Mоже да изглежда странно, че изучаването на пропагандата има отношение към съвременната политика. Когато повечето хора мислят за пропаганда, те си представят огромните кампании на Хитлер и Сталин преди Втората световна война. Поради тази причина хората си мислят, че тя е останала в историята, но и днес пропагандата може да бъде толкова крещяща, колкото свастиката в миналото. Нейните техники се прилагат редовно от политици, рекламодатели, журналисти и всички, които се опитват да повлияят на човешкото поведение. Нещо повече, освен за печелене на избори, пропагандата може да се използва за постигане на положителни социални цели, както в кампании за намаляване на шофирането в нетрезво състояние.

Дефиниране на понятието пропаганда

Както отбелязват Антъни Пратканис и Елиът Арънсън: „Всеки ден сме бомбардирани с различни съобщения и призиви. Те убеждават не чрез даване на аргументи, а чрез манипулиране на символи и на нашите най-основни човешки емоции. За добро или лошо, нашата епоха е епоха на пропаганда.“

Това са силни думи, но все пак могат ли да опишат пропагандата, като понятие? Нийл Постман веднъж отбеляза, че „от всички думи, които използваме за говорене, пропагандата е може би най-пакостливата“.

В крайна сметка понятието пропаганда може да се опише, като „умишлен и систематичен опит да се повлияе на възприятието и да се повлияе на поведението по начини, които подпомагат желаните цели на пропагандиста„. Пропагандистите насочват посланията си към повече от един човек, а пропагандата обикновено се разпространява от организирана група.

Пропаганда и социални медии

Мобилните телефони и интернет ускориха потока от убедителни съобщения. Днес гражданите по света участват в нецензурирани разговори за колективното си бъдеще. Това е чудесно развитие, но си има цена!

Информационната революция доведе до претоварване с информация и хората се сблъскват със стотици съобщения всеки ден. Все повече изследвания показват, че много хора реагират на този натиск, като обработват съобщенията по-бързо и когато е възможно, като предприемат умствени преки пътища, известни като „когнитивни отклонения„.

Пропагандистите обичат преките пътища – особено тези, които правят късо съединение в рационалното мислене. Те насърчават това чрез възбуждане на емоциите, чрез използване на несигурност, чрез капитализиране на двусмислието на езика и чрез огъване на правилата на логиката. Както показва историята, те могат да бъдат доста успешни.

През последните две десетилетия нововъзникващите информационни технологии трансформираха пропагандата по начини, които някога бяха немислими. Пропагандистите използват компютърно контролирани акаунти, наречени ботове, за да контролират потока от информация в онлайн форумите и те усилват обхвата на тези ботове с помощта на фалшиви потребителски профили, наречени марионетки. Сякаш това не е достатъчно, скритите убеждаващи също могат да използват данни за онлайн поведението на потребителя, за да разберат кои съобщения е най-вероятно да повлияят на този човек. Нещо повече, днес те вече имат и инструменти с изкуствен интелект, които могат да създават огромно количество уникално съдържание, което да се разпространява масово.

Изправени пред тези развития, политици, изследователи и лидери в индустрията обсъдиха редица потенциални решения, които правителствените организации и доставчиците на социални медии биха могли да използват за борба с този проблем. Въпреки това, не можем да разчитаме на други хора да гарантират автентичността на съобщенията в нашия информационен поток. Всеки един от нас има своята роля в подобряването на нещата. Можем да търсим нещата, можем да задаваме въпроси и можем да размишляваме върху собствените си мотиви да вярваме, че посланието е вярно.

Пропагандният анализ разкрива триковете, които пропагандистите използват и предлага начини за противопоставяне на преките пътища, които те насърчават. Този уебсайт обсъжда различни пропагандни техники, предоставя съвременни примери за тяхното използване и предлага стратегии за умствена самозащита.

Сега повече от всякога пропагандният анализ е противоотрова срещу крайностите на информационната ера.

Ботовете са генерирали доста разговори напоследък. Публикации, включително The Atlantic и The New York Times, са документирали експанзивното разпространение и негативните ефекти на ботовете. Дори председателят на Twitter Джак Дорси признава проблемите, които те поставят пред гиганта на социалните медии.

Много хора все още се чудят: „Какво всъщност е бот?“ В общи линии можем да определим ботовете като автоматизиран софтуер, които са предназначени да изпълняват някаква задача, която би била досадна за едно човешко същество.

Има много различни видове ботове. Помощните ботове работят под капака и са едва забележими. Дори и никога да не сте чували за тях, най-вероятно сте се възползвали от тези приятелски настроени работници. Те работят зад кулисите във Facebook, за да актуализират новинарския ви поток, да намерят добро съвпадение в Tinder, да предоставят подходящи предложения за търсачки и дори да играят любимата ви песен. Чрез автоматизиране на светски информационни задачи, те подобряват цялостното потребителско изживяване. Въпреки това, други видове ботове далеч не са полезни.

Измамните ботове също изпълняват досадни задачи, но с една съществена разлика: те се преструват на легитимни човешки потребители, за да убедят останалите от нас, че са автентични човешки същества, които просто си проправят път през дигиталния свят като останалите от нас.

Тези ботове се очертават като високоефективни инструменти за разпространение на пропаганда, изкуствено раздуване на показателите за популярност и влияние върху потока от онлайн разговори. Тези ботове могат да нарушат разпространението на информация, да манипулират обществената дискусия и да създадат илюзията за фалшив консенсус. Актьори, готвачи, риалити звезди, музиканти и публични инфлуенсъри купуват ботове, за да популяризират марката си и да увеличат броя на последователите. Неетичните рекламодатели заразяват форуми и емисии в социалните медии с компютърно генерирани съобщения, възхваляващи определени продукти. Политиците използват ботове, за да изглеждат по-популярни, да разпространяват политически лозунги и да сдържат разпространението на неласкави новини.

Във всички тези случаи фактът, че ботовете изглеждат истински човешки същества, създава илюзията, че голям брой хора се чувстват по същия начин за нещо. На други места в този сайт обсъждаме „ефекта на бандата„, в който пропагандистът твърди, че „всички останали го правят, както и вие“. Ботовете са страхотен начин да се създаде илюзията, че има много хора, които се возят на бандата по едно и също време. Когато определени теми или тагове или тенденция онлайн, ние предполагаме, че много хора се интересуват от тези въпроси. Ако изглежда, че един политически кандидат е последван от хиляди наши колеги, може да си помислим, че техните идеи са по-валидни.

Въпреки това, както посочва компютърният учен Емилио Ферара, понякога е „почти невъзможно или изключително трудно да се каже дали разговорът се води от ботове“. Поради тази причина винаги трябва да вземаме онлайн анкети и списъци с актуални теми с огромно зърно сол. Днес може да е полезно да пренасочите популярната фраза „Не съдете книгата по корицата“ на „Не съдете човек по броя на последователите му“.

Измамните ботове и фалшивите акаунти често се използват за генериране на пари и популярност за техните контролери. През 2014 г. престъпниците използваха малка армия от ботове в Twitter, за да увеличат пазарния дял на сенчеста компания, наречена Cynk Technology Corp. Въпреки факта, че компанията нямаше продукт, нямаше активи и само един служител, ботовете надуваха пазарната стойност на акция на Cynk от 0,10 долара на акция до 20 долара на акция, с което общата стойност на компанията достигна 5 милиарда долара.

През 2018 г. начинаещите влогъри в YouTube, които се борят да получат гледания, ще закупят фалшиви профили, вместо да позволят на последователите си да растат органично. По същия начин знаменитостите в Twitter, Facebook и Instagram са закупили фалшиви последователи, за да разширят марката си и да печелят рекламни приходи. В очарователно изложение на индустрията за фалшиви последователи, The New York Times обясни, че „инфлуенсър със 100 000 последователи може да спечели средно 2 долара за промоционален туит, докато инфлуенсър с милион последователи може да спечели 000 20 долара“.³

Тези технологии са често срещани и в света на електоралната политика. Когато кандидат се кандидатира за обществена длъжност, тя обикновено наема хора, които да й помогнат да разпространи посланието си и да управлява кампанията си. Вместо да ходят от врата на врата, за да достигнат до избирателите, ботовете могат да поемат тази роля, като разпространяват програмирани съобщения с автентични потребители в социалните медийни платформи. Някои членове на екипите на кампанията позволяват на ботове да автоматизират съобщенията от профила си. Чрез програмиране на ботовете да споделят планирани съобщения, участниците в кампанията могат да разпространяват съобщения до съществуващите си последователи.

Важно е да се отбележи, че има роля за автоматизираните съобщения в легитимните политически кампании. Ключовият въпрос е: Дали този ботът на кампанията се преструва, че е легитимен човешки потребител? Ако ботът на кампанията мами потребителите за изкуствената си природа, човек трябва да се чуди за какви други неща лъже кампанията.

И накрая, ботовете могат да се използват за скриване на неласкателна информация за кандидат. Представете си свят, в който бихте могли да прикриете всяко неудобно нещо, което сте направили. Дори това неловко взаимодействие преди три години, което все още ви преследва през нощта. Като обикновени граждани, повечето от нас нямат орди от журналисти, които да анализират всеки наш ход. Но тъй като публичните фигури също са хора, вероятно са направили някои смущаващи неща, които са документирани от пресата. Политиците не могат да изтрият тези гафове от умовете на всички, но могат да използват ботове, за да отклонят вниманието ни към други истории. Като правят определени истории тенденция, ботовете гарантират, че повече потребители ще видят тези истории, като същевременно прикриват информация, която може да бъде вредна за техния кандидат.

Докато злонамерените ботове могат да се използват по много вредни начини, трябва да помним, че не всички ботове са лоши. Ботовете са лесни за създаване и могат да се използват за автоматизиране на много досадни задачи. Някои ботове ясно се идентифицират като ботове и не се опитват да манипулират хората. Например, @nice_tips_bot туитва полезни съобщения и съвети на своите последователи, докато @censusAmericans бот използва данни от минали преброявания, за да разказва кратки истории за анонимни американци. В subreddit, посветен на групата Grateful Dead, u/Herbiboпубликува връзки към сетлисти и архивирани записи за шоута, споменати във форума.

Има дори няколко subreddits, като „BotsRights“ и „BotsScrewingUp“, които документират ботове щуротии и се застъпват за техните права.

Как да се предпазите от измамни ботове? Въпреки че не винаги е лесно да се разбере дали даден акаунт се управлява от законно човешко същество, има определени стъпки, които можете да предприемете, когато се опитвате да прецените автентичността на източника. На други места в този сайт можете да научите как да разпознавате общите характеристики на ботовете. Обсерваторията за социални медии (OSoMe) също е създала уеб-базиран инструмент, наречен Botometer, който ще ви помогне да разберете дали конкретен акаунт в Twitter се държи като бот.

Ако това е първото ви посещение в Propaganda Critic, може да се изненадате да забележите думата „марионетка“ на сайт, посветен на пропаганден анализ. Какво представляват марионетките и как ни убеждават онлайн?

Какво представляват марионетките?

Понякога наричани „тролове“, ¹ Марионетките са фалшиви самоличности, които злонамерени лица използват, за да заблудят други хора онлайн. Точно както физическата марионетка прикрива ръката на човека, който я кара да говори, дигиталната марионетка прикрива истинската идентичност на човешкото същество, контролиращо фалшивия акаунт. Тези хора понякога са наричани „кукловоди“. В зависимост от тяхната мотивация, умения и технически ресурси, един кукловод може да контролира пет, десет или дори двадесет различни идентичности едновременно. Както можете да си представите, марионетките могат да бъдат особено мощни, когато се използват от злонамерени пропагандисти.

Фалшивите онлайн идентичности, контролирани от човешки същества с цел измама на други хора, не са ново явление. Още от най-ранните дни на интернет хората са приели фалшиви онлайн идентичности по лични или политически причини. Въпреки това, поради „примитивния“ характер на по-старите компютърни мрежи, за потребителите и модераторите беше много по-лесно да разберат кога някой се опитва да ръководи множество фалшиви самоличности.

Защо някой би искал да създаде фалшива самоличност на първо място?

Марионетките са полезни, когато някой иска да участва в онлайн общност и трябва да изглежда като другите членове, за да се впише. Например, представете си, че във Facebook има група, която е предназначена само за хора, които са лицензирани лекари. Представете си, че един гимназист се интересува някой ден да стане лекар и иска да знае какъв е начинът на живот зад кулисите. Тя може да отиде в медицинско училище, но това ще отнеме най-малко седем години след завършване на колеж. По-бърз начин да станете член на групата би бил да създадете фалшив потребителски профил онлайн. След като създаде акаунта със снимка на човек в лабораторно палто и добави MD в края на името си, тя можеше да взаимодейства с другите, докато се преструваше на практикуващ лекар.

Въпреки че тази студентка е мотивирана от любопитство, а не от зло, има много начини, по които фалшивата й самоличност може да бъде проблематична. Какво би станало, ако нашият фалшив лекар предложи медицински съвет на други потребители? Тъй като хората преценяват достоверността на източника, използвайки периферни знаци като лабораторното палто и пълномощията в нейно име, някой всъщност може да действа според съветите, споделени от този фалшив хирург.

Марионетките се възползват от човешката склонност да облагодетелстват хората, които най-много приличат на нас. Социалните психолози наричат това пристрастие в групата. Въпреки че повечето от нас се стремят да бъдат безпристрастни, има смисъл да придаваме по-голяма тежест на мненията на хора, които смятаме за подобни на нас по някакъв начин.

В обикновените онлайн общности хората питат връстниците си какъв тип кола трябва да купят, обсъждат политически кандидати или препоръчват ресторанти, обувки за тенис и зъболекари. Склонни сме да приемаме, че хората, участващи в тези дискусии, са хора точно като нас без таен дневен ред. Те не се опитват да ни продадат определена кола, за да могат да печелят пари; Те просто споделят мнението си. Марионетките усложняват този идиличен обмен на информация, като имитират други членове на общността, за да спечелят доверието ни. Ако вярваме, че някой е истински човек, е по-вероятно да се доверим на неговите препоръки.

Как се използват марионетките?

Марионетките могат да се използват за генериране на пари и популярност за техните контролери. През 2012 г. писателят на мистерии Ар Джей Елори използва фалшиви акаунти в Amazon, за да даде страхотни отзиви за романа си „Тиха вяра в ангели“. Говорейки през устата на фалшива самоличност на име Никодим Джоунс, Елори описва романа си като „модерен шедьовър“ и „великолепна книга“, която „ще докосне душата ви“.²

Използването на марионетки за популяризиране на продукти далеч надхвърля книжната индустрия. Точно както някои знаменитости купуват последователи, за да укрепят марката си, някои корпорации купуват положителни отзиви за продуктите си от безскрупулни търговци. Всъщност един експерт по извличане на данни от Университета на Илинойс изчислява, че една трета от потребителските отзиви в интернет са фалшиви.³

Разбира се, марионетките се използват за повече от рецензии на книги. Те са мощен инструмент в света на политиката. Пропагандистите използват марионетки, за да дискредитират и деморализират политическите си опоненти, да насочват посоката на политическите разговори онлайн и да създават илюзията за фалшив консенсус. Те могат също така да използват sockuppets, за да повлияят на онлайн анкетите, да въведат нови меми и политически хаштагове и да подкопаят съвместни проекти като Wikipedia.

В Русия група, наречена Агенция за интернет изследвания (ИРА), използва ботове и марионетки, за да влияе на политическите дискусии у дома и в чужбина. В интервю за Радио „Свободна Европа“ и „Радио Свобода“ бивш кукловод на ИРА на име Марат Буркхард подробно описва опита си в писането на проруски коментари на уебсайтовете на общините.⁴ Буркхард казва, че организациите се управляват като истински фабрики. Служителите работят на дванадесетчасови смени и трябва да публикуват най-малко 135 коментара в една смяна. След като изпълнят квотата си, те получават заплащане.

Според Буркхард той и колегите му са следвали познат модел, когато са се опитвали да дискредитират критиците на руското правителство. Първо, един „злодейски трол“ не би се съгласил с проруски пост, оспорвайки авторитетни фигури. Второ, „линк трол“ би влязъл в дебат със злодея, свързвайки се с предполагаемо релевантно проправителствено видео или уебсайт. И накрая, „картинен трол“ ще се включи, като публикува лесно споделено изображение.⁵ Чрез организирането на онлайн „дискусия“ между марионетките, тези тролове създават у другите потребители впечатлението, че първоначалният проруски пост е правилен. В края на краищата те доказаха, че злодеят греши в спор.

„Злодей, снимка, линк“, обяснява Буркхард. „По този начин нашата малка тройка прекосява страната, спирайки на всеки форум, започвайки с Калининград и завършвайки във Владивосток. Ние създаваме илюзията за действителна активност в тези форуми. Пишем нещо, отговаряме си един на друг“.

Важно е да се отбележи, че Русия не е единствената страна, в която марионетките са активни в социалните медии. Както ще видите в раздела „Казуси“, много страни, включително Китай, САЩ и Филипините, са използвали фалшиви акаунти, за да постигнат различни цели.

Едно нещо е сигурно: марионетките са гъвкави и могат да бъдат използвани за постигане на редица различни цели, вариращи от продажба на повече книги до наводнения политически разговор.

Важно е да сте наясно с тези проблемни сметки. Но това не означава, че трябва да взаимодействате само с акаунти на хора, които познавате! Когато взаимодействате с хора, които не сте срещали в реалния живот, опитайте се да прецените тяхната автентичност, като потърсите характеристиките, наблюдавани в контролния списък на Sockpuppet. Също така трябва да си зададете следните въпроси:

• Какво се опитва да ме убеди този човек?
• Какви други организации или индивиди биха имали полза от това, че вярвам в това послание?
• Когато преглеждам профилните страници на този човек, изглежда ли е „истинско“ човешко същество? Тяхната история съвпада ли?

Въпреки че марионетките са направили събирането на информация трудно, все още можем да ги надхитрим, като разберем как се опитват да ни убедят.

КОЙ РЕШАВА КАКВО ВИЖДАТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ?

Ако профилът ви във Facebook или Instagram е нещо подобно на нашите акаунти, вашата лична емисия е пълна със съобщения от вашите приятели. Много хора погрешно вярват, че нашата емисия се актуализира незабавно, когато приятел публикува нещо ново, но това не е начинът, по който работи.

В повечето социални медийни платформи няма нищо случайно в съобщенията, които виждаме в нашата времева линия. Компютърната програма решава какви съобщения трябва да виждаме. Ако някога сте чували хората да споменават „алгоритъма на Facebook“, това е, което те означават. Почти всички социални медийни платформи използват някакъв алгоритъм, за да оформят съдържанието ни.

Помислете за случая на млада жена на име Джулия, която заминава за колеж само една седмица след като семейството получи ново кученце. За да запълни дупката с размер на кученце в сърцето си, Джулия гледа сладки видеоклипове с животни в YouTube и следва няколко известни кученца в Instagram. В рамките на няколко дни нейните емисии в социалните медии са доминирани от видеоклипове и изображения с кученца, котенца и други малки пухкави животни. Въпреки че може да не сте имали точно този опит, може би сте забелязали, че социалните медийни платформи предлагат съдържание, което съответства на вашите постоянно променящи се интереси.

От момента, в който сте създали акаунт в платформа за социални медии, компанията започва да събира данни за това какво харесвате и не харесвате. Може би си спомняте, че ви попитаха кои теми ви се струват най-интересни. Обичате ли да готвите, да спортувате, да обсъждате политика или да рисувате? Обсебени ли сте от определена група, блогър или YouTuber? След като събере тази информация, платформата е в състояние да започне стрийминг на съдържание, което е специално пригодено за вас. Всеки път, когато гледате видеоклип или връзка към забавен мем, социалните медийни платформи събират тази информация, за да ви захранват повече от това съдържание.

От една страна, индивидуализираното съдържание е невероятно. Не е нужно да търсим безкрайно нещо, което да видим, защото алгоритмите на социалните медии винаги са готови да сервират още една вкусна интересна информация. Вместо всеки да получава един и същ ясен поток от информация, потокът от информация на всеки човек е замъглен от неговите харесвания и нехаресвания. Прост начин да видите как всяка платформа приспособява съдържанието за всеки човек, да сравните функцията „предложено“ или „изследване“ на социална медийна платформа като Instagram с приятел. Дори ако вие и вашият приятел имате сходни интереси, вероятно е емисиите да показват различно съдържание.

Тези персонализирани новинарски потоци са удобни, но те също причиняват проблеми. От една страна, не можем да видим насоките и правилата, които алгоритъмът използва за филтриране на публикациите на нашата страница. От време на време Facebook и Instagram ще пускат по няколко подсказки за това как се вземат тези решения, но всяка мрежа се управлява от непрозрачен алгоритъм. Не можем да видим под капака, не знаем защо платформата счита определени съобщения за достойни за нашето внимание и не ни е позволено да променяме алгоритъма сами.

Освен това, като подчертават съобщенията, съобразени с нашите интереси и лични предпочитания, тези алгоритми филтрират информация, която може да оспори нашите вярвания. Когато попаднем в ехо камера от одобряващи гласове, може да изглежда, че всички са съгласни с нас и става лесно да блокираме противоречиви съобщения.

Въпреки че не можем да бъдем сигурни в ефекта, който социалните медии имат върху нашите политически убеждения, жизненоважно е да разберем, че новините, които виждаме онлайн, са избрани само за нас въз основа на нашите харесвания, нашите нехаресвания и влиянието на трети страни, които са платили, за да поставят посланието си пред нас.

СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ И ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ

Според последните оценки повече от 4 милиарда човешки същества вече са онлайн.¹ В Съединените щати 68% от населението използва Facebook и повечето от тези потребители посещават сайта няколко пъти всеки ден.² В последните проучвания повече от две трети от американците съобщават, че получават новини за света от социалните медийни платформи.³

Може да не изглежда изненадващо, че толкова много хора се обръщат към социалните медии за новини и информация, но тези платформи не се управляват от журналисти. Ако разчитаме единствено на нашата емисия в социалните медии, за да ни информира за света, в който живеем, ние по същество позволяваме на малък брой от нашите онлайн връстници да повлияят на информацията, която получаваме за света.

През по-голямата част от предишния век нашият глобален медиен пейзаж изглеждаше много по-различно, отколкото днес. Вариантите бяха далеч по-малко. Повечето медии бяха собственост на шепа големи корпорации, те бяха използвани главно за комуникация отгоре-надолу, а обикновените граждани не можеха да излъчват мислите и чувствата си пред масова аудитория. Както се казва в старата поговорка, „свободата на пресата принадлежи на човека, който притежава такава“.

Възходът на интернет и мобилните цифрови медии преобърна тази динамика на властта, отприщвайки приливна вълна от творческа енергия. Въоръжени с малко повече от компютър и мрежова връзка, музиканти, активисти, предприемачи и всеки, който има какво да каже, може да говори на целия свят с натискането на един бутон.

Неотдавнашно проучване установи, че хората, които не се интересуват особено от текущите събития, са по-склонни да бъдат повлияни от публикациите на своите онлайн приятели, които следят новините. За съжаление, нашите приятели не винаги се притесняват за точността и проверката на фактите, когато споделят връзки към онлайн източници. През 2016 г. изследователите установиха, че един от всеки четирима американци се сблъсква с дезинформация през седмиците преди изборите, като Facebook служи като „ключов вектор на излагане на фалшиви новини“.⁴

„Но защо трябва да поставяме каквито и да било акции в традиционните новинарски издания?“, питате вие. „Журналистите не правят ли грешки?“

Въпреки неотдавнашната истерия за „медиите на фалшивите новини“, етичните журналисти от всички страни на политическия спектър приемат своите отговорности доста сериозно. Репортерите следват строг етичен кодекс, който гласи, че журналистите трябва да действат отговорно и независимо, да търсят истината и да сведат до минимум вредата, която тяхната работа може да причини.⁵

Почти всички големи новинарски сайтове имат специализирани екипи за производство на съдържание в социалните медии в различни форми. Британският вестник „Гардиън“ има канал в YouTube, където публикуват интервюта с влиятелни хора. По същия начин списания като People, Cosmopolitan, Bon Appétit или GQ имат истории в Snapchat, където споделят съдържание онлайн. И накрая, излъчваните новинарски станции като CNN или Fox имат страници, които можете да следвате в Instagram или Facebook, за да получавате извънредни новини. Следването на новинарска медия или независим журналист, който спазва журналистическите стандарти, е един от начините да се гарантира, че получавате проверени от фактите новини.

Все още има място за гражданска журналистика. Има много примери за обикновени граждани, които са взели мобилния си телефон или лаптоп, за да документират възприятията си за извънредни новини в реално време. Осъзнавайки, че тази власт идва и с голяма отговорност, много местни репортери са ангажирани в разговори за това как да се държат етично онлайн[6] Ако сте един от тези граждански журналисти, разпространението на дезинформация от други не трябва да ви спира да говорите мнението си пред света.

Като потребител, когато срещнете интригуващи или непредсказуеми новини в емисията си в социалните медии, трябва да отделите малко време, за да разгледате източника. Какво знаете за този човек? Как се сравнява гледната точка на автора с това, което казват другите? Ако източникът твърди, че е утвърдена информационна агенция, какво знаете за тази агенция?

ВИЕ СТЕ ПРОДУКТЪТ

Колко плащате всеки месец, за да използвате Facebook? Какво ще кажете за Instagram? Tumblr? YouTube?

Какво?! Не плащате нито цент или някоя от тези услуги? Това звучи твърде хубаво, за да е истина.

Добре, добре. Авторите на този сайт са напълно наясно, че повече от четири милиарда човешки същества на тази планета редовно посещават любимите си сайтове за социални медии, без да посягат към портфейла си. Технически тези услуги са безплатни.

Отделете малко време, за да помислите върху това. Защо тези технологични гиганти са толкова нетърпеливи да раздадат услугите си? По този въпрос, как тези корпорации са в състояние да отчитат милиарди долари приходи всяка година?

Отговорът е прост. Не плащате, за да използвате социални медийни платформи, защото вие сте продуктът. Facebook, Instagram и други социални медийни платформи печелят пари, като продават вашето внимание и вашите онлайн поведенчески данни на най-високата цена.

Много хора биха казали, че това е доста добра сделка за потребителя. Колкото по-дълго използваме тези платформи, толкова по-познати и приветливи стават те, като любим пуловер, който постепенно се адаптира към формата на тялото ни. Изграждаме приятелства, подхранваме общността, анонимно проверяваме стари приятели и изгубени любови и се обръщаме към актуализациите на състоянието си, когато имаме нещо важно да кажем.

Също така ставаме по-ценни за рекламодателите с всяко кликване, харесване, любов или LOL. Всеки път, когато се присъединим към група, изразим интерес към импровизираното представяне на приятел или кликнем върху външна връзка, ние правим нашето онлайн досие още по-прецизно. Подобно на снимка, ние постепенно влизаме във фокус.

Поради тази причина някои хора са избрали да отхвърлят социалните медии напълно. Това е валиден избор, но не винаги е лесно да обърнем гръб на осезаемите ползи от тези платформи. Възможно е да се занимаваме със социални медии с широко отворени очи, като помним, че елементите в нашата емисия са поставени (или подсилени) от рекламодатели, които са закупили нашето време и внимание.

Това е част от сделката, която правим при създаването на профил в повечето социални медийни платформи и е още една причина, поради която не трябва да разчитаме изключително на тези услуги, за да ни информират за световните събития.

Както гласи старата поговорка, в капана за мишки винаги има свободно сирене.

ВЪЗХОДЪТ НА ФАЛШИВАТА АУДИТОРИЯ

След президентските избори през 2016 г. много анализатори се притесняват от широко разпространеното присъствие на фалшиви новини. Въпреки че това е сериозен проблем, повечето хора не осъзнават, че тази дезинформация е широко разпространена от „фалшивата аудитория“.

Фалшивата аудитория е съставена от нечестни пропагандисти, които контролират фалшиви онлайн идентичности (марионетки) и изкуствено интелигентни същности (ботове), които се представят за истински човешки същества.

Пропагандистите използват марионетки и ботове, за да постигнат по много причини. Те включват:

• оказване на влияние върху резултатите от изборите,
• дискредитиране на политически опоненти,
• деморализиращи хора, които не са съгласни с пропагандатора,
• изолиране на гражданите в стена от шум,
• отвличане на проучвания на общественото мнение,
• реорганизиране на дневния ред на новините и
• разпространяване на дезинформация.

Само едно от тези неща би дало достатъчно основания за безпокойство. Създавайки фалшива аудитория, пропагандистите отнемат властта от истинските човешки същества.

Живеем в епоха, в която хората са дълбоко скептични към традиционните медии. Много граждани смятат, че съобщенията в техните емисии в социалните медии са по-правдоподобни от историите, съобщени от основните журналисти. Но има проблем с това. Когато получаваме новините си от социалните медии, ние всъщност получаваме новините си от аудиторията на социалните медии. Все по-често тази аудитория включва неискрени потребители и измамни ботове, които имат намерение да ни измамят за политическа изгода.

Фалшивата аудитория заплашва и онлайн общностите. В сайтове като Reddit потребителите се събират, за да споделят лични истории, страхове, шеги и теории за света. Повечето участници прикриват своята идентичност в реалния свят с фантастични потребителски имена, но хората традиционно очакват определено количество автентично себеизразяване в тези дигитални пространства.

Фалшивата аудитория се подхранва от две характеристики на нашите глобални компютърни мрежи. Първо, фактът, че потребителите могат да скрият самоличността си, когато сърфират онлайн, даде възможност на хората по света да общуват помежду си по широк кръг от чувствителни теми. Много учени твърдят, че правото да бъдеш анонимен е в основата на истинската „свободна“ реч. Второ, глобалните компютърни мрежи са много достъпни. Комуникационни инструменти като Twitter, Facebook, YouTube, Gmail, Tumblr и Instagram са свободно достъпни за всеки, който има интернет връзка.

Днешният глобален интернет никога нямаше да се появи, ако не беше анонимността и достъпността. За съжаление, тези характеристики са съзнателно използвани от измамни субекти, които разгръщат фалшивата аудитория по финансови и политически причини.

Някои политици твърдят, че заплахата от фалшивата аудитория дава основание за по-строги онлайн регулации. Те казват, че трябва да защитим по-голямото благо, като направим анонимността невъзможна и намалим достъпността на интернет. Това би било сериозна грешка. Трябва да предприемем стъпки, за да спрем фалшивата аудитория, но също така трябва да уважаваме свободата онлайн. Доставчиците на социални мрежи трябва да прилагат разумни решения, които не потъпкват правата на потребителите.

Образованието е едно от тези решения. Трябва да научим гражданите на света как да знаят кога взаимодействат с изкуствени същества. По-скоро можем да изключим свободата и анонимността, можем да се научим как да правим разлика между реалното и скалъпеното.

Точно както актовете на физически тероризъм не трябва да ни спират да се събираме за паради, концерти и публични демонстрации, съществуването на фалшивата публика не трябва да ни кара да изоставяме демократичните стремежи, които доведоха до създаването на интернет на първо място.

ПРЕГЛЕД НА КОГНИТИВНИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ

В един идеален свят човешките същества биха били напълно рационални през цялото време. Когато участваме в политически разговори, бихме претеглили всички факти безпристрастно, прилагайки основната логика, за да стигнем до нашите заключения. Няма да правим грешки и никога няма да бъдем заслепени от емоциите си.

За щастие, това не е начинът, по който светът работи. Ние сме хора, а не роботи. Правим грешки и позволяваме на емоциите ни да надделеят. Влюбваме се, ядосваме се и се опитваме да осмислим света около нас.

Понякога правим грешки, защото правим всичко възможно, за да се ориентираме в свят на информационно претоварване, като правим преки пътища по пътя. В други случаи собственото ни самозалъгване ни кара да разчитаме на погрешна логика. Сблъсквайки се с неприятни факти, ние се занимаваме с несъзнателна умствена акробатика в опит да избегнем истината. Това са примери за когнитивни отклонения.

Това, че сме пристрастни, не означава, че сме лоши хора. Това просто означава, че изпитваме „погрешни начини на мислене“, които изглеждат „вградени в човешкия мозък“.¹

Не става въпрос за либерали срещу консерватори. Тези пристрастия надхвърлят политическата ориентация. Всички сме пристрастни.

Ако потърсите повече информация по тези теми, може да се изненадате да откриете колко много различни начини човешките същества могат да правят грешки. Към август 2018 г. статията в Уикипедия по тази тема изброява 114 когнитивни отклонения, свързани с вземането на решения, 28 когнитивни отклонения, които засягат начина, по който интерпретираме собствените си мотивации и тези на другите, и 51 пристрастия, свързани с паметта. Това е много дълъг списък!

Този раздел на Propaganda Critic накратко въвежда някои от тези когнитивни отклонения, подчертавайки тези, които са особено полезни в контекста на пропагандния анализ.

След като приключите с този сайт, се надяваме, че ще бъдете мотивирани да потърсите допълнителни изследвания по тази тема. Ние сме особено любители на Джеси Ричардсън „Your Bias Is„.² Създаден като част от иновативна програма, наречена „Училище за размисъл“, микросайтът е разгледан почти осем милиона пъти и се използва в класните стаи по целия свят.

Ако искате да се задълбочите още повече, The Cognitive Bias Codex е очарователно визуално представяне на когнитивните отклонения, създадени от Бъстър Бенсън и Джон Манугиан.³

КОТВА

Уил Роджърс е казал: „Никога няма да получиш втори шанс да направиш първо впечатление“. Докато тази шега очевидно се отнася до първите впечатления, които правим, когато се срещаме с други хора, същото може да се каже и за други първи впечатления. При договаряне на цената на автомобил, първото число, което е назовано, служи като „котва“ цена. След това клиентът прави насрещно предложение и ние преценяваме насрещната оферта като разумна или неразумна въз основа на това как се отнася до цената на котвата.¹ Тази тенденция да се придържаме към първата информация, която получаваме, се нарича закотвяне.

По същия начин, по който използваме котва цена, когато определяме какво може да бъде разумно контрапредложение, е по-вероятно да повярваме на първата информация, която получаваме по непозната тема. Пропагандистите се възползват от това когнитивно пристрастие, като се уверяват, че тяхното послание е едно от първите неща, които виждаме. Понякога те се опитват да оформят нова тема по начини, които са благоприятни за каузата на пропагандатора; В други случаи те замърсяват нашето разбиране за проблемите, като разпространяват логически заблуди, наклонени твърдения или изфабрикувана дезинформация. Тъй като авторите на дезинформация не проверяват фактите в новините си, те са в състояние да разпространяват новини по-бързо от отговорните журналисти. За разлика от авторите на дезинформация, журналистите се придържат към стандарти, които гарантират, че тяхната работа е възможно най-точна и безпристрастна. Докато журналистите са загрижени за споделянето на истината, хората, разпространяващи дезинформация, са мотивирани от желанието да повлияят на нашите вярвания и поведение. Като получават новини бързо, пропагандистите могат да гарантират, че тяхната версия на историята е тази, към която се закотвяме. Ето защо е двойно по-важно да използваме отговорни умения за медийна грамотност, когато навигираме в ежедневието си.

Няколко полезни въпроса, които трябва да имате предвид, когато намирате информация за дадено събитие, включват:

• Къде е публикувана тази новина първоначално? Това реномиран източник ли е?
• Кой е авторът на тази история? Дали той или тя е надежден експерт по този въпрос?
• Ако не сте запознати с източника или автора, можете да потърсите в Google или Wikipedia, за да разберете какво са казали другите за тяхната достоверност.
• Не съм съгласен с това, което казва този източник. Не съм съгласен с мненията или фактите?
• Какъв надежден сайт на трета страна мога да отида, за да получа второ мнение по тези факти?
• Обучете се да питате „къде е публикувано това?“ и „кой говори“ за всички твърдения, които срещате. Не се притеснявайте за запаметяване на имена и източници. Просто като се обучавате да обръщате внимание, постепенно ще развиете лична рамка за оценка на достоверността на източника.

ЕФЕКТ НА СПЯЩИЯ

Ховланд и Келман откриха, че публиката забравя. Когато бяха изложени на нови твърдения, публиката първоначално обърна известно внимание на достоверността на източника. Въпреки това, с течение на времето публиката запомни идеи и твърдения, но забрави имената и квалификациите на източниците, които направиха тези твърдения на първо място. Тази тенденция да се помни съдържанието на статията, като се забравя идентичността и достоверността на източника, е известна като „спящ ефект“.

Спящият ефект е доста полезен за пропагандистите, които разпространяват дезинформация. Когато първоначално се сблъскаме с твърдения, разпространявани от съмнителен източник, вероятно ще отхвърлим тези твърдения. Въпреки това, с течение на времето можем да си спомним и да разпространим тази лъжа, без да си припомняме съмнителния източник. За щастие, Ховланд и Келман откриха, че бързото напомняне на публиката за източника им помогна да си припомнят неговата достоверност.

Как можем да се борим с ефекта на съня? Има няколко стъпки, които можем да предприемем.

• Всеки път, когато повтаряте информация, независимо дали лично или в онлайн форум, винаги трябва да споменавате къде сте се сблъскали с това твърдение и да обяснявате кой първоначално го е казал.
• Ако не можете да си спомните източника на твърдението, използвайте търсачка, за да разберете дали други са казали нещо подобно. В края на краищата, ако знаете достатъчно за претенцията да я споделите с приятелите си, трябва да можете да я превърнете в заявка за търсене в Google. Дори и да не намерите оригиналния източник на идеята, ще можете да разберете дали достоверни хора са напреднали подобни идеи.
• Всеки път, когато приятел или член на семейството повтаря информация лице в лице или онлайн, винаги трябва да питате къде е публикувана първоначално. Възможно е да се зададе този въпрос дипломатично, без да изглежда досадно или конфронтационно.

Досаден подход: „Ебола в Сан Диего. Смешен. Дай ми почивка. На кой ужасен, фалшив новинарски сайт намерихте тази глупост?“

Дипломатически подход: „Епидемия от ебола в Сан Диего звучи ужасяващо. Бих искал да науча повече за това. Къде е публикувано това? Спомняте ли си кой го каза?“

ПОВТОРЕНИЕ

Какво е общото между McDonald’s, Nike и Maybelline? На пръв поглед изглежда, че изобщо не споделят много. McDonald’s е известен с храната, Nike прави спортни дрехи, а Maybelline произвежда грим. Всички тези три компании обаче имат запомнящи се лозунги. Трудно е да изкараш и ден, без да чуеш познатия на Макдоналдс „Обичам го“. Nike брандира дрехите си със своя слоган „Просто го направи“, а Maybelline наема атрактивни знаменитости, за да каже: „Може би тя е родена с него, може би това е Maybelline“.

Всеки път, когато чуем тези лозунги и лозунги, ние сме насърчавани да свържем джингъла с нашите чувства към марката. Закачливият джингъл на McDonald’s ни напомня, че храната им е мила и връща чувствата на носталгия. Слоганът на Nike капсулира стремежа и желанието на спортиста и предполага, че облеклото му ще помогне на спортиста да постигне целите си. И накрая, запомнящият се слоган на Maybelline предполага, че гримът им ще остави потребителя с естествено безупречен външен вид. Чуването на тези лозунги отново и отново прави тази форма на реклама толкова ефективна.

Рекламните агенции не са единствените, които използват тактиката на повторението. Пропагандистите използват повторението, за да свържат теми с определени групи или идеи. По същия начин, по който Nike многократно свързва своята марка с безмилостната отдаденост на спортиста, пропагандистите свързват негативните теми с опонентите си и положителните теми с членовете на своята група. Социолозите Кристофър Пол и Мириам Матюс заявяват, че „повторението води до познатост, а познаването води до приемане“.¹ Когато аудиторията е многократно изложена на кратък слоган или слоган, те се насърчават да приемат тези теми и да ги свързват с целевите идеи или групи.

Пропагандистите използват повторението, за да предотвратят по-нататъшно обсъждане, когато убеждават членовете на своята група, че противниковата страна не може да мисли рационално. Например, има много шеги за това, че блондинките са глупави. Известната актриса Мерилин Монро например винаги играеше ролята на тъпата блондинка, въпреки че беше доста умна. В интервю за Christian Science Monitor авторката Сара Чърчил казва: „Тя [Мерилин Монро] далеч не беше глупава… Тъпата блондинка беше роля – тя беше актриса за бога! Толкова добра актриса, че сега никой не вярва, че тя е била нещо друго освен това, което е изиграла на екрана.“

Монро беше последователно избрана за ролята на тъпата блондинка, което накара хората да приемат, че тя е тъпа извън екрана. Точно както кастинг агентите последователно избират Монро да играе ролята на тъпата блондинка, пропагандистите могат да използват повторението, за да подсилят неоснователните и ирационални твърдения. След като чуем тези идеи да се повтарят, започваме да ги приемаме като истина.

Когато забележим повторение на конкретно съобщение или претенция, можем да се защитим, като зададем следните въпроси:

• Ако сведем твърдението до неговите съществени елементи, в какво пропагандистът иска да вярваме?
• Защо подателят на това съобщение може да иска да приемем това твърдение?
• Разумно ли е да се приеме това твърдение въз основа на фактически доказателства?

РЕАКТИВНОСТ

Според психолога Джак Брем, повечето човешки същества не обичат свободите им да бъдат ограничавани. Той нарича този инстинкт „реактивност“. Чудесен пример за реактивност може да се види в следващия експеримент. Да кажем, че авторитетна фигура (учител, шеф, родител, полицай) ви казва, че не ви е позволено да докосвате лявата си ръка в продължение на пет минути. Изведнъж ли сте хипер-наясно с всички чувства в лявата си ръка? Сърби ли или изтръпва? Трябва ли да го докоснете точно сега?

В примери като този по-горе е отнета една проста свобода и ние чувстваме необходимостта да действаме срещу нея. Хората изпитват реакция в много ситуации. В магазина за хранителни стоки рекламодателите се опитват да ви принудят да купите зеления им фасул. В колежа трябва да платите обучението. В училище или на работа можете да използвате мобилния си телефон само по време на почивка. Професорът по психология Кристина Щайндл и нейните колеги заявяват, че тежестта на нашата реакция към ситуации, в които свободата ни е ограничена, ще варира в зависимост от възприеманото значение на свободата, която е била загубена. Когато свободата е застрашена, ние се чувстваме неудобно, враждебно, агресивно и ядосано.^[1] Тези чувства могат да ни мотивират да възстановим тази изгубена свобода.

Много от тези примери са безгрижни, но неетичните пропагандисти могат да използват реакцията и страха, за да убедят читателя, че определена група (например имигранти, консерватори, либерали или религиозни малцинства) иска да ограничи читателя и да ограничи неговата свобода. Реакцията и страхът са токсична комбинация, а историята показва много примери за това как подобна реторика може да доведе до преследване на уязвими малцинства.

Подобно на призива за страх, изследователите са открили, че има четири елемента, които се отнасят до реакцията. За да почувстваме, че сме загубили свобода, трябва да сме имали тази свобода на първо място. Следователно свободата е първият елемент на реактивността. Вторият елемент на реактивността е, когато тази свобода е застрашена. Тогава чувствата на дискомфорт и агресия, които се получават, след като свободата е застрашена, ни водят до третата стъпка на реакция. И накрая, последният елемент на реактивност е актът на възстановяване на свободата, която беше загубена. Като накарат публиката да повярва, че свободата е застрашена, пропагандистите могат да мотивират хората да действат. Пропагандистите могат да преувеличават ситуациите, за да изглеждат по-заплашителни, отколкото всъщност са, за да се харесат на нашите емоции, вместо да дават аргумент, основан на фактически доказателства.

Някои въпроси, които да си зададете, могат да включват:

• Ако говорител твърди, че свободата ви е застрашена, запитайте се дали това е обективно вярно. Наистина ли свободата е под обсада?
• Ако говорител твърди, че свободата ви е нарушена, помислете дали това е смислено лишаване, което наистина има значение за вас. Ако пропагандистът не беше повдигнал въпроса, щяхте ли някога да обмислите да се ангажирате с това конкретно поведение?
• Ако приемем, че смислената свобода е наистина изложена на риск, колко вероятно е препоръчаният от оратора начин на действие да възстанови тази свобода?
• Дали това послание е насочено към определена група хора (например средната класа, имигрантите, зъболекарите)?
• Ако говорител твърди, че малцинствена група заплашва свободата ви, направете бързо онлайн проучване, за да разберете какво още е казал източникът за тази конкретна малцинствена група. Това може да ви помогне да решите дали говорещият има тенденция да обвинява тази малцинствена група за всякакви социални злини.

ДЕКЛИНИЗЪМ

За много хора старите черно-бели филми предизвикват чувство на носталгия. Независимо дали става дума за екстравагантното облекло, мелодраматичната актьорска игра или очевидната простота на „доброто старо време“, тези филми често могат да ни накарат да пожелаем да сме родени в друго поколение.

Тези филми могат да бъдат забавни. Но има много проблемни проблеми, които сме склонни да блокираме, след като се появи това носталгично чувство. Например, расизмът е широко разпространен в много по-стари филми. Не-белите герои рядко се представят и – когато се появят – те често са изобразявани като бавни, подчинени и незрели. По същия начин, в по-старите филми, жените често са изобразявани като детински и незрели. Тенденцията да се блокират тези неприятни части от миналото е пример за деклинизъм.

Но деклинизмът е повече от тенденцията да се помни миналото носталгично. Деклинизмът обхваща и склонността ни да вярваме, че бъдещето ще бъде по-лошо от миналото. Примерът със старите филми обяснява защо деклинизмът често е заблуда. Въпреки че филмите, направени през 40-те и 50-те години, бяха прекрасни, сега имаме филми със спираща дъха висока разделителна способност с умопомрачителни графики. Тези технологии никога не биха били възможни в златната ера на Холивуд. Представете си най-новия филм на Marvel, който се произвежда през 1930-те години на миналия век. Докато винтидж усещането на филма може да е страхотно, разбиването на Хълк няма да изглежда твърде убедително.

Пропагандистите понякога съчетават призиви за страх и деклинизъм в опит да изплашат публиката за предполагаема заплаха за носталгичните чувства на доброто старо време.

Ако вярваме, че обществото вече е било толкова добро, колкото ще стане, е по-вероятно да вярваме, че бъдещето ще бъде по-лошо от настоящето. Но има много доказателства, които показват, че обратното е вярно. Статистикът Ханс Рослинг е разработил мощни визуализации, които илюстрират как хората са напреднали с течение на времето. Чрез количествено определяне на значителния напредък в здравеопазването, богатството и образованието, Рослинг демонстрира, че миналото не е било толкова голямо, колкото си мислим, че е било и имаме неща, които да очакваме с нетърпение в бъдеще.

Ако съобщението подчертава носталгията по миналото и страха от бъдещето, може да е полезно да си зададете следните неща:

• Какви проблеми имаше през това време? Например, ако ви липсва да сте малко дете, може да ви помогне да запомните, че ви липсва автономия да правите това, което искате и вероятно трябва да се разхождате в пелена.
• Защо мисля, че бъдещето ще бъде по-лошо от настоящето? Има ли доказателства, които предсказват това?
• Има ли ораторът пряк интерес да ви убеди, че нещата са били по-добри в миналото?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОПАГАНДНИЯТ АНАЛИЗ?

Този сайт е вдъхновен от пионерската работа на Института за пропаганден анализ (IPA). През 1937 г. IPA е създадена, за да образова американската общественост за широко разпространения характер на политическата пропаганда. Съставена от социални учени и журналисти, IPA публикува поредица от книги, включително:

• Изящното изкуство на пропагандата
• Пропаганден анализ
• Ръководство на ръководителя на групата за анализ на пропагандата
• Пропаганда: Как да разпознаем и да се справим с нея

IPA е най-известен с идентифицирането на седемте основни пропагандни устройства: Name-Calling, Glittering Generality, Transfer, Testimonial, Plain Folks, Card Stacking и Band Wagon. Според авторите на скорошна книга за пропагандата, „тези седем устройства се повтарят толкова често в лекции, статии и учебници оттогава, че те са станали практически синоним на практиката и анализа на пропагандата във всичките й аспекти“.¹

Някои твърдят, че подходът на IPA е твърде опростен, защото много съобщения попадат в повече от една категория. Техниките на IPA също са критикувани, защото не отчитат разликите между членовете на аудиторията и не обсъждат достоверността на пропагандатора.

Има известна валидност на тези критики, но малцина биха могли да се заяждат с основната цел на IPA за насърчаване на критичното мислене сред гражданите. В „Изобразителното изкуство на пропагандата“ IPA заявява, че „От съществено значение в едно демократично общество е младите хора и възрастните да се научат как да мислят, да се научат как да вземат решение. Те трябва да се научат да мислят самостоятелно и трябва да се научат как да мислят заедно. Те трябва да стигнат до заключения, но в същото време трябва да признаят правото на другите хора да стигат до противоположни заключения. Що се отнася до индивидите, изкуството на демокрацията е изкуството да мислим и обсъждаме самостоятелно заедно.

ПРЯКОРИТЕ

Техниката за извикване на имена свързва човек или идея с отрицателен символ. Пропагандистът, който използва тази техника, се надява, че публиката ще отхвърли човека или идеята въз основа на отрицателния символ, вместо да гледа наличните доказателства.

Както обяснява Институтът за пропаганден анализ:

„Лошите имена са изиграли изключително мощна роля в историята на света и в нашето индивидуално развитие. Те съсипаха репутацията, подтикнаха мъже и жени към изключителни постижения, изпратиха други в затворнически килии и направиха хората достатъчно луди, за да влязат в битка и да убият своите събратя. Те са били и се прилагат за други хора, групи, банди, племена, колежи, политически партии, квартали, държави, части от страната, нации и раси.

Най-очевидният тип извикване на имена включва лоши имена. Например, помислете за следното:

• Коми
• Фашистка
• свиня
• юпи
• Екстремистки
• терорист
• расист
• снежинка
• кунилингус

По-фината форма на извикване на имена включва думи или фрази, които са избрани, защото притежават отрицателен емоционален заряд. Тези, които се противопоставят на бюджетните съкращения, могат да характеризират фискално консервативните политици като „стиснати“. Поддръжниците може да предпочетат да ги опишат като „пестеливи“. И двете думи се отнасят до едно и също поведение, но те имат много различни конотации. Други примери за отрицателно заредени думи включват:

• социално инженерство
• радикален
• страхлив
• контракултура

Техниката за извикване на имена е идентифицирана за първи път от Института за пропаганден анализ (IPA) през 1938 година. Според IPA трябва да си зададем следните въпроси, когато забележим пример за призоваване на имена.

• Какво означава името?
• Каква идея пропагандистът иска да свържа с човека, групата или идеята?
• Има ли въпросната идея легитимна връзка с истинското значение на името?
• Дали идея, която служи на най-добрите ми интереси, се отхвърля чрез даване на име, което не ми харесва?
• Оставяйки името извън вниманието, какви са достойнствата на самата идея?

БЛЕСТЯЩИ ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Точно както думите с имена могат да се използват, за да направят добрата идея да изглежда лоша, блестящите общи приказки се използват, за да направят лошата идея да изглежда добра.

Патриотизъм. Справедливост. Истина. Герой. Наука. Свобода.

Всичко това са блестящи общи приказки. Тези думи звучат страхотно, но означават различни неща за различните хора.

Например, помислете за думата демокрация. Това е добра дума; Важна дума. Но какво означава това? Когато някой използва тази дума в разговор, ние се връщаме към личното си разбиране за термина, разчитайки на идеи, които сме научили от нашите родители, учители, съседи и приятели. Предполагаме, че другият човек интерпретира термина по същия начин, както и ние.

Както обяснява IPA, това „понижава съпротивата ни при продажби и ни прави далеч по-малко подозрителни, отколкото би трябвало да бъдем, когато говорителят започне да ни казва неща“ Съединените щати трябва да направят, за да запазят демокрацията „.

Будните читатели ще разпознаят, че блестящите общи приказки са огледален образ на думите, които се наричат с имена. Една техника ни насърчава да отхвърляме идеи или хора, без да разглеждаме доказателствата; другите се надяват да одобрим идеи или хора, без да се съобразяваме с доказателствата.

Тези приятни думи редовно се появяват в търговски лозунги и политически лозунги. Например:

• Най-доброто, което един мъж може да получи (Gillette Razors)
• Мисли различно (Apple Computer)
• Превърнете кафето си от чисто в перфектно (Coffee-Mate)
• Нахранете доброто (родословна кучешка храна)
• По-безопасен свят и по-обнадеждаваща Америка (Джордж У. Буш и Дик Чейни, 2004)
• По-силна Америка (Джон Кери и Джон Едуардс, 2004)
• Просперитет и прогрес (Ал Гор и Джо Либерман, 2000)
• Реформа, просперитет и мир (Джон Маккейн и Сара Пейлин, 2008)

Човек се сблъсква и с блестящи общи приказки в имената на комитети за политически действия и лобистки групи от всички страни на политическия спектър. Например:

• Център за американски прогрес
• Да възстановим бъдещето си
• Американците от индийски произход за свобода
• Ветеринари за свобода
• Младите американци за свобода
• Американци за медицински прогрес

Какво не е наред с мира, напредъка, просперитета и свободата, може би се чудите? Не са ли всичко това хубави неща?

Абсолютно! Мирът, просперитетът и прогресът са сложни понятия, които означават различни неща за различните хора.

Пропагандистите не искат да се фокусираме върху конкретни детайли. Те се надяват да ни видят да се къпем в положителния емоционален блясък на тези думи.

Също така е важно да се разгледа близък братовчед на блестящата всеобщност: суперлативът. Суперлативите са прилагателни, използвани за описване на нещо от най-високо качество. Думи като невероятно, красиво, най-добро, страхотно, феноменално, силно и огромно са всички такива думи. Но какво всъщност означават тези думи в контекста на твърденията на говорещия? Какво конкретно прави идеята на оратора толкова огромна?

Както и при блестящите общи приказки, пропагандистът, който разчита на тези думи, няма интерес да разгърне тяхното определение. Тя се интересува само от положителните емоционални чувства, които тези думи са предназначени да предизвикат.

Институтът за пропаганден анализ предлага редица въпроси, които хората трябва да си зададат, когато се сблъскат с тази техника:

• Какво всъщност означава думата добродетел?
• Има ли въпросната идея легитимна връзка с истинското значение на думата?
• Дали идея, която не служи на най-добрите ми интереси, ми се „продава“ само чрез това, че ми е дадено име, което ми харесва?
• Оставяйки думата добродетел извън вниманието, какви са достойнствата на самата идея?

ЕВФЕМИЗМИ

Когато пропагандистите използват блестящи общи приказки и символи за назоваване, те се надяват да възбудят аудиторията си с ярки, емоционално внушителни думи. В други случаи пропагандистът се стреми да успокои публиката, като направи неприятната реалност по-приятна. Те правят това, като използват скучни и безобидни думи, известни като „евфемизми“.

Тъй като войната е особено неприятна, военният дискурс е пълен с евфемизми. През 1940-те години на миналия век Америка променя името на военното министерство на Министерство на отбраната. През 1980-те години администрацията на Рейгън преименува ракетата MX на „Миротворецът“. По време на война цивилните жертви се наричат „съпътстващи щети“, убийството се нарича „ликвидация“, а физическите изтезания се наричат „засилен разпит“. През 1990 г. дипломати и политици използваха скучната фраза „етническо прочистване“, за да опишат масовото убийство на повече от 100 000 души в бивша Югославия и повече от 800 000 души в Руанда.

Комикът Джордж Карлин отбелязва, че след Първата световна война се казва, че травматизираните ветерани страдат от „шок от черупки“. Кратката, ярка фраза предава ужасите на битката – на практика може да се чуе как снарядите експлодират отгоре. След Втората световна война хората започват да използват термина „бойна умора“, за да характеризират същото състояние. Фразата е малко по-приятна, но все пак признава борбата като източник на дискомфорт. След войната във Виетнам хората се позовават на „посттравматично стресово разстройство“: фраза, която е напълно откъсната от реалността на войната.

Евфемизмите също са често срещани в корпоративния свят. Само помислете за многото думи, които институциите използват, когато обявяват масови съкращения. Фрази като правилно оразмеряване, съкращаване, намаляване на силата (RIF), пренареждане и оставяне на служителите да си отидат звучат много по-приятно, отколкото да се каже „Днес уволнихме три дузини дългогодишни служители в нашия клон в Сиатъл“.

Има някои въпроси, които човек може да зададе, когато се сблъска с евфемизми.

• Как говорителят се опитва да направи една идея или програма да звучи по-привлекателно?
• Какви са по-малко приятните синоними за въпросния евфемизъм?
• Защо ораторът прикрива реалността на тази програма?

ПРЕНАСЯМ

Да не притискаш челото на труда този трънен венец. Да не разпъваш човечеството на златен кръст! — Уилям Дженингс Брайън, 1896 г.

Както обяснява Институтът за пропаганден анализ:

Трансферът е средство, чрез което пропагандистът пренася авторитета, санкцията и престижа на нещо, което уважаваме и почитаме към нещо, което той би искал да приемем. Например, повечето от нас уважават и почитат нашата църква и нашата нация. Ако пропагандистът успее да накара църквата или нацията да одобрят кампания в името на някоя програма, той по този начин прехвърля нейния авторитет, санкция и престиж на тази програма. По този начин можем да приемем нещо, което иначе бихме могли да отхвърлим.

В устройството Transfer постоянно се използват символи. Кръстът представлява християнската църква. Знамето представлява нацията. Карикатури като „Чичо Сам“ представляват консенсус на общественото мнение. Тези символи предизвикват емоции. При самото им виждане, със скоростта на светлината, се възбужда целият комплекс от чувства, които имаме по отношение на църквата или нацията. Един карикатурист, като накара чичо Сам да не одобри бюджета за облекчаване на безработицата, би ни накарал да почувстваме, че целите Съединени щати не одобряват разходите за облекчение. Рисувайки чичо Сам, който одобрява същия бюджет, карикатуристът ще ни накара да почувстваме, че американският народ го одобрява. По този начин устройството за прехвърляне се използва както за, така и против причини и идеи. ¹

Когато политически активист завършва речта си с публична молитва, тя се опитва да пренесе религиозен престиж към идеите, които защитава. Както при всички пропагандни устройства, използването на тази техника не се ограничава само до едната страна на политическия спектър. Тя може да се намери в речите на освободителните богослови отляво и в проповедите на религиозни активисти отдясно.

По подобен начин пропагандистите могат да се опитат да прехвърлят репутацията на „науката“ или „медицината“ към определен проект или набор от вярвания. Лозунг за популярна капка кашлица насърчава публиката да „Посетете залите на медицината“. В телевизионните реклами актьори в бели лабораторни престилки ни казват, че „марката X е най-важното болкоуспокояващо, което може да се купи без рецепта“. И в двата примера техниката на трансфер работи.

Тези техники също могат да вземат по-зловещ обрат. Както твърди Алфред Лий, „дори и най-крещящо антинаучните расисти понякога са свикнали да обличат аргументите си с термини и внимателно подбрани илюстрации, извлечени от научни трудове и представени извън всякакъв точен контекст“. Пропагандата на нацистка Германия, например, рационализира расистките политики, като се позовава както на науката, така и на религията.

Това не означава, че религията и науката нямат място в дискусиите по социални въпроси! Въпросът е, че една идея или програма не трябва да се приема или отхвърля, просто защото е свързана със символ като медицина, наука, демокрация или християнство. Например, представете си, че баща ви напомня „Една ябълка на ден държи доктора далеч“, докато пъха две ябълки в чантата ви за обяд. Технически, това е погрешно използване на техниката за прехвърляне; Популярната поговорка свързва страха от посещение на лекар с ползите от яденето на плодове. Въпреки това, твърдението, че ябълките са здрави, всъщност е подкрепено от медицински изследвания. Ако баща ви каже: „Проучване, публикувано наскоро в списание Nutrition, откри много ползи за здравето от яденето на ябълки“, връзката е подходяща.

Институтът за пропаганден анализ твърди, че когато се сблъскаме с устройството за прехвърляне, трябва да си зададем следните въпроси:

• С най-прости и конкретни думи, какво е предложението на оратора?
• Какъв е смисълът на нещото, от което пропагандистът се стреми да прехвърли авторитет, санкция и престиж?
• Има ли някаква легитимна връзка между предложението на пропагандиста и почитаното нещо, личност или институция?
• Като оставим пропагандисткия трик извън картината, какви са достойнствата на предложението, разглеждано самостоятелно?

ПРЕПОРЪКА

Стеф Къри е на кутията за зърнени храни, популяризирайки Wheaties като част от балансирана закуска.

София Вергара подкрепя нова линия козметика, а сестрите Кардашиян/Дженър твърдят, че добавката за отслабване QuickTrim е променила живота им.

Както обяснява IPA, Свидетелството „се състои в това някой уважаван или мразен човек да каже, че дадена идея или програма, продукт или човек е добър или лош… [S]ome на тези препоръки може просто да даде по-голям акцент върху легитимна и точна идея, справедливо използване на устройството; други, обаче, могат да представляват захарно покритие на изкривяване, лъжа, погрешно разбрано понятие [или] случайно внушение.“¹

Но всеки знае това, нали? Когато видим тази техника онлайн, ние се усмихваме на себе си. Знаем, че сме достатъчно умни, за да видим през такава очевидна манипулация. След това, още на следващия дъх, се обръщаме към нашия приятел и казваме: „Чухте ли какво каза Морган Фрийман за рисковете за здравето от яденето на твърде много риба тон?“

Няма нищо лошо в това да се цитира квалифициран източник; Атестационната техника може да се използва за изграждане на балансиран аргумент. Този източник обаче трябва да бъде достоверен в контекста на твърдението на оратора.

Най-честата злоупотреба с атестацията включва цитиране на лица, които не са квалифицирани да правят преценки по конкретен въпрос. През 2016 г. Лейди Гага подкрепи Хилари Клинтън, а Клинт Истууд застана зад Доналд Тръмп. И двамата са популярни изпълнители, но няма причина да мислим, че Лейди Гага и Клинт Истууд задължително знаят кое е най-доброто за САЩ.

Морган Фрийман не е най-авторитетният експерт по токсичност на метилживака в света, но със сигурност има добре оформени мнения за филмовата индустрия и има опит в управлението на успешен нощен клуб.

Лекарят не е в състояние да предложи много полезни съвети за проектиране на гласа ви, когато изпълнявате „Крал Лир“ в „Шекспир в парка“, но със сигурност има доверие, когато ви предупреждава да ограничите консумацията на риба тон до не повече от три кутии на седмица.

Подвеждащите свидетелства обикновено са очевидни. Повечето от нас вероятно са виждали този риторичен трик в един или друг момент. Но ето какво: Много по-вероятно е да видим през измамата, ако знаменитостта е някой, когото не уважаваме. Когато свидетелството е предоставено от уважавана знаменитост, е много по-малко вероятно да бъдем критични.

Вариация на атестационното устройство възниква, когато говорителят прави неясни препратки към експерти, без всъщност да назовава конкретен източник. Например:

„Всички най-големи правни умове са съгласни, че това законодателство е единственото решение за нашите претъпкани съдилища.“

„Много лекари казват, че опонентът ми няма разбиране за това как всъщност работи системата на здравеопазването.“

И в двата примера говорителят прави свидетелски иск, без всъщност да споделя конкретни подробности, които аудиторията може да използва, за да оцени достоверността на твърдението. Кои са тези най-велики юридически умове? Кои са тези лекари?

Според Института за анализ на пропагандата трябва да си зададем следните въпроси, когато се сблъскаме с това устройство.

• Кой или какво е цитирано в свидетелството?
• Защо трябва да разглеждаме това лице (или организация или публикация) като притежаващо експертни познания или достоверна информация по въпросния въпрос?
• На какво се равнява идеята сама по себе си, без ползата от Свидетелството?

Може би сте забелязали наличието на техниката на свидетелстване в предишния параграф, който започна с цитиране на Института за пропаганден анализ. В този случай техниката е оправдана. Или е така?

ОБИКНОВЕНИ ХОРА

Използвайки техниката на обикновените хора, говорителите се опитват да убедят аудиторията си, че те и техните идеи са „от хората“. Устройството се използва както от рекламодатели, така и от политици.

Всички неотдавнашни президенти на Америка бяха заможни, но те положиха големи усилия, за да се представят като обикновени граждани. Бил Клинтън яде в McDonald’s и призна, че е привързан към мръсните шпионски романи. Джордж Буш-старши мразеше броколите и обичаше да лови риба. Роналд Рейгън често е сниман да цепи дърва, а Джими Картър се представя като скромен фермер на фъстъци от Джорджия.

Запознати сме с кандидатите, които водят кампания като политически аутсайдери, обещавайки да „изчистят плевнята“ и да оправят нещата във Вашингтон. Политическият пейзаж е осеян с политици, които предизвикват митичен „културен елит“, вероятно съюзявайки се с „обикновените американци“. Вече не сме шокирани от гледката на политици в деним, които слушат рокендрол.

Във всички тези примери устройството за обикновени хора работи.

Институтът за пропаганден анализ твърди, че когато се сблъскаме с това устройство, трябва да преустановим преценката и да си зададем следните въпроси:

• Каква е стойността на идеите на пропагандиста, когато е откъснат от личността си?
• Какво би могъл да се опитва да прикрие с подхода на обикновените хора?
• Какви са фактите?
• Кой е пропагандистът, който се стреми да достигне, когато отправи този призив?

БАНДА

„Пепси“ е изборът на едно поколение. McDonald’s е сервирал хамбургери на милиарди хора. Oreo е любимата бисквитка на Америка.

Това са всички примери за устройството на бандата.

„Пропагандистът наема зала, наема радиостанции, пълни страхотен стадион, праща хиляди мъже да маршируват на военен парад. Той използва символи, цветове, музика, движение, всички драматични изкуства. Той ни кара да пишем писма, да изпращаме телеграми, да допринасяме за неговата кауза. Той апелира към желанието, общо за повечето от нас, да следваме тълпата. Тъй като иска да следваме тълпата в масите, той насочва призива си към групи, които вече са обединени от общи връзки, връзки на националност, религия, раса, пол, призвание… С помощта на всички други пропагандни устройства всички изкушения на ласкателството се използват за овладяване на страховете и омразата, предразсъдъците и пристрастията, убежденията и идеалите, общи за една група. По този начин се създава емоция, която да ни тласка и дърпа като членове на група на банда вагон.“

Призивът на бандата подчертава, че „всички останали го правят, както и вие“. Тъй като малцина от нас искат да бъдат изоставени, тази техника може да бъде доста успешна. Въпреки това, както посочва IPA, „никога няма толкова бързане да се качим на Band Wagon, колкото пропагандистът се опитва да ни накара да мислим, че има“.

Някои читатели може да се подсмихнат на странни препратки към бандажи, палатки и телеграми и е трудно да се отрече, че много неща са се променили, откакто IPA въведе този термин. Въпреки това, този вид убедително обжалване е по-често срещано от всякога.

Помислете за факта, че толкова много знаменитости и политици са обсебени от броя на онлайн последователите. Представете си, че приятел споделя стряскащ пост от политик, за когото никога не сте чували. Когато следвате линка, за да проучите източника, забелязвате, че политикът има милиони последователи, а хиляди са споделили туита. Въз основа на тези числа може да приемете, че публикацията е едновременно достоверна и важна.

Този призив е още по-вероятно да бъде ефективен, ако вярваме, че всички останали в тълпата са точно като нас. Ако Карън от Ню Джърси харесва този продукт, тогава и аз ще го направя. Ако няколко къщи в моя квартал са поставили дворни знаци за кандидат X, тя наистина трябва да знае какво е най-добро за нашия квартал.

Нововъзникващите технологии като ботове и марионетки играят жизненоважна роля в изграждането на цифров ефект на банда. Проучване от 2016 г. на изследователи от Университета на Южна Калифорния и Университета в Индиана установи, че приблизително 15% от всички акаунти в Twitter се контролират от ботове, а не от хора.² Facebook признава съществуването на близо 60 милиона фалшиви потребителски акаунта, а компания, наречена Degumi, е продала повече от 200 милиона фалшиви последователи в Twitter на правителства, престъпници и предприемачи.³

Ефектът на бандата ни помага да разберем обосновката за това неприятно поведение. Пропагандистите използват ботове и марионетки, за да убедят хората, че всички останали наистина го правят.

Когато се сблъскате с тази техника, може да е полезно да си зададете следните въпроси:

• Каква е програмата на този пропагандист?
• Какви са доказателствата за и против програмата?
• Независимо от факта, че други подкрепят тази програма, трябва ли да я подкрепя?
• Дали програмата обслужва или подкопава моите индивидуални и колективни интереси?

СТРАХ

„Улиците на нашата страна са в смут. Университетите са пълни със студенти, които се бунтуват и бунтуват. Комунистите се опитват да унищожат страната ни. Враговете ни заплашват с мощта си, а Републиката е в опасност. Да – опасност отвътре и отвън. Трябва ни ред и законност! Без него нашата нация не може да оцелее.“¹

„Нашата конвенция се случва в момент на криза за нашата нация. Атаките срещу нашата полиция и тероризмът в нашите градове заплашват самия ни начин на живот. Всеки политик, който не схваща тази опасност, не е годен да води“.²

Когато пропагандист предупреждава членовете на аудиторията си, че ще настъпи бедствие, ако не следват определен начин на действие, тя използва призива за страх. Играейки върху дълбоко вкоренените страхове на публиката, практикуващите тази техника се надяват да пренасочат вниманието далеч от достойнствата на дадено предложение и към стъпки, които могат да бъдат предприети за намаляване на страха.

Тази техника може да бъде много ефективна, когато се използва от фашистки демагог, но обикновено се използва по по-малко драматични начини. Помислете за следното:

• Телевизионна реклама изобразява ужасна автомобилна катастрофа (призивът за страх) и напомня на зрителите да носят предпазните си колани (поведението за намаляване на страха).
• Брошура от застрахователна компания включва снимки на къщи, разрушени от наводнения (призивът за страх), и следва подробности за застраховката на собствениците на жилища (поведението за намаляване на страха).
• Писмо от про-оръжейна организация започва с описание на беззаконна Америка, в която само престъпниците притежават оръжие (призивът за страх) и завършва с искане към читателите да се противопоставят на забраната за проверки на миналото (поведението, намаляващо страха).
• Писмо от антиоръжейна организация изброява имената на повече от 100 души, загинали при училищни стрелби (призивът за страх), и завършва с искане читателите да бойкотират магазините за спортни стоки, които продават оръжия в стил нападение (поведението, намаляващо страха).

От края на Втората световна война социалните психолози и комуникационните учени провеждат емпирични изследвания, за да научат повече за ефективността на призивите за страх. Някои критикуват концептуализацията на изследванията, а други намират грешки в експерименталните методи, но общите заключения си струва да бъдат разгледани, ако не и да бъдат приети.

• „При равни други условия, колкото по-уплашен е човек от комуникацията, толкова по-вероятно е той или тя да предприеме положителни превантивни действия.“³
• Призивите за страх няма да успеят да променят поведението, ако публиката се чувства безсилна да промени ситуацията.
• Призивите за страх са по-склонни да успеят да променят поведението, ако съдържат конкретни препоръки за намаляване на заплахата, която аудиторията смята, че е едновременно ефективна и изпълнима.

В обобщение, има четири елемента на успешния призив за страх: 1) заплаха, 2) конкретна препоръка за това как трябва да се държи аудиторията, 3) възприятие на аудиторията, че препоръката ще бъде ефективна при справяне със заплахата, и 4) възприятие на аудиторията, че те са способни да изпълняват препоръчаното поведение.

Когато призивите за страх не включват всичките четири елемента, те вероятно ще се провалят. Пратканис и Аронсон дават пример с антиядреното движение, което успешно предизвиква обществен страх от ядрена война, но предлага малко конкретни препоръки, които хората възприемат като ефективни или изпълними. За разлика от тях, убежищата бяха изключително популярни през 1950-те години на миналия век, защото хората вярваха, че приютите ще ги предпазят от ядрена война, а инсталирането на подслон беше нещо, което те биха могли да направят.

По подобен начин, по време на кампанията през 1964 г., се казва, че Линдън Джонсън е повлиял на много избиратели с добре позната телевизионна реклама („Дейзи“), която изобразява младо момиче, което е унищожено при ядрен взрив. Това място свързва ядрената война с Бари Голдуотър (опонент на Джонсън) и предлага гласуване за Джонсън като ефективен, изпълним начин за избягване на заплахата.

В съвременната политика привлекателността на страха продължава да бъде широко разпространена. Когато политик агитира страха на обществото от имиграция, оръжия или някаква външна заплаха, предлагайки, че гласуването за нея ще намали заплахата, тя използва тази техника. Когато се сблъскаме с убедителни послания, които капитализират страха ни, трябва да си зададем следните въпроси:

• Дали ораторът преувеличава страха или заплахата, за да получи моята подкрепа?
• Колко основателен е страхът, който ораторът предизвиква?
• Дали извършването на препоръчаното действие действително ще намали предполагаемата заплаха?
• Когато се гледа безпристрастно, какви са достойнствата на предложението на оратора?

НЕОПРАВДАНА ЕКСТРАПОЛАЦИЯ

Тенденцията да се правят огромни прогнози за бъдещето въз основа на няколко малки факта е често срещана логическа заблуда.

Както обяснява Стюарт Чейс:

„Като избута нечий случай до краен предел… Това принуждава опозицията да заеме по-слаба позиция. Цялото бъдеще е подредено срещу него. Принуден в отбранителна позиция, той трудно опровергава нещо, което все още не се е случило. Екстраполацията е това, което учените наричат такива прогнози, с предупреждението, че те трябва да се използват с повишено внимание. Домашна илюстрация е шофьорът, който намери три бензиностанции на миля по протежение на участък от магистралата Монреал във Върмонт и заключи, че трябва да има много газ по целия път до Северния полюс. Начертавате две или три точки, начертавате крива през тях и я разширявате за неопределено време.“¹

Тази логична ловкост на ръката често осигурява основата за ефективен страх-обжалване. Разгледайте следните съвременни примери:

• Ако Конгресът ограничи наличието на автоматични оръжия, Америка ще се плъзне по хлъзгав наклон, което в крайна сметка ще доведе до забрана на всички оръжия, унищожаване на Конституцията и тоталитарна полицейска държава.
• Ако Конгресът позволи на хората да публикуват чертежи за създаване на оръжия с 3D принтери, престъпните банди ще отприщят чума на насилие с тези оръжия „направи си сам“.
• Ако Съединените щати подпишат търговското споразумение за Транстихоокеанското партньорство (ТТП), гигантският смучещ звук, който чуваме, ще бъде звукът на хиляди работни места и фабрики, изчезващи в Мексико.
• Появата на мобилни телефони и социални медийни платформи ще доведе до радикална децентрализация на правителството, по-голямо политическо участие и възраждане на общността.

Когато комуникатор се опитва да ви убеди, че определено действие ще доведе до бедствие или до утопия, може да е полезно да зададете следните въпроси:

• Има ли достатъчно данни, които да подкрепят прогнозите на оратора за бъдещето?
• Мога ли да се сетя за други начини, по които нещата могат да се развият?
• Ако има много различни начини, по които нещата могат да се развият, защо говорителят рисува такава екстремна картина?

ЛОША ЛОГИКА ИЛИ ПРОПАГАНДА?

Логиката е процес на извеждане на заключение от една или повече предпоставки. Фактическото твърдение само по себе си не е нито логично, нито нелогично (въпреки че може да бъде вярно или невярно).

Като пример за това как може да се злоупотребява с логиката, помислете за следния аргумент, който е широко разпространен в интернет.

• Предпоставка 1: Сенатор Букър подкрепя законодателството за контрол на оръжията.
• Предпоставка 2: Всички фашистки режими на ХХ век имат ограничен достъп до оръжия.
• Заключение: Сенатор Букър е фашист.

Един от начините да се тества логиката на аргумент като този е да се преведат основните термини и да се види дали заключението все още има смисъл. Както можете да видите, предпоставките може да са правилни, но заключението не следва непременно.

• Предпоставка 1: Всички християни вярват в Бог.
• Предпоставка 2: Всички мюсюлмани вярват в Бог.
• Заключение: Всички християни са мюсюлмани.

Това е доста краен пример за това как може да се злоупотребява с логиката. Следващите страници описват други. Трябва също така да се отбележи, че едно послание може да бъде нелогично, без да е пропаганда – всички правим логически грешки. Разликата е, че пропагандистите умишлено манипулират логиката, за да популяризират своята кауза.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ?

1. Помислете за източника. Чували ли сте за тази информационна агенция преди? Ако не, направете бързо търсене в Google за тях и вижте какво ще намерите. Също така проверете страницата „За“ на сайта, за да научите повече за източника.
2. Заглавието във ALL CAPS ли е? Изглежда ли твърде налудничаво, за да е истина? Това често са признаци на примамка за кликване.
3. Фотошопирана снимка? Червен флаг! Освен ако не е статия, написана от някой, който показва уменията си в графичния дизайн, вероятно е фалшива новина.
4. Проверете байлинията. Кой е написал новината? Кликнете върху името им или върху тях, за да видите техните квалификации, възможни пристрастия и история на писане. Ако не е посочен автор, това е червен флаг. Преосмислете източника и анализирайте автентичността на източниците, цитирани в статията, за да проверите за достоверност.
5. Кога е написано? Разпространителите на фалшиви новини често са мързеливи. Вместо да губят усилия, като правят нови истории, някои сайтове за фалшиви новини може просто да публикуват стари новини. Това не прави новините актуални в настоящия момент.
6. Проверете подкрепящите източници. Много пъти статиите за фалшиви новини ще цитират други медии за фалшиви новини или ще интервюират измислени хора. Ако източникът говори с високопоставен служител, за когото не сте чували, потърсете в Google името на човека.
7. Кликнете върху връзките. Ако дадена история съдържа хипервръзки, вижте докъде водят те. Понякога те ще доведат до задънена улица или още по-ненадеждна новина.
8. Прегледайте цялата история. Някои източници се опитват да получат повече изгледи, като използват сензационни заглавия. Уверете се, че разбирате цялата история, преди да я споделите.
9. Как ви кара да се чувствате историята? Ако историята ви прави ядосани, щастливи, тъжни или луди, вероятно е трябвало да го направи. Разбирането на вашите пристрастия е важно, когато се опитвате да разграничите емоционалните призиви от аргументите, основани на доказателства и логика.
10. Ако все още не сте сигурни, попитайте приятел. Тези фалшиви новини са написани, за да ни измамят, така че може да бъде трудно да се определи тяхната достоверност. Ако се съмнявате, потърсете мнението на друг приятел. Те могат да хванат нещо, което сте пропуснали.

КАК ДА ЗАБЕЛЕЖИТЕ БОТОВЕ

След като прочетете за подлите тактики, използвани от ботовете за разпространение на съобщения и влияние върху онлайн разговорите, може да се чудите как да разграничите ботовете от автентичните, човешки потребители. Няма нито една идентифицираща характеристика на бот акаунта, но изследователите са идентифицирали множество характеристики, които могат да ви помогнат да разпознаете бот. Има дори някои инструменти, които предсказват автентичността на потребителя. Тази страница ще идентифицира няколко признаци на разказване и разказване на ботове и ще подчертае полезни ресурси за разбиращия потребител на социални медии.

Докато тези сложни ботове стават все по-напреднали с всяка изминала минута, има и много прости ботове, които са доста лесни за идентифициране. Осъзнаването на функцията, която конкретен бот може да обслужва, може да бъде полезно при определяне на автентичността на акаунта.

Общи характеристики на повечето ботове

1. Снимка на профила на стоково изображение. Това може да е картина на природата, карикатура, политически образ, знаменитост или провокативна картина. Винаги извършвайте обратно търсене в Google на изображението, ако не сте сигурни. Можете да направите това, като плъзнете изображение от мрежата в полето за търсене на Google.
2. Липсваща снимка на профила. Тъй като може да е трудно да се намери оригинална снимка на профила, много акаунти просто имат яйцето или силуета по подразбиране на човек във Facebook.
3. По-дълги потребителски имена. Много ботове имат потребителски имена, които човек потребител не би избрал. Тези потребителски имена обикновено имат много числа в тях или имат малко смисъл.
4. Прекалено прости или повтарящи се туитове или публикации. Работата на много ботове е да направят определена тема (или хаштаг) тенденция. Ботовете постигат това, като публикуват едно и също съобщение многократно.
5. В акаунта липсва личност. Докато хората могат да имат ярки личности, ботовете не могат. Това е отразено в техните профили. Профилите на ботове може да нямат био информация или да дават общи отговори на секцията „за“ във Facebook. ¹
6. Ботовете следват много повече хора, отколкото са следвани. Тъй като много хора искат да изградят броя на последователите, които имат, ако бот поиска да ги следва, те могат да го позволят. Въпреки това, тъй като потребителят не познава бота, е малко вероятно те да ги последват обратно. Така че много ботове следват много повече хора, отколкото са последвани.
7. Публикувайте повече, отколкото един човек. Ботовете нямат време за лягане! Като софтуер, ботовете могат да работят нон-стоп. Ето защо те никога не трябва да правят почивки, за да ядат или спят. Някои ботове са настроени на таймери, за да изглежда, че правят почивки от онлайн акаунти, но ако даден акаунт публикува тон съдържание или никога не прави почивки, вероятно е бот.
8. Акаунтът споделя най-радикалните послания. Ботовете най-вероятно са прекалено патриотични и се идентифицират с най-отдалечените крайности на политическия спектър. Независимо дали проявяват милитаристичен национализъм или подтикват към революция, ботовете обикновено разпространяват крайни гледни точки. Разбира се, това не означава, че всеки, който изразява крайни идеи, е непременно бот. Това е само един от многото възможни показатели.
9. Емисиите на акаунта включват необичайно количество публикации за пълнене. За да прикрият политическия си дневен ред, много ботове публикуват съдържание за пълнене, като видеоклипове с животни или вдъхновяващи цитати, между избори или събития.¹
10. Профилът разполага с откраднато съдържание. За да привлекат голяма аудитория към сайта си, някои уебсайтове ще публикуват повторно съдържание, което първоначално се е появило на друг новинарски сайт. Ботовете често разпространяват връзки към сайтове, които съдържат тази открадната новина. ²

БОРБА С ФАЛШИВИТЕ ОТЗИВИ

Днес все повече хора пазаруват онлайн. Независимо дали търсите хубав чифт слушалки, интересна книга за четене или определен вид закуска, която вашият магазин за хранителни стоки няма – Amazon има всичко. Всъщност много пъти Amazon ще има стотици подобни продукти от различни продавачи. Когато продуктът не е пред вас, как определяте качеството на даден продукт?

Отговорът е прост: рецензии.

Когато са написани от нашите връстници, отзивите предлагат чувство за сигурност относно продукта, който купуваме онлайн. Ако Джон от Болингбрук го хареса, със сигурност и ние ще го направим. Въпреки това, някои фирми използват склонността ни да се доверяваме на нашите връстници, като пишат свои собствени отзиви, възхваляващи техния продукт или унижавайки стоките на конкурентите си.

За щастие, хората в FakeSpot.com са създали инструменти за откриване на тези измамни прегледи. FakeSpot използва усъвършенстван алгоритъм за откриване на подозрителни отзиви за продукти. Докато е на уебсайта на Fake Spot, потребителят може да копира URL адреса на всяка продуктова страница на Amazon и да получи обратна връзка за надеждността на отзивите на продукта. След анализ на отзивите за неща като модели на покупка, проверени покупки, корелации с дати, стил на писане и граматика, сайтът дава на потребителя буквена оценка въз основа на качеството на отзивите.

Преди да направите голяма покупка, опитайте да използвате FakeSpot, за да сте сигурни, че отзивите са автентични!

РАЗВЕНЧАВАНЕ НА СЛУХОВЕ СЪС SNOPES

В свят, пълен с дезинформация и измами, е трудно да се отделят фактите от измислицата. За щастие има няколко сайта за проверка на факти, които могат да ни помогнат да се чувстваме по-уверени в способността си да откриваме лъжи. Един от най-важните сайтове за проверка на фактите е Snopes.com.

В продължение на около 25 години Snopes.com развенчава градски легенди, измами и други форми на дезинформация, разпространявани в интернет. Първоначално малка операция, поддържана от двама души, сайтът се е разраснал, за да включва голям персонал от редакционни асистенти. Изцяло ангажиран с журналистическата практика, сайтът е много отворен за методологията, която използва, за да гарантира целостта на работата си.

Първо, нов запис се възлага на член на редакционния екип, който проучва темата, осигурявайки подкрепа за всички твърдения. След като записът бъде преработен от редактор на копия, двама допълнителни редактори на съдържание преглеждат същността на статията, за да се уверят, че тя е „равнопоставена и надпартийна“.

Редакторите на Snopes разбират, че достоверността на целия им проект зависи от качеството на източниците, които цитират, и всички препратки са ясно идентифицирани в раздел в долната част на всяка страница. Редакторите търсят надпартийни източници като рецензирани академични списания и статистически данни от правителствени агенции. Както обясняват:

„Нашето изследване по различни теми обикновено започва с (когато е възможно) опит да се свържем с източника на претенцията за разработване и подкрепяща информация. Също така се опитваме да се свържем с лица и организации, които биха били запознати или имат съответен опит в темата, както и да търсят печатна информация (новинарски статии, научни и медицински статии в списания, книги, преписи от интервюта, статистически източници) с отношение към темата. „ ¹

В крайна сметка сайтът класифицира всяка новина като вярна, най-вече вярна, смесена, най-вече фалшива, невярна, недоказана, остаряла, погрешно надписана, правилно приписване, погрешно приписвана, измама или легенда. За пълна разбивка на всеки от тези рейтинги вижте фигура 1 в долната част на тази страница.

За много критично мислещи потребители, консултирането със Snopes се превърна в основен начин за проверка на истинността на странните твърдения. Въпреки това, сайтът насърчава читателите винаги да копаят под повърхността и да преглеждат източниците в края на всяка статия.

Нито един доставчик на истината, без значение колко е надежден, не трябва да се счита за непогрешим шрифт от точна информация. Хората правят грешки. Или ще бъдат измамени. Или имат лош ден в бюрото за проверка на фактите. Или някои дни просто се държат глупаво.

Също толкова грешка е да се търси обикновено надежден източник, за да се направи цялото мислене, преценка и претегляне, колкото и безпрекословно да се вярва на всеки неподписан имейл, който се появи. Твърде много хора са прехвърлили същата задъхана безгранична вяра, която са използвали, за да предоставят различни парченца електронно шкембе на онези, които правят работата на живота си, за да стигнат до дъното на луди истории. Тъжно е да се каже, но поведението на абдикиране от отговорност остава същото, въпреки че на кого се вярва, че се е променило. Все още е абдикация. ²

През последните години персоналът на Snopes е обект на интензивни лични нападки. Някои от тези атаки са фокусирани върху брачните проблеми на основателите (те се развеждат през 2015 г.),³ някои са се фокусирали върху вътрешната политика на офиса,⁴ и други са популяризирали фалшивото обвинение, че сайтът е финансиран от милиардера Джордж Сорос. Както отбелязва един журналист: „Ако вярвате, че интернет, основателят на Snopes, Дейвид Микелсън, има по-дълъг рап лист от Ал Капоне. Предполага се, че той е бил арестуван за извършване на измама и корупция и ръководене на питбул пръстен“.⁵

За тези, които имат пряк интерес да разпространяват фалшиви новини и дезинформация, личните атаки срещу писателите на Snopes са полезен начин за подкопаване на ефективността на сайта. Но всепроникващото извикване на имена не прави сайта по-малко достоверен.

Писателите в Snopes са журналисти; Те предоставят доказателства за твърденията си. Ако срещнете някой, който настоява да вярва на дезинформацията, която е била развенчана от Snopes, можете да продължите да излагате аргументите си, като извадите сайта за проверка на фактите от въпроса. Проследете източниците, цитирани в долната част на страницата на Snopes, и използвайте тези доказателства като начин за директно опровергаване на лъжата.

РЕЙТИНГ	ОБЯСНЕНИЕ
Верен	Основните елементи на твърдението са очевидно верни.
Най-вече вярно	Основните елементи на твърдението са очевидно верни, но някои от допълнителните подробности около твърдението могат да бъдат неточни.
Смес	Твърдението има значителни елементи както на истина, така и на лъжа, така че не може справедливо да бъде описано от друг рейтинг.
Предимно неверни	Основните елементи на твърдението са очевидно неверни, но някои от допълнителните подробности около твърдението могат да бъдат точни.
Невярно	Основните елементи на твърдението са очевидно неверни.
Недоказани	Не съществуват достатъчно доказателства, за да се установи даденото твърдение като вярно, но твърдението не може да бъде окончателно доказано невярно.
Остарял	Този рейтинг се прилага за позиции, за които последващи събития са направили първоначалния им рейтинг за истинност неуместен (например, условие, което е било предмет на протест, е било коригирано или приемането на спорен закон оттогава е било отменено).
Неправилно надписан	Тази оценка се използва със снимки и видеоклипове, които са „реални“ (т.е. не са продуктът, частично или изцяло, на цифровата манипулация), но въпреки това са подвеждащи, защото са придружени от обяснителен материал, който погрешно описва техния произход, контекст и / или значение.
Правилно приписване	Тази оценка показва, че цитираният материал (реч или текст) е правилно приписан на лицето, което го е говорило или написало.
Неправилно приписване	Тази оценка показва, че цитираният материал (реч или текст) е неправилно приписан на лицето, което го е говорило или написало.
Измама	Този рейтинг се прилага за позиции, за които последващи събития са направили първоначалния им рейтинг за истинност неуместен (например, условие, което е било предмет на протест, е било коригирано или приемането на спорен закон оттогава е било отменено).

САЙТОВЕ ЗА ПРОВЕРКА НА ФАКТИ: FACTCHECK.ORG

От 2003 г. насам журналисти, изследователи и редактори в FactCheck.org се борят за забавяне на разпространението на дезинформация чрез проучване на твърдения в телевизионни реклами, дебати, речи, интервюта и новинарски истории.  Посветен на подпомагането на избирателите да получат достъп до фактически вярна информация, FactCheck.org е проект на Центъра за обществена политика Annenberg в Университета на Пенсилвания.

Като институция, ангажирана с принципите на журналистиката, FactCheck.org ясно очертава техните процеси. Сайтът се стреми да остане политически неутрален и твърди, че прекарва еднакво време в разглеждане на претенции от двете страни на пътеката. След като претърсват президентските речи, неделните новинарски програми, уебсайтовете на кампаниите, прессъобщенията и други подобни, техният екип от проверители на факти се захваща да работи за проверка на достоверността на източниците. 

Проверителите на факти започват с проверка на преписи и видеоклипове. Ако дадено твърдение изглежда необосновано, те се свързват с източника на претенцията, за да видят откъде са получили информацията си. Ако източникът не е в състояние да отговори на въпроса, проверителите на факти провеждат свои собствени изследвания, черпейки предимно от първични източници от непартийни правителствени агенции.

Когато изследователската фаза приключи, разобличителите започват да съставят статия, която подробно описва невярното твърдение и доказателствата, които опровергават тези твърдения. След като черновата е съставена, тя преминава през няколко слоя на редактиране. Първо, редакторът на редове гарантира, че историята съдържа правилното съдържание, контекст и избор на думи. След това редакторът на копия преглежда граматиката и стила на статията. След като есето е проверено за проблеми на повърхностно ниво, проверката на фактите проверява статията изречение по изречение и дума по дума, за да удостовери, че статията е правилна. Накрая директорът на FactCheck.org одобрява статията. Докато целият този процес приключи, приблизително четирима души, които нито са написали, нито са изследвали статията, са гарантирали нейната точност. 

FactCheck.org е прозрачна и по отношение на източниците си на финансиране. Преди 2010 г. сайтът получава финансиране от три източника – Центъра за обществена политика „Аненберг“, фондация „Аненберг“ и фондация „Флора фамилия“. Същата година FactCheck.org започва да приема дарения от обществеността. Сайтът разкрива името на дарителите, които допринасят с над 1 долара за сайта и са получили много награди за политиката си за оповестяване. 

С едно забележително изключение, сайтът не приема дарения от компании или политически организации. FactCheck.org получава малка сума пари от Facebook, но организацията отбелязва, че „Facebook няма контрол върху редакционното ни съдържание“. [5]

В тази епоха на дезинформация FactCheck.org работи усърдно, за да гарантира, че избирателите могат да направят информиран избор. Този безценен ресурс има за цел да „приложи най-добрите практики както на журналистиката, така и на стипендията, и да повиши общественото познание и разбиране“.  Упоритата работа и отдадеността на тези писатели и изследователи са заслужили множество награди, включително 

Литература

1. Институт за пропаганден анализ (1937) „Как да откриваме пропагандата„, Пропаганден анализ (2). Страница 6
2. Алфред Макклунг Лий и Елизабет Брайънт Лий (1939) Изящното изкуство на пропагандата: Изследване на речите на отец Кофлин. Харкорт, Брейс, Ню Йорк. Страници от 74 до 75.
3. Anthony Pratkanis and Eliot Aronson (1991). Age of propaganda: The everyday use and abuse of persuasion. New York: W.H. Freeman. Page 7.
4. Neil Postman (1992). Technopoly: The surrender of culture to technology. New York: Knopf.
5. We borrowed this definition from Garth Jowett and Victoria O’ Donnell (1986) Propaganda and Persuasion. Newbury Park: Sage. For further discussion, see: Aaron Delwiche (2007). “From The Green Berets to America’s Army: Video games as a vehicle for political propaganda.” Originally published in: J. Patrick Williams and Jonas Heide Smith (2007) The Player’s Realm: Studies on the culture of video games and gaming. Jefferson, NC: McFarland and Company, Inc. Pages 91-109.
6. Nicholas Confessore, Gabriel J. X. Dance, Richard Harris and Mark hansen (2018, January 27) “The follower factory,” The New York Times.
7. Jesse Richardson (2018) “24 cognitive biases stuffing up your thinking.” Your Bias Is.
8. James Combs and Dan Nimmo (1993) The New Propaganda: The Dictatorship of Palaver in Contemporary Politics. New York: Longman.
9. Christina Steindl, Eva Jonas, Sandra Sittenthaler, Eva Traut-Mattausch and Jeff Greenberg (2015) „Understanding psychological reactance„, Zeitschrift Fur Psychologie. 223(4): 205-214. DOI: 10.1027/2151-2604/a000222.
10. Кристофър Пол и Мириам Матюс (2016) „Руският огнен маркуч на пропагандния модел на лъжата„, Перспектива: RAND Corporation. т. 4.