Сигурност на мобилните устройства

Днешните българи все повече сърфират в Интернет от мобилни устройства. Проучванията показват, че сме сред първите в Еропа по употреба на социални медии и пазаруване в мобилния интернет. Наред с удобството на подобни устройства обаче трябва да внимаваме и за опасностите, които дебнат там.

Има две категории рискове за сигурността на мобилните устройства:

  1. рискове за устройството и неговата памет (локална или облачна) и
  2. рискове за приложението, произлизащи от инсталирани приложения.[1]

Уязвимостите са същите като при компютрите и могат да засегнат операционната система и да причинят загуба на данни или кражба на данни, промени в настройките, отказ на услуги, влизане в защитени вътрешни мрежи и др.

Особено опасни са Wi-Fi мрежите и използването на мобилното устройство като точка за безжичен интернет с достъп до компютъра ( чрез т.нар. “tethering”).

От гледна точка на корпоративната сигурност опасно е използването на мобилното устройство, като средство за подслушване. Все повече са примерите как ученици записват учителя си в час и изваждайки неговите думи от контекста, го разспространяват в интернет.

Друга атака към мобилните устройства може да става чрез функцията Bluetooth, чрез която могат да се прихванат данни.

От гледна точка на приложенията които иинсталираме трябва да се има предвид, че почти всеки може да качи приложение в магазина за приложения (application store).

Други опасности за мобилните устройства са скритите злонамерени линкове (URLs), т.нар фишинг (phishing) или изпращане на имейли със злонамерени прикачени файлове или линкове, т.нар смишинг (smishing)- подобно на фишинга, но действа чрез изпращане на SMSи, които да накарат потребителя да се обади на гласова поща и да предостави лична информация, т.нар “war texting”, чрез което се атакува превозно средство или GPS система през мобилното устройство. При пазаруване от мобилно устройство трябва да внимаваме къде превеждаме пари, защото URL адреса е много трудно забележим от телефона и трябва да си направим труда специално да го проверим.

Как се постига сигурност на мобилното устройство?

Единият от начините е чрез вградените характеристики свързани със сигурността на самото устройство – т.е. конфигурацията, при която операционната система изолира приложенията едно от друго, така че те не си споделят данни. Следователно трябва да се свалят само официални приложения от Apple AppStore, Google Play или Android Market.

На второ място може да се въведе PIN или парола на самото устройство или да се включат настройките по сигурността на устройството ( по-сигурни са паролите, а не четири цифрените PIN-ове).

На трето място може да се използва вграденото криптиране на устройството (т.е. задействане на шест цифрена парола). Също така може да се използват приложения за VPN за прикриване на посещенията.

И накрая винаги когато подозираме, че телефонът ни е заразен, можем да му върнем заводските настройки.

Обобщение: Най-честите рискове към мобилните устройства са: кражба на данни, неоторизиран достъп чрез слаби пароли и мрежови заплахи чрез Wi-Fi и Bluetooth. Рискове чрез приложенията: троянски кон, злонамерени URLs, фишинг, смишинг, war texting и др.


[1] Ch.25 Securing Mobile Devices, p.597-607 in Information Security…