Невъзможно е да се игнорира влиянието на социалните медии върху нашето общество. Мобилните технологии, включително лаптопи, таблети и смартфони, ни позволяват да бъдем постоянно свързани. В комбинация с Интернет и социални медии те оказаха драматично въздействие върху нашето общество. Докато на радиото и телевизията е отнело 50 години да достигнат милиона потребители, на Facebook бяха необходими по-малко от девет месеца, за да достигнат 100 милиона потребители (Patel, 2010 г.).
Според изследвания на Nielsen времето за интернет в социалните медии, прекарано на смартфон е 31 процента в сравнение само с 18 процента на персонални компютри (Perez, 2012).
Социалните медии в стратегическите комуникации
Социалните медии промениха начина по които обществото общува, учи, осъществява бизнес и дори води война. Блогове, уебсайтове, мобилни приложения (приложения) и различни разработващи технологии не само дават възможност на хората да разказват своята история, но също така имат потенциала да образоват, вдъхновяват и ангажират други хора. Това е различна от всичко, което специалистите по комуникации са се сблъсквали и преди, както и неговата сила и популярност се увеличават всяка година от създаването му.
В течение на времето някак неусетно социалните мрежи се асоциираха с дезинформацията и фалшивите новини. Те започнаха да се използват от всички страни и се напълниха с шум в който е трудно да се открои достоверната информация. Използват се за пропаганда както от Изтока, така и от Запада в три основни категории:
- Социални и политически теми, които представляват интерес за нашето общество;
- Геополитически теми;
- Аполитически теми, използвани за привличане и ангажиране на последователи.
Някои акаунти се фокусират основно върху геополитически въпроси; други са насочени основно към политически теми.
Предимства на социалните медии пред традиционните медии в информационните операции
Цифровите платформи предоставят няколко предимства за съвременните информационни операции, включително:
- Скорост – днес информацията се разпространява в Интернет в реално време.
- Публикуване с ниски разходи: Ресурсите, необходими за създаване на широка мрежа от сайтове и социални профили са минимални.
- Премахване на „портиерите“: Хоризонталният характер на интернет позволява информацията да се публикува без редакционен контрол.
- Анонимност: Социалните мрежи осигуряват идеални условия за разпространение на черна и сива пропаганда. Възможността да се публикува анонимно или псевдонимно позволява да се прикрие произхода на информацията.
- Прецизно насочване: Сегментирането и консолидирането на аудиториите онлайн улеснява конкретни съобщения за конкретни групи от населението. Същите поведенчески данни, които подхранват цифровата рекламна екосистема, могат да се използват за изучаване и насочване към чуждестранни аудитории.
- Автоматизирано усилване: Използването на ботове позволява на сравнително малък брой оператори да разширят експоненциално съобщения в различни платформи и канали. Бот мрежите и троловете под наем също могат да „произвеждат консенсус“, за да се направи кандидатът или политиката да изглежда по-широко подкрепяна — или обратното — отколкото всъщност са.
Оперативни характеристики на фалшивите акаунти
Дезинформацията за повечето потребители на социални медии е на ниво индивидуален профил. Затова трябва да се разгледат профилите на акаунтите от които се осъществява такава операция. Тези сметки включват правителствени тролове, ботове, „патриотични“ профили, симпатизанти чужденци, дипломати и др. Поради това е полезно да се очертаят видовете акаунти. Поради липсата на по-добър вариант, предлагам разделяне на видове според традиционната пропагандна типология:
- Профили за бяла пропаганда (явни): Това включва официални лица на правителството или финансирани от него.
- Профили за черна пропаганда (тайни): Профили, които използват марионетки или откраднати самоличности. Акаунтите на тролове и ботове са най-видимите, но сметките, управлявани от реални личности и фиктивните „местни“ новинарски източници се разпознават по-трудно.
- профили за сива пропаганда: Те попадат между черно-бялата пропаганда. Тези акаунти се различават от черната пропаганда, доколкото не използват измама, за да прикрият идентичността си; тези сметки обаче могат да заблудят принадлежността на потребителя.
Естествено тези акаунти работят в синхрон свързани в мрежа. Въпреки това трябва да знаем как да ги разпознаваме, като имаме в предвид, че имат общи сходни черти, които включват:
- Споменаване на гражданство: Обичайно е автентичните профили подчертават родните им градове или националности, което не значи че троловете не го правят.
- Политически предпочитания: Добре документирано е, че индивидуалните акаунти са идеологически последователни. Придържането към предполагаемата идеология е толкова последователна, че изследователите категоризират свързани течения като „леви“ или „десни“ тролове.
- Групови връзки: Отвъд ясно заявените политически предпочитания, тролове използват социални или религиозни връзки, за да привлекат целева аудитория. Вдясно тайните пропаганди често подчертават – чрез образи или описателни термини – тяхната християнска вяра или връзка с американските военни. В ляво сметките са по-склонни да споменават своята раса и/или връзка с движение за социална справедливост.
- Прекомерна употреба на hashtags: За да направите профилите по-видими в търсенията те използват много хаштагове.
- Искания за последователи: Открито отправят искания да ги последвате.
Освен споменатите по-горе характеристики, те никога не включват:
- Нюанси: Разнообразието от хобита и интереси, които човек може да очаква от истински акаунти, често липсва.
- Специфични данни: Освен имена и родно място, тези акаунти, по очевидни причини, обикновено избягват определени характеристики, като например училищна принадлежност.
- Лоша граматика или синтаксис: Въпреки очакванията изследванията казват, че троловете допускат по-малко граматически грешки от нормалните хора.
Примери за леви тролове
През 2017 г. Twitter спряха редица фалшиви акаунти. Вижте изображенията по-долу, разделени на две категории за леви и десни тролове:



Примери за десни тролове


Използване на социалните мрежи в информационните операции
Докато индивидуалните акаунти в Twitter могат да повлияят на последователите, те не могат да оформят информационната среда. Това изисква мрежа от сметки, които често действат в координация, за да се подпомогне стимулирането на съобщенията в платформите и между тях. Следователно е необходимо да се направи широкоъгълен преглед на информационните операции, които могат да уловят мащабни, многостранни усилия за манипулиране на информационното пространство.
- Реалните информационни операции не са изборни или специфични за събитията: Ако вземем например, оказването на влияние върху изборите, което може да бъде краткосрочна стратегическа цел, трябва да имаме в предвид, че това е само една цел в дългосрочна кампания за задълбочаване на поляризирането и дестабилизирането на обществата и подкопаването на вярата в демократичните процеси и институции, което би могло да е крайната цел.
- Изчислителната пропаганда е обемна бизнес дейност: като цяло всеки акаунт трябва да направи определен брой поста или коментара на ден, които могат да бъдат преброени и платени. Повторението (особено от различни източници) създава илюзия за валидност, феномен, известен като „илюзорния ефект на истината“.
- Вирусното е от ключово значение: В онлайн информационна екосистема, която разчита на алгоритми за повърхностно съдържание, това може да определи аудиториите на съдържанието.
- Влиянието е дълга игра: Както вече бе отбелязано, троловете създават опростени, недвусмислени личности, за да привличат истински потребители. Новите акаунти с нисък брой последователи (или броя на последователите, изкуствено подсилени от фалшиви или автоматизирани акаунти) не са толкова ефективни, колкото тези, които култивират големи или влиятелни следи. Също както автентичните профили трябва да изградят следното чрез последователно осчетоводяване и активно ангажиране, така че да се направи неистински профили. Това отнема време и усилия.
Измерване на въздействието в информационната операция
Измерването на въздействието в социалните мрежи може да става по няколко показателя, както следва:
Интензивност на ангажираността — Общият обем постове, измерен спрямо типични модели на поведение. Този показател разглежда както обобщения резултат на наблюдавани мрежи, така и ангажирания с конкретни хаштагове, истории или теми, за да идентифицира пиковете в активността.
Фокус на ангажираността — Процентът на постове в социалните мрежи, посветен на конкретна тема, през определен период от време.
Дълголетие на ангажираността — Продължителността на времето, което дадена тема или разказ се популяризира активно. Този времеви анализ оценява усилията за поддържане на актуална тема.
Разказващо влияние — Въвеждането или усилването на нови разкази или теми, които не са широко разпространени в органични мрежи.
Източници: 1. https://apps.prsa.org/intelligence/prjournal/past-editions/vol10/no1/lewis.pdf 2. https://securingdemocracy.gmfus.org/a-view-from-the-digital-trenches-lessons-from-year-one-of-hamilton-68/