От 2013 година в България е видима явна информационна война. Това се доказва в изследването на Фондация за хуманитарни и социални изследвания, която е изследвала 3080 сайта на български език за антидемократична пропаганда. Естествено това е само едната гледната точка и със сигурност има усилия и в обратна посока.
Посоченото изследване е осъществено със системата за онлайн медиен мониторинг SENSIKA, направен е семантичен анализ, контент анализ и дискурсивен анализ на съдържанието. Според изследователите има четири основни твърдения на антидемократичната пропаганда, които се предават чрез повторение и аранжиране на впечатления, а не чрез аргументи:
- Твърди се че „САЩ и НАТО са световен хегемон-кукловод, който води война срещу Европа“;
- Европа загива заради наличието на ЕС;
- Русия е жертва на агресия от страна на Запада. Въпреки това тя се въздига, а руските военни акции са миротворчески“;
- Пропагандата твърди, че „Всички (медии, политици, активисти и т.н.), отправящи искания за разделение на властите, са едно неразличимо цяло и всички те са „чужди агенти“.
Реалният ръст на антиевропейското и антинатовското говорене у нас започва от 2014 г. и се ръководи след анексията на Крим (март 2014 г.). Постепенно нараства с гръцката дългова криза и въведените санкции срещу Русия, за да достигне най-високи пикове при влизането на руските войски в Сирия и срещата на НАТО във Варшава.
Вътрешнополитически нарастването на броя публикации срещу българския политически процес и българското правителство има времеви репери, като избирането на 43тото народно събрание, гей парадът на 27 юни 2015 г. и се използва за вътрешнополитически цели.
Соросоид § рубладжия
-Употребата на „соросоид“ без синонимите му надхвърля над 4 пъти употребата на епитета „рубладжия“. „Соросоид“ се употребява активно в мейнстрийм медии, епитетът „рубладжия“ практически отсъства от тях. Все пак това са специфични ключови думи, които не се употребяват от широката аудитория, тя търси в интернет житейски теми от които се интересува.
Изследователите изследват 8 типологично различни медии за които предполагат, че са антидемократични, както следва:
- „Русия днес“,
- Информационна агенция „ПИК“,
- електронен сайт „Гласове“,
- списание „А-спекто“,
- електронен сайт „Поглед- инфо“,
- в. „Труд“,
- в. „Дума“ и
- в. „Уикенд“.).
Изводите от изследването са, че в тези медии анонимните или редакционно подписани материали са почти 1,5 пъти повече от авторските. Най-много от авторските статии (56%) са посветени на тема „Продажните елити на България“. Най-много сред анонимните материали (45%) са посветени на тема „Въздигането на Русия“. Жанрово сред материалите по тема „Въздигането на Русия“ доминират анонимните репортажи. Жанрово по тема „Залезът на Запада“ доминират мненията. Те са еднообразни, повтарящи се, без алтернативни гледни точки.
Най-много неподписани материали има в медиите с най-висок интензитет на публикуване на засечени пропагандни материали: ПИК и Поглед инфо. Медията с най-много анонимни или редакционно подписани материали е ПИК, тя държи 21% от всички публикации в базата данни, но само 2% от авторските материали.
„Поглед инфо“ практически не генерира съдържание, а препечатва – едва 197 от 1030 обработени материала са създадени от редакцията и за медията. Всичко друго е препечатано най-често от Русия днес, А-спекто, Гласове, Дума, Руски дневник, Взгляд. А сред информационните агенции фаворитите на изданието са БГНЕС, ТАСС и Риа новости.
Според тематичните си предпочитания медиите в извадката са 3 типа: Геополитически пропагандисти (Русия днес, А-спекто и ПИК), Медии, използващи пропагандните фигури за вътрешнополитически цели (Труд, Дума, Уикенд) Медии, съчетаващи равномерно геополитическа пропаганда с вътрешнополитически политики (Поглед инфо и Гласове).
В интернет пространството противостоящите страни се борят да спечелят надмощие по определените ключови теми. Това се постига с огромен информационен натиск над целевата аудитория, за който са необходими предварително подготвени от мирно време информационни ресурси, навременно предоставящи удобни за възприемане материали.
Без значение кой е прав и кой крив, едно е ясно: в България има пропаганда, както от страна на Брюксел и Вашингтон, така и от Москва и Анкара.
Основно борбата е за определени ключови думи, като: избори, война, отбрана, оръжие, тероризъм, организиране на протест, сваляне на правителство, бежанци и др. Естествено основните политически лидери и министерства, ръководители и генерали също се използват като ключови думи в борбата за превъзходство в интернет пространството.
Тенденциите в тези ключови думи могат да се изследват с инструмента Google Trends, който показва търсенето от потребителите за определени периоди от време. Така например той показва, че преди конфликта в Ирак 2004 г. най-често се срещат думите в Google са: „нарушение правата на човека“, „оръжие за масово поразяване“, „престъпление на режима против народа“, „корумпиран режим“, „диктаторски режим“, „корумпирана власт“, „химическо оръжие“, „Армия на САЩ“, „Army Knowledge Online“, „ислям“, „араби“, „кулите“ и т.н.
В началото на кризата в Украйна през 2014 г. най-търсените заявки според Google Trends са „ДНР – Донецка народна република“, „русская весна“, „Война в Донбас – протест“, „антимайдан“, „правый сектор“, „Евромайдан“, „Right sector“, „Виктор Янукович“, „Крим“, „результати виборів 2014“ и т.н.
Ето защо в важно държавата да има присъствие в тези ключови думи от мирно време. И ако не може да ги спечели, тогава трябва да създаде условия за забавяне на противниковата информационна операция с цел осигуряване време за мобилизиране на собствените сили.
Загубата на време е загубата на информационната война.