Първоначално терминът хакер се използва за компютърни ентусиасти, които изпитват удоволствие от това да разберат как работи една система, компютър или мрежа.
С течение на времето пресата започна да описва хакерите като индивиди, които пробиват компютри със зла умисъл. В следствие на това се появи думата кракер, което е съкращение от криминален хакер. Терминът означава индивид, които изпълнява незаконни действие с криминален характер по разбиване на система без разрешение. Често ги наричат и „хакери с черни шапки“.
За допълнително объркване се появи и терминът „етичен хакер“, което е вече професия за тестване на защитата и дейности за оценка на уязвимостта с разрешение на упълномощената организация. Често ги наричат „хакери с бели шапки“, макар че използват същите инструменти като кракерите.
Понякога те се движат на границата на етичното и неетичното и се наричат „хакери със сиви шапки“. Това може да става дори без да го знаят. Мотивите на всички тези хакери могат да бъдат най-различни.
Етичните хакери например използват методология от следните стъпки:
- 1. Разузнаване и взимане на отпечатъци: може да е пасивно и активно.
- 2. Сканиране и изброяване: може да включва използването на инструменти за сканиране на портове и устройства за картографиране на мрежа.
- 3. Получаване на достъп: входната точка в мрежата, приложението или системата.
- 4. Поддържане на достъпа: техники, използвани за поддържане на контрол, например за повишаване на привилегиите.
- 5 Прикриване на следите: поставянето на коренови комплекти, задни врати и почистване на дневниците.
Също така има нападатели т. н. „скриптиращи хлапета“, които нямат съответните знания и умения, но използват някои от готовите скриптове или широкодостъпни инструменти за осъществяване на пробив. Например, т.н. нигерийски хакери, които изпращат фишинг по електорнната поща с обещания за романтични връзки, печалби от лотарията и други подобни с цел парични измами. Уволнени или недоволни вътрешни служители са друг потенциален източник на заплаха, който може да има значително повече умения от т.н. скриптиращи хлапета.
Хакерски групи от индивиди, които обикновено са финансирани от враждебни правителства, корпорации или конкуренти. Те могат да осъществят DDoS атаки, кражба на идентичност, финансови кражби или разрушаване на критични инфраструктури. Тези атаки може да изискват месеци или години на подготовка и осъществяване и затова се наричат развити непрекъснати атаки (APT).
Системните кракери са елитни специалисти с конкретен опит за атакуване на уязвимости на системи и мрежи, предизвикват най-голямо внимание.