Рискове и заплахи за информационната сигурност

Рискове за информационната сигурност на държавите

Произтичащите рискове към заплахите за националната сигурност на страната са очертани в националната отбранителна стратегия[1] и в годишните доклади за състоянието на националната сигурност на Министерският съвет, в които се посочва, че са налице интензивните чуждестранни опити за разширяване сферата на влияние в икономическото, културното и информационното пространство на България[2].

Основните заплахи, които могат да доведат до  неблагоприятните последици за стратегическите интереси на държавата са :

• престъпност;
• войни;
• обществено-икономическо  и политическо противопоставяне;
• насилие срещу личността;
• природните бедствия и аварии.

Всички те намират проявление в непрекъснато развиващата се едиина информационна среда, като водят до заплахи за критичната инфраструктура и автоматизираните информационни системи от особенна важност за държавите.  

Престъпност в единната информационна среда

Киберпрестъпността е понятие, свързно с определени действия в информационното пространство, чиято цел е да получи незаконни икономически облаги. Голяма част от криминалните организации използват тези дейности, както „онлайн“  (разпространяване на детска порнография срещу заплащане, кражба на идентичност, фишинг, разпространение на вируси, троянски коне, червеи и т.н.), така и „офлайн“ (трафик на хора, пране на пари, прехвърляне на документи от промишлен шпионаж и др). Всички те могат да бъдат заплаха за националната сигурност при добиване на особено големи размери.  Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в киберпространството ги класифицира в четири групи[3].

В първата група са тези, насочени срещу поверителността, цялостността и достъпността на компютърните данни и системи. Към тях се отнасят, по-специално незаконния достъп, незаконно прихващане, намеса в данните или системата и т.н. Фишингът е най-често използвания похват от компютърните престъпници за получаване на важна информация. Те просто създават съобщение или интернет сайт, с които „претендират“, че са добронамерени, като приканват да се въведе важна лична информация или изпращат електронна поща с която да се сдобият до потребителски имена, пароли и номера на кредитни карти.

Във втората група са включени престъпления, които  използват компютърни средства като инструмент. Към тях се отнасят измами с използване на компютърни технологии и с цел неправомерно извличане на икономическа изгода за себе си или трети лица. Финансовите престъпления, извършени чрез интернет, освен че причиняват неудобства на отделния потребител на онлайн услуги, съставляват сериозна заплаха както за икономическата стабилност на финансовите институции, така и за националната сигурност. Пробивът в сигурността на онлайн финансовите инструменти води до спад в тяхното доверие и способността им активно да защитят потребителите си. Сред другите финансови рискове следва да се отбележи незаконният хазарт, който може да се пренесе в реалния живот.

Третата група са престъпления, свързани съснезаконно или опасно съдържание, като порнография, сексуални престъпления, насилие и др. Най-използвани за тази цел са профилите в социалните медии, от които престъпниците лесно могат да се доберат до лична информация – адрес, имена и да ги използват за привличане на деца към изпращане на изображения и видео файлове, съдържащи сексуално съдържание. Детската порнографията или онлайн насилието представляват съществен риск, който може да има дълготрайно въздействие върху психиката на детето или тийнейджъра. Сред младите все по-популярни стават видео игрите, които съдържат насилие. Същевременно те крият риска от приемането на виртуалната реалност за действителна и пренасянето на виртуалния свят в реалния. Това може да доведе, както до проблеми в общуването и социална изолация, така и до опити за пресъздаване на виртуалните изживявания.  Специалисти все повече отчитат, че игрите, съдържащи насилие, играят важна роля в радикализирането на младежите и приобщаването им към различни терористични и криминални групировки.

В четвъртата група се включват престъпления, свързани с нарушаване на авторското право и сродните му права. Повечето от тях са в приложното поле на националните законодателства на държавите. Плагиатството е представянето на нечии мисли, идеи за свои собствени. Съществува целенасочено плагиатство, но в някои от случаите то е следствие от липсата на знания за правилата по използването и цитирането на чуждия труд.

Войни

Информационната война се изразява в целенасочени действия, предприети за постигане на информационно превъзходство посредством преработка и манипулиране на информацията, увреждане на информационните системи на врага, като същевременно се защитава собствената информация посредством класифицирането ѝ, както и собствените информационни системи. Бъдещите конфликти ще се осъществяват в свързани среди, които ще се характеризират с използването на нови комуникационни и информационни технологии, включително в интернет[4]. Това неизбежно води до появата на заплаха от война в киберпространството.

Кибервойната е конфликт между държави, които провеждат военни операции за разрушаване на стратегическите комуникации на противника.  Ричард Кларк, национален експерт по сигурност в САЩ, определя кибервойната като „действие на една страна да проникне в компютрите или мрежите на друга държава с цел да причини щети или смущения[5]„. С други думи кибервойната представлява систематизирани действия, осъществявани в киберпространството от една или повече държави срещу друга държава или друго недържавно образувание, притежаващо международна субектност. Във връзка с горенаписaното се използват т.н. кибератаки за унищожаване, блокиране или дискредитиране на интернет ресурси, които не могат да бъдат заобиколени с други методи. Също така цели от критичната инфраструктура могат да бъдат унищожени,  чрез използване на компютърни вируси. Типичен пример за такъв вирус е Stuxnet, който намира индустриалните системи за управление на съответния производител и изземва контрола над тях.

Цел на тези атаки са отделните потребители, частният сектор като цяло (банки, бизнес институции и др.) и държавното управление (Министерство на труда и социалната политика, МВнР, МВР,  НАП, областните администрации и др.). Основната заплаха за националната сигурност в интернет е бързото разпространение на зловреден софтуер в държавните институции. Докато пораженията в първите две категории имат преди всичко финансово изражение, в последната категория пораженията имат политически характер. Зловредни кодове от рода на Locky, Crypto Wall, Teslacrypt, CryptoLocker ощетяват както отделни лица, така и цели институции, независимо от сектора на икономиката. Изключителна популярност получи разпространението на писма от името на някоя държавна институция, съдържащи зловреден код с цел кражба на лични и финансови данни.

Хибридните заплахи са едни от най-новите деструктивни въздействия, комбинация от кибератака и физическа атака, кибератака целяща критичен кинетичен процес, кибератака по време на природно бедствие или неизправност в критични системи на държавата. През 21 век границите между войната и мира са замъглени –  създадоха се различни концепции за война на ръба на тази граница; хибридни, асиметрични, скрити конфликти и т.н. Те се принесоха и в информационното пространство, като използването на възможностите на уебсайтовете и социалните медии по  време на конфликт добавя полезна стойност към другите средства за масова информация (вестници, телевизия, радио и др.).  На мода излязоха информационните и психологически операции. В българското инфромационно пространство се провежда масирана пропагандна атака върху емоциите на българската публика с помощта на новите уеб технологии, които блокират здравословната критичност и излъчват редица исторически и културни послания.  Търсачките като Google и социалните мрежи предлагат различни начини и конкретни средства за манипулиране, които лесно се възприемат от целевите групи и по този начин влияят върху тяхната воля и разбиране за света. Информацията от интернет има много високо ниво на проникване в съзнанието и комуникациите на хората, защото голяма част от тях са свързани, чрез акаунтите си в различни платформи за споделяне на опит, документи и впечатления. Затова материалите в мрежата често се абсорбират некритично без подробно опознаване на произхода и надеждността им.

Обществено-икономическо противопоставяне в информационната сфера

Кибертероризъм се нарича използване на мрежата от терористични организации за целите на управление на собствените структури,  пропаганда или привличане на симпатизанти^[6]. Терористите използват информационното пространство за  набиране на поддръжници, комуникация и обучение.   Към днешна дата терористичните групи, които използват най-успешно интернет за собствените си цели, са ислямско-джихадските групи. Facebook и каналите на YouTube често се използват от „Ислямска държава“ с цел набиране и увеличаване на броя на симпатизантите и поддръжниците на джихада. Уебсайтовете в интернет се използват от джихадистките групи за пропаганда, чрез публикуване на успешни терористични атаки с цел изпадане на цивилното население в паника. Тъй като разпространението на новините и съдържанието от този тип може да се счита за „вирусно“, такава пропаганда може да бъде много по-ефективна от медийния ефект, който вече се получава от традиционните средства за информация (телевизия, вестници, радио). Например, разпространявайки слух за атака над фондовата борса, биха могли да накарат инвеститорите да се държат неразумно, а това ще причини много по-големи щети от самата атака.  Организираните групи могат да използват интернет с цел съзнателно разпространяване на невярна информация (частично или изцяло) по време на катастрофално събитие (напр. случайно взривяване на ядрен реактор, пандемия и т.н.) или непосредствено след приключването му, за да заблудят хората и да забавят спасителните операции.

Интернет се използва от терористичните групи главно за разширяване на структурите и пропаганда, но също така често се разпространява злонамерен софтуер вграден във връзки и приложения, които могат да навредят на компютри, смартфони, таблети или инфраструктурната електроника.

Протестните движения и революционните групи също използват социалните мрежи за да организират, управляват и стимулират масите да предприемат определени действия. Съвременните инфромационни технологии позволяват на потребителите да „заобиколят“ цензурата и контрола, който правителството обикновено налага върху традиционните медии, като създават алтернативен канал за разпространение на (истинските) новини. Протестите в Либия, Тунис, Египет и Сирия потвърждават,  че  след като правителството загуби абсолютния контрол върху информацията, а протестиращите придобият властта да обработват и разпространяват  информацията на свой ред, режимите падат от власт[7]. Този факт се потвърждава и от опита за преврат в Турция, където се случи точно обратното. Поради неумението на генералите, ръководещи преврата да използват социалните медии и поради бързата организация чрез Facebook на привържениците на президента Ердоган превратът не успя.

Разпространението на радикални идеи или призиви към радикални действия, насочени срещу отделни хора или групи е все по-често явление политическия жвиот на държавите. Свидетели сме на разпространение на радикални  идеологии, насочени срещу малцинствени или религиозни социални групи. Интернет позволява и бързата организация на неограничен брой хора за извършване на радикални противозаконни действия.

Появата на т. нар. Ислямска държава и засилването на други терористични групировки даде тласък на този вид заплаха и доведе до стартирането на интернет кампании за привличането на бойци и симпатизанти. Това става, чрез различни мултимедийни материали или обещания за заплащане и просперитет. Използвайки интернет терористите се насочват най-често към деца и юноши от проблемни семейства, социални аутсайдери, маргинализирани младежи или имигранти и бежанци.

Наред с радикалния ислямизъм наблюдаваме и ръст на неговите отрицания – антиислямския радикализъм, набиращ сила в много европейски държави. Тази заплаха включва и десният радикализъм за дискриминация на малцинства, което се превръща във все по-голям проблем.

Изтичането на разузанвателна информация е друг много важен шпроблем на националната сигурност. Обстановката в България и външната ѝ политика представляват традиционен разузнавателен интерес за държави, чиито приоритети, активност и позиции не съвпадат с българските. Основните разузнавателни рискове продължават да са свързани с опитите на чужди специални служби за: създаване и разширяване на разузнавателни позиции за влияние и въздействие; разузнавателно проникване и придобиване на класифицирана национална или чуждестранна информация; „изнасяне” на вътрешни проблеми към България.  От друга страна използването на модерните напоследък облачни решения за оптимизиране процеса на работа в организациите, позволяват изтичането на  класифицирана или свързана с работата чувствителна информация (аудио, видео, фотография и др.), чиято последваща употреба или манипулация не може да бъде предсказана и ограничена.  Това става още по-лесно чрез социалните медии или разследващи сайтове, като Wikileaks.org или българския Bivol.bg. В тези случаи националната сигурност може да бъде сериозно застрашена. Повечето от този тип нарушения произтичат от незнание и неправилното използване на интернет технологиите, а тъй като държавните служители все повече използват социалните медии, следва риска от изтичане на чувствителна информация в интернет да постепенно да нараства.

За решаването на този проблем няма да бъдат достатъчни само административни, организационни и физически мерки за защита, а трябва да се предприемат информационни кампании и обучения за личната и национална сигурност при употреба на интернет.  Желателно е да се създаде специфична национална политика, на чиято основа всички институции да могат да разработят свои собствени ръководства за употреба на блогове и социални медии от своите служители и техните семейства. Подобен опит има правителството на САЩ, което още през 2009 г. разработи серия от насоки за използване на социалните медии, въз основа на които Американските военновъздушни сили приеха специален документ, целящ да контролира използването на социалните медии от военнослужещи[8]. Интересното там е, че за разлика от българската система в него се насърчава публикуването и се разчита на отговорното поведение на служителите.  Интернет технологиите предоставят една отлична възможност на разузнавателните служби да анализират и провеждат операции за събиране на информация от откритиизточници.

Насилие срещу личността

Кибертормозът е съвкупно понятие за действия, които могат да навредят на даден индивид в информационното пространство и включват заплахи, злоупотреби, следене или друго агресивно поведение, което е продължително във времето. Често може да включва обидни реплики, публикуване на снимки в интернет без разрешението на притежателя им, споделяне на видеоклипове, които могат по някакъв начин да накърнят достойнството и доброто име.

Противодействието срещу тази заплаха е особено трудно, тъй като извършителят остава неизвестен, а често използва идентичността на своя жертва и извършва кибертормоз от нейно име.

Дезинформацията, кражбата на лични данни и самоличност са особенно чести явления в съвременото информационно пространство.В областта на националната сигурност информацията е обект на защита от Закон за защита на класифицираната информация[9] и  Държана комисия по сигурността на информацията, една от многото задачи на която е да осъществява общ контрол по защитата на класифицираната информация. По отношение на личните данни има Закон за защита на личните данни (Обн. ДВ. бр. 1, 04.01.2002 г.) и  Комисия за защита на личните данни[10].

Природните бедствия и аварии въздействат върху изградената информационна инфраструктура и водят до спиране или промяна във функционирането на комуникационните информационни системи и системите за управление на критичната инфраструктура.

Нарушение в работата на общата и споделена критична комуникационна и информационна инфраструктура оказва изключително въздействие върху обществото с непредвидими и потенциално катастрофални последици.

Свързаността и зависимостта в киберпространството позволяват пробивът в сигурността или дефект на една комуникационна и информационна система от даден сектор да доведе до каскаден ефект  и отказ в други, отново със сериозни възможни последици и вреда на жизненоважни услуги.

Реакцията при такива инциденти налага координирани действия и превантивни мерки за минимизиране на възможностите за прерастване в кризи, както и за адекватни последващи действия, които да доведат до своевременното възстановяване на нормалното функциониране на системите.

Заплахи за автоматизираните информационни системи (АИС)

Всеки риск, които води до неблагоприятни последици за стратегическите интереси на държавата и преминава през едиината информационна среда се отнасят към конкретна заплаха за автомоатизираните информационни системи (АИС) от критичната инфраструктура на държавите.  

В стандарта ISO 27000 под понятието  “заплаха” се разбира потенциална причина за нежелан инцидент, която може да доведе до увреждане на система, както и на информацията, съхранявана в  нея[11].  Под заплаха за информационната сигурност се разбират природни фактори или човешки действия, които потенциално могат да причинят нейното нарушаване и да доведат до загуба на конкурентни предимства, до нарушаване или прекратяване на осъществяваната дейност или до други щети за организацията.

„От всички възможни неприятности се случва именно тази, която води  до най-големи щети.“ (трето следствие от Закона на Мърфи).

Потенциалните заплахи за информационната сигурност се превръщат в реални нарушения и инциденти като се възползват от съществуващи уязвимости, (vulnerabilities) в системата за нейната защита или в практиката на функциониране на информационните системи.   

Определението за уязвимост е недостатък или слабост в проектирането или изпълнението на хардуер, софтуер, мрежи, или компютърно базирани системи, включително процедурите за сигурност и вътрешен контрол, свързани със системите.

Фиг.16: Заплахи-Атака-Уязвимост[12]

Източник: https://www.tuj.asenevtsi.com/Sec2009/Sec06.htm

Източници на уязвимост могат да бъдат недостатъци в политиката за осигуряване на сигурност, технологични недостатъци в мрежовите протоколи и продукти или грешки в настройките. Например, неспазването на политиката за регулярно архивиране на съхранените данни върху външни носители, което гарантира тяхното възстановяване при възникване на физически дефекти в компютърните системи, подценяването или отсъствието на програми за постоянно обучение на потребителите, което намалява вероятността от допускане на грешки при използване на данните, спестяването или неправилното конфигуриране на технологии за защита на информационната сигурност, които я правят уязвима от несанкциониран достъп или проникване на вредителски код[13].

Когато възникнат събития или се осъществят действия, които потенциално или реално водят до загуба на желаното състояние на сигурността за някои от ресурсите, казваме, че е възникнало нарушение на информационната сигурност. Нарушението може да се дължи на случайни фактори (например, възникване на технически дефекти в компютърните системи), на несъзнателни човешки грешки (случайно изтриване на данни или нарушаване на вътрешната организация на файлове, съхраняващи структурирана информация) или на съзнателни действия на нарушители, които извършват целенасочени посегателства срещу определени информационни ресурси.

Умишлено предизвиканите нарушения на сигурността или неочаквани събития се определят като инциденти.  Управлението на инциденти в информационната сигурност е набор от процеси за откриване, докладване, оценка, реагиране, справяне с тях и обучение.

На фигурата са показани схематично връзките между понятията събитие, атака и инцидент.

Фиг. 17. Връзкa между събитие, атака и инцидент[14].

Инциденти могат да предизвикват както служители на самата организация, така и външни за нея лица, определяни още като нападатели (attackers, hackers, crackers, intruders). Нападателите (вътрешни и външни) предприемат умишлени вредителски действия срещу информационната сигурност с определени цели в три основни групи: разрушаване на данни, кражба на ресурси и извършване на измами или затрудняване на осъществяваната в организацията дейност. Когато нарушения или инциденти нанесат реални поражения върху информационната сигурност на някой от ресурсите, казваме, че тя е компрометирана до отстраняване на последиците от нарушението или инцидента.

За систематизиране при изучаване на заплахите е целесъобразно те да се разгледат в негативен аспект за двете функционални области на АИС. Това значи да се определят конкретните заплахи, водещи до пропадане на електронна услуга и тези, които допускат неправомерен достъп до информацията.

Фиг. 18: Заплахи за АИС [15]

На фигурата се предлага класификация на заплахите по конкретни негативни събития, водещи до пропадане на услуга или неправомерен достъп до информация.

Възможните събития, водещи до пропадане на електронна услуга на АИС са:

• Физическа повреда;
• Вътрешни и външни атаки;
• Злонамерен програмен код;
• Грешки в софтуера;
• Действия на служителите.

Физическа повреда в този случай се разглежда като събитие в следствие на заплахата от непреднамерена повреда на оборудване на АИС. В съответствие с архитектурата това може да е повреда на мрежово устройство, сървър и/или клиентски компютър.  Тези заплахи са в резултат от обективното въздействие на заложената технологична и производствена надеждност или възникнали бедствия.

Вътрешните и външни атаки, които водят до пропадане на услуга са Buffer overflows и Denial of Service.

1. Buffer Overflows

Това е най-примитивната, но и най-ефективната от атаките. Обект на атаката е системният и приложен софтуер. Тя се провежда, като към атакуваното системно или програмно приложение се изпращат по-голямо количество данни, отколкото то може да поддържа или данните са различни по същност и формат от тези, за които е проектирано. Обикновено резултатът е съответно обработка само на част от данните или пропадане (неработоспособност). Като се има предвид резултатът от атаката, става ясно, че тя е насочена към нарушаване на интегритета и достъпността на информацията.

• Тази атака е възможна, защото често софтуерът не е добре проектиран и/или внедрен. Като пример може да се даде случаят, когато на входа на системата се очакват N на брой байта и не е предвиден начин на действие, когато се появят повече или по-малко. Атаката е ефективна, защото дори да открие тази уязвимост, потребителят на системата не може да направи нищо, за да я предотврати. Въпреки това е възможно да се минимизират загубите като се използват средства за допълнително ограничаване на привилегиите (напр. защитна стена).
• Всеки софтуер има уязвимости за Buffer Overflows атаки. Някои са открити, други още не. Като се открие уязвимост, е необходимо да се уведомят производителите на софтуера и да се изиска поправка, ако това е възможно.
• За осъществяване на тази атака се извършва пасивно и активно проучване. Задачата на активното проучване е да се разбере вида на системния и приложен софтуер и неговата версия. Като се събере предварителна информация за уязвимостите на конкретния софтуер, се преминава към атаката.
  • Denial of Service (DoS)
• Атаката е насочена към достъпността на информацията. Обект на атаката са линиите за обмен на данни в АИС. Резултатът от атаката са претоварени линии, като целта е по този начин да се попречи на легалните и добросъвестни потребители да получават и изпращат нормално данни. Може да се приложи, ако подсистемата за информационна сигурност не осъществява автентификация при достъп до мрежовата среда. DoS използва уязвимостите на транспортните протоколи. За TCP/IP мрежите (Internet) това са Transmission Control Protocol (TCP) и User Datagram Protocol (UDP).
• TSP е протокол, ориентиран към връзката, т. е. при него, за да се изпратят данни, е необходимо да се установи логическа връзка между потребителите. Процедурата за установяване на връзка се нарича “three-way handshake” (трикратно здрависване) и се осъществява на три етапа:
• Потребител А съобщава на потребител B, че желае да установи логическа връзка с него.
• Потребител B декларира готовност за изграждане на връзка с А.
• Потребител А потвърждава изграждането на връзката.
• Установяването на логическа връзка е системен процес, за който се заделя системна памет, организирана в буфер на връзките. Тази памет е с ограничен обем, откъдето следва, че броят на едновременните процеси също е ограничен. Ако започнатият процес за установяване на логическа връзка не завърши успешно за определено време (SYN timeout), то той се прекратява.
• TCP DoS атаката се възползва от горепосочената технология на работа. Атакуващия последователно започва процедури за установяване на връзка с атакувания елемент на АИС през по-малки интервали от време, отколкото е установено SYN timeout, но не ги завършва. По този начин се заангажира целият ресурс (максимален брой) за установяване на логически връзки на атакуваният и той не може да установи връзка с други легитимни и добросъвестни потребители, като в крайна сметка работата му е блокирана.
• За да се проведе атаката, е необходимо да се придобие контрол над потребител на системата.
• Най-сигурният начин за избягване на атаката е надеждният контрол на всички потребители на системата. За свързани с Internet АИС, това е неосъществимо и за противодействие се използват филтри за пакети, динамични буфери, динамичен SYN timeout и др. В много случаи използването на Access Control Lists дава добър резултат.
• UDP е другият транспортен протокол в TCP/IP мрежите и се различава от TCP по това, че не е ориентиран към установяване на логическа връзка между тези, които ще обменят информация. Чрез него може се изпращат данни по всяко време. По време на атаката, атакуващият изпраща UDP пакети, чието количество е по-голямо от максималния брой пакети, които системата може да обработи. Легитимните пакети се загубват в потока от ненужни UDP пакети и резултатът е, че се затруднява или преустановява обменът на данни. Докато при TCP DoS се атакува конкретен потребител на системата, при UDP се атакува цялата система. Противодействието на UDP DoS е аналогично като при TCP.
• DoS може да се организира и чрез протоколи от по-горния слой на TCP/IP мрежата. Протоколите Internet Control Messaging Protocol (ICMP) и Simple Network Managing Protocol (SNMP) са протоколи от приложния слой и използват услугите на UDP в транспортния слой. Организираната чрез тях атака в крайна сметка се изпълнява като UDP DoS.
• За да се затрудни противодействието на DoS атаките, атакуващите използват така наречените разпределени атаки (Distributed DoS (DDoS)). Те се организират в големи АИС, използващи големи мрежи. Първоначално атакуващият придобива отдалечен контрол до определен брой компютри на системата, наречени зомбита. След това провежда DoS, като използва зомбитата за кратко по определена последователност. Този подход затруднява локализирането на източника на атаката и атакуващия.
• Ако атакуващият не в състояние да създаде зомбитата, т. е. да контролира елементи на системата непрекъснато, може да използва Botnet (Robot Net (мрежови роботи). В този случай се инсталира софтуерен инструмент, които провежда DDoS атака по предварително зададен сценарий и непрекъсната намеса на атакуващия не е необходима.
• Противодействието на DDoS се състои в ефективен контрол на достъпа и употребата на средства за наблюдение на трафика в мрежата.

1.  Злонамерен програмен код

Злонамереният програмен код, които води до пропадане на услуга се дели в следните категории: Вируси; Червеи и Логически бомби.

Вируси – това са най-разпространените форми на зловреден програмен код, които след несанкциониран достъп  модифицира (променя или унищожава) други програми чрез вмъкване на копие или част от себе си. Затова зловредните програми съдържащи скрит код, който се активира когато бъде извикан, често се нарича троянски кон.        Неполиморфните вируси използват декодираща  процедура, която оставя неизменна от едно заразяване до друго.  Полиморфните мутират след всяка инфекция, правейки откриването чрез  сигнатурата на вируса невъзможна. Създават копия, които са функционално  еквивалентни, но имат различно представяне чрез двоични кодове с цел да се компрометира сканиращата програма.

Типичният вирус преминава през следните четири стадия:    

1. Скрита фаза – вирусът бездейства, но той може евентуално да бъде активиран от някое събитие. Не всички вируси имат тази фаза.    

2. Фаза на разпространяване – установява свои идентични копия в други програми  или в системни области върху диск. Всяка инфектирана програма ще съдържа копие  на вируса, който ще повтори процеса на разпространение.    

3. Запускаща фаза – вирусът е активиран. Запускащата фаза може да бъде  предизвикана от различни системни събития, включително от броя копия, който си  прави.   

4. Изпълнителна фаза – функцията може да бъде безвредна, като съобщение на  екрана или разрушителна, като унищожаване на програми и файлове.         

Вирусите се възползват от уязвимостите на операционните системи (ОС). Тъй като Windows на MicroSoft са най-разпространени, те се явяват тяхна основна цел. Влиянието на вирусите може значително да се намали с мерки за сигурност или антивирусен софтуер, но пропуски в дизайна на ОС правят пълното му премахване невъзможно.

Същността на антивирусната защита се състои в създадените условия за бърза реакция. Когато се открие нов вирус, той се анализира и се променя антивирусния софтуер, за да може да го локализира и неутрализира. В този смисъл вирусът е в състояние да нанесе поражения в периода до откриването му.

Вирусите се делят на следните типове:

• Boot sector вируси;
• Compressed вируси;
• Stealth вируси;
• Polymorphic/Self-garbling вируси;
• Multipart вируси;
• Macro вируси.

Boot sector вирусите инфектират паметта, която съдържа програмата за първоначално зареждане на ОС и се изпълнява при стартиране на компютъра. Програмата за първоначално зареждане на ОС се записва на харддиска или друг носител, като флопидиск или компактдиск и една от задачите й е да изпълни първоначално управление на паметта. За да се обясни действието на вируса, е необходимо да се разгледа технологията, по която ОС управлява паметта в компютъра. Паметта, без значение от носителя, се дели на равни части, наречени сегменти. Този процес се нарича форматиране на носителя. В зависимост от количеството на информацията се разполага в един или повече сегмента, като информацията в един сегмент се нарича пакет. За да се ускори времето за търсене и четене се създава boot таблица, в която се записва кой пакет в кой сегмент е записан. ОС следи състоянието на сегментите и при откриване на проблем маркира съответния сегмент като лош (неизползваем). С така маркиран сегмент ОС не работи.

Boot sector вирусите се възползват от горепосочената технология и действието им се състои в некоректното маркиране в boot таблицата на сектори от паметта, като лоши. Резултата от действието на вируса се разглежда в две направления:

1. Невъзможност за стартиране на програмни приложения и работа с информацията, когато пакетите им са разположени в маркирани като лоши сегменти.
2. Невъзможност за ефективно използване на паметта.

От горепосочените резултати става ясно, че вирусът действа срещу достъпността на информацията. Положителното при него е, че въпреки че информацията не е достъпна, тя не се разрушава.

Този тип вируси се откриват и премахват с антивирусен софтуер. Нанесените поражения се възстановяват, като се възстанови boot таблицата на информационния носител или той се преформатира.

Compressed вируси инфектират програмните приложения. Те компресират част от кода си, като по този начин прикриват и улесняват разпространението си. Тези вируси имат и некомпресирана част, която отговаря за разпространението му, т. е да прикача в края на приложението компресираната част от кода. Технологията на действие на вируса се състои в декомпресирането и изпълнението му преди всяко изпълнение на инфектираното приложение. Тъй като вирусите се откриват по резултата от действието им, при този тип вируси мутацията е лесна, необходимо е единствено да се подмени компресираната част. Тези вируси са насочени към целостта и интегритета на информацията, като най-често целта им е да се променят нерегламентирано или разрушат управляваните от инфектираното приложение данни.

Stealth вируси инфектират програмните приложения, като основната им характеристика е прикриването на резултата от действието им. Насочени са към целостта и интегритета на информацията. Технологията на работата им се състои в представянето пред потребителя или антивирусния софтуер на фалшива информация за инфектираните приложения. Примерно, ако е променена нерегламентирано информацията във файл и размерът му е променен, ОС продължава да показва големината му преди действието на вируса.

Polymorphic вируси са конструирани да произвеждат различни, но с еднакво предназначение копия, което прави откриването им и дезинфекцията по-трудно. Създадени са да противодействат на най-популярният антивирусен софтуер, работещ с разпознаване по дефиниции. Техниките за придаването им на различен вид са: криптография, генератор на случайни числа и външен шум.

Multipart вирусите са разделени на части, които се разполагат на различни места. Тези части са функционално обособени, но резултатът от действието на вируса се обуславя от съвместната им работа. Целта на тази технология за работа е да затрудни откриването и дезинфекцията.

Macro вирусите се различават от другите по използваните инструменти за създаването им. Докато другите вируси се пишат на универсални, компилиращи се езици и се разпространяват като код, за създаването на Macro вирусите се използват ориентирани към определено приложение езици. Като пример може да се посочи езикът за създаване на макроси в MS Office. Тези вируси са ефективни защото инфектират чрез базите данни и библиотеките на макроси за конкретно приложение и засягат само него. Това ги прави трудно разпознаваеми между легалните макроси.

 Антивирусните инструменти използват три основни подхода за откриване на вируси:

• Дефинитивен;
• Евристичен;
• Хибриден.

При дефинитивния подход за разпознаване на вирусите се използват техни предварително създадени описания, наречени дефиниции. Предимство в този случаи е бързината и ефективността на работа. Недостатъкът се състои в необходимостта да се разполага с нужната дефиниция, което не винаги е възможно.

При евристичния подход вирусите се откриват на базата на експертна система, където на базата на знание се определя кой програмен код е вирус. Предимството се състои във възможността за откриване на нови вируси, а недостатъкът – в бавната и не дотам сигурна работа.

Хибридният подход обединява предимствата и избягва недостатъците на дефинитивния и евристичния подход. Поради тази причина е най-широко използван.

Червеят е самостоятелен злонамерен програмен код, който използва мрежовите връзки за разпространение от система към система. Обикновено целта на червея не са приложенията, а управляваните от ОС ресурси на компютъра. Те са виновни за някои от най-опустошителните атаки в интернет. Например, SQL Slammer е заразил 250 000 хоста в рамките на 30 минути. По ирония на съдбата, поправка на тази уязвимост е била освободена 6 месеца по-рано. Заразените сървъри не са приложили актуализираната корекция. Това е събуждане за много организации за прилагане на политика на защита, изискваща актуализации и корекции да се прилагат своевременно.  Червеят MyDoom се активира чрез отваряне на прикачен файл в имейл, след което той научава всички налични имейл адреси в системата и им изпраща спам в който цикълът се повтаря.   Всички тези червеи имат еднакви модели. Те имат механизъм за разрешаване на уязвимостта, механизъм за размножаване и разпространение и накрая съдържат злонамерен код, който води до някакво действие.

Тъй като са самостоятелни като програмен, код те лесно се откриват и унищожават от антивирусен софтуер.

Логически бомби са най-старият тип програмна заплаха, чрез прикрит софтуер. Вредният код е вмъкнат в някоя легитимна програма и е настроен с логическа зависимост така, че да „експлодира“,  когато се изпълнят определени условия, например наличие или липса на  някакви файлове, определена дата, когато даден потребител стартира  приложението. Веднъж пусната, бомбата може да промени или изтрие данни  или файлове, да предизвика спиране на машините или други щети.    Този вид злонамерен програмен код не може да се открие с антивирусен софтуер. За противодействие е необходимо да се ползва лицензиран приложен софтуер от проверен източник.

1. Грешки в софтуерa

Заплахите от грешки в системния и приложен софтуер водят до пропадане на електронна услуга. Това е възможно, защото често софтуерът не е добре проектиран и/или внедрен. Всеки софтуер има подобни уязвимости. Някои са открити, други още не. Като се открие уязвимост, е необходимо да се уведомят производителите на софтуера и да се изиска поправка, ако това е възможно.

1. Действия на служителите

Действията на служителите, които водят до пропадане на електронна услуга са:

• Умишлена повреда на устройство
• Умишлено разрушаване на данни
• Некомпетентна работа с устройство
• Некомпетентна работа със системен софт.
• Некомпетентна работа с данни

Действията за противопоставяне на тези заплахи са провеждане на адекватно обучение, от една страна и осъществяване на контрол, от друга.

• Заплахи за неправомерен или неоторизиран достъп до информация.

Възможните събития, водещи до неправомерен достъп до информацията в АИС са:

• Вътрешни и външни атаки;
• Злонамерен програмен код. Изполване на програма за разбиване на паролите и достъп до системата;
• Действия на служителите. Например, ползване на общи пароли.

• Вътрешни и външни атаки

Вътрешните и външни атаки, които водят до неправомерен достъп до информация са: Back Door; Spoofing; Eavesdropping/Sniffing; Man in the Middle; Replay; Hijacking; Крипто атака; Електромагнитна/ Tempest атака; и Социален инженеринг.

Back Door (BD) е нелегитимна входна точка в системата или мрежата, която не се контролира със средства за контрол на достъпа и механизми за автентификация. BD атаката се състои в инсталирането и използването в по-късен момент на нерегламентиран софтуер, позволяващ нерегламентиран достъп. Обект на тези атаки са операционните системи, а използваната уязвимост е системата им от портове. Атакуващият управлява BD софтуера през неконтролиран порт на операционната система и BD му осигурява достъп през същия порт. Голямо влияние върху ефективността на BD атаката оказва скритостта на BD софтуера. За да е трудно откриваем, той се маскира като легитимен приложен софтуер на системата. Като пример може да се даде разпространението на Telnet сървър с BD. Той предоставя достъп до системата като прави байпас на идентификацията и автентификацията й. За да се предпази АИС от BD, е необходимо да се ползва софтуер само от легитимни източници. За откриване се използват антивирусни софтуери с дефиниции за BD и защитни стени с възможност за наблюдение на неизползваните портове на операционните системи. Ако се открие наличие на BD, единственото сигурно противодействие е преинсталиране на операционната система.

Spoofing е термин, обединяващ един тип атаки, свързани с измама в трафика на данни. Особено коварен тип за прехващане на паролите, чрез интерполиране на компютърната системна програма, която се представя  уж като нормална процедура за вход на системата, но всъщност записва  всички натиснати от регистриращи се потребители клавиши.  Типичен  сценарий тук е следният: появява се някакво съобщение, в което на току-що  регистриралия се потребител се изтъква правдоподобна причина, поради  която именно той не може да се регистрира чрез дадената работна станция и  трябва да натовари допълнителен код.  

Видовете Spoofing се определят от нивото в OSI модела, където се организират. Използват се уязвимостите на протоколите от конкретното ниво. В съответствие с процеса на разделяне на информацията на части (encapsulation) при предаване в мрежата, Spoofing може да се организира на нивата на OSI модела, където се извършва адресация – това са второ, четвърто и седмо ниво. Този тип атаки се възползват от факта, че към всяка част от информацията, освен получател, се прибавят данни и за подател. Атакуващият прибавя данните на легитимен за мрежата потребител към информацията, която изпраща, и заблуждава получателя. Най-известните атаки от този тип са IP Spoofing и E-mail Spoofing.

IP Spoofing работи на трето ниво в OSI модела. Там информацията е разделена на пакети, където освен данните се записва IP адреса на получателя и подателя. Атаката се извършва като се указва друг IP адреса за подател. При E-mail Spoofing се фалшифицира адресът на подателя на писмото.

На второ ниво в OSI модела предаваната информацията се разделя на фреймове. Адресацията тук се осъществява по MAC адреси, за получател и подател. За да се проведе MAC Spoofing, се замества MAC адресът на подателя.

За да бъде Spoofing атаката по-трудно откриваема, трябва да се извърши на трите нива едновременно след предварителна подготовка за набиране на достоверна информация за валидни за системата MAC, IP и E-mail адреси.

За противодействие на тези атаки се използват средства за автентификация, базирани на метода на симетрично и асиметричното криптиране, като VPN, PGP, електронни сертификати, електронни подписи и др.

Eavesdroppig е пасивна атака, насочена срещу конфиденциалността на информацията в мрежата. Резултатът от нея е нерегламентирано добиване на информация. Атаката се състои в четене на пакети, които не са адресирани до атакуващия. Тази атака обикновено се провежда в комбинация с други активни атаки, като задачата й е да се добие нужната им информация. Че системата е била подложена на Eavesdroppig, може да се разбере косвено, чрез анализ на компрометираната информация. Използва се уязвимостта на стандартните мрежови протоколи, където информацията се предава незащитено. Провежда се с помощта на софтуерни пакети, известни като “sniffing tool”. За предпазване от атаките е необходимо де се използват мрежови протоколи, поддържащи криптиране на информацията. Като пример могат да се посочат Secure Shell (SSH), Secure Sockets Layer/Transport Layer Security (SSL/TLS), Encapsulating Security Payload (ESP – част от IP Security Architecture (IPSEC)) и др.

Man in the middle е атака насочена към мрежова среда, проектирана и изградена с една или повече отдалечени части. Такива са АИС, които работят с клиент-сървър технология. Атакуващият се намира физически или логически между тези части и имитира функционалността на определена отдалечена част. За да осъществи тази атака, атакуващият наблюдава клиента, докато той се свързва със сървъра и събира информация, включваща потребителско име, името на сървъра, техните IP адреси и други данни за технологиите за автентификация и обмен на данни. Атакуваните сървъри се заблуждават, че комуникират с легитимни потребители от отдалечената си част и изпълняват инструкциите на атакуващия като нарушават конфиденциалността и интегритета на информацията. Защита от тази атака е трудна, дори когато се използват защитени мрежови протоколи. Противодействие с добър успех е използването на криптографски метод за автентификация и еднократни пароли.

Replay е активна атака, която е насочена към конфиденциалността и интегритета на информацията. Обект на атаката е автентификационната сесия. Атаката се провежда като се използва повторно автентификационна информация, придобита нерегламентирано от валидна автентификационна сесия. Уязвимостите, които се използват, са простите механизми за автентификация и лошо проектираните криптографски протоколи. На етапа активно разузнаване обикновено се провежда Eavesdroppig атака за осигуряване на необходимата за Replay автентификационна информация. Противодействието се състои във внедряването на надеждни механизми за защита на линиите и употребата на еднократни пароли.

Hijacking е атака, при която се придобива контрол над вече установена връзка между два потребителя на мрежата. Обект на атаката е логическата връзка в TCP/IP мрежите, а уязвимостта е незащитеният TCP протокол. Провежда се като се разкачи единият от потребителите и атакуващият се закачи на негово място. Насочена е срещу конфиденциалността и интегритета на информацията. За противодействие трябва да се използват единствено защитени протоколи, които предоставят надеждна криптографска автентификация и защита на интегритета.

В основата на криптографската атака стои криптографският анализ. Целта му е дизайнът и/или внедряването на криптографските алгоритми или системи. Резултатът е разбиване на криптографския алгоритъм. За разлика от другите атаки тази е по-сложна и комплексна и е необходимо да се приложат задълбочени знания по криптография, математика и инженеринг. Тази атака може да се провежда в пет разновидности:

Атака срещу шифрован текст. Това е най-леката атака, на която може да бъде подложен даден алгоритъм. При нея се цели на базата на определен брой криптограми да се открие ключът. Ако след приключване на криптографския анализ ключът остане неизвестен, се поставя задачата да се открият колкото е възможно по-голям брой от съобщенията в явен вид. Атаката може да се усложни, като се приложи шифроване на всяко едно от съобщенията с различен ключ. Задачата е да се открият колкото е възможно по-голям брой от ключовете или колкото е възможно по-голям брой съобщения в явен вид. Възможно е да се приложи вариант на тази атака, който е известен като атака срещу избран шифрован текст. В този случай екипът избира определен брой криптограми и получава съответстващите съобщения в явен вид. Обикновено броят на криптограмите е малък, а целта е да се получи предварителна представа за устойчивостта на алгоритъма, преди да бъде подложен на анализ с атака срещу криптиран текст.

Атака срещу известен явен текст. Изходни данни за тази атака са определен брой съобщения в явен вид и съответстващите им криптограми. Задачата е да се открие криптографският ключ, ако не може да се определи на основата на тези съобщения, се прави опит за определяне на следващото съобщение в явен вид, като се подлага на анализ криптограмата, получена със същия ключ. Ако шифроването на различните съобщения в явен вид е реализирано с различни ключове, се поставя за цел намирането на колкото е възможно по-голям брой от тези ключове. На практика възможностите за реализация на подобна атака са твърде ограничени. Но независимо от това, алгоритмите, които не могат да устоят на този вид атаки, се считат за незащитени, особено при ниски стойности на коефициента на криптографска защита.

Атака срещу избран явен текст. При тази атака като изходни данни се използват избран явен текст и съответстващият му шифрован текст. На тази основа се правят опити за откриване на криптографския ключ. По-нататък атаката се провежда аналогично на атаката срещу известен явен текст. По-сложният вариант е, когато се избират съобщенията в явен вид и съответните им криптограми, криптирани с различни ключове. Задачата е да се открият ключовете.

Адаптивна атака срещу избран явен текст. Тази атака е разновидност на атаката срещу избран явен текст. В този случай се избира не само явният текст, но се дава възможност изборът да се променя, след като се запознаем с резултатите от шифроването. Така множеството на изследваните явни текстове се променя динамично, в зависимост от междинните резултати на криптографския анализ.

Атака срещу избран шифриран текст. Това е атака, която се използва предимно при асиметричните криптографски алгоритми. В отделни случаи може да се окаже ефективна и при симетричните алгоритми. При нея се прави избор на криптограмите и се предоставят съответните стойности на явния текст. Задачата е да се открие криптографският ключ или колкото е възможно по-голям брой от ключовете, ако шифрирането на различните съобщения е извършено с повече от един ключ.

Сложността на атаката се характеризира с помощта на следните три параметъра:

•  Сложност спрямо данните – отнася се за обема на входните данни, необходими за разрушаване на защитата;
•  Изчислителна сложност – определя се от времето, необходимо за разкриване на шифъра;
•  Сложност спрямо необходимата памет – необходимият обем от паметта за успешно провеждане на атаката.

Обикновено за определяне на сложността на дадена атака се използва най-голямата от трите изброени стойности. Възможно е сложността да бъде представена експоненциално посредством броя на операциите: 2¹²⁸ означава, че за разкриване на шифъра са необходими 2¹²⁸ броя операции. Изпълнението се реализира чрез паралелна обработка. Понятието сложност на атаката е в тясна връзка с понятието безусловно защитен или устойчив криптографски алгоритъм. За безусловна защита се говори в случаите, когато независимо от обема на прихванатия шифрован текст (броя на криптограмите), не може да се разкрие явния текст.

Под преодоляване на защитата или разкриване на шифъра, се разбира решаването на една от следните задачи:

•  Пълно разкриване – когато е открит криптографският ключ, с който се декриптират прихванатите криптограми до получаване на смислен явен текст;
•  Глобална дедукция – когато, без да се знае криптографският ключ, е открит алтернативен алгоритъм за декриптиране;
•  Локална дедукция – когато е определен явният текст, съответстващ на дадена прихваната криптограма;
• Частична дедукция – в резултат на атаките е получена непълна информация за криптографския ключ или за явния текст, например: няколко бита от ключа; данни за структурата на явния текст и т.н.

За да се противодейства на тази атака, е необходимо да се използват публично достъпни стандарти и тествани алгоритми, които да се внедряват коректно.

Подвид на криптографската атака е Birthday атаката. В случая не е необходимо да се използват описаните по-горе сложни и ресурсоемки атаки, а уязвимостта е наречена Birthday парадокс. Практиката показва, че служителите използват рождените си дати или друга информация за себе си или членовете на семейството си като ключ за криптиране. Този факт може да се използва за Birthday атаката срещу иначе надежден крипто алгоритъм.

Обект на Brute force атака са паролите. Атаката се състои в последователното пробване на всичките възможни комбинации за паролата. Изследванията показват, че да се открие 128 битов запис, е необходимо да се изчислят между 264 и 2128 комбинации.

За защита на паролите при тази атака се прилагат механизми, които следят броя на неуспешно въведените пароли. Предоставя се ограничен брой опити, като след изчерпването им системата за автентификация се блокира и се генерира съобщение до администратора на АИС.

Ако Brute force атака се приложи срещу крипто ключ, тя става разновидност на крипто атака. Атакуващият е необходимо да разполага с криптирана информация и криптоалгоритъма, с който тя е криптирана. Изчисляват се възможните ключове и се пробва чрез алгоритъма върху информацията докато се открие подходящия. За да се противодейства, е необходимо да се знае времето на актуалност на криптираната информация. Избира се такъв крипто ключ, чието средното време за изчисляване е по-голямо от времето на актуалност на информацията. Смяната на ключа става през интервал от време, по-малък от времето на актуалност на информацията. Добра практика в този случай е да се извършва наблюдение и контрол на вече криптираната информация

Dictionary атаката е насочена срещу паролите. Атакуващият използва списък (речник) за да открие паролата. Подобно на Brute force атаката, той последователно използва стойностите от списъка или комбинациите им, за да открие паролата. Като пример за списък може да се използват: целия лингвистичния речник на даден език; жаргонни изрази на даден език; фамилни имена; имена от Библията; имена на Шекспирови персонажи; филмови герои и т.н.

Ето защо като парола не бива да се използват думи с лингвистично значение. Противодействието е аналогично на Brute force атака срещу парола, предоставя се ограничен брой опити за автентификация, като след изчерпването им системата за автентификация се блокира и се генерира съобщение до администратора на АИС.

Уязвимостта, използвана от Tempest атаката, е електромагнитното излъчване на работните станции на АИС, активното оборудване и структурната кабелна система на мрежите. Атаката е пасивна, насочена е към конфиденциалността на информацията и се провежда с помощта на специализирано оборудване. Могат да бъдат прихванати и реконструирани видеоизображения от мониторите, въвеждани символи от клавиатурата и предавана по мрежата информация. Тази атака се провежда отдалечено, без вмешателство в АИС, затова инцидентът не е възможно да бъде открит. За противодействие е необходимо да се вземе пакет от мерки. Защитата на информацията в кабелната система се осъществява чрез криптиране. Работните станции на АИС и активното оборудване могат да се предпазят по няколко начина:

• Физически се контролира района, в който се разполагат;
• Разполагат се в екранирани помещения;
• Използва се Tempest оборудване (оборудване с намалено излъчване);
• Заглушава се излъчването.

 Tempest е стандарт, определящ допустими нива на електромагнитното излъчване.

Социалният инженеринг не е техническа атака и обект са служителите в организацията. Уязвимостта е свързана с възможността хората да бъдат измамени и да предоставят несъзнателно и нерегламентирано информация за АИС. Тази атака не се провежда самостоятелно, защото сама по себе си не може да достигне целта на атакуващия. Социалният инженеринг е съпътстваща атака на технически атаки и им осигурява първоначално необходимата информация. Основните подходи при провеждането са: просто питане; фалшивата помощ и фалшиви сайтове, опасни приложения. Противодействието се осъществява като се разработват и въвеждат строги правила за работа със системната информация и се извършва обучение и контрол на служителите.

• Злонамерен програмен код

Злонамереният програмен код, които води до пропадане на услуга се дели в следните категории: Вируси; Логически бомби и Троянски коне.

Вирусите и Логическите бомби са разгледани по-горе.

Троянските коне са злонамерен софтуер, който има някаква официална полезна функционалност, в кода на прикрит злонамерен код. Когато се стартира троянски кон, за да използва полезната му функция се изпълнява и другата му прикрита и нерегламентирана функционалност. Често те са прикрепени към онлайн игри. Могат да се командват дистанционно, като например „да изпраща файла с пароли веднъж седмично на определен адрес“. Разликата му с вирусите се състои в технологията на разпространение. Докато вирусите се разпространяват самостоятелно, троянският кон разчита да бъде инсталиран от заблудени и примамени от полезната му функционалност потребители. Чрез троянски коне обикновено се инсталират: back door, keylogger, логически бомби и прикрит отдалечен контрол. Също така може да се променят настройките на ОС и да се получат нерегламентирани привилегии за работа (напр. нерегламентиран потребител може да получи привилегии на администратор). Троянският кон е риск за конфиденциалността, интегритета и достъпността на информацията и при него се използва факта, че е по-лесно да се преодолее защитата отвътре. Според щетите, които нанасят могат да се класифицират като: троянски кон позволяващ неоторизиран отдалечен достъп, изпращащ данни, разрушителен троянски кон, който изтрива файлове, proxy троянски кон, който използва чужд компютър, FTP троянски кон, дезактивиращ софтуера за защита, като антивирусни програми или защитни стени и DoS троянски кон.

Много е трудно да се провери софтуер дали съдържа злонамерен код, поради което троянският кон може и да не бъде открит от антивирусен софтуер. Най-сигурната защита е да се ползва софтуер от надеждни източници, които могат да бъдат проверени. Лоша практика е да се използва изтеглен от Internet софтуер.

• Действия на служителите

Действията на служителите, които водят до неправомерен достъп до информация са измама, кражба и предоставяне на вътрешна информация.

За противопоставяне на тези заплахи е необходимо да се предприемат действия за осигуряване на лоялността на служителите, от една страна и осъществяване на контрол, от друга.

Противодействие на заплахите

От технологична гледна точка противодействието на компютърните престъпления в повечето случай не може да се разграничи от действията срещу случайни или непреднамерени фактори.           Всъщност, действията за постигане на информационна сигурност са насочени към т.н. “уязвимости“на информационните системи.

Уязвимостта може да се използва преднамерено или непреднамерено  за неблагоприятно въздействие върху организацията на операциите, информационните активи или персонала.

              Технологичните направления за борба със заплахите:        

1. Предотвратяване на грешки – как да не се допусне появяването или въвеждането на грешки;        

2. Издръжливост на грешки – как да се осигури непрекъсваемост и правилност на услугата, въпреки появяването на грешка;       

3. Отстраняване на грешки – как да се намали тежестта на грешките;       

4. Прогнозиране на грешки – как да се прецени наличието, създаването и последиците от грешките.   

---

[1] Национална отбранителна стратегия. София: Министерски съвет на Република България, 2016

[2] Доклад  за  състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. София: Министерски съвет на Република България, 2017

[3] Конвенция за престъпленията в кибернетичното пространство. Приета на 109-ото заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа и открита за подписване в Будапеща на 23 ноември 2001 г. Ратифицирана със закон, приет от 39- то НС на 1.04.2005 г. и обнародвана в ДВ, бр. 29 от 5.04.2005 г.

[4]Multiple Futures Project – Navigating Towards 2030, Norfolk: NATO Allied Command Transformation, 2009

[5] Clarke R. A. Cyber War: The Next Threat to National security and What to Do About It, Harper Collins, New York, 2010

[6] Theohary, C. A., Rollings, J., Terrorist Use of the Internet: Information Operations in Cyberspace, Congressional Research Service, Washington, 2001

[7] lombardi F. I social network: una nuova frontiera per le rivoluzioni?  Roma: Osservatorio Strategico, Informazioni della Difesa – SMD, № .2, 2011

[8] US Air Force – Public Affairs Agency – Emerging Technology Division,  Social Media and the Air Force, Arlington County, 2009

[9] Закон за защита на класифицираната информация. ДВ. бр. 45, 2002 г.

[10] Закон за защита на личните данни.  ДВ. бр. 1, 04.01.2002 г.

[11] ISO 27000:2018

[12]    Тужаров, Х. Информационна сигурност в бизнеса, изд. Асеневци, 2009 http://www.tuj.asenevtsi.com/Sec2009/IndexSec2009.htm [прегледан 15.02.2021]

[13] Маринов, Г. Практическо ръководство за работа на обучаваните с платформата за дистанционно обучение Blackboard Learn™ 9.1 във Военна академия „г. С. Раковски“ Изд. ВА Г. Раковски, 2016, ISBN 978-954-9348-78-1

[14] Здравков, З. Проектиране на защитени автоматизирани информационни системи. Диомира. 2019

[15] Здравков, З. Проектиране на защитени автоматизирани информационни системи. Диомира. 2019