Обменът на данни и търговията с тях са златната мина на новата ера.
Това стана възможно благодарение на модерните технологии, които сместват изкуственият интелект и социалните медии. Забелязали ли сте, как Facebook ви предлага за приятели хора с които сте прекратили отношенията си преди години или ви предлага човек с когото сте имали някакви кратковременни бизнес отношения без да имате общи приятели? Нещо повече, когато си помислите, че искате да отидете някъде на почивка и започват да се появяват рекламите за точно този тип място.
Дори някои хора започват да си мислят, че социалните медии ни следят през камерата на телефона и ни подслушват разговорите. А за да знаят всичко това, има цяла наука и редица инструменти за компютърното наблюдение, мониторинг на данните и трафика по интернет. Анализът на тези данни позволява да получаваме предложения, свързани с нашите предпочитания, независимо дали се отнася за приятелите ни или желан продукт за закупуване.
Изключително важно е да се знае, че такова нещо като „безплатен обяд“ няма. Зад всяка „безплатна“ услуга като тези на Google, Facebook, Youtube стоят огромни разходи, сървъри, които консумират електроенергия, работници и не на последно място данъци. Това означава, че за да се издържат и да са „безплатни“ за крайния потребител, трябва да имат източник на приходи. И тук вече идват рекламите, те плащат за това ние да гледаме клипчета и слушаме музика. Основните приходи на големите компании в Интернет идват от реклама, съответно Google -85% и Facebook 98% през 2018 г. и няма съмнение, че данните от сензорите на смартфоните могат да бъдат полезни за профилиране на хората и техният интерес към определени продукти или услуги.
Кой може да ни шпионира в интернет?
Личните данни се използват както за правилното функциониране на сайта, така и за начина по който го ползвате. Също може да се ползва и за подбиране на съдържание, което виждате (особено, когато това са реклами). Достъп до тази информация има само този, който я събира, ако я предоставя на трети лица, той е длъжен да ни информира и да го прави само след нашето съгласие. Изключение от това правило има само когато информацията се изисква от държавни структури, и то само след издадена съдебна заповед за това, или казано иначе, правителства, служби и разузнаване могат да получат тези данни, когато и както си поискат, стига да имат основателна причина за това.
На въпроса дали има аудио шпиониране на нашите телефони няма единно становище. През 2019 г. британската компания Wandera проведе тестове на различни видове смартфони в звукоизолирана стая, като пускат записи на разговори за животинска храна. В резултат не са намерили никакви доказателства, че телефоните прехвърлят звукови данни и не са видели такива реклами след това.
Мобилните оператори имат техническа възможност да ни проследят, независимо дали сме изключили мобилния телефон, или не. Апаратите от последните поколения са с вградени батерии, които имат остатъчен заряд, което практически означава, че винаги могат да бъдат проследени, но това може да става само с разрешени на прокуратурата.
Социалните мрежи обаче дават и други възможности на хора с нечистоплътни намерения да ни проследяват. Например, ако някой иска да планира обир на дома ни, ние определено го улесняваме, публикувайки снимки от почивката и клипчета в реално време.
Всички помним шпионският скандал с Едуард Сноудън – бивш служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Той бе обвинен в държавна измяна поради изнасяне на информация за масово събиране на данни за милиони потребители на големите интернет доставчици и платформи, като Google, Facebook, Skype, Yahoo, Twitter и др.
Предотвратяването на заплахи от тероризъм е послужило като претекст за политически, но и икономически шпионаж, включително за шпиониране през камерите на компютрите[1].
Огромните масиви от данни изискват мощен софтуер за наблюдение, използван от анализаторите на трафика. Нужно е той да се филтрира, като премахне непотребната информация и смесено съдържание, като например: да предостави само достъпа до определени сайтове, определени ключови думи, имейли или чат в определени държави. Специалните служби на много държави изразходват милиарди с цел развитие, закупуване и имплементиране на системи за прихващане и анализ на интернет трафика. В България снемането на такива данни се прави само от устройства иззети при разследване на углавни престъпления.
Съгласно Европейските директиви интернет доставчиците са длъжни да предоставят данни на държавната администрация при поискване. Затова те събират информация за всички посещавани от нас уебсайтове и цялата ни активност в Интернет. Естествено те могат да бъдат обработвани освен за служебни цели и за маркетингови нужди.
Какво представляват бисквитите?
Много от търговските фирми разполагат със софтуер, който проследява търсенето в сайтовете им с помощта на т.нар. „бисквитки“ ( „cookies“).
Те обикновено събират или техническа информация, необходима за правилното функциониране на уебсайта или за подобряване качеството на услугата, която се предоставя. Във втория случай това е информация за това колко време прекарвате в дадена част от сайта, какви линкове „цъкате“ и общо взето как консумирате съдържанието на сайта (най- силно изразено е при социалните медии и търсачки и всеки, който предлага някаква услуга в интернет).
Важно е да спомена, че за да знае човек какво събират, е хубаво преди да се съгласи все пак да прочете стената от текст, която ви се отваря особенно при първо влизане в сайта. Тази стена от текст е нищо повече от известие за това, че уеб сайтът, който сте посетили, ползва бисквитки, аналитичен софтуер или друг скрипт в зависимост от тематиката на уеб сайта.
Тук вече идва изборът да се съгласим или не, в повечето случа, нямаме избор да получим съдържание, без да се съгласим. В крайна сметка право на тези, които доставят съдържанието (особено когато то е безплатно), е да откажат достъп. Общо взето говорим за елементарна трансакция, даваме данни и получаваме съдържание, основната разлика между преди и сега е GDPR, че те подлежат на регулация и са длъжни да ви информират какво събират. Изборът дали да се съгласите си остава лично ваш.
Бисквитите са два вида:
- Временни (сесиини) при регистрация, докато излезем от сайта, които служат за идентификация при следващ достъп.
- Постоянни (проследяващи) са тези които се употребяват за анализ и статистика за посещенията на даден сайт или за реклама. Те се появяват след като ние се съгласим с условията на сайта, като за да достъпим това което искаме, ние даваме разрешение за достъпват до личните ни данни.
Бисквитите се съхраняват в браузъра на посетителя. Браузърите могат да различават и запомнят посетителите си, техните лични предпочитания и настройки. При всяко следващо посещение или заявка към същия сайт браузърът прави обратна връзка с информацията от бисквитката. Ние имаме възможност да се откажем от получаването на персоналните предложения на следващ етап чрез отписване или отказ от услугата.
Друго обществено устройство за събиране на лични данни са камерите по улиците на големите градове. Във Великобритания са изчислили, че обикновеният гражданин на Лондон попада средно дневно по 300 пъти в полезрението на различни камери. В България също има редица камери по пътищата, пред обществени сгради, магазини, в метрото и т.н. 90% от това, което попада в обектива, са абсолютно безполезни кадри, но те могат да помогнат при разкриване на престъпление или да спасят човешки живот.
Освен полезната им функция обаче, всички споменати устройства, могат да бъдат обект на успешна хакерска атака. Неправомерното следене зависи от интереса и възможностите на този, който ни следи, и от собствените ни избори на базата на дигиталната ни култура. Остава да бъдем бдителни, да познаваме и следим настройките.
Да обръщаш Внимание на нещата, които „правиш“ в интернет, е също толкова важно, колкото във всички останали аспекти на живота. Ако не искаш да получиш акт за превишена скорост, не превишаваш скоростта.
Вижте дигиталното си досие, изготвено от Google
- Може да видите какво е събрал Google за вас от този линк https://takeout.google.com/settings/takeout?pli-1&pli=1 и да архивирате или експортирате резервно копи, което да използвате извън Google.
- Информацията, която се съхранява относно цялостната ни активност – търсения, движение и пр., може също да бъде видяна на https://myactMty.google.com/myactivity
- От тук може да видите кои приложения имат достъп до личните ви данни https://myaccount.google.com/permissions,
- Устройствата, които имат достъп до акаунта ви, могат да бъдат видени на https://myaccount.google.com/ security#activity.
- Можете да редактирате какви реклами да получавате: https:// adssettings.google.com/u/0/authenticated или да изключите нежелано събиране на данни чрез https://tools.google.com/ dlpage/gaoptout.
- Лесно можем да разберем и кой ни следи през телефона, ако наберем код *#21# . Този код показва дали разговорите и съобщенията ни са пренасочвани
- Грийнуолд, Г. Няма къде да се скриеш, 2014 Хермес
- Списание 8, брой 10 (142) Октомври 2020