Тази седмица всички европейски граждани се отправят към изборните секции за да изберат новите 751 евродепутати. Те ще бъдат избрани за да представляват над 512 милиона души от 28-те държави-членки на ЕС, като по този начин ще имат голямо влияние върху разработването на европейските политики за следващите пет години.
За това през последните няколко месеца отново се заговори за фалшивите новини и външна намеса в изборите за Европейския парламент. Това явление стана известно през 2014 г. с публикуването на едно изследване на социалните мрежи направено от университета в Кардиф.
Фалшивите новини в Гърция
Тогава изследователите са открили 202 акаунта в Twitter, свързани с Руска агенцията за Интернет изследвания (по-известна като фабриката за тролове в Санкт Петербург), които активно са туитвали по време на подготовката на тогавашните европейки избори с особен интерес на кризата в Гърция. В края на май 2014 г., в условията на продължаващата финансова криза в Гърция, държавите-членки на ЕС се подготвяха за европейските парламентарни избори.
Тези акаунти разпространяват снимки на гръцки избирателни секции, оспорвайки тяхната системата за сигурност в опит за подкопаване на легитимността на изборите. Въпреки събитията в Украйна (която явно е била приоритет) в Гърция за 2015 г. тези акаунти излъчиха 9600 поста, които засилват разногласията между Гърция и ЕС във връзка с финансовия спасителен пакет.
Фалшивите новини в Немските избори
През 2016 г. агенцията за Интернет изследвания, освен английски разработва и други езици, като немски, арабски, български, естонски, румънски, испански, украински и френски, което предполага голям интерес към политическите събития, които се развиват в тези страни. Прави впечатление обаче, че броят на постовете на немски език нарасна драстично до 14 000 през 2016 г.
Троловете в немските социални медии използват теми според актуалните тенденции на обсъждане в обществото. Най-често разспространяваха антемигрантски съобщения, както в Германия, така и в Австрия, целящи задълбочаване на раздлението.
Ако разгледате диаграмата по-горе ще ви направи впечатление, че Българският език е на четвърто място след Немския, Арабския и Украинския. Нещо повече интересът на троловете към него е само два пъти по-малък от Украинския, въпреки събитията в Украйна. А ако разделим данните на броя на населението на съответните страни, ще установим че у нас има най-много толове на глава от населението.
Фалшивите новини и изборите в САЩ
Фабриката за тролове след немските избори постепенно пренасочени усилията си към президентските избори в САЩ през 2016 г. Американското министерство на правосъдието дори повдигна обвинения на редица руски граждани за намеса в политическата система на САЩ. В последствие това бе доказано в различни разследвания, включително доклад пред Конгреса.
Докладът твърди, че руската операция за влияние е създала редица акаунти в Twitter, с имената на местни новинарски вестници и списания. Открити са 48 профила с имена като @ElPasoTopNews, @MilwaukeeVoice, @CamdenCityNews и @Seattle_Post. Целта е да се използва доверието на американците в местните новини и в последствие да се подрони доверието им към тях.
Постовете насърчават афро-американските гласоподаватели да бойкотират изборите и подтикват крайно десните към конфронтация. Фабриката за тролове в тандем с ГРУ хакна няколко ключови демократични групи и открадна кеш с имейли и документи. След това, създавайки фалшиви онлайн акаунти и уебсайтове в сътрудничество с Wikileaks освободи хиляди от откраднатите документи в ключови моменти против Хилъти Клинтън.
Фалшивите новини и референдумът за Брекзит
В месеците преди референдума троловете във Великобритания използваха хаштаг #ReasonsToLeaveEU (причини за излизане от ЕС) за публикуване на хиляди съобщения. Само в деня на референдума 23 юни бяха намерени 3800 фалшиви акаунта в Twitter. Акаунти свързани с Русия са изрекли фразата „Brexit“ повече от 4400.
В резултат са засечени повече от 10 милиона руски и ирански постове опитващи да дезинформират населението. Постовете идват предимно от хора представящи се за независими журналисти и известни Интернет личности. Интересното тук е, че Иран също се опитва да повлияе на британската политика.
Интересното тук в тактиката на фабриката за тролове е, че шест месеца преди референдум троловете започнаха да изграждат мрежа пишейки за безвредни теми като здраве и фитнес, а по-късно пренасочват към политически съобщения.
Навлизайки в днешните Европейски избори през 2019 г. трябва да обърнем внимание, че оперативния обхват на фабриката за тролове е много по-голям. Самият факт, че Руската агенция за Интернет изследвания в Санкт Петербург е увличала физическата си площ на 12 000 кв. м. и е създала цяла мрежа от популярни медии с милиони читатели, говори за това. Организацията се контролира от руския бизнесмен Евгений Пригожин, който управлява редица други организации, включително частни армии.
Всички горепосочени примери са доказателство че фалшивите новини са световен проблем и има съюзна необходимост от противодействие на това явление. Това не е толкова лесно – фалшивите новини мутират в разнообразие от форми.
Едни от тях могат да се санкционират поради противозаконното си съдържание – клевети или информация, която подбужда към насилие, омраза и т.н., но други не. Например, манипулация около болезнени теми (като страх от ваксини), информация омаловажаваща действия на институции или за подронване доверието в демократичния процес. Отличителен белег на дезинформацията е съзнателното подвеждане, т.е. умисъл в действията.
Главен източник на информация за младите в Евросъюза са социалните медии, а 68% от трафика към специализираните новинарски уеб сайтове се пренасочва от социалните мрежи. Затова те играят все по-голяма роля в новинарските организации и доставчиците на новини стават все по-зависими от тях. Ефектът от дигиталната трансформация върху информационната медийна среда се усилва от драматичното пренасочване на реклами от издателите на новини към социалните медии. От своя страна, социалните медии дават приоритет на горещите новини – количеството пред качеството, навременност пред точност, което създава условия на непроверената и нередактирана информация или такава без потвърждение и препотвърждение. Нещо повече, социалните медии дават възможност на специалистите по дезинформация от трети страни да ги ползват за пропагандни цели. Феноменът се мултиплицира с използването на софтуер препращащ автоматично съобщенията и сложни аналитични инструменти за Big Data.
Европейски мерки за противодействие на фалшивите нвини
Заплахата за демокрацията провокира противодействие на национално ниво в държавите от Европейския съюз.
- Законът за социалните мрежи в Германия изисква от платформите да отстраняват противозаконно съдържание, включително и фалшиви новини.
- В Италия се създава обсерватория за наблюдение на социалните мрежи в реално време.
- Френският сенат обмисля създаване на омбудсман в Интернет.
- Комисията за култура, медии и спорт във Великобритания разследва различни случаи с фалшивите новини.
- Чешкото правителство създаде специално звено срещу фалшивите новини, за да се противопостави на предполагаема намеса от трета страна в предстоящите избори.
- Полското правителство разработва строги мерки по отношение на отговорността в работата на онлайн платформите.
Глобалният достъп до онлайн платформите ограничава ефекта на националните мерки и води до непоследователност и фрагментация на единния пазар. Националните нормативни инициативи могат да повишат разходите на онлайн доставчиците на информационни услуги за привеждане в съответствие с националните законодателства, да намалят привлекателността на пазара и шансовете за навлизане на нови платформи. Затова големите компании предпочитат да се търси съвместен подход от всички страни-членки.
- На паневропейско ниво са създадени „Комюникето за онлайн платформите” (Май, 2016), „Кодекс за борба срещу незаконната реч на омразата” (Май, 2016) и Комюникето за борба с незаконното съдържание онлайн (Септември, 2017).
- Всички тези са насочени към наказуемото съдържание, но има и такова което не подлежи на наказание. В тази насока няма решение на проблема и затова се подготви Резолюция на Европейския парламент за онлайн платформите и единния дигитален пазар от 15 юни, 2017 (2016/2276(INI)) – в нея се призовава Европейската комисия към анализ на ситуацията и възможна правна намеса в разпространението на новини с фалшиво съдържание.
Отделно от това нашия комисар Габриел отправи Мандатно писмо към членовете на ЕК с призив да открият начин за справяне фалшивата онлайн информация. Ж.К Юнкер също отправи призив за действия срещу фалшивите новини в Писмо за намерения към Евро парламента. Най-ново е Комюникето „Онлайн платформи и фалшиви новини”, включено в Работната програма 2018 на Комисията, което представлява продължение на създадената през 2015 „East Stratcom Task Force” за противодействие срещу дезинформация и държавна пропаганда насочена срещу ЕС от източните му съседи. То предлага проучване на възможностите за обществената намеса като се спазва принципа на субсидиарност и ангажира заинтересованите страни, чрез създаване на платформи, новинарски медии, академични и граждански сайтове. Инициативата цели да установи съвместим и ефективен подход вътре в Евросъюза за противопоставяне на фалшивите новини.
Предложения набор от принципи ще се прилагат чрез саморегулация от социалните медии, доставчиците и гражданското общество. Юридическа намеса не се предвижда засега.
Освен това в планирания диалог ще се търси възможност за създаване на система за откриване и маркиране на фалшивите новини чрез усъвършенствани автоматизирани инструменти, модерни методи за проследяване на схемата на разпространението на дезинформацията онлайн, отстраняването на виновни организации и разпространители, включително и сайтове за измами и социални ботове, механизми за лесно предлагане на съответните алтернативни източници на новини (т.е. традиционните медии) на потребителите на социални медии, прозрачност и отговорност в употребата на алгоритми, които класифицират или организират представянето на новинарско съдържание онлайн.
Особено внимание се обръща на медийната грамотност, повишеното критично мислене и лична отговорност отстрана на потребителите, което ще намали споделянето на фалшиви новини. В този смисъл е разработен пилотен проект „Медийна грамотност за всички“.
Мерки на Руската федерация за борба с пропагандата в Интернет
В опит за създаване на контрол в случай на криза в Интернет пространство в руският парламент бе внесен закон за техническите промени, необходими за независимо опериране.
Проектозаконът, наречен „Национална програма за дигитална икономика“, изисква от Интернет доставчиците да осигурят връзка в случай на атака на чужди сили с цел изолиране на страната онлайн.
Мерките, заложени в закона, включват създаване на собствена руска система за имена на домейните, така че работата на Интернет да продължи при липса на връзка с базирани в чужбина сървъри.
Литература
- Мелтев, Михаил „Фалшивите новини – нормативните усилия на ЕС. В: електронна страница на д-т МК, 2017
- https://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3370_bg.pdf