Ода за студента
Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли, лежи и пъшка
студент с поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ръчка,
от друга съвест на две строшена
очи тъмнеят, глава се люшка
зер не е пил вода студена.
Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега! Пейте робини,
тез песни тъжни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз който е мързел по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка – цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
като са майка и баща овчици.
Той ще ги до гроба стриже.
Вуйчо владика – юнашка птица
за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее
колеги пълнят квартирата тясна
познат засвири, тълпа запее,
„На есен с песен“ юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени,
чудни прекрасни танци поемат
и потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
А той я гледа мила, засмяна.
„Кажи ми татко, де е файдата
От тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата,
Дорде ми кефът не попремине“
И плеснат с ръце, та се прегърнат
и с песни тръгнат из махалата
вървят и пеят дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече. А под юргана
спи си студента.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли тече.
–––––––––––––––––––––––––––
Ода за курсанта
В итегралната лудница,
На 30 крачки път от фака,
намира се една барака.
Със влизането вътре още
се сблъскваш с логаритъм мощен.
По коридора тангенс тича,
че НВУ се туй нарича !
Попадаш тука в свят зловещ,
кошмарна трансцедентна пещ.
Въвличат те на сила в странство
из унитарното пространство.
Капанът се затвори, бако !
Сега – дупе да ти е яко !
Преследват те грабливи птици
претранспонирани матрици
и всяка има своя ранг –
майор, ефрейтор, лейтенант.
В засада бдят из мрачни зали
пияни диференциали,
а там – на чаша топла бира
квадратен корен пи скалпира.
Дочул това, на боен слон
насам се носи Поасон.
Лаплас – отчаян атентатор,
размахва набла-оператор.
Коши, сломен от остра хрема,
доказва нова теорема,
а вчера, в бой със динозавър
загина чичо му Моавър.
Избухнаха в две зали бални
две бомби диференциални,
и всичко се разби на смес
от безкрайно малките dS.
Голям кошмар са тез магии
да те превърнат в парчетии
и даже Пенкините цици –
във издребняващи редици.
Ермит, възседнал симетралка,
засилва се по сплайн-пързалка,
но скоро асимптота стига
пребива се и кукурига.
Стокс проклина с хули адски
трудът на Гаус-Остроградски,
а после от коза безплодна
изважда втора производна (сирене)
Весели Новогодишни Песнички
Посред сняг и преспи гладки
падат димки и пиратки –
чудна веселба !
И летят край нас буркани(*),
и в земята правят рани.
И мирише на война !
Ref: Бързай, бързай, Дядо Мраз !
Гробът ти е тук – при нас !
Не докараш ли тротил,
с динамит ще има kill !
Уж е нощ, а всичко свети –
много бомби и ракети
имаме в запас !
Джамове трошат се славно,
черчевата падат бавно,
а полицията – пас !
Ref: Тази нощ не липсва тен(**) !
Цар Тротил – благословен !
Догодина за курбан
доставете ни уран(^) !
И плутониево(^^) зрънце
ще запали ново Слънце
с гама-светлина(+) !
Някои имат имен ден(++) –
нека е благословен
с мощна ударна вълна !