През 2015 г. хакерските атаки засегнаха не само балотажа на местните избори, но и блокираха сайтовете на 6 държавни институции като ЦИК, МВР и ГРАО. От тогава до сега всеки път преди провеждане на избори в държавна администрация се издават заповеди сървърите да бъдат спрени за изборите, което си е един вид самостоятелно хакване на институциите.
През ноември 2018-а хакери блокираха сайта на Народното събрание. Два месеца по-рано пострада сайтът на Търговския регистър и почти три седмици беше неизползваем, при което Агенцията по вписванията и прилежащите към нея регистри бяха блокирани.
През юли 2019 г. в България бе извършена безпрецедентна по мащаб хакерска атака срещу информационните масиви на НАП. Бяха източени личните данни на над 5 милиона българи, или почти всички работещи. Това стана причина медиите да ни наричат хакнатият народ!!!
Инцидентът стана причина за оставките на шефовете на дирекции „Информационна сигурност“ и „Информационни системи“. Основният заподозрян беше 20-годишният Кристиян Бойков, който е действал под ръководството на управителят Иван Тодоров и търговският директор Георги Янков на фирма за киберсигурност ТАД груп. Те бяха разкрити от следата оставена от потребителското име, което е прочело разпространената база данни. След кибератаката сайтът ZDNet съобщи, че хакната база данни на НАП започва да се предлага по форумите от потребител Instakilla. По-късно съобщиха, че това е Даниел Ганчев, който според ГДБОП e компромитирал редица български и чуждестранни сайтове, хостинг доставчици, застрахователи и др.
Това не беше всичко през тази година – 2019 г. Nova съобщи за разкриването на международна хакерска група с българско участие, създала компютърен вирус, наречен „Гозним“. Той е послужил за кражба на данни за електронното банкиране на десетки хиляди хора. Групата от десетина души е присвоила общо около 100 милиона долара.
По данни на Националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (govcert.bg) през 2020 г. са регистрирани с 80% повече сигнали спрямо 2019 г. От регистрираните киберпрестъпления в Българското интернет пространство най-голям е процент на (phishing) – 47%, следвани от произшествия със злоумишлен код (malware) – 38 %.
Политика за киберсигурност в България
Киберсигурността е част от системата за национална сигурност наравно с тероризма и отбраната и в тази област вече се водят реални битки, където само на ниво държава може да се реагира. Киберсигурността не е работа само на МВР и МО. За да имаме чисто национално киберпространство се налага съвместна работа между телекомите, доставчиците на интернет, разработчиците на информационни системи, информационните звена на големите фирми и програмистите да обменят информация за уязвимости и да си сътрудничат за изграждането на кибер защитена среда.
С други думи киберсигурността на държавата трябва да се изгражда на слоеве. Така, както е организирана една глава кромид лук – на обвивки. Като се започне със слоя на национално ниво, дори международно, след това на сектори, отделни организации, индивидуално и разбира се, около и във всеки продукт. По подобие на тази аналогия ние трябва да накараме един злонамерен киберпрестъпник да „плаче, докато реже лука“, т.е. да направим достигането до ценното съдържание максимално трудно и скъпо удоволствие[1].
Днес основният отговорник за информационната сигурност е министерство на Електронното управление и секторните политики.
[1] Красимир Симонски – Заместник-председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ в Списание 8 брой 10(142) Октомври 2020 г.