Практиката за разпознаване на чуждестранната когнитивна намеса е от изключителна важност. В упражнението се изисква обучаемите да приложат аналитичната рамка от Building Resilience and Psychological Defence (Palmertz et al., 2024), която предлага шест измерен подход за оценка на чуждестранната когнитивна и информационна намеса в дадена страна или организация.
Рамка за анализ на чуждестранна когнитивна намеса
Рамката за анализ на чуждестранна когнитивна намеса включва шест измерения:
- Оценка на риска.
- Оценка на уязвимостта.
- Механизми за отбрана.
- Координация и сътрудничество.
- Правна и политическа рамка.
- Влияние и резултатност на действията.
За всяко от тези измерения могат да се формулират четири ключови въпроса и така се създава структуриран наръчник за оценка на чуждестранното влияние. Макар въпросите да са универсални, не е задължително да се дават отговори при липса на достатъчно стабилна основа в дадена държава. Тази рамка е примерна, защото е основно приложима за уязвимостите на демократични държави и институции, но може да срещне несъответствия при използването ѝ в други политически контексти (Palmertz et al., 2024:15-16).
Занятието предлага обучаемите да работят в групи от 4-6 човека и да извършат анализ на когнитивната устойчивост на нашата държава, използвайки анкетата на Palmertz и колектив за идентифициране и категоризиране на заплахите. След като попълнят анкетата, те трябва да анализират когнитивните заплахи и тяхното влияние върху обществото, и след това да предложат мерки за противодействие и формулиране на стратегия. За улеснение могат да използват таблицата по-долу.
| 1. Оценка на заплахата | СТЪПКА 1 Анализ | СТЪПКА 2 Оценка на влиянието | СТЪПКА 3 Действие, което трябва да се предприеме |
| a) Кои са чуждите държави и актьори, намесващи се в политиката на държавата? | |||
| b) Каква е специфичната тактика, техники и инструменти, които използват тези актьори при опита си да се намесват в политиката на държавата? | |||
| c) Как нивата на заплаха и моделите на външно влияние се развиват в течение на времето? | |||
| d) Какви нововъзникващи и бъдещи заплахи трябва да очаква и да се подготвя държавата? | |||
| ЗАКЛЮЧЕНИЯ (Оценка на заплахите) |
| 2. Оценка на уязвимостта | СТЪПКА 1 Анализ | СТЪПКА 2 Оценка на влиянието | СТЪПКА 3 Действие, което трябва да се предприеме |
| a) Какви са основополагащите политически, социални и икономически фактори, които допринасят за уязвимостта на дадена държава при чужда намеса? | |||
| b) Как се отразява влиянието на структурата на управлението на страната и демократичния процес върху външната намеса във вътрешните работи на държавата? | |||
| c) Има ли особени социални разделения/въпроси или социални групи или организации, които нарочно или несъзнателно са били експлоатирани от чужди актьори с цел засилване на разногласията и манипулиране на общественото мнение? | |||
| d) Как технологичната инфраструктура и мрежа на страната повлияват уязвимостта и на външно влияние? | |||
| ЗАКЛЮЧЕНИЕ (Оценка на уязвимостта) |
| 3. Механизми за отбрана | СТЪПКА 1 Анализ | СТЪПКА 2 Оценка на влиянието | СТЪПКА 3 Действие, което трябва да се предприеме |
| a) Какви са съществуващите стратегии, политики и институции, чрез които се защитава държавата от външна намеса? | |||
| b) По какъв начин отбранителните механизми засичат, предотвратяват и улесняват опитите за чужда намеса? | |||
| c) Има ли пропуски или слабости в отбранителните способности на държавата, които трябва да бъдат адресирани? | |||
| d) Как дадена държава се грижи за медийната грамотност, критичното мислене и устойчивост сред населението си с цел отблъскване на чужда намеса? | |||
| ЗАКЛЮЧЕНИЯ (Механизми за отбрана) |
| 4. Координация и сътрудничество | СТЪПКА 1 Анализ | СТЪПКА 2 Оценка на влиянието | СТЪПКА 3 Действие, което трябва да се предприеме |
| a) Как съответните правителствени агенции, разузнавателни служби и служби за охрана координирано реагират на чуждата намеса във вътрешните работи? | |||
| b) Как се развиват съвместните национални способности в рамките на спектъра на хибридните заплахи с цел идентифициране, анализ и противодействие на такива дейности? | |||
| c) Каква е ролята на организациите на гражданското общество, медийните канали и ролята, която други недържавни актьори играят в подкрепа на отбраната срещу чуждо влияние? | |||
| d) Как една държава може да участва в международно сътрудничество и обмен на добри практики, информация и разузнаване с международни партньори и съюзници? | |||
| ЗАКЛЮЧЕНИЯ (Координация и сътрудничество) |
| 5. Правна и политическа рамка | СТЪПКА 1 Анализ | СТЪПКА2 Оценка на влиянието | СТЪПКА 3 Действие, което трябва да се предприеме |
| a) Какви правни рамки и регулации съществуват с цел отблъскване на външна намеса и защита на националната сигурност? | |||
| b) Как тези закони и политики адресират комплексния характер на външното влияние и новите технологии, използвани от противниците? | |||
| c) Има ли някакви законодателни пропуски или пропуски в политическите решения, на които трябва да се реагира с цел подсилване на отбраната срещу външно влияние/намеса? | |||
| d) Как най-ефективно могат да се приложат и въведат в практика тези правни и политически мерки? | |||
| ЗАКЛЮЧЕНИЯ (Правна и политическа рамка) |
| 6. Влияние и на постигане на резултат | СТЪПКА 1 Анализ | СТЪПКА 2 Оценка на влиянието | СТЪПКА 3 Действие, което трябва да се предприеме |
| a) Какво е измеримото влияние върху политическата стабилност на страната, общественото мнение и демократичния процес като се имат предвид второстепенни и непреднамерени ефекти на чуждото влияние ? | |||
| b) Как отделната държава отговаря на определени специфични повтаряемости на чуждо влияние и какви са научените уроци? | |||
| c) Как отбранителните механизми, които са използвани, показват ефективност в противодействието на външно влияние? | |||
| d) Как гражданите на държавата възприемат ефективността на отбранителните мерки и тяхната увереност в способността на правителството? | |||
| ЗАКЛЮЧЕНИЯ (Влияние и постигане на резултат) |
На база на рамката за анализ може да се изготви шаблон за анализ за всяко от шестте измерения като начална точка за насока, от която да се формулират допълнителни въпроси в зависимост от спецификата на средата и социалния контекст. Всеки аналитичен въпрос може да бъде анализиран чрез подход съставен от три стъпки:
- 1) Анализ: отговор на поставения въпрос или посочване на проблема. Включва събиране на необходимите данни, информация и доказателства с цел осигуряване на задълбочено разбиране на ситуацията. В процеса трябва да се документират източниците, използвани при анализа. Тази първа стъпка поставя основата на следващите.
- 2) Оценка на влиянието – оценява се текущата значимост или влияние на обекта на анализ. Включва оценка на последиците върху различните участници, протичащите процеси и преследваните цели. Изследват се последиците и актуалността на анализираните фактори.
- 3) Действие – препоръка на специфични стъпки и стратегии с цел реакция на идентифицираните заплахи, уязвимости и възможности. Предложените действия трябва да се базират върху логична връзка между анализ и желани резултати, като се вземат предвид потенциалното влияние върху организацията или проекта. По този начин анализът ще бъде по-полезен при вземане на решение и бъдещото му прилагане.
Целта на този тристепенен подход е да се осигури цялостна и логична приемственост от цялата верига – от разбирането на проблема до оценяването на значимостта и предлагане на разумни решения. Оценката на всяко измерение приключва с обобщение на ключовата информация и на последиците и насочване към бъдещи аспекти и въпроси. По същия начин се оформят ключови действия и връзката между тях, насочване към цялостните перспективи, които трябва да се изведат в заключението.
След попълване на анкетата се анализират когнитивните заплахи и тяхното влияние върху обществото, в резултат на което биват предложени мерки за противодействие и формулиране на стратегия. Накрая групата представя своето решение в презентация и го защитава в дискусия с останалите участници в практическото занятие.
Примери и казуси от реални ситуации
Дезинформационните кампании са се превърнали в сериозен инструмент за манипулация на общественото мнение и подкопаване на доверието в институциите. Разглеждането на реални примери от нашата страна и световната практика позволява да се идентифицират общи модели и да се извлекат ценни уроци за противодействие.
Такива примери за използване на дезинформацията в хибридни конфликти можем да намерим в новините за Украйна след 2014 г., особено след започване на пълномащабна война, референдума за Брекзит (2016) и президентските избори в САЩ. Тези случаи подчертават ролята на дезинформацията като инструмент за влияние върху общественото мнение и дестабилизация на институциите.
Примери от България:
1. Дезинформацията около COVID-19.
Ситуация: По време на пандемията бяха разпространени фалшиви новини за задължителна мобилизация на армията за „тотален контрол над гражданите“. Това предизвика напрежение и недоверие сред обществото.
Урок: Липсата на бърза и прозрачна комуникация от официални източници допринесе за разпространението на слухове. Държавните институции трябва да реагират бързо с ясни и проверени съобщения, за да се ограничи паниката.
2. Фалшиви новини за военни учения.
Ситуация: Неправилно представени факти за учения на НАТО в България бяха използвани за създаване на негативни нагласи към армията и съюзниците.
Урок: Дезинформацията успя да подкопае престижа на институциите за сигурност. Важно е официалните източници да предоставят точна информация и да разясняват целите на ученията, за да предотвратят манипулации.
Международни примери:
1.Украйна – 2014 г.
Ситуация: Руската дезинформация изигра ключова роля в оправдаването на анексията на Крим и разпалването на конфликта в Източна Украйна. Фалшиви новини и снимки объркаха международната общност.
Урок: Дезинформацията може да бъде използвана за легитимиране на агресивни действия. Важно е да се идентифицират и опровергаят фалшивите новини в реално време.
2. САЩ – избори 2016 г.
Ситуация: Социалните мрежи бяха използвани за разпространение на дезинформация с цел манипулиране на обществените нагласи и подкопаване на доверието в демократичния процес.
Урок: Социалните платформи са мощно оръжие за разпространение на дезинформация. Необходимо е да се разработват механизми за автоматично маркиране на подозрително съдържание.
3. Военни операции в Сирия:
Ситуация: Фалшиви видеа и снимки бяха използвани за дискредитиране на международни мироопазващи мисии.
Урок: Визуалните материали са особено ефективни за манипулация. Важно е да се обучават военнослужещите и гражданите да разпознават манипулирано съдържание.
Чрез анализа на тези примери могат да се извлекат следните общи уроци:
- – бърза реакция – времето е критичен фактор. Бързата реакция на официалните източници може да ограничи разпространението на дезинформация;
- – прозрачна комуникация – ясните и проверени съобщения помагат за възстановяване на доверието;
- – обучение и медийна грамотност – военнослужещите и гражданите трябва да бъдат обучени да разпознават и анализират дезинформация.
За да се приложат теоретичните знания на практика, в упражненията се разглеждат следните казуси:
Казус 1: Дезинформационна атака срещу военна операция.
Ситуация: В социалните мрежи се разпространява фалшива новина, че армията е извършила грешка по време на съвместно учение, което води до обществено недоволство.
Дискусия: Какви са непосредствените действия на армията? Как може да се провери източникът на информацията? Какви канали за опровержение са най-подходящи?
Казус 2: Вътрешна дезинформация в армията.
Ситуация: Разпространение на слух сред личния състав относно промяна в заповед, която може да доведе до напрежение и спад в морала.
Дискусия: Как да бъде идентифициран източникът на слуха? Каква е ролята на командния състав в успокояването на ситуацията? Как може да се предотврати бъдещо разпространение на подобни слухове?
Казус 3: Международна дезинформационна кампания.
Ситуация: Враждебна държава използва медии и социални мрежи, за да дискредитира ролята на България в НАТО.
Дискусия: Какви съвместни действия могат да бъдат предприети с партньори от НАТО? Как да се поддържа доверието на обществеността? Как да се подобри разпознаването на подобни кампании?
Възможни действия и решения
На базата на разгледаните казуси и дискусиите могат да се предложат следните действия:
- – интегриране на обучение по критично мислене и медийна грамотност – военният и цивилният персонал трябва да бъдат обучени да разпознават и анализират дезинформация;
- – създаване на симулационни упражнения – практическите тренировки помагат за развиване на умения за реакция при дезинформационни атаки;
- – поддържане на активна и прозрачна комуникация: Официалните източници трябва да предоставят точна информация и да реагират бързо на слухове.
Разглеждането на реални казуси и извличането на уроци от тях са от съществено значение за изграждането на устойчивост срещу дезинформацията. Чрез комбинация от бърза реакция, прозрачна комуникация и обучение на персонала Българската армия може ефективно да се противопостави на дезинформационните заплахи и да поддържа доверието на обществото.
Проучването на казуси предоставя безценна дълбочина на разбиране за това как дезинформацията се замисля, конструира и разпространява чрез комуникационни модели. При изследването на тези казуси могат да бъдат анализирани пътищата, използвани за насочване към аудитории, манипулиране на общественото мнение и въздействие върху социалната и политическа среда.
Важен пример представлява дирижираната кампания за дезинформация по време на президентските избори в Съединените щати през 2016 г. в която бяха използвани сложна комбинация от технологични и психологически тактики за умишлено разпространение на невярна информация. Това е образец за адаптация на традиционния комуникационен модел, при който изпращачът целенасочено създава съобщения с намерението да измами получателя, а съобщението е фино настроено, за да използва съществуващите обществени разделения.
Друг интересен пример е разпространението на дезинформация около избухването на пандемията от COVID-19. Фалшивите разкази за произхода на вируса, ефикасността на маските и за ваксините се разпространяваха с изумителна скорост. Уникални характеристики на тази кампания за дезинформация бяха скоростта и обхватът на разпространение, улеснени от взаимносвързан цифров пейзаж, илюстриращ как съвременните комуникационни модели трябва да вземат предвид виралността, активирана от платформите на социалните медии.
Социалните медийни платформи разширяват дезинформацията чрез алгоритми, които са предназначени да увеличат ангажираността на потребителите, често за сметка на фактическата точност. Тези управлявани от алгоритми комуникационни модели създават ехо камери, засилващи пристрастията на потребителите, което води до плодородна почва за процъфтяване и увековечаване на дезинформацията. Такъв тип среда предизвиква традиционните представи за линейния комуникационен процес, тъй като обратната връзка и участието на потребителите на социални медии усложняват комуникационната диаграма.
Анализът на кампании за дезинформация относно изменението на климата като тези, които поставят под съмнение научния консенсус, разкрива използването на комуникационни модели, разчитащи на авторитета на привидно достоверни източници.
При разглеждането на тези казуси трябва да се признае ролята на психологическите принципи, като пристрастието към потвърждението, за успеха на кампаниите за дезинформация. Хората имат склонност да предпочитат информация, която потвърждава съществуващите им вярвания – фактор, който архитектите на дезинформация използват при проектирането на своите комуникационни стратегии.
Всеки от тези случаи служи като таблица с инструкции за изследователи, преподаватели и политици, за да разберат по-добре и по този начин да разработят по-ефективни инструменти и стратегии за противодействие на дезинформацията. Продължаващото проучване на тези случаи също помага за напредъка на теоретичните парадигми, които могат да бъдат прагматично преведени в образование за медийна грамотност и кампании за обществена осведоменост.
Класификация на когнитивните предразсъдъци.
Източник: John Manoogian III. 2016. Cognitive Bias Codex. https://archive.org/details/cognitive-bias-codex_202202
Разпространението на дезинформация не е ново явление, но дълбокото въздействие на технологичния напредък върху комуникационния модел изисква постоянен контрол. Тези казуси са предвестници на сложността и потенциалната вреда, която крие неконтролираното разпространение на дезинформация, като подчертават необходимостта от многостранен подход за справяне с проблема.
Установяване на факти в постистинска среда
Понятието „постистина“ отразява ситуация, при която емоциите и личните вярвания често засенчват обективните факти при формирането на общественото мнение (Higgins 2016). В този контекст първата стъпка е разграничаването между факт и мнение. Фактът е обективна реалност, която може да бъде потвърдена с доказателства, докато мнението е субективно твърдение, отразяващо вярвания или преценки. Пред лицето на дезинформацията това ясно разграничение се размива, тъй като невярната информация често се представя подвеждащо като факт, което прави задачата за установяване на истински факти трудна.
Днешният процес на проверка на фактите включва не само директен преглед на наличните данни, но и критично изследване на източниците на информация. Учени като Левандовски, Екер и Куук (Lewandowsky, Ecker & Cook 2017) твърдят, че за ефективно установяване на факти хората трябва да оценят достоверността на източниците, да сверят информацията с множество реномирани бази данни и да останат бдителни към пристрастия, които могат да повлияят върху тълкуването. Тези стъпки са основни, за да се гарантира, че всеки цитиран в научен дискурс факт може да издържи на проверка.
Предизвикателството обаче не приключва с установяването на фактите. Начинът, по който се съобщават те, е също толкова важен. Самото предоставяне на коригираща информация невинаги е достатъчно, за да промени създадените убеждения. Ефектът на продължаващото влияние показва, че дезинформацията може да остане в паметта на хората и да продължи да влияе върху разсъжденията дори след коригиране.
Ролята на съобщенията при разпространението на дезинформация е ключов фактор за нейното въздействие и успешното й проникване в обществото. Завладяващите и последователни разкази, които се вписват в по-широки социални и културни контексти, са по-склонни да бъдат приети и разпространявани. Особено силно влияние оказват истории, които подкрепят манталитета „ние срещу тях“, като засилват разделението и предубежденията в обществото (Harsin, 2015).
Фронталните групи и астротурфингът играят ключова роля в разпространението на дезинформация чрез манипулативни съобщения.
Понятието фронтални групи се използва за организации, които изглеждат независими и представляват интересите на обществото, но всъщност са създадени и финансирани от частни интереси със скрити цели. Те често се използват за разпространение на дезинформация с цел създаване на легитимност и заблуда на обществеността.
Астротурфингът е техника, при която се симулира подкрепа от широката общественост за определени идеи, продукти или каузи. Чрез астротурфинг се създава впечатление за масово движение, което прикрива истинските цели на инициаторите.
Съобщенията от такива групи са подготвени така, че да имитират истинска загриженост на общността, но крайната им цел е да подведат и нарушат общественото разбиране (Lyon, & Montgomery, 2013).