Г. С. Раковски и подготвят онлайн ресурси за противодействане на онлайн дезинформацията в Българското интернет пространство.

Основния инструмент за влияние над целевата аудитория в интернет пространството са уебсайтовете и социалните медии. Като се има предвид техният „инструментален“ характер, те могат да бъдат заплаха за националната сигурност или ресурс за защита на жизнените интереси на държавата. Ето защо прилагането на концепцията за стратегическите комуникации и техните възможности за ефективно влияние в интернет и постигане на информационно превъзходство, биха могли да повлияят благоприятно на защита на националните интереси в мирно време или да откажат и най-мощната армия по време на война.

Литература

1. Серафимова, М. Информационни войни в ерата на постистината . Съвременни предизвикателства пред сигурността и отбраната – Сборник доклади от годишната научна конференция на факултет „Национална сигурност и отбрана“, 2017
2. Стратегически комуникации и управление на знанието, е-книга, НБУ, 2008г.
3. Доктрина на въоръжените сили на Република България, заповед на министъра на отбраната № ОХ – 57 от 30.01.2012 г.
4. Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник № 98, 2016
5. Национален център за действие при инциденти в информационната сигурност [20.01.2018] https://govcert.bg/
6. Riva, G. I social network. Bologna: Universale paperbacks Il Mulino, 2010
7. Deibert, R., Colin, M., John, P., Hal, R., Rafal, R., Nart, V., Jonathan, Z.,  Ethan, Z.  Access Controlled: The shaping of  power, rights, and rule in cyberspace. Open Net Initiative, 2010