България е най-уязвима по отношение на дезинформацията сред държавите от ЕС, заключават авторите на проучването Индекс за медийната грамотност (2022)[1]. Причините за ниската медийна грамотност са лошото качество на образованието, състоянието на медиите (конкретно медийната свобода) и ниското междуличностно доверие.
Какво представлява медийната грамотност
През 2011 година UNESCO издава ръководство за медийна грамотност за учители Media and Information Literacy Curriculum for Teachers[2], в което понятията медийна и информационна грамотност (MIL) са определени като общ комплекс от взаимносвързани дисциплини. Според Ръководството притежаването на тези знания и умения позволява на хората да оценяват медиите като източници на информация и по този начин да опознават света, да вземат информирани решения, да се чувстват членове на обществото и да имат възможност да учат през целия си живот. Медийната грамотност е дефинирана като самостоятелно понятие, включващо следните елементи:
– място, роля и функции на медиите като източници на информация;
– необходими условия, при които медиите могат пълноценно да изпълняват тези функции;
– критично отношение към предоставяната от медиите информация;
– двупосочно взаимодействие между гражданите и медиите;
– развиване на умения за създаване на потребителско съдържание.
Документът разширява и допълва рамката с компетентности, като включва в нея още понятия като библиотечна, новинарска, филмова, телевизионна, игрова и рекламна грамотност. Всички те изграждат единна структура на медийната и информационната грамотност.
В контекста на дигиталните компетентности информационната грамотност (Information literacy) е по-общо понятие и означава притежаването на знания и умения за търсене, намиране и обработка на информация чрез електронни устройства. Медийната грамотност (Media literacy) са знанията и уменията за достъп и анализ на медийни съобщения, както и за създаването им.
Съществуват множество определения за медийна грамотност, но няма официално дефинирано понятие (Игнатов, 2024). В повечето от изследваните източници в тази връзка се откриват няколко основни теми, които в един или друг вид присъстват в тях, а именно:
– възможността медиите да имат негативно влияние върху отделната личност, групи или обществото като цяло;
– хората с висока медийна грамотност са по-защитени от потенциалното негативното влияние на медиите;
– медийната грамотност се придобива и развива чрез обучение, като този процес е непрекъснат;
– съществува минимален набор от знания, но няма горна граница;
– високата медийната грамотност изисква притежаването на широк спектър от когнитивни, аналитични, емоционални, естетически, морални и множество други умения;
– в основата на медийната грамотност стоят уменията за изследване, анализ и оценка на информацията и нейните източници по системен начин.
Медийната грамотност позволява увереното извършване на дейности, без които е невъзможно да се живее пълноценно в съвременното информационно общество. Тези дейности включват:
– търсене и намиране на информация от множество източници;
– анализ и оценка на получената информация и медийните послания;
– критичен поглед върху достоверността на информацията и нейните източници;
– правилно разбиране на явните и скритите послания в медийните съобщения;
– познаване и установяване наличието на опити за заблуждаване, манипулиране и измами чрез медийните съобщения.
Медийната грамотност е многокомпонентно понятие, но три елемента имат най-голяма тежест при работа с медии и медийна информация. Първият от тези компоненти е личният фокус, което се явява нашата връзка с медийното съобщение. Личния фокус е причината да търсим тази информация и включва нашите интереси, предпочитания и ценностна система. Търсенето на информация е свързано със задоволяване на нашите потребности в дадена област, където имаме професионални, лични или други интереси. Познанията в определена област ни дават възможност да открием и разберем медийното съобщение, докато в друга сфера е възможно това да не се случи.
Вторият основен компонент са моделите на възприемане на информацията. Това е начинът на интерпретиране на получената информация на базата на знанията и опита, които притежаваме. Вероятността за неправилна интерпретация на информация в позната за нас област е по-малка, отколкото в такава, в която нямаме необходимите знания.
Третият компонент са нашите практически умения за работа и създаване на медийно съдържание. В тях влизат основни умения като четене, писане, критично мислене, анализ, синтез, оценка и др. Познаването на информационните системи, приложенията, които ползваме, техните характеристики, функции и възможности допълват набора от практически умения.
Високата информационна и медийна грамотност ни позволява да се ориентираме правилно в огромния поток от информация около нас. Медийната грамотност е предпоставка за намиране на вярната информация, на базата на която да вземем правилните решения. Тя ни помага да се справяме ежедневно с информационни проблеми от различни естество, като например:
– разпознаване на фалшиви новини;
– опити за манипулация чрез медийни съобщения;
– винаги да се търсят други алтернативни източници, чрез които да потвърдим или опровергаем дадената информация;
– отговорност при създаване, разпространение и споделяне на информация;
– умения за анализ на статистически данни;
– умения за медийна хигиена и дигитална безопасност;
– участие в обществения живот;
– обучение и образование.
Медийната грамотност като основно средство за борба
с дезинформацията
Според ЮНЕСКО медийната грамотност представлява набор от умения, които позволяват на хората да получават достъп, анализират критично, оценяват и създават медийно съдържание във всички формати.[3]
Основни нейни компоненти са:
– способност за анализ на медийни съобщения
– разбиране на методите за създаване и разпространение на информация;
– оценка на достоверността на източниците;
– разпознаване на манипулативни техники.
Видно е, че медийната грамотност се простира отвъд традиционното разбиране за способност за четене и писане. Тя включва цялостен набор от умения, които позволяват на хората да анализират, оценяват и създават медии във всички форми. Поради тази причина се превръща в основно оръжие срещу дезинформацията и помага в разбирането как са изградени медийните съобщения, на какви цели служат и как влияят на аудиторията. По тези причини първо ще разгледаме жизнения цикъл на дезинформацията, за да се запознаем със съвременните предизвикателства и инструментите, с които тя се разпространява в медиите.
Жизненият цикъл на дезинформацията се разбира като последователност от етапи, които водят до умишлено разпространение на невярна или подвеждаща информация. Този процес обикновено започва със създаването или фабрикуването на дезинформация, последвано от нейното разпространение, разширяване и в крайна сметка приемането или вярата в нея от обществеността, което може да има значително социално и политическо въздействие.
● Първият етап, на създаване, често произтича от различни мотиви, като политическа печалба, финансова печалба или социално влияние. По време на този етап актьорите, независимо дали са спонсорирани от държавата, групи или отделни лица, създават послания, които имат за цел да заблудят или манипулират публиката. Например проучването на Бенет и Ливингстън (2018) относно реда за дезинформация изследва как държавните актьори използват стратегическата комуникация, за да създават разкази, служещи на техните интереси, като създават ехо камери, които могат да повлияят както на вътрешните, така и на международните възприятия.
● На второ място, разпространението на дезинформация става по множество канали, избрани според типа на целевата аудитория.
● Следващият етап на усилване настъпва, когато дезинформацията придобие сила и видимост. Тук известни личности, ботове или ехо камери могат допълнително да разпространяват лъжите, като им придават вид на легитимност или достоверност. Това е мястото, където концепцията за „фалшиви новини“ може да заживее свой собствен живот.
● Последният етап на приемане включва публиката, която я приема в своите системи от вярвания. Както показват изследванията на Nyhan и Reifler (2010), след като се повярва на дезинформация, тя може да бъде невероятно устойчива на корекция, дори когато е представена с фактическа информация.
По време на всеки етап от този жизнен цикъл има възможности за намеса за предотвратяване на разпространението или смекчаване на въздействието на дезинформацията. Тези интервенции могат да включват обучение за дигитална грамотност, механизми за проверка на фактите и промени в политиките на платформите на социалните медии, за да се намали разпространението и влиянието на дезинформацията.
Дезинформацията процъфтява от деликатното взаимодействие между различни елементи на комуникационния модел, което, когато бъде експлоатирано, може да доведе до широко разпространена вяра във фалшиви разкази. Основните аспекти в разпространението на дезинформация включват източник, съобщение, среда, получател, механизъм за обратна връзка и по-широкия социокултурен контекст, в който тя действа.
Самото съобщение е критичен елемент, пригоден да предизвиква емоционални реакции или да потвърждава съществуващи предразсъдъци. Дезинформацията често включва зърна на истината, тактика, която повишава достоверността и улеснява разпространението на подвеждащо съдържание (Lewandowsky, Ecker, & Cook 2017). Начинът, по който едно послание е оформено, времето му и съгласуването му с културни разкази или текущи събития могат значително да увеличат въздействието му.
Фалшивото съдържание, генерирано от потребителите, води до замърсяване на информационното пространство. В социалните медии често се случва публикуващия да се представя за някои друг, като форма на погрешно възприемана анонимност. Много престъпници си създават изкуствен профил и така се представят пред потенциалните си жертви, преди да се срещнат с тях.
Тъй като гражданите все повече получават своята информация от социалните медии, те се нуждаят от умения не само за оценка на съдържанието, но и за разбиране на алгоритмите, които може да оформят техния информационен пейзаж, като:
– информационни филтърни балони;
– ехо камери;
– персонализирани информационни потоци, които могат да засилят дезинформацията.
Методи за анализ на медийно съдържание
Има два основни метода за анализ –т.нар. CRAMPP анализ и методът на триангулации на източниците. CRAMPP анализът е адаптиран акроним на стъпки за анализ на информацията предложени от Center for Media Literacy, както следва: Content (съдържание); Reason (причина); Audience (аудитория); Method (метод); Purpose (цел) и Producer (създател)[4].
Триангулацията на източници включва: проверка на множество независими източници; сравнителен анализ на гледни точки и оценка на първични и вторични източници.
Разпространение на дезинформацията
в социалните медии
Годишният доклад за цифровите новини за 2023 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ (Reuters) посочва, че 73% от българските потребители използват социалните медии като източник на новини[5]. Средната стойност на този показател за всички държави обхванати от изследването е 30%, а за Европа – 40%. Българите се доверяват най-много в Европа на социалните медии като Facebook и YouTube. Някои от тези социални медии съществуват от много години, но други, стартирали доста по-късно, като TikTok, също вече достигат в челната петица по доверие на българите.
Фигура 9. Брой на хората, използващи социални медии
Като пример за влиянието на ТикТок можем да вземем президентските избори в Румъния през 2024 г. Крайнодесният кандидат Калин Джорджеску, дотогава слабо познат на обществеността, изненадващо спечели първия тур на изборите, като основно разчиташе на кампания чрез видеа в платформата. Този неочакван резултат предизвика подозрения за манипулация и външна намеса. Румънските власти изразиха опасения, че чрез TikTok е била осъществена мащабна кампания за дезинформация, целяща да повлияе на изборния процес. Съветът за електронни медии в Румъния призова Европейската комисия да разследва ролята на платформата в изборите.
От своя страна TikTok заяви, че не са открити доказателства за „операция на скрито влияние“ или външна намеса във връзка с изборите. Компанията посочи, че е премахнала над 66 000 фалшиви профила и милиони фалшиви лайкове и последователи, свързани с публикации на румънски език, но не уточни дали тези действия са били свързани с ботове за предизборна дейност или конкретен кандидат. Въпреки това румънските власти продължиха да изразяват съмнения относно влиянието на TikTok върху изборите. Заместник-председателят на румънския телекомуникационен регулатор дори призова за временно спиране на платформата в страната до изясняване на обстоятелствата около потенциалната ѝ роля в изборния процес.
TikTok предизвиква противоречия в различни държави поради опасения относно сигурността на данните, поверителността, влиянието върху младежите и възможността за държавно влияние от страна на Китай. Например в САЩ TikTok се превърна в оръжие за изнудване в сложните икономически отношения между Китай и САЩ. Върховният съд единодушно потвърди закон, изискващ TikTok да се откаже или да бъде забранен, поради това че китайският контрол върху приложението създава риск за националната сигурност.
Други страни, които забраняват TikTok, са Индия, която забраява редица китайски приложения, Канада и Франция – в държавната администрация, а Австралия е обявила повишено внимание. В някои европейски държави, като Албания, има разследвания с мотиви, че обработва данни на деца в разрез с GDPR. Пакистан, Нова Зеландия и Япония също изказват опасения относно влиянието върху младите хора и разпространението на дезинформация.
Facebook и YouTube също са ключови играчи в борбата за информационно влияние сред страните в ЕС и НАТО. През 2020 г. Facebook премахна над 50 мрежи от профили, свързани с дезинформационни операции от държави като Русия, Китай и Иран. Сред тях бе разкрита мрежа, свързана с руската Агенция за интернет изследвания (IRA), която разпространяваше пропаганда за разделение в западните общества.
Информационната и медийната грамотност са свързани с динамичния процес на глобализация и дигитализация на информацията. В условията на бързо развиващото се информационно общество стартова точка за търсене на каквато и да е информация става световната мрежа.
За повечето хора в днешния забързан свят е валиден т.нар. „принцип на най-малкото усилие“, според който човек е склонен да се задоволи с информация с по-ниско качество, когато по-лесно я намира. Това обяснява защо хората ползват най-често свободния интернет вместо лицензирани бази данни или онлайн списания. Потребителите трябва да имат необходимите знания, умения и опит, за да могат да оценят получената информация и да разпознаят опитите за манипулация.
Медийната грамотност е важна за изграждането на устойчивостта на обществото срещу дезинформацията. Способността за достъп до медиите, за критично им разбиране и взаимодействието с тях е от решаващо значение. Медийната грамотност дава възможност на гражданите да се ориентират в модерната цифрова новинарска среда и да правят добре информиран избор. Особено важно е да се научим как да разпознаваме дезинформацията от ранна възраст. В това отношението образованието играе решаваща роля за осигуряването на медийна грамотност на обществото.
Индексът за медийна грамотност е инструмент за оценка и класиране на обществата по отношение на техния потенциал за устойчивост в условията на явленията пост-истина, фалшиви новини и дезинформация. Моделът използва няколко показателя – качество на образованието, свобода на медиите, доверие в обществото и използване на нови инструменти за участие. Индексът преобразува данните в стандартизирани оценки от 0 до 100 (от най-ниска до най-висока) и класира държавите в Европа от 1 до 41 (от най-висока до най-ниска позиция).
България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. България заема 35-о място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. В сравнение с индекса за 2022 г. България пада с две места – от 33-о място през 2022 г. до 35-о място през 2023 г., като губи и 2 точки – от 33 точки през 2022 г. до 31 точки през 2023 г. България се представя най-зле по индикаторите, свързани с образованието и свободата на медиите, а най-добре по индикаторите, свързани с новите форми на гражданско участие.
Усещали ли сте някога необходимостта да реагирате незабавно на публикация в социалните медии? Когато попадате на видеоматериали или новинарски истории, които провокират вашето недоволство, страхове или желания, може да почувствате необходимост да направите нещо по този въпрос. Дезинформаторите често се възползват от човешката природа, за да ви накарат да споделяте и реагирате бързо. Бъдете предпазливи със съдържание, което ви очарова, натъжава или шокира, тъй като може да бъде инсценирано или създадено да ви манипулира. Защитата от манипулации се осъществява чрез придържане към надеждни новинарски източници. Добре е да се избягва споделянето на информация от анонимни публикации в социалните медии, непознати уебсайтове или статии с кликбейт заглавия, като например „Няма да повярвате какво следва!“.
След започване на войната между Русия и Украйна стана ясно, че правителството на САЩ със сигурност си сътрудничи с Facebook за идентифициране на кампании за дезинформация, насочени към подкопаване на доверието в изборния процес. Създаването на Център за кибер- и инфраструктурна сигурност (CISA) подпомогна бързото откриване на такива заплахи.
През 2018 г. Европейската комисия стартира Кодекс за борба с дезинформацията, който задължава платформи като Facebook да докладват за усилията си в ограничаване на манипулативни кампании. Австралия също създаде Център за стратегически комуникации, който работи с Facebook за засичане на дезинформация, насочена към обществени кризи, включително COVID-19. Допълнително Facebook разработи CrowdTangle инструмент, който помага на изследователи и правителствени агенции да проследяват разпространението на съдържание и да идентифицират дезинформационни кампании.
През 2022 г. YouTube също премахна хиляди канали, свързани с китайски и руски държавни пропагандни мрежи, които разпространяваха манипулативна информация за войната в Украйна. В контекста на войната, украинските власти предоставят информация за фалшиви профили и видеа на YouTube, които се използват за разпространение на проруската пропаганда. Платформата използва DeepMind, технология на Google за идентифициране на подвеждащо съдържание и алгоритми за препоръки, които дават приоритет на надеждни източници. Франция също стартира програма за сътрудничество с YouTube за ограничаване на пропагандни видеа по време на изборите, включително чрез обвързване на видеата с официални източници.
В България Facebook стартира кампания за медийна грамотност насочена към младите хора, за да ги научи как да разпознават дезинформация. През 2023 г. правителството на Индия блокира YouTube канали, идентифицирани като част от мрежи за дезинформация свързани с Пакистан. Тези канали разпространяваха съдържание насочено към създаване на социално напрежение.
Ролята на социалните медии в разпространение на дезинформацията е значителна, тъй като тези платформи фундаментално промениха пейзажа на споделяне и потребление на информация. Сайтовете на социалните медии с техните обширни мрежи от потребители и сложни алгоритми са плодородна почва за бързото разпространение на невярна информация. Феноменът не е просто случаен, а продукт на присъщи характеристики на тези платформи, даващи приоритет на съдържание, което е вероятно да ангажира потребителите, често независимо от неговата фактическа точност.
На първо място, социалните медии имат многостранен ефект на усилване на информацията, тъй като потребителите нерядко са пристрастни и склонни да споделят съдържание, което е в съответствие с техните съществуващи вярвания и ценности. Емоционалното съдържание, особено това, което предизвиква силни реакции като страх, гняв или изненада, се споделя по-често и по-бързо от неутралното съдържание. Тази тенденция може да бъде манипулирана от агенти на дезинформация, създаващи съобщения с цел да задействат емоционален отговор, като по този начин гарантират широкото им разпространение.
Тези фактори се използват от алгоритмите, управляващи социалните медийни платформи, проектирани да увеличат максимално ангажираността на потребителите чрез представяне на съдържание, което вероятно ще задържи вниманието им, и бързо взаимодействие. Тъй като сензационните и спорните материали често предизвикват повече ангажираност, дезинформацията може да бъде предпочитана от тези алгоритми, като по този начин достига до по-широка аудитория. Трябва да се отбележи обаче, че тези платформи не са пасивни участници, техният избор на дизайн влияе върху потока от информация и има осезаеми последици върху естеството на публичните дискусии.
Пример за това са въведените от Мета т.нар. фактчекъри след започване на войната между Русия и Украйна за проверка на фалшивите новини. Те проверяват много малка част от новините, но с това учеха алгоритъма как да действат при наличие на подобно съдържание. За съжаление назначените фактчекъри бяха по-скоро проатлантически насочени и след избора на президента Тръмп от Мета решиха да ги премахнат и да взимат предвид мнението на рейтингова система от общността. Сега, когато една група хора докладва определен пост за дезинформация, алгоритъмът ще го избута назад в класирането.
Друг ключов елемент в разпространението на дезинформация чрез социалните медии е концепцията за ехо камери и филтърни балони, където потребителите са изолирани от противоположни гледни точки и са изложени предимно на информация, която засилва съществуващите им перспективи. Този социален феномен се засилва от алгоритмите на платформата, които подготвят съдържание въз основа на потребителски взаимодействия, като ефективно създават все по-труден за прекъсване цикъл. Такива среди благоприятстват неконтролираното разпространение на дезинформация, тъй като потребителите в тези балони е по-малко вероятно да се натъкнат на коригираща информация или предизвикателство към техните вярвания.
Трябва също да се признае ролята на ботовете и организираните групи за разширяване на дезинформацията. Автоматизираните акаунти или ботове се използват за симулиране на активност в социалните медии, като изкуствено завишават обхвата и очевидната подкрепа за определени разкази. Стратегическото пускане на дезинформация от държавни или недържавни участници по подобен начин използва свързаността на социалните медии, като възнамерява да повлияе на общественото мнение или да наруши социалното сближаване. Тези оркестрирани усилия усложняват откриването и смекчаването на дезинформацията, тъй като наслояват сложни методи върху вече благоприятната социална динамика. Днес са налице редица технологии, като Deepfake и Chat GPT, за автоматично създаване на съдържание.
За да се противодейства на отрицателното въздействие на социалните медии върху разпространението на дезинформация, бяха предложени няколко подхода. Повишената прозрачност и отчетност на алгоритмите, използвани от платформите, по-добрите практики за модериране на съдържанието и обучението за цифрова грамотност за потребителите се разглеждат като стъпки към смекчаване на разпространението на невярна информация. Освен това разработването на технологични решения, като автоматизирани инструменти за проверка на факти и изкуствен интелект, които могат да идентифицират и маркират подозрително съдържание, предлага надежда за изграждане на по-устойчиви информационни екосистеми.
Дезинформацията е голям проблем за националната сигурност в съвременната цифрова среда, където бързото разпространение на съдържание често надделява над проверката на неговата точност. Затова от основно значение за държавното управление е да се проучат и приложат ефективни средства за защита на системата за отбрана и стратегии за насърчаване на устойчивостта.
Борбата с дезинформацията е многостранна дейност, но най-основният компонент в тази борба е образованието. Чрез интегрирането на медийната и информационната грамотност в образователните програми гражданите могат да придобият жизненоважни умения за критично анализиране и оценка на източниците на информация. Това трябва да включва упражнения, разкриващи тактиките в кампаниите за дезинформация, като емоционална манипулация и използване на полуистини или умишлено погрешно контекстуализирани факти. Освен това образователната система трябва да насърчава култура на скептицизъм и непрекъснато проучване, като дава възможност на учениците да задават въпроси и да разследват, преди да приемат информацията за истина.
Нещо повече, насърчаването на устойчивостта срещу дезинформация в обществото трябва да се простира и извън образователния сектор. Затова периодично следва да се отпуска финансов ресурс за провеждане на информационни кампании. Медийните организации играят важна роля. За да провеждат качествени информационни кампании за осведомяване, те следва да развиват своите отдели за проверка на фактите и да насърчават прозрачността по отношение на изходните материали и журналистическите процеси. Добра практика е изданията да приемат етичен кодекс, който подчертава необходимостта от борба с дезинформацията (Wardle & Derakhshan 2017).
На индивидуално ниво когнитивната устойчивост може да бъде подобрена чрез повишаване на осведомеността за психологическите тенденции, които правят хората податливи на дезинформация, като пристрастия към потвърждението и ефекта на илюзорната истина. Потребителите на социалните медии трябва да бъдат обучени относно значението на проверката на информация чрез надеждни източници и въздействието от споделянето на непроверено съдържание онлайн. Инициативи от типа на кампании за дигитална хигиена, които се застъпват за критично мислене преди споделяне на съдържание, също могат да допринесат за по-здравословна информационна екосистема.
Фигура 10. Мисловен модел (визуално онагледяване)
Технологичните компании и платформи играят може би една от най-важните роли в битката срещу информационния безпорядък. Те притежават инструментите и възможностите да идентифицират и намалят разпространението на дезинформация. Чрез използването на усъвършенствани алгоритми и изкуствен интелект тези платформи могат да открият модели, предполагащи кампании за дезинформация, и бързо да действат, за да намалят обхвата им. Независимо от това тези мерки трябва да бъдат щателно балансирани, за да се избегне нарушаването на свободата на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот.
Публичните институции, включително правителствата, имат властта да подкрепят борбата срещу дезинформацията чрез законодателство и публична политика. Налагането на прозрачност в политическата реклама и финансирането ѝ може да помогне да се предотврати манипулирането на електората от операции за чуждестранно влияние и генерирана от вътрешния пазар дезинформация. Въпреки това регулаторните интервенции трябва да бъдат внимателно изработени, за да се предотврати прекомерното използване и непреднамереното потискане на легитимния дискурс.
В крайна сметка устойчивостта срещу дезинформацията е непрекъснат процес, който включва образование, технологии, обществена политика и лична отговорност. Всяка заинтересована страна трябва да допринесе за създаването на обществена норма, която цени истината и се бори с лъжите. Въпреки че няма панацея за пълното изкореняване на дезинформацията, сериозният ангажимент към тези средства ще подобри значително здравето на информационното пространство и устойчивостта на обществата към заплахите, породени от информационния безпорядък.
Служителите в сигурността и отбраната играят ключова роля в противодействието на дезинформацията чрез осъзнато и отговорно поведение онлайн, затова предоставяме някои съвети за приемливо поведение в социалните медии от тяхна страна.
● Винаги бъдете критични към информацията, която срещате в социалните мрежи.
● Ориентирайте се към надеждни източници и насърчавайте останалите да правят същото.
● Служителите трябва да се придържат към етични стандарти, като избягват споделянето на непроверена или подвеждаща информация. Вашето поведение онлайн е отражение на организацията, която представлявате, и може да повлияе на общественото мнение.
● Обучавайте семейството и близките си относно рисковете от споделяне на фалшива информация.
● Избягвайте съдържание, което се базира на емоционални послания, сензации или липса на конкретика.
● Споделяйте само данни и новини, които са потвърдени от официални или реномирани източници. Избягвайте съдържание, което поляризира обществото или подбужда конфликти.
● Бъдете внимателни към координирани усилия за разпространение на дезинформация, като използването на ботове или фалшиви профили. Сигнализирайте за такива кампании на платформите или на компетентните органи.
● Ако публикувате съдържание от името на вашата организация, уверете се, че то е в съответствие с установените правила и е проверено за точност.
● Избягвайте публикуването на политически пристрастни изказвания, които могат да подкопаят доверието във вашата служба.
● Помислете какво може да се разчете от снимките и видеоклиповете, които публикувате – контекст, послание, скрити детайли. Избягвайте споделяне на изображения, които могат да бъдат манипулирани или използвани за пропаганда.
● Сигнализиране за проблеми – ако установите разпространение на дезинформация, обърнете се към съответните платформи или вътрешни звена за комуникация.
● Обучение и подготовка – участвайте в обучения, свързани с разпознаване и противодействие на дезинформацията.
Отговорното поведение в социалните мрежи е ключово за борбата с дезинформацията. Като служители в сектор „Сигурност“ вашето влияние върху обществото е значимо, а действията ви могат да допринесат за запазване на доверието и стабилността му.
Десет начина за манипулиране с помощта на медиите
Американският лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист Аврам Ноам Чомски (Avram Noam Chomsky) в своите изследвания е дефинирал десет основни метода за манипулация на общественото мнение чрез медиите (Chomsky 2018).
1. Стратегията на отвличане на вниманието
Основният елемент на социалния контрол е стратегията за отвличане на вниманието, която има за цел да отклони общественото внимание от важни въпроси и промени, определени от политическите и икономическите елити, чрез наводняване или непрекъснато разсейване и незначителна информация. Стратегията за отвличане на вниманието е от съществено значение за предотвратяване на интереса към основните проблеми на обществото към настоящия момент.
„Поддържането на общественото внимание отклонено от реалните социални проблеми, завладяно от въпроси без реално значение. Дръж обществеността заета, за да няма време за мислене, или „от полето – в кошарата, както и всички други животни“[6].
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин
за решаването им
Този метод е наречен „проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, за да поискат те самите приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Друг пример е да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3. Методът на постепенното прилагане
За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Ако минимизирането на функциите на правителството, приватизацията, несигурността, масовата безработица и заплатите, които вече не осигуряват достоен живот се случат по едно и също време, най-вероятно това би довело до революция.
4. Отлагане на изпълнението
Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промени и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.
5. Отношение към хората като към малки деца
В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението в отговор също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на подобна възраст.
6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен,
отколкото мисленето му
Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение.
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира
посредственост
С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани за контрол над тях против волята им. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, че да може невежеството, което ги разделя от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават
на посредствеността
Културните и интелектуалните стандарти умишлено се понижават, за да се създаде общество, което не се стреми към знания, а се задоволява с леснодостъпни и повърхностни форми на забавление. Ако хората са в състояние на невежество или са заети с несъществени теми, те не разбират реалните проблеми и не могат да изискват промени или да се противопоставят на несправедливости. Това прави обществото по-пасивно и податливо на внушения. Чомски разглежда този метод като инструмент за социален контрол, използван от елитите, за да поддържат властта си, като лишават масите от възможността да мислят критично и независимо.
9. Засилване на чувство за вина
Заставя се отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите
знаят за себе си
През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.
[1] Лесенски, М. 2022. Как започна, как върви: Индекс за медийната грамотност 2022. София: Институт „Отворено общество“ – София. [онлайн] https://osis.bg/wp-content/uploads/2022/10/HowItStarted_MediaLiteracyIndex2022_ENG_.pdf [Последно посетен: 31.05.2025].
[2] Media and information literacy curriculum for teachers. [online] Available from: https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000192971.
[3] ЮНЕСКО, 2021. [Online]. Media and Information Literacy Curriculum for Educators and Learners. Available from: https://www.unesco.org/mil4teachers/en/curriculum.
[4] Center for Media Literacy. Five Key Questions That Can Change the World. [online]. Los Angeles: CML, 2023 [viewed 31 May 2025]: https://www.medialit.org/five-key-questions
[5] https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/digital-news-report/2023
[6] Anonymous. 1991. Silent Weapons for Quiet Wars. В: Cooper, M. W. Behold a Pale Horse. Sedona, Arizona: Light Technology Publishing, с. 36–62. [онлайн] Налично на: https://ia902909.us.archive.org/28/items/SilentWeaponsForQuietWarsOriginalDocumentCopy/Silent%20Weapons%20for%20Quiet%20Wars%20Original%20Document%20Copy.pdf [Последно посетен: 31.05.2025].