Съвременният етап на развитие на обществото се характеризира с нарастващата роля на информационната сфера, която е важен фактор за обществените, социалните, политическите и военните сфери на държавата. Това се дължи на факта, че, от една страна, продължава научно-техническата революция в областта на компютърните технологии и съобщенията, а от друга – в контекста на прилагането на конституционните права на гражданите за свободна икономическа, информационна и интелектуална дейност и разширяването на информационно взаимодействие върху населението.
На свой ред геополитическото взаимодействие на световната общност се осъществява днес, преди всичко в информационното и психологическото пространство. Това създава значителен брой проблеми, ключов сред които е използването на това пространство за провеждане на операции на информационна и психологическа война.
Основен източник на външна заплаха за информационната сигурност днес са създадените от други държави концепции за информационните операции, включващи средства за информационен обхват над нашето население и нарушаване на обхвата на държавните информационни средства. А в Интернет пространството държавата се справя под всякаква критика.
Интернет, като форма на представяне и разпространение на информация се използва в по-голямата част от населението на различна възраст и социално положение. Информацията, излъчвана в Интернет, обикновено достига до целевата аудитория без необходимото „филтриране“ от страна на държавните органи, което дава възможност да се разпространява неконтролируемо.
Вътрешната правна система все още не е разработила завършен правен механизъм, регулиращ правните отношения във виртуалното пространство. Тези разпоредби до голяма степен предопределят активното използване на интернет за реализиране на целите и целите на информационно-психологическата война от политическите опоненти.
Социалните мрежи в Интернет позволяват много лесно да се обменя неконтролирана информация между различни участници в световен мащаб. Освен това всички подобни сайтове искат въвеждане на лична информация от техните ползватели, която в последствие може да бъде атакувана и използвана неправомерно. Потребителите се обединяват във виртуални общности, наречени групи, които заживяват собствен живот. Анализирайки посочените факти от гледна точка на теорията на „двустепенните мнения“, администраторите на групи или т.н. „лидери на мнения“ могат да манипулират групата. По този начин, получавайки чужда гледна точка, потребителят на подобни групи се подлага на информационно-психологическо влияние.
Връщайки се към въпроса за спецификата на информационно-психологическото въздействие извършвано чрез групи в социалната мрежа, следва да се отбележи, че работеща информация представлява съвкупност от субективни мнения лица, които осъществяват координация на дейността на групи.
Подобна информация може да се нарече „слух“. Терминът слух се разглежда още в изследванията на Олопорт който го определя като „информационно послание, разпространявано между хората, обикновено устно, без да предоставят доказателства за неговата валидност“. Въз основа на горното определение е възможно да се формулира понятието „слух в социалните мрежи“: това е виртуалното информационно съобщение, съдържащо текст, аудио, видео или графични файлове, разпространявано между потребителите, чрез невербални контакт, с помощта на Интернет, видимо като истински факт, но без доказателства за валидността му.
Успехът на процеса на предаване и „изслушване“ зависи от редица показатели, сред които значението на информацията за потребителите, периодът от време в което се излъчва и непълнотата на тълкуването на фактите. Последното, от своя страна, създава необходимостта от обект на влияние да получи изчерпателна информация за интересуващия го факт или събитие. За да направите това, субектът търси информация в социални групи с подобна насоченост, отразяващи по този повод толкова невярна информация. Въпреки това, в процеса на търсене на субекта се създава погрешна представа, че той сам е дошъл до една или друга логичното заключение, без да подозира, че неговите мотиви са били построени само въз основа на „слух“ и информация от ограничен кръг приятели, а всички противоречиви факти са оценени като погрешни.
Предвиди процеса на прехвърляне на „слуха“ може да разграничим следните параметри:
- Y – успеваемостта на процеса на прехвърляне на „слуха“,
- I – период от време за действие на слуха,
- K – брой на повторения на слуха, чрез поставяне в групата на информационните съобщения със същото съдържание,
- Z – значение на слуха за потребителите на определена група,
- N – коефициент за непълнотата или двусмисленост на информацията, предоставена чрез „слуха“.
Реализацията на“ слуха “ в социалните мрежи се осъществява главно чрез групи и предполага неговото разпространение и привеждане в съзнанието на субекта. Процесът на разпространение започва с пристигането на „лидер на мнение“ на определена тематика или относно дадено събитие. По-нататък „лидерът на мнение“ интерпретира същата информация, като взема предвид субективната си оценка, като я представя под формата на информационно съобщение в групата. След това субектите, които се интересуват от тази информация, представена, както беше отбелязано по-рано, в непълна форма, започват да събират факти, които формират пълна представа за неговия „слух“.
Освен това, след разбирането на постъпилата информация и формулирането на определено заключение, субектът или пропуска този „слух“, или го копира на личната си страница, като по този начин дава възможност на други потребители на социалните мрежи да преминат през същата „процедура“ за възприемане на слуха.
Този процес продължава, докато“ слухът “ загуби своята релевантност. Единственият въпрос е колко потребители ще успее да покрие.
Определяне на конкретен брой потребители, които са били подложени на процеса на възприемане на конкретен „слух“ е почти невъзможно, но определено този брой не може да бъде по-голям от броя на потребителите на съответната социална група. Броят на субектите, които са получили слуха ще зависи от скоростта на разпространение на слуха.
Скоростта на разпространение на слуха зависи от авторитета на групата, в която е поставен, от броя на участниците в групата, от неговата правдоподобност и релевантност.
Не по-малко важен е факторът „активност“ на участниците в групата.
Под “ активност „на потребителите трябва да се разбира съотношението на общото време на намиране на конкретен потребител в режим“ онлайн “ и броя на публикуваните от него през това време информационни съобщения. Тази „активност“ може условно да се представи в следната формула:
Аx= t/s
където Аₓ – индикатор за активност на даден потребител, t – общото време за намиране на потребител в режим „онлайн“, s – приблизителен брой хоствани информационни съобщения на неговия профил.
Например, потребителят Аx е бил в режим „онлайн“ в продължение на четири часа, като през това време е публикувал две информационни съобщения на личната си страница. Тогава неговата активност е равна на 2.
Въз основа на показателя „активност“ е възможно да се класифицират всички потребители в следните групи:
- активни потребители на които показателят за активност е по-голям от времето онлайн;
- неактивни потребители, чийто коефициент на активност е равен на показателя за общото време в режим „онлайн“;
- пасивни потребители, чийто коефициент на активност е по-малък от този на общото време в режим „онлайн“.
През последните няколко години, броят на потребителите на социални мрежи се е увеличил десетки пъти. Ако първоначално потребители са предимно млади хора на възраст от 14 до 20 години, сега сред активните потребители има голям брой хора на средна и пенсионна възраст. Предвид факта, че разпространените „слухове“ в по-голямата си част са ненадеждни, опасността от тяхното влияние върху аудиторията на потребителите на средна и пенсионна възраст е значително намалена.
Причината за това е по-адекватна оценка на получената информация. На свой ред тийнейджърите на възраст между 14 и 18 години са по-податливи на информационно-психологическо влияние. Това се дължи на факта, че повечето от тях са в чувствителен етап на развитие, в който човек е най-податлив на външна информация. Анализирайки това твърдение от гледна точка на бихейвиористичния подход, трябва да се отбележи, че социалните мрежи играят ключовото значение при формирането на личността. Ако тийнеджърт дълго време бъде изложен на грешно влияние в социалните мрежи, това ще предопредели развитието на обществото, когато това поколение навлезе в работоспособна възраст. Повечето млади хора използват социалните мрежи, като начин за преодоляване на психологическите проблеми, за преодоляване на кризата на идентичността, която според психолозите е характерна за почти всички хора на възраст между 14 и 20 години. Те обаче не осъзнават, че са жертва на информационно-психологическо влияние, участници в процеса на формиране на масова култура.
В тази връзка възниква друг проблем – патриотичното възпитание на младите хора. В социалните мрежи има много групи, които култивират антипатриотични настроения. Групите не са екстремистки, но са изпълнени с омраза към родната действителност. Подобни групи подкопават традиционните обществени ценности, любовта към Родината, агресия към собственото ни правителство.
Въпреки тези предимства, които предоставят социалните мрежи, като инструмент за оперативно дистанционно взаимодействие между хората, има и значителен брой проблеми, като липсата на правно регулиране и механизъм за противодействие на деструктивно информационно-психологическото влияние.
Използването на социалните мрежи от чужди държави, терористичните и екстремистките организации за реализация на информационни и психологически операции представлява сериозна заплаха за националната сигурност на България.