Китайска мъдрост за лошия характер

Живял някога един юноша с много лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.

Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го накрая до един на ден.

Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.

Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.

Бащата го завел при вратата: «Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!» Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани, като тези на вратата.

Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.

Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Покажи на своите приятели колко са ти скъпи. Изпрати тази басня на всеки, когото смяташ за свой приятел, даже ако това означава да го върнеш на този, който ти го е изпратил. Ако тази връзка се върне при теб, значи си заобиколен с приятели.


P.S.: «Най-хубавото при приятелството е да знаеш, че можеш да споделяш тайните си»