Аспекти на сигурността в интернет и класификация на инструментите за влияние върху тях

Ако разгледаме внимателно възможните сфери на конфронтация и петте бойни полета, навсякъде може да се види присъствието на информационния компонент, затова във всяка научна област тълкуват термина „информационна война“ от своята гледна точка.

инструменти за влияние в интернетПозовавайки се на гореописаните определения и методи за мрежовата конфронтация, се вижда, че съвременните информационни конфликти се основават на високотехнологични мрежови средства, специални манипулации на предоставяното съдържание, набор от социалнопсихологически инструменти и техники, използвани за имплицитно въздействие на индивиди или групи от хора и насочвани към вливане на собствени вярвания, ценности, нагласи.

От което се оформят  три различни области (показани на фигурата по-горе, заедно с принадлежащите им инструменти за влияние над тях) в които информацията играе решаваща роля [1]:

Първата област е сферата на мрежовите технологии и телекомуникациите, където информацията служи като сигнал. Основните процеси тук са трансфер, обработка и съхранение на данни в мрежата. В модерните хибридни конфликти сигналите могат да се приемат и предават от различни технологични устройства за ежедневна употреба: компютри, таблети, телефони, телевизори и други комуникационни средства. Това е модерна форма на комуникация, която използва цифровите технологии и включва всички видове средства за масова информация и сателитна комуникация. Тук е светът на хакерите, светът на базите данни, светът на високите технологии и т.н. Този аспект на информационната сигурност може да се нарича още „киберсигурност“ на която се влияе предимно с високотехнологични инструменти.

Втората област представлява информацията като съдържание. Тук изпращачите и получателите на информация са хора, които лесно могат да манипулират информационните послания. Това е информацията, която срещаме всеки ден, като потребители или автори в интернет под формата на текстове, видео, аудио съобщения и др. Тук е сферата на информационните войни, рекламните и пропагандни кампании. Този аспект на информационната сигурност може да се нарича още „сигурност на съдържанието“ и използва технологии за манипулиране на съдържанието.

Третата област, сферата е на човешкото поведение. Тук информацията е важна не като сигнал или съдържание, а като причина за практически човешки действия. Това е свят на нормативните и психо-социалните техники, които влияят на поведението и комуникационните процеси на социалните групи или индивидите, светът на действията и може да се нарече още „поведенческата сигурност“.

В повечето национални документи в сферата на отбраната подробно е разгледан проблемът за киберсигурността и мрежовите технологии,  затова настоящата работа има за цел да се обърне  внимание най-вече на втората и третата област – инструментите за манипулиране на съдържанието и поведението в интернет.

Аспекти на мрежовата сигурност в интернет

Мрежовите технологии са високотехнологичните инструменти за информационно влияние в интернет, които се използват от специалисти в ИТ индустрията, програмисти, разработчици, хакери и др. С две думи, тази област е мястото, където противопоставящите се страни се опитват да прекъснат техническите информационни канали, да променят алгоритмите за обработка, да крадат, повреждат или променят информацията в местата на съхранение и мрежите. Тези високите технологии включват:

1.   Интернет, като най-глобалният източник на информация в днешно време, заема най-големия дял от всички информационни въздействия в съвременните информационни конфликти. Интернет е система от мрежи, интегрирани в една глобална мрежа, чрез която се прехвърлят данни. Днес той успешно заменя всички други медийни канали поради своята много функционалност, като постепенно всички останали канали преминават към онлайн излъчвания. Той дава възможност на човек да слуша онлайн радио, да гледа онлайн телевизия, да провежда двупосочна комуникация с предаване на аудио, видео и данни в текстов формат.

Глобалната мрежа може да се разглежда като технология, но уебсайтовете в нея са елемент на съдържанието. Свързващото звено между технологичната и съдържателната сфера са търсещите машини. Те се намират в центъра на информационните операции в интернет, като всеки ден насочват милиарди интернет потребители към уебсайтове, които се появяват в горната част на страницата с резултатите от търсене. Търсачките са „приложения, които използват ключови думи и фрази за намиране на информация в Интернет [2]“.

Приложенията включват няколко основни компоненти:

  • интерфейс за търсене в който потребителите пишат заявките и се свързват с базите данни;
  • уеб паяци (ботове, роботи) автоматизирани програми за откриване и сканиране на уебсайтове;
  • бази данни за класифициране и съхраняване на информацията в подходящ за възпроизвеждане вид;
  • алгоритми за търсене и извличане на информация -компютърни процеси и модели, които правят търсенето значително по-лесно и дават релевантен отговор на запитванията на потребителите.

При създаването на една чисто нова уеб страница в интернет търсещите машини не знаят за нейното съществуване и съответно тя е невидима за хората, които не влизат в нея. Тя не се появява в резултатите от търсене, докато Google не я индексира. Това значи ботовете (обхождащите паяци) на търсачката да я намерят, обработят и да я съхранят в базата данни на Google, където се класифицира и подрежда по тематика и ключови думи. В своята работа уеб ботовете „обхождат“ мрежата за нова информация движейки се по хипервръзките между страниците. При откриване на нова, неиндексирана страница сканират нейния код, заглавията, уеб съдържанието, етикетите и описанията за да научат повече за темата на съдържанието, след което записват новите данни с определена точност в базите данни (т.е. индексират ги). Когато потребителя направи заявка за определена ключова дума, търсачката намира всички подходящи индексирани уеб страници по тази тематика и ги показва в SERP (страницата с показаните резултати) подредени според ранг по реда на релевантност и авторитет. Първо са тези с по-голям ранг, после с по-малък ранг и т.н.  Този ранг се определя според действащите математически алгоритми, които в днешно време отчитат над 200 информационни параметъра за сайта [3].

2.  Телевизията и радиото са традиционни средство за пропаганда и масова информация. Новите медии, като онлайн телевизията днес се превръщат в основни за голяма част от развитите страни, затова те трябва задължително да се използват в операциите а влияние в интернет.

3. Мобилните системи са основен начин за комуникация и прехвърляне на данни. Те свързват базовите станции в клетъчна мрежа, която осигурява определена област на покритие за работа на мобилните телефони. Съвременните смартфони също използват интернет технология и огромно количество приложения, които оказват влияние върху информационното поле, като  WhatsApp, Facebook Messenge, Skype, Viber, Telegram. По тях лесно може да се предава класифицирана информация в двупосочна връзка (един към един) или да се организират масови протести в конферентна връзка (един към много или много към много).

4.  Сателитната комуникация използва изкуствени сателити с инсталирани транспондери, които осъществяват връзка между земни (мобилни или стационарни) станции.

5.  Изкуствен интелект (AI) се наричат концепциите, които позволяват на компютрите да правят неща изглеждащи разумни за хората[4]. Изкуственият интелект в интернет пространството има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели. От друга страна развитието на изкуствения интелект доведе до появата на т.н.

6. „Интернет на нещата“ (IoT), които вече оказва значително въздействие върху оперативните способности на въоръжени сили. IoT е концепция, която описва свързването на голямо количество физически устройства към интернет или друга обща информационна мрежа.

7. Автоматизираните системи за управление (АСУ), заедно с  изкуствения интелект и интернет на нещата могат да бъдат причислени както към технологичните аспекти, така и към съдържателните аспекти на информационното противопоставяне.

Аспекти на поведенческата сигурност в интернет

Към поведенческите техники за влияние в интернет  може да се причислят правоприлагането, анализа на голямо количество данни (Big Data), социалната психология, методите на приложната психология и невро-лингвистично програмиране[5]. Операциите за влияние в  интернет предполагат, на първо място, убеждението на публиката. В крайна сметка това е точно задачата на пропагандата, контрапропагандата, връзките с обществеността (Public Relations (PR)) и т.н. В основата на тези техники стои откритието, че повечето хора действат по линията на най-малкото съпротивление според собствения си интерес и  често автоматично, по силата на навика.

Поради тази причина правоприлагането и борбата с кибер престъпността са вторият основополагащ стълб на киберсигурността съгласно Европейската стратегия за киберсигурност.

Социалната психология е отрасъл на психологията, който се занимава с изследване на принципите на човешката дейност в условията на взаимодействие в рамките на социалните групи. Основните проблеми на социалната психология са: принципите на комуникация и взаимодействие на хората в социалните групи, социализация на индивида и развитието на социалните нагласи, поради което тя често се използва за да предскаже поведението на групите. В интернет пространството това може да стане с методите на обработка и анализ на Big Data – голямо количество информация събрано в огромни поведенчески архиви и бази данни. Те позволяват разделяне на потребителите по специфични групи, интереси, навици, стереотипи, склонности и други параметри въз основа на които да се предскаже тяхното реално поведение.

Приложната психология е общ термин, използван за означаването на всички дисциплини в рамките на психологията, които се стремят да приложат принципите, откритията и теориите на психологията на практика.

Невро-лингвистичното програмиране е модерно направление в психотерапията и приложната психология, изучаващо принципите на субективното преживяване на хората, чрез откриването на механизми и начини за моделиране на поведението им[6].

Една от най-използваните технологии за това в  интернет се нарича „Побутване“  (Nudge), по едноименната книга на Кас Сънстейн[7]. Същността на тази технология е да  се постави човек в ситуация, в която най-лесното за него решение е, че той се нуждае от „суфльор“ – онзи, който създава тази ситуация. Тъй като днес дейността се прехвърля в цифрова среда и практически няма разлика между реалността и виртуалността, хората се стимулират (подбутват) да използват определена платформа, с която да си помогнат. Тя се осъществява чрез различни видове уебсайтове, социални мрежи, електронни инструменти, онлайн магазини и др.

Аспекти на сигурността на съдържанието

Осигуряването на сигурността на съдържанието е най-важната задача на държавната политика на всяка страна. Важно е да се разбере, че суверенитетът в интернет пространството е по-трудно да се поддържа от обичайния (географски) суверенитет. В интернет няма физически граници, така че е трудно да се осигури защита за разпространение на съдържанието. Може да се каже, че границата на нашето съдържание е видимостта на уебсайтовете в които е разположено, колкото по-видими са те толкова повече граждани ще се влияят от това съдържание. Видимостта на уебсайтовете се определя от оптимизацията им на алгоритмите на търсещите машини. Следователно, първата най-важна точка на сигурността на съдържанието е собствеността на уебсайтовете в които е разположено съдържанието и  принадлежността към търсачките.  В този смисъл големите стани, като Русия и Китай са подсигурили независимостта си, като са изградили собствени инструмент за търсене и собствени социални мрежи.

социални мрежи 

Фиг.5. Световна карта на социалните мрежи от месец Януари 2018 г. (Източник SimilarWeb и Vincos.it )

За  малка стана като България обаче, това не е възможно. У нас Facebook е най-използваната социална мрежа, а търсеното се осъществява с една единствена търсеща машина Google.BG, която се употребява от 98 % от потребителите, а според проведения от автора експеримент с реален уебсайт потребителите на Google са дори 99,3%. Това говори за абсолютна зависимост на българките потребители от тази търсачка. Поради тази причина е важно да се контролират уебсайтовете, в които се публикува съдържанието, но не да публикуваме цялото съдържание само в няколко наши сайта, а да направим така, че първите страници на Google да показват нашето съдържание.

Проучванията показват, че повече от 40% от интернет потребителите кликват върху първата нерекламна връзка в резултатите от търсенето.

Първите пет резултата от търсенето получават около 75%, а първата страница с показаните резултати от търсене на Google получава 95 % от целия трафик[8].

посещаемост според класирането

Фиг. 6. Посещаемост според класирането в Google.bg

Следователно има огромен стимул за класиране на първа страница, независимо дали продаваме военни обувки или публикуваме военно- политически новини и информационни съобщения.

Тъй като потребителите на интернет са изключително разнородни, всеки текст и всеки електронен ресурс трябва да бъде насочен към конкретна аудитория. И най-важното за публикуването на съдържание в интернет е да се спечели доверието на аудиторията. Силната информационна политика винаги се основава на доверие. В това отношение в информационния поток е необходимо ясно да се разделят фактите и тяхното тълкуване.

Решаването на тази ключова задача се постига чрез използването на комбинация от високо манипулативни технологии и инструменти, най-важните от които са: оптимизация на сайтове за търсещите машини (Search Engine Optimization (SEO)), управление на социални медии (Social Media Management (SMM)), контекстна и платена реклама (Pay Per Click (PPC)), управление на онлайн репутацията (Online Reputation Management (ORM)), хакерски атаки и други дейности изискващи експертен персонал, разгледани както следа:

1. В  SERP (страницата с резултати) на Google се показват два типа резултати, органични резултати (от естествено търсене) и платени резултати (реклама). Първите се манипулират с технология наречена SEO,  а вторите се  наричат още контекстна реклама и Pay Per Click  от английски език се превежда „плати за клик“.  Този метод а въздействие е начин за подаване на данни според контекста (съдържанието) в интернет, чрез платено поставяне на банерна реклама или текстово съобщение. Това е форма на таргетираната, целенасочена реклама, която се публикува в различни сайтове или други медии според тяхното съдържание.

2. Управление на социални мрежи (SMM – Social media management) са дейности, насочени към улавяне вниманието на аудиторията и увеличаване на трафика към даден продукт или информация, чрез различни социални платформи. Днес съществуват много услуги и софтуерни продукти за управление на социални медии, които предлагат интегрирано решение за провеждане на цялостни информационни кампании. Те се основават на сложни поведенчески анализи на данни в реално време и автоматично излъчване на подходящи съобщения в точното време по няколко канала едновременно.

3. Управление на онлайн репутацията, (ORM – Online Reputation Management) е разновидност на  връзките с обществеността (PR – 2.0) в интернет пространството. Тя обхваща дейности свързани с мониторинг, контрол, анализ и защита на добрата комуникация между ръководните лица и организациите, от една страна, и уеб потребителите, от друга страна. От нея могат да се възползват както институциите, които вече са станали обект на комуникационна криза, така и тези, които желаят да вземат превантивни мерки, за да не изпаднат в такава неблагоприятна ситуация.

3.1. Мониторингът е наблюдение и управление на класирането на институционалния уебсайт в търсачките и той  следва да се извършва постоянно. С помощта на тази дейност ние може да наблюдаваме какво говорят хората за нашата институция и да реагираме на време. Алгоритмите на търсещите машини постоянно се променят и поради това е необходимо, сайта също да се адаптира към тях. Целта е да се запазят постигнатите резултати по определени ключови думи, а защо не и да се подобрят? Това е необходимо за да анализирате резултатите и определите работещите методи, избрани в етапа на планирането.

3.2. Контролът се осъществява, чрез следене на коментарите в социалните мрежи и проверка на класирането в резултатите от търсене с цел недопускане хората да попаднат на нежелан от нас материал, докато сърфират в интернет.

3.3. За целта е необходимо да се анализира и познава начина на мислене на целевата аудитория и най-влиятелните играчи в социалните медии. Не може да се пренебрегва негативното отношение в блогосферата, социалните мрежи, форумите и информационните сайтове, защото то ще доведе до понижаване на доверието в потребителите в нашата организаци.

3.4. Има няколко тактики за защита на репутация с които може да се  влияете на целевата аудитория според ситуацията:

  • изграждане на положителна онлайн репутация, провеждане и управление на периодични рекламни кампании в интернет пространството, чрез облъчване на аудиторията с положителни мнения и коментари, които да се оптимизират от SEO гледна точка и да завземат първата страница на Google;
  • поддържане на онлайн имидж и следене за нови материали, излизащи в интернет с помощта на модерен софтуер за „слушане“, като Google Alerts, Yahoo Alerts, Social Mention и др.;
  • смекчаване или заличаване на лоша онлайн репутация, като се изместват лошите линкове от по-силни Ваши линкове, когато завземете цялата първа страница на Google с ваши линкове се получава контрол над интернет пространството;
  • провеждане на агресивна антикампания с цел дискредитиране на нелоялен конкурент.

Има няколко прилики и съществени разлики между SEO и ОRМ. Оптимизацията на сайтове е за насърчаване на класирането в първите места на резултатите от търсенето, а управлението на онлайн репутация е контролиране на колекция от сайтове, които се появяват в резултатите от търсене и формиране на положително отношение към съответната институция.

Често в дейността по управление на онлайн репутацията и провеждането на информационни операции се използват т.н. тролове. В интернет жаргона под думата „трол“ се разбира човек, който публикува  провокативни коментари по дадена тема с цел да смути автора или да разстрои нормалната  дискусия в даден форум, като насочи  темата в определена посока.  В този смисъл, дейността на подобен човек се нарича „тролене“. Това е деструктивен феномен, започващ от обикновено развлечение за сметка на по-неопитните потребители, стигащ до нивото  на информационна война.

Днес съществуват цели институции за тролинг, които организират платени групи хора с цел агитация и манипулиране на резултатите в интернет и общественото мнение. Обикновено, тролът “работи” в две направления. Едното е чрез провокация и обиждане на съвсем непознати хора, а второто е добре планирана разработка с цел отмъщение на конкретен човек или група от хора, чрез използване на различни слухове, клевети и компромати.  Трябва да се прави разлика между хейтър и трол.  Докато първите са природно негативни и просто мразят всичко, то вторите са по-скоро хитри манипулатори. Най-общо те се делят на 2 вида – прости и сложни тролове. Простите използват явни обиди и целенасочено нарушават правилата на форумите, а сложните работят на границата на нарушенията. Троловете използват няколко основни техники за тролене, всички от които може да се наблюдават в Българския военен сайт Pan.bg и могат да бъдат обобщени така:

  • Клониране е най-често използвания трик. Всеки трол задължително се клонира, чрез създаване на няколко акаунта от различен компютър и започва да води ожесточена дискусия със самия себе си. По този начин много бързо може да забие дадена тема във форум, блог или социална мрежа.
  • Стоварването на десант с обучена група от тролове, която влиза организирано в нарочен форум и със своите клонинги е в състояние да го превземе за кратко време. При спам над 75% от публикациите, трафика на сайта буквално спада до нулата.
  • Плувки, куки и мрежи. Това са различни средства за създаване на провокативни съобщения, които могат да се хвърлят във вече открита тема или да са първи пост в нова тема. Обикновено се маскират, като невинен  въпрос, но съдържат една или повече „куки“ за които после да се хванат троловете.
  • Потъване и различни маневри. Често тролът публикува нещо и “потъва” за известно време, през което наблюдава реакциите, търпимостта и нивото на захапване, намесата на администратора и др. При благоприятна среда подгрява темата със свои клонинги, забива и след това се прави на жертва.
  • Засада. Тролът следи даден блог, например на Президента и когато излезе нова публикация веднага започва да му намира грешки, да доказва, че лъже и цели да го изкара от равновесие.

Днес все по-често започва да се говори за воденето на информационни войни и нуждата от създаване на кибер подразделения, а при модерните конфликти те със сигурност не могат да минат без използването на тролове за управление на онлайн репутацията и моделиране на общественото мнение.

4. SEO технологиите, като понятие идват от английското съкращение на акронимът  SEO – Search Еngine Оptimization.  От техническа гледна точка SEO е комплекс от дейности, които помагат на сайта да подобри уеб класирането си сред резултатите от органичното търсене и да стане по-видим за хората[9]. От научна гледна точка SEO е подраздел на интернет маркетинга, който се свързва с изучаване на работата на търсещите машини в уеб базираните информационни системи и управлението на информацията, която  влияе на хората в интернет пространството. От гледна точка на информационните операции SEO е най-проникващо оръжие за манипулация на целевата аудитория в мрежата. Не случайно след навлизане на бизнес услугите в онлайн пространството оптимизацията на уебсайтове се превърна във важна част от маркетинговия микс. Днес съществува огромна индустрия за милиарди долари, която е посветена на оптимизирането на резултатите от търсещите машини за всички видове уебсайтове,  чрез наблюдение и обратно разработване на алгоритъма за класиране в търсачките. Общите приходи на Google от всички реклами в мрежата през 2017 г. са били 27,4 милиарда долара, които идват предимно от показване на платените резултати[10]. Като се има в предвид, че само една трета от посетителите кликът на реклами, то приходите на SEO – индустрията се оценяват на около 80 милиарда долара.   Това е критично оръжие в арсенала на точния пропагандист.

Според насочеността на техническите дейности за развитие на уебсайтовете  SEO се разделя на два основни вида:

  1. On-page SEO – вътрешни дейности по уебстраниците. Това са дейностите, ориентирани към работа вътре в сайта, като подобряване на кода, съдържанието и мета данните.
  2. Off-page SEO – външни дейности. Това са дейности по популяризирането и подобряване на видимостта извън уебсайта, чрез изграждане на мрежа от линкове с другите сайтове.

SEO технологията е необходима по следната причина: да се направят уебсайтовете по-лесни за ползване от хората и по-разбираеми за роботите на търсачката. Това помага на търсещите машини да разберат за съдържанието на уебсайта, да го класифицират  да го предложат по полезен начин на потребителите[12]. Тези методи могат да бъдат разрешени от търсачките,  наречени бяло SEO (white hat) или забранени опити за манипулиране на търсачката – черно SEO (black hat).  Освен тях се среща и т.н. “сиво SEO”, което е на границата между законния и забранения от Google начин за оптимизация на уебсайтове. При нормални условя не е препоръчително да се практикуват черни техники поради опасност от наказание на уебсайтовете, но при провеждане на военни информационни операции и двете се използват масово, поради това, че дават добри резултати в краткосрочен план.

Можем да видим доказателства за прилагането на целенасочено “черно SEO” в наличието на необичайни резултати от търсене по чувствителни за обществото теми. Например, за изборите в САЩ през 2016 г. излязоха многобройни доклади за подобни неподходящи уебсайтове с наличие на руска следа[11]. Google твърдят, че това са грешки в техните алгоритми, които ще бъдат отстранени, но все пак тези инциденти са следствие на умишлени усилия за манипулиране на алгоритмите и насочване на потребителите към определено съдържание.

Най-често използваните техники за черно SEO са:

  • Cloaking – страници, които се виждат по един начин от ботовете и напълно различен начин от хората. Това се постига,  чрез слагане в съдържанието на сайта на невидим от хората текст, изпълнен с ключови думи. Скриването на текста става, като се постави зад изображение, също така  с цвета на фона и с малки букви или ако бъде поставен в Cascading Style Sheets  (CSS ) файла.
  • Прекалено оптимизиране и прекалената наситеност с ключови думи също може да се счита за манипулация.
  • Създаване на лоша линк картина на сайта, чрез насочване на прекалено много хипервръзки от ниско качествени сайтове на разнообразна тематика или т.н. ферми за линкове и сайтове с лоша репутация.
  • Пренасочване на страниците, когато се привличат хора с една страница, която ги прехвърляте автоматично към друга без те да го желаят.
  • Скрити текстове и кодове в HTML. Например, използва се код, който при посещение на дадена страница автоматично прави така, че човека все едно е натиснал бутона „Харесва ми“ на някаква Facebook страница, а посетителя дори си няма представа за това.
  • Размяната на реципрочни линкове между два сайта, сочещи един към друг,  също не се толерира от Google.bg

В нашата страна се наблюдава и още една насока за използване на черни техники с цел да се навреди на конкурентен сайт. В информационната операция, когато противниковият сайт излиза преди нашия, без знанието на собственика му може да се насочват към него лоши линкове от ниско качествени сайтове, ферми за линкове с лоша репутация и други подобни, в следствие на което Google може да снеме доверието си от него.

Друга възможност е създаване на осмиващи дубликати на противниковия бранд. Подобна тактика бе използвана в борбата срещу интернет кампанията на Ислямска държава. Група „Анонимните“, създадоха пародиен  сайт khilafabook.com с една буква разлика от социалната мрежа на ИДИЛ khelafabook.com, която осмива ислямистите. Така се създават редица сайтове с подобен домейн на противниковия, които да се класират по-добре от тях и вътре да бъдат пълни с карикатури и обидни думи.

Професионалистите, свързани с информационната сигурност се разделят на  хакери (hackers) и кракери (crackers). И едните и другите се занимават с решаването на една и съща задача – търсене уязвимостта в информационната система или уебсайтовете в интернет, разликата е в гледната им точка към проблема.    Хакерите изследват информационната система с цел откриване на слабите и места (уязвимостта) и информират потребителите за отстраняването им. Анализират съществуващата сигурност на системата, формулират необходимите изисквания и условия за повишаване нивото и на защита. Кракерите осъществяват несанкциониран достъп до системата с цел кражба, подмяна, унищожаване на информация или създаване на неоторизирани промени в системата, които водят до срив или нарушаване на  функционалността и т.н.  Тези дейности понякога се налагат при провеждане на военни операции, поради невъзможност да се преодолее  даден противников уебсайт с предишните методи.

От направения по-горе анализ се вижда, че освен да бъдат потенциална заплаха, уеб базираните инструменти могат да представляват и ефективна възможност за запазване на националната сигурност и постигане на стратегическите интереси на държавата, при правилно използване от държавните институции, най-вече в областта на сигурността и отбраната. След като те представляват заплаха за  правителствата, би било жизненоважно службите за сигурност непрекъснато да усъвършенстват и актуализират уменията си за създаване на съдържание, сътрудничество, изграждане на общности и друга употреба на новите интернет технологии[12]. Неприемането на тези инструменти може да намали относителните възможности на организацията във времето.

Статията е извадка от книгата:Приложение на уеб технологиите за защита на националната сигурност, София, 2018;

Литература:

  1. Kluban, O. M., Kurban, O. V., Lyubovec, G. V. Suchasni komunikacijno-kontentni procesy v bezpekovij sferi. Kyyiv: VIKNU, 2016
  2. Киберман, Т. На първо място в Google 2017. София: Франчайзинг БГ ЕООД, 2016
  3. Sprung, R. What is SEO? https://blog.hubspot.com/marketing/what-is-seo-faq-ht [04.02.2018]
  4. Нишева М., Д. Шишков. Изкуствен интелект, Добрич: Интеграл 1995
  5. Tilley, S. & Rosenblatt, H. Systems Analysis and Design. Eleventh edition. Boston, 2017
  6. Ларина, Е.С. Кибервойните на XXI век. Поглед от Русия. Какво премълча Едуард Сноудън? София: Тангра ТанНакРа, 2015
  7. Талер, Р.X., Сънстейн, К.Р. Побутване, София: Изток-Запад, 2014
  8. Fishkin, R. Rewriting the Beginners Guide – Part V: Keyword Research [15.01.2017] https://moz.com/blog/rewriting-the-beginners-guide-part-v-keyword-research
  9. Fishkin, R., Jeff P. Search Engine Ranking Factors [прегледано на 10.12.2017] https://moz.com/learn/seo/what-is-seo.
  10. https://www.statista.com/statistics/267606/quarterly-revenue-of-google/ [04.02.2018]
  11. Putin’s Asymmetric Assault on Democracy in Russia and Europe: Implications For U.S. National Security. A Minority Staff Report. Committee on Foreign Relations United States Senate one Hundred Fifteenth Congress Second Session, Washington, 2018
  12. Papic M., Noonan S. Social Media as a Tool for Protest. Austin: Stratfor, 2011