Интернет измамите и в частност онлайн кражбите обикновено са насочени към манипулирането на краен потребител с цел кражба на личните данни. В повечето случай на прицел се вземат уебсайтове или организации с голям брой потребители, защото вероятността някои от техните потребители да стане жертва на фишинг е много по-голяма. Най-общо може да се разграничат два вида кражби:
- кражбата на лични данни сега е престъпление номер едно в Интернет, чийто жертви всяка година са повече от десет милиона в световен мащаб.
- кражба на самоличност се извършва, когато някой използва личните ни данни, като име и фамилия, ЕГН, осигуровки, номера на кредитни/ дебитни карти или друга идентифицираща информация без наше знание и съгласие, за да извърши измама или други престъпления.
Методи за онлайн кражби
За тази цел се използват специални компютърни програми, които генерират произволни имейл адреси. Обикновено в текста им се упоменава, че има проблем с акаунта на даден потребител до банковата му сметка през интернет или до профила му в сайт за пазаруване. Жертвата бива приканена да изпрати отговор на полученото писмо, в който да напише потребителското име и паролата си. От банките съветват да не се отварят писма от непознат подател или много внимателно да се чете кой ги изпраща. В огромна част от случаите електронният адрес на подателя е много близък до този на истинската компания.
При друг метод за източване на данни се използват фалшиви уеб сайтове, но не се изпращат писма. По определен начин се пренасочва трафикът от даден уеб сайт към друг, който е негово копие и има за цел кражба на лична информация.
Кражби се извършват и чрез заразяване на компютъра с вирус. Така злосторника получава пълен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, включително и банкови сертификати. След като крадецът се сдобие с данните на жертвата, източването на сметката вече е лесно.
По-слабо разпространен в България е методът с физически достъп до компютър и флашка. Така системите са заразявани чрез физически достъп до тях, като се използват хората, които се занимават с хардуерна или софтуерна поддръжка. С помощта на флашка се заразява компютърът, от който се осъществяват банковите разплащания, обясниха компютърни спецове.
Крадците използват внимателно подготвяни атаки срещу определена група хора, за да откраднат пароли, подробности за банкови сметки, номера на кредитни карти, както и други дигитални ценности и други описани в Европейския регламент за защита на личните данни GDRP.
У нас модата на ограбване на банкови сметки онлайн се зароди заедно с появата на интернет-банкирането. Първите потребители на услуги по онлайн банкиране са корпоративните организации. С нарастването на техния интерес към услугата се разраснаха и организираните мрежи за кражба на банкови сертификати. Благодарение на това фирмените сметки са източвани, а парите заминават за чужбина.
Похватите на измамниците за източване на дебитни и кредитни карти са се разнообразили с развитието на технологиите и вече се използват всякакви видове камери и скимиращи устройства, вместо блокиране на картата, както се е практикувало по-рано. Често се срещат измами и с източване на данни от картите от фалшиви интернет сайтове, както и при плащане на ПОС-терминали, които се обслужват от недобросъвестни търговци. Броят на издадените в България банкови карти е около четири милиона. През последните години у нас щетите от източване на банкови карти са се увеличили повече от три пъти на две години.
С развитието на технологиите, кражбата на пари минава през кражбата на данни. Първата задача на извършителите на престъпления, свързани с ползване на данни от платежни инструменти, е да научат данните и персоналните идентификационни кодове (ПИН). След това те произвеждат карти – дубликат (така наречените бели пластики) на оригиналните и ги източват еднократно или теглят малки суми, така че собствениците да не усетят липсата.
По-модерен и разпространен напоследък у нас метод е т. нар. скиминг. При него в отвора за карти на банкомата се поставя устройство, което копира магнитната лента на картите на клиентите. Данните се записват на самото устройство или се изпращат по електронен път до близко стоящ лаптоп на извършителя. Някъде на банкомата се монтира миникамера, която снима клавиатурата на банкомата с цел записване на набрания ПИН-код и го запаметява или отново изпраща по електронен път до близкостоящия извършител.
За кражбата на ПИН може да се използва и т.нар. двойна клавиатура, която представлява клавиатура, поставена от извършителите, върху истинската такава на банкомата, като не пречи на работата на самия банкомат и истинската клавиатура, а запомня натиснатите от клиента клавиши или ги предава по електронна връзка в реално време на близкостоящия извършител.
Данни за карти и ПИН-кодове се крадат и чрез фалшиви сайтове за поръчки на стоки и услуги по интернет. Предпочитат се сайтове за стоки и услуги, при които клиентът иска да скрие своята самоличност и има по-малък риск да огласи проблема впоследствие, дори и да разбере, че е излъган. Най-често се изработват страници-дубликат на известни други сайтове (т. нар. фишинг). Много клиенти погрешка влизат във фалшивия сайт, вместо в истинския, и поръчват стоки и услуги от него.
Друг престъпен метод за придобиване на данните от банковите карти е чрез плащане на ПОС-терминали в магазини, бензиностанции, ресторанти и други търговски обекти. Ако служителят на касата участва в престъпното деяние, той може да прекара картата и през устройство за копиране на данните.
Информационните системи в средата на глобални мрежи използват частни и обществени бази данни.
- Частните се състоят от фирмени данни и външни данни, пряко използвани в процеса на обработка.
- Обществените бази дани се поддържат в Интернет. Техния брой непрекъснато се увеличава, а съдържанието им се актуализира. Извличането на информация от обществените бази данни може да стане чрез директно свързване на определен URL адрес или като се използват машините за търсене (от типа на Yahoo, HotBot, Infoseek, Alta Vista и др.).
Кражбите на данни в интернет все повече са насочени към финансови институции – банки и фирми. Една от причините финансовите институции и фирмите да бъдат таргет за кражба на данни и fishing измами е фактът, че там са съсредоточени голям брой потребители. Оттам престъпниците могат да получат голяма база данни.
Неоторизиран достъп
При провеждане на хакерски атаки в зависимост от сценария, който се реализира, се набелязват различни цели, като една от най-важните е постигане на частичен или пълен достъп до определени ресурси в локално или отдалечено позиционирани компютри и компютърни мрежи.
Неупълномощените и незаконни действия от страна на атакуващия хакер са в състояние да причинят изключителни материални и нематериални щети. Прегледът на по-важните и публично известни хакерски атаки за миналите десетина години ни убеждава в значителния потенциал на злонамереното мислене.
Разбиването на пароли, присвояването на информация за номера на кредитни карти, за баланса на банкови сметки, за действия свързани с борсови операции, за транзакции на електронни разплащания, за нареждания, свързани с валутни операции и много други, са само малка част от потенциалните щети, които могат да се реализират при неоторизирания достъп до съответните информационни ресурси.
Персоналната информация с т.нар. горещи данни за отделния гражданин на обществото, като например, политическа принадлежност, сексуални предпочитания, информация свързана със здравословното състояние и т.н. е също предмет на особен интерес в случаите, когато има успешна хакерска атака.
Големите информационни масиви, съхраняващи класифицирана и некласифицирана информация за компактни маси от населението на отделните държави, са обект на специален интерес от страна на хакерското общество.
Не всички спирания на услуга, дори тези, които са следствие от злонамерени действия, задължително са атака за отказ на услуга. Други видове атаки може да включват отказ на услуга като част от тях, но имат за крайна цел друг ефект.
Атаката с отказ на услуги е различна по цел, форма и ефект спрямо повечето атаки срещани в мрежата и компютрите. Болшинството атакуващи включени в киберпрестъплението търсят начин да проникнат в системата, да извлекат нейните тайни или да подлъжат някого да им предостави услуги, които те не би трябвало да имат достъп да използват иначе. Атакуващите обикновено се опитват да крадат номера на кредитни карти или да се сдобият с конфиденциална информация, да придобият достъп до машини, за да инсталират свой софтуер или да запишат собствена информация, да обезобразят Web страници или изменят важно съдържание на машината на жертвата.
Често компрометираните машини са оценени от нападащия като ресурси които могат да са насочени към каквато и да е цел, обикновено считана за важна от тях. В DDoS атаките, да проникнеш в голям брой компютри и да спечелиш злонамерено управление над тях е само първата стъпка. Тогава атакуващия се придвижва към DoS атакуване на самия себе си, което има различна цел — да предотврати предлагането на услуги към легитимните потребители от страна на машината жертва или мрежи. Не са откраднати данни, не е изменено нищо върху машината на жертвата и не е направен никакъв неразрешен достъп. Жертвата просто спира предлагането на услуги към нормалните потребители, тъй като е прекалено заета с овладяването на трафика на атаката.
Докато без никакъв неправомерен достъп до жертвата на DDoS наводняването се среща, голям брой други устройства са били подготвени и контролирани от атакуващия, който ги използва като оръжие за атака. В повечето случай това е неразрешен достъп, чрез легален начин. Докато има ефект на отказ-на-услуга върху жертвата може да звучи относителна, особено когато някой си помисли, че това обикновено продължава само докато атаката е активна, за много потребители на мрежата това може да бъде опустошаващо.
Източници:
- Явор Колев, материали от конференция „Информационна сигурност 2010 г.
- Румен Тенжов, интервю за БТА, 2011 г.