Днес ние не можем да си представим живота без Интернет комуникациите, които придобиват толкова важно значение за съвременното общество, колкото електричеството, пътищата и водоснабдяването. В света на социалните мрежи стана трудно да се отличи информацията от дезинформацията, добрата журналистика от пропагандата. Конфликтите в Украйна, референдумът за Брекзит във Великобритания и президентските избори в САЩ през 2016 показаха, че фалшивите новини са световен проблем. Яви се обща необходимост от противодействие на това явление, както в личен план така и във военнополитически план за защита на националната сигурност. В отговор на този проблем се роди концепцията за стратегическите комуникации, която се превърна в неразделна част от усилията за постигане на политическите и военните цели на Алианса.
1.1. Понятие за съвременната информационна среда
В декларацията от срещата на върха в Уелс през 2014 г. НАТО призна киберпространството за петото бойно поле и киберсигурността стана основна задача на колективната защита на страните[1]. Прие се стратегия за отбрана от хибридни атаки, която заявява, че подобни агресивни действия „могат да предизвикат задействане на чл. 5 от договора за колективна отбрана“ на Алианса. България подкрепи определянето на киберпространството, като отделен домейн на операциите и с Решение № 583 на Министерския съвет от 18 юли 2016 г бе приета стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020 г.“[2].
На 9 октомври 2017 в Букурещ Парламентарната асамблея на НАТО прие резолюция, в която се констатира „превръщането на информацията в оръжие“. В нея се посочва, че интернет технологиите „могат да доведат до раздробяване и поляризиране на обществото, да предоставят по-голяма видимост на радикални мнения и фалшиви новини“. В повечето от тези документи съществува известно припокриване на понятията киберпространство, интернет пространство и информационно пространство, което налага за целите на настоящата работа да се направят някои определения.
Според национална стратегия „Киберустойчива България 2020“ киберпространството е интерактивна среда от електронни мрежи и информационна инфраструктура включително интернет, телекомуникационни мрежи, компютърни системи, вградени процесори и контролери, които се използват за създаване, унищожаване, съхранение, обработка, обмяна на информация, управление на обекти, системи и услуги за потребителите[3].
Съгласно „Политиката на НАТО за информационните операции” информационното пространство е „виртуално и физическо пространство, в което се получава, обработва и предава информация. То се състои в самата информация и информационните системи[4]”. В САЩ го определят като „съвкупността от индивиди, организации и системи, които събират, обработват, разпространяват или действат според дадена информация”[5]. С други думи то се отнася до зоната на разпространение на информацията по всички налични канали (телевизия, радио, вестници, списания, академични дебати и интернет), които въздействат на човешкото съзнание.
Интернет пространството е глобална система от свързани компютърни мрежи, която служи за отдалечен достъп до голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги. Към месец декември 2017 г. в нея има над 3,8 милиарда потребители, които всяка секунда правят по 2,3 милиарда търсения. Google е индексирала 1,3 милиарда уебсайта. Facebook има два милиарда активни потребители, като всеки един от тях има средно 130 приятели и всяко влизане му отнема средно по 23 минути[6]. По данни на Националния статистически институт за 2017 г. 67,3% от българските домакинства имат широколентов достъп до интернет, като 98 % от тях използват Google.BG за търсене на информация в световното интернет пространството[7].
Разликата според въздействието на трите пространства е показана на фиг.1 и както се вижда върху Интернет пространството се налагат характеристиките на останалите две.
Информацията в интернет се характеризира с три основни параметъра: конфиденциалност, достоверност и достъпност. Всяко нарушение на някои от тези параметри може да представлява заплаха за националната сигурност.
Съвременната информационна среда се характеризира с увеличена скорост на информационния поток, съсредоточаване на различни информационни средства (визуална, аудио, печатна и т.н.) в един дигитален формат, което дава възможност на обикновените хора да си бъдат сами медии с ниски разходи, децентрализация на информацията и вирусна природа. Бързата комуникация е необходима предпоставка за предоставянето на интерпретация на събитията, преди аудиториите да формират собственото си възприятие по отношение на тях. Първите появили се истории се оказват трайно въздействие върху аудиторията, затова времето за отговор на пропаганда и слухове вече се измерва в минути. Въпреки това постигането на скорост в процеса на комуникация не може да става за сметка на загуба на доверие. „Преди петдесет години политическата надпревара беше за способността да се контролира информацията. Днес надпреварата е за спечелване на доверието“[8]. Освен това в информацията в интернет е трудна за проследяване на първоначалния източник или за проверка автентичността на отделните факти.
1.2. Интернет като съвременно средство за влияние и дезинформация във военните операции
Ако разгледаме внимателно възможните сфери на конфронтация и петте бойни полета, навсякъде може да се види присъствието на информационния компонент, затова във всяка научна област тълкуват термина „информационна война“ от своята гледна точка [20]. Позовавайки се на гореописаните определения и методи за мрежовата конфронтация, се вижда, че съвременните информационни конфликти се основават на високотехнологични мрежови средства, специални манипулации на предоставяното съдържание, набор от социалнопсихологически инструменти и техники, използвани за имплицитно въздействие на индивиди или групи от хора насочвани към вливане на собствени вярвания, ценности, нагласи.
Модела на „Изследователската програма за командване и управление към Министерството на отбраната на САЩ“ разделя информационната сфера на три домейна: – физически, информационен и когнитивен[1].
- Физическият домейн е сферата в която са разположени физическите елементи на конвенционалните бойни действия, включително всички видове комуникационните мрежи, цифрови технологии и телекомуникации, които ги свързват. Тук информацията се възприема като сигнали, които в модерните хибридни конфликти могат да се приемат и предават от различни технологични устройства.
- Информационният домейн e втората областта в която информацията се създава, обработва и споделя, като съдържание. Тук изпращачите и получателите на информация са хора, които лесно могат да манипулират информационните послания и управленски решения. Това е информацията, която срещаме всеки ден, като потребители или автори в интернет под формата на текстове, видео, аудио съобщения и др. Тук е сферата на информационните операции, рекламните и пропагандни кампании. Този аспект на информационната сигурност може да се нарича още „сигурност на съдържанието“ и използва технологии за манипулиране на съдържанието.
- Когнитивният домейн е област в умовете на воюващите и колективното поведение[2]. Тук информацията е важна не като сигнал или съдържание, а като причина за практически човешки действия. Състои се нематериални неща като лидерство, морал, сплотеност на подразделенията, ниво на подготовка, осъзнаване на обстановката и обществено мнение. Тук се намират намеренията на командирите, тактики, доктрини, техники и процедури за водене на военни действия. Това е свят на нормативните и психо-социалните техники, които влияят на поведението и комуникационните процеси на социалните групи или индивидите, светът на действията и може да се нарече още „поведенческата сигурност“.
От горните характеристики се вижда, че интернет пространството е идеалното място за манипулиране на общественото мнение, дезинформация, създаване на психоза, привличане на последователи, подпомагане на терористични организации и влияние върху поведението на хората за постигане на политически цели[3].
Влиянието се състои се в това „да се промени начина на мислене на целевата аудитория и да се насочи към друго мнение„[1]. То „действа върху нагласите, убежденията и идеите, с цел да провокира промяна в поведението“[2].
Според Карло Жан и Паоло Савона, професори по геополитика и експерти по стратегически изследвания, в информационната война комуникацията се използва за манипулиране на възприятията и следователно на противниковото, конкурентното или пазарно поведение. Те добавят, че способността за манипулиране ще се увеличава с разпространението на интерактивни медии и че информационната война се състои от пропаганда, операции за влияние, управление на стратегическите комуникации, дезинформация и разрушаване на репутацията на противника[3].
Подкрепата
на населението е от решаващо значение в днешната оперативна среда и за да се
получи тя, се изисква значително увеличение на скоростта на комуникация в
интернет, както по вертикала, така и по хоризонтала, което може да се постигне
със съвместна работа и овластяване на
изпълнителите в мрежова структура. Схематично този процес за повлияване над
аудиторията е показан по-долу.
Освен това интернет може да се използва като инструмент за дезинформация и военна измама с цел умишлено заблуждаване на противника, във връзка с военни способности, намерения и операции, като по този начин го карат да предприеме грешни действия (или бездействия), които ще допринесат за успеха на военната операция.
През януари 2013 г. бе публикуван доклад за глобалните рискове от Световния икономически форум посветен на „масова цифрова дезинформация“. Той започва с една интересна история, как десетки хиляди американци през 1938 г. са объркали излъчването на радио драмата на Хърбърт Уелс „Войната на световете“ с истинско нашествие от Марс! Тогава радиото е било нова информационна среда, чиято сила не е била напълно разбрана – подобно на днешния интернет[1] . Докладът твърди, че днес цифровата дезинформация не се ограничава само до инциденти, а умишлената измама в интернет е напълно реална заплаха за националната сигурност на държавите. Стигна се до това, че някои държавни опоненти взаимно се упрекват, че използват информационните технологии за влияние, пропаганда и манипулиране на общественото мнение.
Днес всеки човек с помощта на социалните медии лесно може умишлено да публикува „фалшиви новини“, изображения или информационни съобщения, които да се разпространяват лавинообразно в мрежата и да доведат до пълна дезинформация [2].
Фалшивите новини са неологизъм, които често се използва за нежелани псевдо новини или пропаганда, която цели умишлена дезинформация или генериране на приходи от онлайн реклама. Разпространяването на фалшиви новини е „информационно замърсяване“, което значително нараства по време на избори. Специализираните източници идентифицират седем вида фалшиви новини: сатира или пародия; заблуждаващи заглавия; пристрастено съдържание; фалшив контекст, измамно съдържание, манипулирано съдържание, изработено съдържание.
Подобни действия могат да доведат до щети и в реалния свят, като случая с разпространената фалшива новина от Сирийската електронна армия, че в Белият дом е имало експлозия и американският президент е ранен. Това съобщение е довело до понижаване на индекса на американския долар и загуби за над един милиард долара. В световната практика са известни още редица случаи на кражба на персонална идентичност в социалните мрежи, свързани с отговорни държавни институции и политически фигури и разпространение на мнения или новини с потенциален или реален катастрофален ефект. Например, през 2017 г. във Facebook съществуваха цели 30 000 акаунта разпространяващи дезинформация по отношение на френските президентски избори. Освен това според изследванията почти 30 % от видимото съдържанието в Интернет се създава от автоматизирани ботове и тролове.
В опит да се намали въздействието на дезинформацията в интернет и „фалшивите новини“ бяха създадени редица европейски инициативи и документи, като „Комюникето за онлайн платформите” (Май, 2016), „Кодекс за борба срещу незаконната реч на омразата” (Май, 2016) и Комюникето за борба с незаконното съдържание онлайн (Септември, 2017) и Резолюция на Европейския парламент за онлайн платформите и единния дигитален пазар от 15 юни, 2017 (2016/2276(INI)). Най-ново е Комюникето „Онлайн платформи и фалшиви новини”, включено в Работната програма 2018, което представлява продължение на създадената през 2015 „East Stratcom Task Force” за противодействие срещу дезинформация и държавна пропаганда насочена срещу ЕС от източните му съседи. То предлага проучване на възможностите за обществената намеса, като се спазва принципа на субсидиарност и ангажира заинтересованите страни, а именно платформи, новинарски медии, академични и граждански организации, за да се намерят решения съвместими с принципите за свобода на изразяването и медиен плурализъм, залегнал в Хартата на фундаменталните права.
Произтичащите от новата информационна среда рискове и заплахи за националната сигурност на Република България са очертани в националната отбранителна стратегия[3] и доклада за състоянието на националната сигурност през 2017 г., които посочват, че са налице интензивните чуждестранни опити за разширяване сферата на влияние в икономическото, културното и информационното пространство на Република България[4].
На първо място уязвимостта на българското общество се дължи на това, че до настоящия момент българските институции не са предприели защитни или ответни действия, дори не дават признак, че отчитат наличието на информационни операции в националното интернет пространство. Факт е, че се провежда масирана пропагандна атака върху емоциите на българската публика с помощта на новите уеб технологии, които блокират здравословната критичност и излъчват редица исторически и културни послания. Търсачките като Google и социалните мрежи предлагат различни начини и конкретни средства за манипулиране, които лесно се възприемат от целевите групи и по този начин влияят върху тяхната воля и разбиране за света. Информацията от интернет има много високо ниво на проникване в съзнанието и комуникациите на хората, защото голяма част от тях са свързани, чрез акаунтите си в различни платформи за споделяне на опит, документи и впечатления. Затова материалите в мрежата често се абсорбират некритично без подробно опознаване на произхода и надеждността им.
В началото на конфликта в Украйна видяхме стратегически комуникации в действие. Там наблюдавахме примери за използване на киберпространството за атакуване на инфраструктура, така и за въздействие върху „сърцата и умовете на хората“ в подкрепа на традиционни военни операции. Този вид война няма да изчезне; напротив, комбинацията от действия, които са насочени в инфраструктурата и човешката психология ще бъдат използвани все повече в бъдеще.
Изводи
- В съвременния свят интернет пространство разпространява много скоростно различните идеи и се превръща в основно бойно поле, което изисква предварителна подготовка, подобна на останалите бойни пространства.
- Правилната употреба на информационните ефекти от новите медии е в състояние да попречи и на най-мощните армии.
- Голямото разнообразие на инструментите, влияещи на физическия, информационния и когнитивния домейн, изискват концепция за синхронизиране на органите на най-високо ниво.
Литература
[1] Cantril, H., Hazel G., Herta H. The Invasion from Mars: A Study in the Psychology of Panic: with the Complete Script of the Famous Orson Welles Broadcast. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1940.
[2] Joint Publication 1-02: US Department Of Defense Dictionary of Military and Associated Terms, February 2018.
[3] Национална отбранителна стратегия. София: Министерски съвет на Република България, 2016
[4] Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. София: Министерски съвет на Република България, 2017
[5] Juillet, A. Stratégies d’influence, le décryptage d’Alain Juillet. B: Communication & Influence, special edition № 1 June. Quoted in Chauvancy, 2010
[6] Chauvancy, F. Pour une stratégie d’influence globale. B: Communication & Influence, № 20.
[7] Jean C., Savona P. Intelligence economica, Quaderni ICSA, Rubbettino, 2011
[19] Димов, П. Приложение на уеб технологиите за защита на националната сигурност. Диомира, 2018
[210] David S. Alberts., John J. Garstka, Richard E. Hayes, and David A. Signori, “Understanding Information Age Warfare, DoD Command and Control Research Program, Washington D.C., August 2001, p. 10-14.
[11] Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма. Министерски съвет, 2015
[12] Allied Joint Doctrine for Land Operations (AJP-3.2 Edition A), NSO, 2016
[13] Национална стратегия за кибер сигурност „Киберустойчива България 2020” София, Министерски съвет, 2016;
[14] Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“, София: Министерски съвет, 2016.
[15] MC 422/4, Military Information Operations (MD, 2012)
[16] Joint Chiefs of Staff, Joint Publication 1-02, Department of Defense Dictionary of Military and Associated Terms (Washington, DC: Government PrintingOffice, 8 November 2010 (As Amended Through 15 July 2011))
[17] http://www.internetlivestats.com/ [прегледан 30.01.2018]
[18] Достъп на домакинствата в интернет [прегледан 30.01.2018] http://www.nsi.bg/bg/content/2808/достъп-на-домакинствата-до-интернет
[19] Report of the Defense Science Board Task Force on Strategic Communication, 2008.
[20] Серафимова, М. Информационни войни в ерата на постистината . Съвременни предизвикателства пред сигурността и отбраната – Сборник доклади от годишната научна конференция на факултет „Национална сигурност и отбрана“, 2017