От анализа на модела на национална система за киберсигурност, регламентиращите документи и класификацията на инструментите за влияние в интернет се вижда, че се подценяват проблемите свързани с информационната и поведенческа сигурност в националното интернет пространство. Също така от редица проведени учения се констатира, че сформираните кризисни щабове в България са ориентирани към изпращане на необходимата информация към съюзниците от НАТО и ЕС, но обикновено забравят собственото си население, което в условията на недостиг на информация съди за случващото се от уебсайтове като pan.bg или на чужди хибридни сили.
Освен това съдейки от изследването на начина на употребата на ведомствените уебсайтове се вижда, че действията на институциите в глобалната мрежа са некоординирани, реактивни и несистемни, като липсва последователна превантивна дейност на всички нива в публичния и частния сектор на интернет.
Интернет, като средство за осъществяване на стратегическа комуникация
Поради проблемите в новата среда за сигурност, в която се налага да се действа почти незабавно ведомствата с водеща роля в националната система за киберсигурност и устойчивост се нуждаят от развитие на качествено нови способности, съответстващи на динамиката и мащабността на киберзаплахите.
От 2009 г. в НАТО е приета концепция за стратегическа комуникация, която да улесни съгласуваността между институциите и тяхното влияние в интернет. Според нея стратегическата комуникация е координирано използване на комуникационните дейности и способности, като публична дипломация, военен PR, информационни и психологически операции, в зависимост от случая – в подкрепа на политиките, операциите и дейности за постигане на целите на организацията[1].
Като поука от практиката и в следствие на настоящия анализ се вижда, че е наложително да бъде интегриран подобен подход за използване на стратегическата комуникация и въздействие над целевата аудитория в националния интернет. Целта е да се направят политико-военните комуникации по-ефективни и да се гарантира, че българската аудитория ще получава ясна, справедлива и подходяща информация относно действията на ведомствата, държавата и съюзните сили.
Подкрепата на населението е от решаващо значение в днешната оперативна среда и за да се получи тя, се изисква значително увеличение на скоростта на комуникация в интернет, както по вертикала, така и по хоризонтала, което може да се постигне със съвместна работа и овластяване на изпълнителите в мрежова структура. Схематично този процес за повлияване над аудиторията е показан на фиг. 15.
Фиг.15. Процес на комуникация с целевата аудитория
За да се постигне информационно превъзходство в интернет пространството трябва максимално да се използват възможностите на всички институционални уебсайтове и целия съществуващ експертен опит в сферата на информационните и комуникационни технологии. Все пак в България вече има зараждащ се процес на стратегическа комуникация на правителствено равнище, натрупан опит на политическите партии за провеждане на кампании в социалните медии и като цяло в интернет пространството. Поради тази причина си заслужава да бъде създадена междуведомствена работна група, която да определи къде е най-подходящото място за интегриране на една такава структура в българските условия.
В НАТО за стратегическата комуникация отговаря Генералният секретар, когато се отнася до политиката на Алианса, Помощник-генералният секретар отговаря за дейностите по публична дипломация, а говорителят на Генералният секретар за общуването с пресата и медиите.
При провеждане на военни операции, целта на посланията се формира в Северноатлантическия съвет и Военния комитет. Върховната главна квартира на съюзните сили в Европа отговаря за обучението по стратегически комуникации, а командващите на силите отговарят за излъчените писмени, устни и поведенчески информационни послания, подпомагани от техните щабове.
Доктрината на НАТО изисква военния PR да бъде под пряко разпореждане на Командващия на силите, а информационните операции и психологическите операции да бъдат в отдел операции -J3. Опитът от Афганистан показва, че различните командващи използват различни решения за преодоляване на този проблем. Някои от тях създават тъй наречената група за планиране на „съвместните ефекти“ в която преподчиняват връзките с обществеността да бъдат на едно място, заедно с психологическите и информационните операции. Това обаче е в конфликт с принципа за разделяне на звената, които боравят с истинска информация и тези, които използват манипулация.
Поради тази причина най-често съветникът по стратегическа комуникация е в пряко подчинение на Командващия, като всяка от другите информационни дейности също си запазва директния достъп до командването.
Това решение запазва съществуващите компетенции, като същевременно предоставя възможност за развитие на нови способности. Те могат да се постигнат, като допълнително се наемат различни специалисти от частния сектор в областта на комуникациите, интернет маркетинга и рекламата или чрез обучение на съществуващия личен състав по дейностите, които могат да се изпълняват в интернет за подкрепа на военните операции.
Могат да се разграничат пет типа възможности за използване на уебсайтовете и социалните медии в интернет за нуждите на отборната, показани на схемата по-долу.
Фиг. 16. Възможности за използване на интернет технологиите в подкрепа на военните операции
Опитът показва, че всички тези дейности (независимо дали имат онлайн или офлайн ефект) се използват комбинирано и се синхронизират с кинетичните действия, като обхващат три типа аудитория: противник, собствено население и международна общност. Този проблем очевидно изисква предварително подготвен интернет ресурс от мирно време, защото една такава операция не може да се проведе за няколко дни по време на бойните действия. Още повече, че подобен тип манипулации се провеждат в подготвителния период на кризата.
Използване на интернет за разузнаване
Способността да се прогнозира бъдещето не е точна наука и е много трудно предварително да се предвиди как, кога и къде ще се осъществи потенциална заплаха. Все пак тази способност е от първостепенно значение, за да се намалят изненадите и да се увеличи устойчивостта от заплахите. От тази гледна точка интернет може да се превърне в неоценим ресурс в полза на службите за сигурност и отбрана.
Той може да бъде превърнат и в ценен инструмент за събиране на разузнавателна информация, тъй като всички потребители оставят белези за тяхната идентичност, способности, предпочитания, контакти и др., които лесно могат да бъдат събрани и анализирани[2].
Затова е необходимо да се проследят социалните профили на противника, включително прихващане на разговори, като тези дейности могат да се извършват скрито или открито. В интернет се анализира самата мрежа, използваните системи, тенденциите, настроенията, съдържанието, поведението на целевата аудитория и самата информация. Този анализ се прави в подкрепа на избора на цели при планиране на операцията. Също така социалните медии може да се използват за разкриване на дезинформация. Например, екипът на Атлантическия съвет представи доказателства за присъствието на руски войници на украинска територия, като проследи профилите на социалните медии, използвани от руските войници и ги съпостави с Google карти и изображения в медиите[3].
Има известна закономерност, че всеки военен конфликт започва с определена последователност на действията от страна на противника. Действията, като събития за всеки външен наблюдател, се отразяват в новините, които се извличат от отворените източници на информация най-често в интернет с помощта на специални технически средства и технологии. Изчерпателният анализ на всички получени данни, дава възможност да се направят изводи за наличието или отсъствието на потенциални заплахи за националната сигурност на съответната държава. При провеждането на класическа информационна операция събитията не са скрити. Напротив, те са активно разпространени с цел завладяване на информационното пространство от едната страна за получаване на възможност да влияят над формирането на общественото мнение в нейна полза. Целта е да се препрограмира живата сила на противника и да се защити нашето население от противниковото влияние.
Ето защо е необходимо ясно да се идентифицират заплахите за емпиричния свят, които са отразени в интернет пространството. Трябва да се разбере, че самата поява на разгърнати информационни операции в интернет е сигнал за формираща се военна заплаха.
Конфронтацията в интернет пространство е неразделна част и често предхождащ компонент на въоръжените конфликти. В същото време тя на пръв поглед няма нищо общо с целите на противостоящите страни. Ето защо е особено важно бързо да се открива наличието на разгърната информационна кампания, за да се предотврати вероятността от предстоящ физически конфликт. Наличието на разгърната информационна кампания в интернет можем да се определи по следните параметри:
- честота на проявление на материали по проблемна тема;
- обхват на целевата аудитория (обект на въздействието);
- значимост на източника на информация (субект на въздействието).
Критерият за победа е пълно превъзходство в информационното пространство, особено в официалните интернет медии. Печели този, които владее инициативата в интернет.
Използване на интернет за мониторинг и предупреждение
Непрекъснато наблюдение и анализ на съдържанието в интернет пространството може да служи, като система за ранно предупреждение и анализ на настоящи и бъдещи заплахи за националната сигурност, със следните функции:
За ранно предупреждение, чрез мониторинг на уеб съдържанието за първите признаци на враждебна или потенциално опасна дейност за сигурността на държавата. Може да се следят протестни групи с цел предотвратяване на потенциален бунт или смекчаване на негативните му последици[4]. Може да се изучава информацията, споделяна от бисквити в специализирани блогове, за да се започне информационна атака към критична инфраструктура. Може да се следят профилите на членове на терористични групи, да се да се проследят контактите, движенията и активността им, техниките на атака и да се разработят ефективни методи за реагиране и противодействие на терористичната заплаха и т.н.
За стратегически анализи и изследвания, насочени към очертаване на дългосрочните и средносрочни тенденции на заплахите, идентифициране на ориентацията на противниковите намерения и прогнозиране на бъдещи действия. Също така чрез наблюдение на уебсайтове за социални контакти може да се прогнозира бъдещо несъгласие, което има потенциал да се превърне в организирано протестно движение или дори в революционна група. Да се анализират дискусиите от блогове, специализирани в международната политика за да се разберат възможности за дългосрочно развитие на външната политика и стратегическото мислене на държавното ръководство. Може да се изучава и анализира онлайн живота на радикалните групи за да се прогнозира възможното им развитие в бъдеще.
Изследователският институт IARPA е разработил редица новаторски програми за подпомагане на разузнавателните органи с помощта на автоматизирани системи в интернет за предотвратяване на събития свързани с националната сигурност: политически кризи, миграции, епидемии, земетресения, протести и т.н.[5]. Съответните социални събития винаги се предшестват от промени в поведението на населението (например увеличаване или намаляване на комуникацията в областта), чрез изучаването и наблюдението на такова поведение може да се предвидят самите събития. Измерването на тези променливи данни може да става от публично достъпни източници в интернет. Те са разработили софтуер, който автоматично открива комплексни дейности във видеоклипове, извлича текст от големи бази данни, има инструменти за биосигурност и др. Подобни технологии могат да намалят влиянието на пропагандата, например на Ислямска държава, като автоматично откриват и премахват клипове, например, съдържащи сцена с отрязване на глава. Центърът за колективно разузнаване на техническия институт в Масачузетс е разработил специален софтуер за компютъризиран анализ на поведението на хората и организираните групи и дори да предвижда бъдещи тенденции благодарение на комбинирането на профили в социалните медии и техния семантичен анализ[6]. Освен в помощ при планирането на спасителните действия при природни бедствия, анализа на споделеното съдържание в социалните медии и изучаването на настроенията и динамиката на поведението на потребителите, позволяват да се прогнозират бъдещи военни тенденции. Затова тази дейност е от огромен интерес и за американското Министерство на отбраната, което е разработило специална програма, наречена „Социални медии в стратегическата комуникация“ в подкрепа на военните мисии[7]. Следователно използването на интернет технологиите по този начин може да помогне на командирите да разберат по-добре социално-политическите, религиозните, икономическите и културните характеристики на района, в който се провежда военната операция[8].
В крайна сметка използването на такива техники и инструменти има за цел:
- откриване, класифициране, измерване, проследяване на формирането, развитието и разпространението на идеи, мнения и фалшиви новини или дезинформация;
- разпознаване на кампании за убеждаване и влияние извършвани от противниците в интернет;
- идентифициране на участниците в такива дейности.
У нас подобни проекти може да се осъществят единствено в сътрудничество с частни фирми с възможности за разработване на алгоритми за мониторинг и анализ на интернет пространството за целите на националната сигурност.
Институционален комуникационен инструмент
Всички държави се стремят да достигнат превъзходството на информацията, като предимство над противника в областта на комуникациите и вземането на решения. Интернет технологиите може да помогнат за постигането на такъв вид конкурентно предимство, тъй като повишават гъвкавостта на процедурите за обмен на информация и ускоряват процеса за вземане на решения. Добре конфигурираната мрежа от уебсайтове всъщност може да допринесе значително за бързото споделяне на информация в рамките на всяка отделна държавна институция и за увеличаване на междуинституционалния комуникационен поток.
Най-вече институциите в сферата на сигурността и отбраната постепенно трябва да променят принципа от „необходимост да се знае“ до „необходимост за споделяне“. Този вид промяна прави информацията по-достъпна, така че всички заинтересовани лица в театъра на операциите да споделят взаимно необходимата информация, за да работят по-оперативно за общата цел. Очевидно е, че подобна организационна еволюция трябва да върви с правилен анализ на риска и последващо приемане на мерки за безопасност, които са подходящи за избягване на изтичането на класифицирана информация.
Освен това използването на интернет от държавните институции може да помогне за интензивно и прозрачно взаимодействие с общественото мнение и да съкрати празнината между институциите и гражданите. Така гражданското общество може да се запознае с целите, преследвани от всяка организация и да участва в институционални дейности, когато е възможно. По-специално, уебсайтовете и социалните медии могат да се използват за координиране на доброволци и подпомагане при управление на извънредни ситуации (бедствия, аварии и катастрофи) или да предоставят полезна информация на онлайн общността за борба с престъпността, издирване на престъпници, незаконното поведение или заплахите за националната сигурност.
Уебсайтовете и социалните медии са идеалния инструмент за вътрешна комуникация, обмен на информация, координация и синхронизиране на действията на географски разпръснати формирования, затова са предпочитан инструмент за командване и контрол на терористични групи.
Най-общо това може да става в отворени и затворени мрежи. Пример за отворени системи са групите в социалните мрежи с които се организираха протестите в Арабската пролет. Такива мрежи не могат да се атакуват легално от специалните служби, тъй като са граждански, невоенни мрежи и могат да нарушат правата на случайни граждани.
Все пак съществуват и примери за обратното им използване като контрамерки, например властите в Иран предварително бяха създали протестни социални страници под техен контрол и когато демонстрантите се събраха, те бяха посрещнати от служители на реда.
Пример за затворена комуникация са съобщенията на Ислямска държава в SnapChat, WhatsApp или в създаването на забранени за индексиране от търсачките сайтове, в които да качват своите съобщения.
Влияние, пропаганда и разпространение на информация
През януари 2013 г. бе публикуван доклад за глобалните рискове от Световния икономически форум посветен на „масова цифрова дезинформация“. Той започва с една интересна история, как десетки хиляди американци през 1938 г. са объркали излъчването на радио драмата на Хърбърт Уелс „Войната на световете“ с истинско нашествие от Марс! Тогава радиото е било нова информационна среда, чиято сила не е била напълно разбрана – подобно на днешния интернет[9] . Докладът твърди, че днес цифровата дезинформация не се ограничава само до инциденти, а умишлената измама в интернет е напълно реална заплаха за националната сигурност на държавите. Стигна се до това, че някои държавни опоненти взаимно се упрекват, че използват информационните технологии за влияние, пропаганда и манипулиране на общественото мнение.
Използването на интернет в този случай ще се стреми да постигне определени военни ефекти в когнитивната област: да информира, да влияе, да манипулира, да излага, да пропагандира, да мами, да принуждава, да възпира, да мобилизира и да убеждава. Използваните методи могат да бъдат:
- явни, като например създаването на официални уебсайтове, видео канали, страници в социалните мрежи, изявления на ръководния състав и т.н.,
- или скрити, като фалшиви акаунти, ботове и тролинг.
Използването на интернет технологиите не само позволява да се общува, споделя, намира информация, анализират тенденциите в социално-политическата динамика, но дава възможност да се моделира реалността, да влияе върху възприемането на определена ситуация и на поведението на потребителите. Разпространението на информация със сигурност влияе върху ценностите, вярванията, възприятията, емоциите, мотивацията, разсъжденията и в крайна сметка върху поведението на целевата аудитория. Поради това уебсайтовете и социалните медии оказват силно влияние върху вземането на решения от правителствата, институциите, бизнес екипите, както и върху формирането и развитието на колективното съзнание и обществено мнение. Днес те широко се използват за намеса в процеса на вземане на решения от страна на противниците, като пряко манипулират информационна и аналитична рамка, оказват влияние върху определени лидери или косвено влияят върху групи от хора (т.е. политически партии, профсъюзи и граждански организации), чиито реакции засягат ръководството на дадена страна. Благодарение на техните отлични характеристики описани по-горе, уебсайтовете са високо ефективно информационно оръжие за влияние, пропаганда и дезинформационна измама.
Степента на поражение на информационното оръжие в националното интернет пространство може да бъде определена, чрез делът на паразитни сайтове, които работят за друга държава. За да намалим влиянието на чуждите сайтове, ние трябва да създадем достатъчно съдържание по важни за националната сигурност теми и да го насочим към върха на страницата с резултати от търсене.
Много правителства са оценили важността на тези инструменти, като например в американската агенция за отбранителни перспективни изследвания и проекти DARPA за измерване влиянието на уеб статиите върху човешкото поведение[10]. Контекстът на изследването идентифицира взаимовръзката между информацията публикувана в интернет и идеологическа, политическа или религиозна радикализация водеща до тероризъм. Те констатират, че публикациите разпространявани в интернет могат да повлияят на човешките когнитивни механизми. С тяхна помощ може да се повлияе на противниците, както и да се извършват подходяща контра пропаганда в отговор.
Американските ВВС използват автоматизирана система за управление Persona (PMS) с цел автоматично създаване и управление на постове от фалшиви профили в социалните медии, за да насочат разговорите към определени теми, да подобрят онлайн имиджа на САЩ и по този начин да скрият информацията, която би могла да бъде опасна за националната сигурност[11] . Софтуерът PMS първоначално е разработен, като инструмент за информационна операция Earnest Voice (OEV) срещу онлайн присъствието на Ислямска държава. В нея целта е противодействие на екстремистката идеология и пропаганда и гарантиране на изслушване на надеждни гласове в региона.
Американската дипломация активно използва възможностите на интернет технологиите за влияние и пропагандни дейности. Още през 2008 г. бе пусната програма, наречена „Публична дипломация 2.0“,която превръща интернет в основно средство, с което правителството на САЩ обръща внимание на общественото мнение по света, в допълнение към традиционните средства като радио, телевизия, библиотеки, програми за обмен на студенти и др. Тя предоставя на дипломатическия корпус значително конкурентно предимство в отношенията с другите държави, както за сътрудничество в различни области и по отношение на „меката сила“, насочена към противодействие на радикализираните идеологии, религиозния екстремизъм и политическото насилие. Дейностите по публична дипломация 2.0 трябва да се основават на конкретно централно стратегическо планиране, координирано с всички институции, участващи в дипломатическите дейности и добре интегрирано с военния апарат. Добър пример е организацията на посещението на президента Обама в Индонезия, когато в американското посолство там бе създаден допълнителен екип от 4 човека, експерти по маркетинг и комуникация за онлайн подготовка на посещението. Добър пример е активното използване на Facebook, Twitter, YouTube и ангажирането на водещи местни блогъри, за да популяризира имиджа на правителството и неговите представители.
Техниките, които могат да се използват за влияние и манипулация в интернет могат да включват:
- SEO – Оптимизация на сайтове за търсещи машини, с която се цели повишаване видимостта на излъчваните съобщения от нашите сили и минимизиране видимостта на алтернативните гласове.
- ORM – Управление на онлайн репутацията и подсилване на информационната среда, чрез координирано използване на блогове, публикации, статии и др., които се публикуват и споделят от лидери, активисти и дори от фалшиви личности.
- SMM – Управление на социалните медии и използване на тенденциите в хаштаговете за да се увеличи обхванатата аудитория.
- Тролинг – С развитието на кризата в Украйна у нас се забеляза тенденция за увеличаване на проруското съдържание и обема на коментарите в социалните медии. Всички те имаха един определен модел, при излизане на нова статия по ключовата дума „Украйна“, тя веднага се запълва с огромен брой проруски коментари. Тази дейност е някак синхронизирана, което говори за употребата на автоматичен софтуер или тролове. И в двата случая се поставят връзки към едни и същи политически страници, публикуват се голям брой коментари, като акаунтите от които идват не влизат в разговори и не публикуват по светски теми. Всичко това са признаци по които може да се познаят троловете.
Военни операции и контрол на уебсайтовете в интернет
Кибероперациите в интернет могат да бъдат насочени към влизане в чужди социални профили и публикуване на съдържание от името на жертвата или да направят уебсайта напълно неизползваем за нуждите на операцията. Например, кибер халифата на ИДИЛ успя да пробие Twitter акаунта на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и да изпрати заплашителни послания до всички регистрирани американските военнослужещи. Подобни действия могат да доведат до щети и в реалния свят, като случая с разпространената фалшива новина от Сирийската електронна армия, че в Белият дом е имало експлозия и американският президент е ранен. Това съобщение е довело до понижаване на индекса на американския долар и загуби за над един милиард долара.
Как да разпознаваме фалшивите сайтове за пазаруване
Може да се използват следните операции:
- Таргетинг за определяне на потенциалните цели за военни действия във физическата област или атакуване на цели във виртуалното пространство. Например, в Либия бяха използвани Google Карти за откриване и набелязване цели на противника. Таргетингът може да включва всякакъв вид лична атака включително обиди, подигравки, заплахи, компромати, социално инженерство и психологическо манипулиране с които се притиска противника или се атакува неговото съдържание. Притискането на противника се осъществява, чрез разпространение на дезинформация и слухове за предполагаеми негови нарушения. Много примери за това могат да се вземат от конфликта в Украйна, където умишлено се насажда страх и безпокойство сред етнически руснаци. Всяко публикувано от него съдържание трябва да се атакува, а използваните от него социални профили да се докладват за обидно или вредно съдържание с цел да се прекрати тяхната употреба.
- Информационни операции (Information Operations (lnfo Ops)) и психологически операции (Psychological Operations (PSYOPS)), които имат за цел да повлияят на възприятията, нагласите и поведението на целевата аудитория. В интернет това се постига, чрез публикуване на емоционални призиви или рационални аргументи, които се конкурират с останалия информационния шум. Една от най-ефективните техники с тази цел е разпространението на слухове, които използват страховете, омразата или надеждите на целевата аудитория, които неименуемо водят до промяна в поведението.
- Киберразузнаване (OSINT) и кибершпионаж за добиване на чувствителна информация.
- Дезинформация, фалшиви новини и военна измама Military Deception (MILDEC).
- Хакерски атаки и операции с компютърни мрежи Computer Network Operations (CNO).
- Електронна война (ЕW).
- Операции по сигурността (OPSEC) и информационна сигурност (INFOSEC) за защита от изтичане на класифицирана информация в интернет.
Новите войни използват традиционните военни инструменти, заедно с добре организирана комбинация от информационна война, кибератаки и дипломация. Ето защо е наложително да се определят и защитят границите на българското информационно пространство и да се създаде стратегия за реакция при употреба на офанзивни невоенни методи от друга държава. Информационните операции са едно от основните защитни средства, които служат за защита на страната от външни заплахи (напр. действия, които нарушават международното право, регионалната стабилност, опити за сваляне на законното правителство или насаждане на междуетническо и социално напрежение и т.н.). Единственият ефективен начин за гарантиране на информационната сигурност е съвместно усилие на всички интернет потребители, журналисти, местни власти, организации на гражданското общество и т.н.
За да се постигне информационно превъзходство в Българското интернет пространство е необходимо да се контролират уебсайтовете в него. Според експертите могат да се разграничат три нива на интернет контрол[12] :
- Първо ниво. Филтриране и блокиране на сървъри, домейни, IP адреси, ключови думи и др. Такива техники за контрол над интернет пространството се прилагат от страни, като Китай.
- Второ ниво. Създаване на правна и нормативна среда, в която правителството може избирателно да откаже публичния достъп до информация в интернет, ако и когато е „необходимо“. Тези мерки включват съдебно преследване, лишаване от свобода и други офлайн действия. Видимата част на този вариант е в съставянето на закони, които регулират „приемливото“ уеб съдържание и законите срещу клеветата и обидата. Скритата част се състои в оказване на натиск върху доставчиците на интернет услуги и използването на Denial-of-Service (DDoS) атаки за отстраняване на определени сайтове. Подобен контрол се налага от страни, като Русия. Например, техните служби регистрират всеки блогър с над 3000 последователи, освен това всички доставчиците на интернет услуги, които обработват руски потребителски данни, са длъжни физически да държат своите сървъри на руска почва. Това значително затруднява функционирането на сайтове като Facebook и Twitter.
- Трето ниво е т.н. контрол 2.0. Тази дефиниция е подобна на стратегията за меката сила (сходна с пропаганда и влияние) срещу твърдата сила (цензурата). Целта тук не е да се отказва достъп до информация, а да се създават интернет ресурси, състезаващи се за вниманието на аудиторията и да скриват критиките в потока от друго съдържание. Тези действия могат да се ръководят от сложни методи за интернет наблюдение и извличане на данни в информационните операции, които да бъдат внимателно насочени към деморализиране и дискредитиране на противниците.
От материалите в интернет може да се направи извода, че авторитарните държави използват едновременно всички нива, докато хибридните режими и демокрациите се придържат към второто и третото ниво. От военно-техническа гледна точка контролът от първо ниво засяга най-вече възможностите на противника, докато второто и третото ниво влияят над волята и възприятията му. Всички тези елементи могат да се използват за провеждане на информационни операции в интернет. Ясно е, че първото ниво на контрол не е приложим в демократична страна, а второто ниво често предизвиква обратна реакция, тъй като интернет обществата са много чувствителни на подобни вмешателства.
Затова в настоящата работа се предлага, чрез използване на мрежа от уебсайтове, блогове и социални медии да се постигне информационно превъзходство от трето ниво по определени ключови думи, като: избори, война, оръжие, бомба, военни бази, отбрана, Българска армия, генерал, министерство на отбраната, организиране на протест, сваляне на правителство, бежанци и др. Тези ключови думи са определени помощта на инструмента Google Trends, чрез който могат да се изследват тенденциите за търсене на ключови думи в интернет пространството за определени периоди от време.
Така например той показва, че преди конфликта в Ирак 2004 г. най-често се срещат думите в Google са: „нарушение правата на човека“, „оръжие за масово поразяване“, „престъпление на режима против народа“, „корумпиран режим“, „диктаторски режим“, „корумпирана власт“, „химическо оръжие“, „Армия на САЩ“, „Army Knowledge Online“, „ислям“, „араби“, „кулите“ и т.н.
В началото на кризата в Украйна през 2014 г. най-търсените заявки според Google Trends са „ДНР – Донецка народна република“, „русская весна“, „Война в Донбас – протест“, „антимайдан“, „правый сектор“, „Евромайдан“, „Right sector“, „Виктор Янукович“, „Крим“, „результати виборів 2014“ и т.н.
В интернет пространството противостоящите страни се борят да спечелят надмощие по определените ключови теми. Това се постига с огромен информационен натиск над целевата аудитория, за който са необходими предварително подготвени от мирно време информационни ресурси, навременно предоставящи удобни за възприемане материали. Ако това се случи, но задачата за сваляне на едно или друго правителство не бъде постигната, се стига до конвенционални военни действия. Ето защо е важно „военно слабият“ съперник да е в състояние да провежда предварително подготвени операции в собственото си интернет пространство. И ако не можем да ги спечели, тогава трябва да създаде условия за забавяне на противниковата информационна операция с цел осигуряване време за мобилизиране на собствените сили. Загубата на време е загубата на информационната война.
Сценарии за използване на интернет технологиите за защита на националната сигурност
Като се има в предвид техния инструментален характер, уебсайтовете в интернет могат да представляват потенциална заплаха за националната сигурност или ресурс за защита на стратегическите интереси на държавата, според начина и целите за които хората ги използват.
Интернет технологиите бързо се развиват и се разпространяват в световен мащаб, като изключително сложен феномен, поради което е желателно възможно най-скоро да се приемат ведомствени стандарти за изграждане на институционалните уебсайтове и обща рамка с правила за употреба социални медии в интернет, които да допълнят съществуващата стратегия за киберсигурност, за да се противодейства ефективно на отрицателните последици, произтичащи от използването на тези инструменти и същевременно, да се възползваме напълно от възможностите за защита на националните стратегически интереси на държавата.
Този национален документ трябва да бъде централизирано разработен и одобрен, да определи общите политики, основните цели, които следва да бъдат следвани, насоките за действие, които трябва да бъдат приети по отношение на използването на интернет пространството, особено за органите в сферата на сигурността и отбраната.
В него могат да се очертаят две диаметрално противоположни линии на действие:
„агресивен вариант“ в който да се инвестират огромни ресурси от хора и средства за осъществяване, както на настъпателни действия (влияние, дезинформация, пропаганда и т.н.) така и на отбранителни действия (контрапропаганда, ранно предупреждение и др.). Този подход би довел до много голяма натрапчивост в личната неприкосновеност, свободата на изразяване и комуникация на гражданите в интернет;
„пасивен вариант“ би означавал да се изключи всяка възможност за използване на интернет технологиите за целите на националната сигурност, да се ограничи само до мониторинга на интернет пространството и да се реагира отбранително, ако се случват сериозни вредни събития за националната сигурност на държавата.
Въз основа на горепосочените съображения и във връзка със средносрочните и дългосрочните рискове и възможности, произтичащи от използването на интернет технологиите, е възможно да се очертаят три бъдещи сценария. Тези сценарии са неразривно свързани с избора на политическото ръководство, направен при разработването на национална стратегия и с последващото прилагане на целия апарат, участващ в защитата на националната сигурност.
❶Първият сценарий се характеризира с огромната ангажираност на държавните институции да използват интернет технологиите за целите на националната сигурност, най-вече по отношение на пропаганда, мониторинг и цензуриране, както и прихващане на комуникацията и разпространението на противниково съдържание. Когато тези дейности, за противодействие на заплахите и за предотвратяване на незаконни действия в интернет пространството се окажат неефективни, по изключение може да се прекъснат съответните интернет услуги или противникови уебсайтове. При това положение службите за разузнаване и анализ ще бъдат претоварени поради големия обем на обработваното съдържание. Индивидуалната свобода на изразяване и комуникация на гражданите ще бъде ограничена.
❷Вторият сценарий се характеризира с активно използване на социалните медии от държавните институции, но при гарантиране поверителността на гражданите и ограничаване до минимум личната им свобода. Интернет технологиите отново предоставят настъпателни (влияние, дезинформация, въздействие на възприятията и т.н.) и отбранителни (контрапропаганда и ранно предубеждение) способности. Ефектът върху цялата държава е положителен, тъй като ефективното използване на интернет технологиите гарантира подобряването на техниките за анализ в подкрепа на ръководството и противодействие на заплахите.
Използването на уебсайтове и социални медии влияе благоприятно на представянето на държавните институции, както и на междуинституционалния обмен на информация.
По отношение на рисковете за личната и националната сигурност, произтичащи от неправилно използване на интернет технологиите, може да се противодейства с образование на служителите, като по този начин се намаляват отрицателните ефекти за интересите на държавата.
❸Третият сценарий се характеризира с пълна липса на каквато и да национална стратегия за присъствие в интернет, тъй като не се обръща особено внимание на възможностите на такива инструменти за целите, свързани с националната сигурност. Следва некоординирано, не планирано и не-оптимално използване на тези инструменти от организациите, свързани с националната сигурност. Такива организации просто не могат да видят възможностите на интернет технологиите, въпреки че благодарение на тях изпълняват няколко дейности. Интернет е абсолютно свободен от всякакъв вид наблюдение, контрол или филтриране и става място, където противниковите сили, терористични групи, престъпни организации и други подобни могат свободно осъществяват своята дейност.
Заключение
Днес, в информационната епоха се извършва масово манипулиране на общественото съзнание във всяка една област, в търговията, общуването, политиката и дори във враждуването на държавите. Основния инструмент за влияние над целевата аудитория в интернет пространството са уебсайтовете и социалните медии. Като се има предвид техният „инструментален“ характер, уебсайтовете в интернет пространството могат да представляват заплаха за националната сигурност или ресурс за защита на жизнените интереси на държавата, според хората, начина и целите за които се използват.
Ето защо познаването на информационните технологии и техните възможности за ефективно използване, при гарантиране поверителността на гражданите и ограничаване до минимум личната им свобода, би могло да повлияе благоприятно на представянето на държавните институции в интернет, както и способностите им за защита на националните интереси.
Високото ниво на сигурност в интернет лесно може да се достигне с нещо, което не изисква много ресурси – образование и квалификация. Именно това е целта на тази монография и тя може да бъде използвана в учебната дейност на Военна академия „Г. С. Раковски“, Националния военен университет „В. Левски“ , както и в практическа работа на дирекциите в Министерство на отбраната и Щаба на отбраната.
Статията е извадка от книгата:Приложение на уеб технологиите за защита на националната сигурност, София, 2018;
Литература:
[1] NATO Strategic Communications Policy, Brussels, 2009
[2] Riva, G. I social network. Bologna: Universale paperbacks Il Mulino, 2010
[3] Maksymilan Czuperski, Eliot Higgins, et al. Hiding in Plain Sight: Putin’s War in Ukraine, Atlantic Council. [21.02.2018] http://www.atlanticcouncil.org/publications/reports/ hiding-in-plain-sight-putin-s-war-in-ukraine-and-boris-nemtsovs-putin-war
[4] Papic, M., Noonan S. Social Media as a Tool for Protest. Austin: Stratfor, 2011
[5] Research Programs Intelligence Advanced Research Projects Activity (IARPA) [12.02.2017] https://www.iarpa.gov/index.php/research-programs
[6] The MIT Center for Collective Intelligence [2.02.2017] http://cci.mit.edu/collectivepredictionresearchpage.html
[7] Social Media in Strategic Communication, Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA-BAA-11-64), Arlington County, 2011
[8] Mayfield T. D. A Commander’s Strategy for Social Media. В: Joint Force Quarterly № 60, National Defense University, Washington, 2011.
[9] Cantril, H., Hazel G., Herta H. The Invasion from Mars: A Study in the Psychology of Panic: with the Complete Script of the Famous Orson Welles Broadcast. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1940.
[10] Stories, Neuroscience and Experimental Technologies: Analysis and Decomposition of Narrative in Security Contexts. Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA-SN-11-20), Arlington County, 2011
[11] Webster S. C., Revealed: Air Force ordered software to manage army of fake virtual people, The Raw Story. [10.02.2018] https://www.rawstory.com/2011/02/revealed-air-force-ordered-software-to-manage-army-of-fake-virtual-people/
[12] Deibert, R., Colin, M., John, P., Hal, R., Rafal, R., Nart, V., Jonathan, Z., Ethan, Z. Access Controlled: The shaping of power, rights, and rule in cyberspace. Open Net Initiative, 2010