Ако в този момент се огледате наоколо, ще откриете изобилие от продукти и услуги във всяка една категория – от храни и дрехи до кафенета,ресторанти, лекари, училища, екскурзии че даже и погребални бюра. Десетки и стотици видове вафли, бири, дъвки, автомобили, банкови кредити и т.н. съжителствуват на един пазар и всички се опитват да изпратят своите послания до крайния потребител…
Няма лошо, на теория има място за всички под слънцето, само че на практика новите марки се множат много по-бързо от потребителите, което означава същите потребители преразпределят парите си за по-голямо разнообразие от различни марки, вместо например да консумират по-големи количества от избран набор от марки. С изключение на супер луксозните продукти където лоялността към продукта е най-висока, потреблението се разширява хоризонтално, а не вертикално /дълбочинно.
Честно казано, като участник в създаването на реклама, мисълта за по-горе посочените факти ме е довеждала до отчаяние…И тогава си казвам че вместо да се надвикваме един друг с рекламни послания може би трябва спрем и да се ослушаме…какво казва потребителят? и по-важно от какво има нужда в този момент на този пазар? И вместо да се опитваме да се намърдаме във вече препълнените канали за комуникация, не е ли по-добре да създаваме нови пространства за диалог:
- – с продукти които са автентични и могат да задоволят конкретна съществуваща потребност
- – с послание което е истинно, обосновано и специално композирано към определена публика
- – чрез медиини канали които най-бързо и естесвено достигат до потребителя и по-важно могат и да донесат обратна връзка или в идеалния случай да инстигират реален диалог.
Мисля че процесът е неспирен и неизчерпаем, просто като създатели на продукти трябва непрестанно да наблюдаваме поведението си и това на потребителят към нас.