Лъжите се разпространяват по-бързо от истината! Това не е афоризъм, а заглавие на научна статия, в която се изследва вероятността от разпространението на фалшивите новини в социалните мрежи. В нея се изследват тенденциите в 126 000 фалшиви новини, разпространявани в Twitter, споделени от 3 млн. души в периода 2006 – 2017 г. Оказва се, че най-споделяният 1% от фалшивите новини се разпространява между 1000 и 100 000 души, докато истинските новини по изключение достигат 1000 души .
Броят на научните публикации, разглеждащи това явление, нараства значително през 2014 г. след събитията в Украйна. Впоследствие референдумът за Брекзит, президентските избори в САЩ през 2016 г. и войната в Сирия превръщат фалшивите новини и дезинформацията в изключително важен въпрос за националната и съюзната сигурност на държавите от НАТО и ЕС.
Фалшивите новини не са ново явление, както казва папа Франциск те произхождат от ранните библейски времена, когато Ева е откъснала ябълката, подведена от дезинформацията на дявола, приел образа на змия . Още през VI век пр.н.е. древнокитайският пълководец и философ Сун Дзъ обяснява в своя трактат „Изкуството на войната“, че важността на измамата и лъжата в конфликтите е от особено значение. Той обръща специално внимание на необходимостта от компромис между истината и лъжата, за да се превърнат фалшивите новини във възможно най-достоверни и ефективни.
С експоненциалното развитие на пресата явлението набира скорост, особено в несигурни и кризисни периоди. През Втората световна война (1939 – 1945) науката за пропагандата и манипулацията достига небивал разцвет. Известни са думите на д-р Йозеф Гьобелс, че една лъжа, повторена 100 пъти, става истина . С навлизането на интернет технологиите е отворена нова страница в разпространяването на дезинформация и фалшиви новини за да достигне своя връх след събитията в Украйна и по-време на изборите за американски президент през 2016 г. По време на хибридни конфликти хората губят доверие в медиите , тъй като информационното поле се изпълва с много невярна информация и те се превръщат в проблем на информационната и националната сигурност.
Определения за фалшиви новини, пропаганда и дезинформация
Изразът произлиза от английското fake news, често превеждан като „фалшиви новини“, и независимо от разликата между фалшив (fake) и неверен (false) се е наложил първият израз. Основната отлика произтича от това, че в статиите с фалшиви новини имат доза истина, докато другият случай представлява обикновена лъжа. Новината представлява оперативно информационно съобщение за събития, случили се неотдавна или протичащи в момента, представляващи политически, икономически или обществени интереси за аудиторията, докато фалшивата новина е съобщение, стилистически създадено, като реална новина, но по своята същност изцяло невярна или частично лъжлива.
С оглед на горното можем да определим фалшивите новини като „информация, която е напълно невярна или неправомерно присвоена, преувеличена или погрешно представена до степен, че тя вече не е вярна, представена като истинска новина или целенасочено разспространявана дезинформация с цел въвеждане в заблуждение срещу политическа или икономическа изгода .
Друга дефиниция от руски учебник по журналистика гласи, че това са журналистически съобщения в медиите, съдържащи недостоверна и непроверена информация, несъответстваща на реалните факти и емпиричната действителност. В някои формулировки новината се определя като достоверна, частично достоверна или недостоверна.
Фалшивите новини са неологизъм, често използван за нежелани псевдоновини или пропаганда, насочена към умишлена дезинформация или генериране на приходи от онлайн реклами. Разпространяването на фалшиви новини е „информационно замърсяване“, което значително се засилва по време на избори. Концепцията за фалшивите новини е обвързана с понятията за пропаганда и дезинформация.
Пропагандата е „преднамерен опит да се оформи възприятието, да се манипулират познанията и оттам директното поведение на аудиторията“. Според наръчника на командира за стратегически комуникации „битката на наративите е широкомащабно противоборство в когнитивния и информационния домейн, така както традиционните бойни действия се водят във физическия домейн“ . Наративът може да бъде описан като разказ, история за причина, намерение и цели, който дава отговор на въпроса „защо“. Най-общо наративът съдържа елементите минало, настояще и бъдеще. Отразява мандата, визията и принципите на организацията (нацията) и направлява посланията и нейните действия . Пример за наратив е разказът за войната срещу терора, използван от правителството на САЩ.
В съобщение на Европейската комисия от 26 април 2018 г. се дава определение, че под „дезинформация“ се разбира доказуемо невярна, неточна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес .
Още от времето на военният теоретик Карл фон Клаузевиц публичната подкрепа се смята за толкова важна, че той я включва в известното си триединство на войната – хора, армия и правителство . Днес социалните медии като Facebook и Twitter засилват този процес и се превръщат в оръжие за информационна пропаганда, като позволяват на потребителите си да споделят безконтролно всякаква информация или дезинформация, което се превръща в проблем на информационната и съюзната сигурност.
Източници на информация
Най-важният показател за надеждността и достоверността на дадена информация е нейният източник, т.е. откъде произхожда информацията. Най-общо могат да се разграничат два вида източници: директни (първични) и индиректни (вторични).
Директните източници са основен елемент от първа ръка – пряк участник в събитие или очевидец, първичен писмен документ, видеозапис или снимка, осигуряващи пряко доказателство по даден въпрос (например: „Местен специален кореспондент“ или „документ“).
Индиректните източници използват един или повече посредници. Това може да е разказана история от дадена медия или от някой друг, който не е присъствал на събитието. Вторичният източник представлява експертна интерпретация или обработка на информацията от първични източници, синтезираща в себе си определено заключение (например: „Според свидетел, интервюиран от „Дарик“…“; „Съседът ми каза, че негов приятел му казал, че…“.
В практиката, често се цитират т.н. анонимните източници, но те не могат да считат за надеждни изтичници и на тях не трябва да се вярва. За да се провери надеждността на който и да е източник, инфорамцията трябва да се проверява поне от няколко възможно най-директни източници.
За да се определи дадена информация, като достоверна или недостоверна е необходимо да се посочи нейният източник. Дали той е медийно известна публична личност, експерт в дадена област или е никому неизвестен човек. Това обаче в никакъв случай не е достатъчно, за да се твърди, че информацията е вярна.
Според проучване на института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд от 2018 г. телевизията е основният източник за информация в България, но въпреки това българските граждани използват твърде много социалните мрежи и приложенията за мобилни съобщения . България е сред трите държави в света, които се доверяват най-много на новините в социалните мрежи – цели 42% след Чили и Малайзия и преди Аржентина с 37%. Двадесет и пет на сто от българите в интернет блокират рекламите; 38% от тях вярват на новините като цяло, което е един от най-ниските резултати в Европа. Интересно е, че малко повече, цели 41%, от изследваните вярват на новините, които сами намират в интернет простраснтвото. С други думи, вярваме малко повече в интернет, отколкото на новините по телевизията.
В последно време българските медии се превърнаха в бойно поле между Русия и Запада. Една част от тях се финансират от фондация „Америка за България“, а други – от организации, свързани с Русия.
Социологическото проучване на института „Ройтерс“ класира следните източници на достоверна информация в българското онлайн пространство за 2018 г. по процент на използване, както следва :
– Nova.bg – 55%;
– Abv.bg – 48%;
– BTV – 46%;
– novini.bg – 41%;
– 24chasa.bg – 38%;
– Dir.bg – 30%;
– БНТ – 25% ;
– Blitz.bg – 23%;
– Dnevnik – 19%;
– Bivol.bg – 17%;
– Trud – 15%;
– Offnews.bg – 13%;
– Pik.bg – 13%;
– Darik radio – 13%.
При проучването на социалните мрежи се запазва тенденцията за спад на интереса към Facebook, подобно на тенденцията на телевизията. В противовес на това се появява засилване на другите по-млади социални мрежи. Една от причините за спада на интереса е, че мрежата на Facebook се е разраснала толкова, че хората се чувстват некомфортно и разговорите преминават в приложения за съобщения.
Според Националния статистически институт за 2018 г. 67,3% от българските домакинства разполагат с широколентов достъп до интернет от домашните си компютри, докато цели 85,3% от населението достъпват до глобалната мрежа извън дома, чрез мобилни телефони, таблети и др.
Почти всички от тях използват възможностите на различни социални мрежи, включително за взаимодействие с органите на държавната администрация (20,7%) или политически цели (13 %) . А според изследванията на Samsung Techonomic Index от 2015 г. насам българите са първи в Европа по използване на социални мрежи от мобилните си телефони.
Фиг. 48:Доверие в социални мрежи на България
Reuters Institute. Digital News Report. 2018…
Видове фалшиви новини
В общоевропейските проучвания за медийна грамотност издадени от Европейската комисия, се разграничават следните видове фалшиви новини :
- Фалшивите новини от политическата пропаганда. Използват се за манипулиране на нагласите, ценностите и познанието на електората. Въздействат върху емоциите. Например, лъжлива новина публикувана от уебсайта на ETF News, според която „папа Франциск подкрепя кандидатурата Доналд Тръмп“.
- Сензационни заглавия – фалшиви новини с ефектен характер ШОК! УЖАС! НЕВЕРОЯТНО! Използват се за генериране на трафик към сайтове от типа Bradva, Sekira, Petel, PIK, Blitz и други. Често след кликване на подобни заглавия се отварят изскачащи прозорци с реклами и дори шпионски софтуер. Тяхна разновидност са фалшивите новини, използващи известни личности, които привличат вниманието.
- Спонсорирано съдържание – фалшива новина, която има за цел да продаде нещо. Тук влизат рекламите, умишлено изглеждащи като редакционно съдържание.
- Сатира и шега или пародийни публикации, които разсмиват читателя и често носят политическо послание. Те нямат потенциала да нанесат щети, но са подвеждащи. Проблемът възниква, когато потребителите не разберат шегата, извадят историята от контекста и започнат да я споделят в социалните мрежи. Типичен пример е случилото се с френското сатирично списание „Шарли Ебдо“.
- Фалшиви новини, които плашат, които се раждат от страховете на аудиторията, базирани на митове, компромати, мнения и показания представени като факти, предизвикващи страх. Основните техни разновидности популяризират расистки идеи или сексистки идеи.
- Грешка, заблуда или пристрастие в материалите се допускат дори от големите медии, а в Интернет пространството е пълно с измамни уебсайтове или профили в социалните мрежи, които се представят за известна марка или личност.
- Теория на конспирацията, митове и легенди се използва от авторите на фалшивите новини, защото тя дава прост и достатъчно интересен отговор на всички проблеми. Използват темите за извънземни, евреи, илюминати, рептили и др., които са направили нещо тайно, без да предложат доказателства за това. Детайлите са представени като абсолютно доказателство, а аргументите, изградени върху факти, се поставят под въпрос.
- Псевдонаука. Доставчици на екологични продукти, чудодейни лекове, както и лечители, отричащи климатичните промени, представят сериозни научни изследвания с преувеличени или неверни твърдения, често противоречащи на експертите, без да се дава сметка каква ще е ползата или какви ще са последиците от тези действия.
- Подвеждаща информация, слух или мнение, предоставени като факт. Включва комбинация от достоверно, невярно и частично невярно съдържание. Понякога авторът може и да не знае, че съдържанието е невярно, когато дословно преписва и се позовава на неверни факти или пък при подправено съдържание. Мнение, с което не сме съгласни, не е невярна новина, но ако мнението или свидетелството се представят като истина или факт, това може да се окаже твърде объркващо за читателите. Слуховете също могат да се разпространяват в социалните мрежи.
- Фалшификация и модификация на съдържание. Фалшификацията представлява изцяло изфабрикувано съдържание, разпространявано умишлено с цел дезинформация. Модификацията е умишлено видоизменено съдържание, като статистики, инфографики, снимки или видео. Манипулираните видеоклипове в YouTube с известни личности са сред най-често срещаните примери. Терминът „дълбоки фалшификации“ (англ. Deepfake) произлиза от deеp learning, който използва изкуствен интелект за коригиране на видеоклипове с помощта на изкуствени невронни мрежи.
За улеснение и лесно идентифициране на фалшивите новини в интернет пространството медийният изследовател от Харвард Клерд Уордъл класифицира 7 вида фалшиви новини . В началото са представени по-невинните форми на сатира, докато се стигне до напълно и целенасочено измислено съдържание: - Ирония (лека форма, разпространявана от потребителите).
- Заблуждаващо заглавие (когато заглавието или началото на новината се разминава със съдържанието ѝ).
- Пристрастие (неточно представяне на информацията за лице или събитие).
- Фалшив контекст (когато истинска новина е представена на фона на неверен контекст).
- Измамно или изкривено съдържание (когато истински източници са представени за фалшиви или измислени, като се подбират определени елементи от разказа, без да се представят всички гледни точки по темата).
- Манипулирано съдържание (когато истинската информация се манипулира, например с подправени снимки).
- Изфабрикувано съдържание (100% умишлена измама с цел да се заблуди читателят или да навреди).
Фиг. 49: Градация на лъжливата информация
Източник: Димов, П., Иванов, Е. Фалшивите новини, стр. 49
Алгоритъм за разпознаване на фалшивите новини
В крайна сметка една новина в социалните медии можем да я определим като достоверна, частично достоверна и недостоверна. За да успеем да ги различим по-лесно, можем да използваме следния онлайн инструмент за разпознаване на фалшивите новини, който може да намерите на адрес: https://postvai.com/fakenews/.
Инструментът може да подпомага откриването на белези за фалшифициране, но последната дума остава на човека, който го използва. За да различим истината от лъжата в интернет, с помощта на предложения алгоритъм ние трябва да си отговорим на следните седем въпроса:
- Кой е източникът?
Отправна точка при оценката на една новина е определянето на типа на нейния източник: дали е първичен, вторичен, или анонимен.
• В интернет това започва с визуална оценка на цялостния дизайн на сайта. Трябва да видим дали е направен професионално, или в него има прекалено много реклами.
• Дали използва безплатен домейн от типа .ml, .ga, .tk и т.н. Изглежда ли, че URL адресът на уеб страницата е достоверен? Обърнете внимание на адресите, които са направени, за да изглеждат официални. Някои от тях могат да подведат интернет потребителите за името на домейн, което имитира такъв на официалния уебсайт на призната организация (пример: cnn. com.de, а не cnn.com). Ако URL адресът изглежда подозрителен, потърсете организацията в Google, за да намерите истинския адрес. Последните обикновено се появяват в горната част на списъка с резултати, докато фалшивият адрес ще излезе много по назад.
• Страниците „За нас“ и „Контакти“ посочват ли съществуващо име, адрес, телефони и имейл, които лесно могат да бъдат проследени в международния регистър на домейни от типа DomainBigData? Посочени ли са целта и мисията на сайта? Ако има линкове на страницата, къде ви отвеждат?
• Можем да върнем сайта назад във времето с инструменти като Archive.org и да видим има ли подозрително, или изтрито съдържание?
• Трябва да проверим за регистрирани стари злоупотреби в сайтове,които събират подобни нарушения, като Медийно око, MyWot, Decodex и раздела на Нова TV за фалшивите новини. Потърсете всякакви доклади, идентифициращи сайта като сайт за фалшиви или истински новини.
• Много важен момент е да разгледаме кода на сайта за съществуващи идентификатори от типа на Google Analytics, които можем да проследим. Днес в интернет почти не съществуват сайтове без такъв инструмент за обратна връзка, а те обикновено са свързани с реални акаунти. Без да разбираме от код, можем да направим проверка с помощта на инструмента SpayOnWeb, с който да разберем за други свързани сайтове на неговия собственик . - Кой е авторът?
Кой е написал статията? Подписан ли е текстът? Автор, който е инвестирал време в написването на добре проучена статия, обикновено иска да се появи името му.
• Ние трябва да проучим идентичността на автора, като реално, физическо лице и какъв дигитален отпечатък е оставил той в интернет? За целта можем да направим бързо търсене в Google по намерените имейли, телефони или други открити данни. Още по-лесно е да използваме онлайн инструменти от рода на WebMii или други специализирани търсачки на хора, които ще покажат на едно място всички негови връзки в социалните мрежи и допълнителни резултати от няколко търсещи машини на едно място.
• Какви са неговите умения като експерт? По какви въпроси пише най-често? Изследвайте автора, намерете неговата професия, квалификация и други статии, които е написал. Научете кои социални мрежи използва и какво публикува в тях? Работи ли за реномирана организация? Другите му статии добре ли са документирани? Пристрастен ли е към някоя политическа сила или друга идея и т.н. - Какво е съобщението?
Представя ли статията различни гледни точки? Текстовете в новините трябва да бъдат безпристрастни и да отразяват различни гледни точки по темата. Ако статията показва само едната страна на монетата, читателите трябва да имат предвид, че имат достъп само до част от истината и че статията може да крие пристрастия.
• За целта трябва да започнем с бърз преглед на заглавията за нискокачествени и сензационни измислици. Да проверим има ли много правописни грешки? Добре проучените статии обикновено се четат и се препрочитат преди публикуването.
• След това с помощта на инструменти за плагиатство можем да проверим съдържанието за уникалност на текста. Ако той не е копиран от друго място, инструментите ще ни покажат първоизточника. Освен това защо да вярваме на човек, който е копирал от друг източник?
• Съобщението балансирано ли е и подписано ли е с името на автора? Да проверим дали авторът цитира източници в подкрепа на коментарите му. Надеждни ли са тези източници? Поддържат ли твърденията на автора?
• Накрая можем да проверим в интернет какво казват вече доказани експерти по темата? - Какво е снимано?
Валидацията на използваните изображения е много важен момент в проверката на дадена новина. Ако открием белези за фалшифициране на изпилваните снимки, информацията няма как да бъде вярна.
• Разгледайте изображението, вижте има ли неестествени пропорции, цветове, или съмнителни детайли?
• Направете обратно търсене за подобни изображения в интернет, за да видите къде са използвани подобни изображения, и първата дата на тяхното публикуване. Така можете да разберете кой е първоизточникът. В предоставеното онлайн приложение можете да намерите инструменти, които улесняват тази дейност.
• С инструментите Image Verification Assistant или http://fotoforensics.com/ можете да проверите дали са нанасяни технически поправки за фалшифициране на снимката и да видите EXIF информацията на файла. Често в него остава информация за камерата, която го е заснела, дори името на нейния собственик.
• Пресечете изображението с други източници, които потвърждават местоположението и времето. Например номера, табели, знаци, терен, облекло. Идентифицирайте несъответстващите детайли . - Какво е видеото?
Не забравяйте, че видеоклиповете и снимките може да са редактирани, за да служат за целите на автора. Тук важат същите правила като за снимките.
• Анализирайте медийния контекст на видеоклипа в InVID Analysis или направете обратно търсене на извлечени изображения от клипа с помощта на инструментите, посочени в приложението.
• l Разгледайте акаунта, от който са публикувани видеото и коментарите под него. Вижте има ли описания на клипа, други социални профили и имат ли разлика с метаданните на файла с Metadata2go.
• Потърсете още видеоканали в YouTube по ключова дума със SocialBlade и дали може да намерите свързана информация в тях.
• Анализирайте събраната информация, времето и мястото, за което става въпрос в клипа . - Кога и къде?
Кога са публикувани статията, снимката или видеоклипът? Публикация без дата може да съдържа информация, която вече не е актуална или впоследствие е опровергана или дискредитирана. Имайте предвид, че датата може да е променена, за да се създаде впечатлението, че новините са по-нови, отколкото са всъщност. Ако например във видеоклип се твърди, че действията се развиват в гр. Алепо (Сирия) на определена дата и на кадрите виждаме, че е дъждовно, можем да проверим дали в този град е валяло на посочената дата с помощта на услугата WoframAlfa. За да определим дали ни лъжат за мястото на събитието, можем да използваме услугите Google Earth или Street View. С тяхна помощ можем да видим реален изглед от мястото на събитието и дали дадената улица, място или сграда изглеждат по същия начин като на посочения клип или снимка. Ако в изображението има някаква табела или друг надпис на непознат за нас език, можем да използваме някой инструмент за конвертиране от изображение към текст OCR, след което да го преведем с Google Translate. - Защо?
Накрая трябва да се запитаме защо се публикува това съобщение? Каква е целта на тази статия – да информира или да манипулира? Бъдете критични, дори скептични по отношение на информацията, която получавате, като си отговорите на следните три основни въпроса:
• Можете ли да се доверите на източника и автора?
• Открихте ли подозрителни белези за фалшифициране на съдържанието на текста, изображенията и видеоклиповете?
• Верни ли са отговорите на въпросите кога и къде на посоченото от автора?
Отговорите на тези въпроси ще ви дадат възможност да определите дадената информация като достоверна, частично достоверна или недостоверна. Но най-важното в случая е да се запитате убеждава ли ви статията в нещо и в какво? След това се запитайте защо някой иска да ви убеди да приемете това конкретно мнение. Кой има интерес към това, което мислите? Запитайте се също кой има полза от фалшивата новина и защо?
УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ФАЛШИВИ НОВИНИ
- За проверка на разбирането на понятията „информация“ и „източник“ посочете за всяко едно от твърденията дали е информация, или мнение.
а) „Националният футболен отбор на България е изключително слаб.“
Да, това е факт. Не, това е мнение.
б) „Мачът между България и Англия завърши 0:6.“
Да, това е факт. Не, това е мнение.
в) Равнището на регистрираната безработица продължава да намалява, достигайки 5,6% през август, показват данни на административната статистика на Агенцията по заетостта. Отчита се минимално понижение от 0,1 процентни пункта спрямо юли 2018 г. и от 1,1 процентни пункта на годишна база.
Да, това е информация. Не, това не е факт.
Отговори
а) Не, това е мнение, без аргументи.
б) Да, това е факт, проверяем от всички.
в) Да, това е факт, проверяем от всички. - За всяка от тези данни посочете дали идват от първичен, или вторичен източник.
а) „Моят брат ми каза, че миналия четвъртък видял полицейски служител да бие нарушител.“
Първичен или вторичен източник?
б) „Чух от журналист, който е много запознат с темата, че г-жа Иванова ще се кандидатира за президентските избори.“
Първичен или вторичен източник?
в) „В четвъртък сутринта бях на улицата, когато видях кола, която не успя да направи завой и се заби в стената на мола.“
Първичен или вторичен източник?
г) „Г-н Борисов заяви пред БТВ, че възнамерява да намали данъците.“
Първичен или вторичен източник
Отговори:
а) Вторичен източник: показанията се докладват от посредник.
б) Вторичен източник: информацията се съобщава от посредник, който не е ясен.
в) Първичен източник: Авторът е този, който казва, че е присъствал на събитието.
г) Първични и вторични източници: ако видим видеото на изявлението на г-н Борисов, то е първичен източник, тъй като имаме пряк достъп до онова, което казва. Ако пък ви разкажат онова, което е казал г-н Борисов, това е второстепенен източник. - Ето два откъса от статия. Кое ви се струва надеждно и защо?
А) „В понеделник сутринта по Националното радио кметът на Русе г.жа Иванова беше попитана дали възнамерява да продължи проекта за големия футболен стадион. Строителството трябва да започне през следващите месеци, но проектът е много критикуван. В сайта Petition.com беше подписана петиция от 3000 интернет потребители, които искат проектът да бъде изоставен, защото би бил твърде скъп. „Не мога да ви кажа днес какво ще е решението ми“, каза г-жа Иванова. „Ще направим равносметка на ситуацията, за да сме сигурни, че разходите са били правилно изчислени, за да знаем дали критиките са оправдани, или не. След като това бъде направено, ще можем да решим спокойно дали да продължим със строителството.“
Б) „Г-жа Иванова видимо е напълно некомпетентна. Тя дори не е в състояние да каже дали е „за“ или „против“ проекта на големия футболен стадион в Русе. Тя каза по радиото, че не е в състояние да реши, защото не знае нищо за това. Честно казано, този кмет е наистина некомпетентен.“
Отговори:
Статия А предоставя определени факти и конкретни изявления на г-жа Иванова, които могат да бъдат проверени чрез слушане на нейното изявление по радиото. Статията също се опитва да е балансирана, защото предоставя и аргументите на противниците на проекта. Статията не дава становище, тя отчита информация.
Статия Б е с много по-предубеден текст, изпълнен с квалификации. Авторът реално взема страна по проекта, но е невъзможно всеки, който не познава темата, да разбере аргументите му или тези на противниците, без да види фактите.