Из книгата „Психология на военната дисциплина“ на големия, български народопсихолог Иван Хаджийски

Днес на Гергьовден – денят на храбростта и Българската армия ще наблюдаваме военен парад, а само на стотина километра от на нашата граница се води ожесточена война между две сродни страни. Медиите все повече говорят за връщане на т.н. военно обучение, дори се надигнаха някои гласове за връщане на наборната военна служба. Затова в тази публикация ще ви представя един малък преразказ на  книгата „Оптимистична теория за нашия народ“ написана от бащата на българската народопсихология  Иван Хаджийски.  Прочетете редовете по-долу и нека  тези, които не са били в казармата да си представят емоцията, а тези които са били да се гордеят със спомените си.

Големият народопсихолог започва материала с обяснение, че в обществото интересите не на всички съвпадат с установения в закона обществен интерес, поради това поведението на много хора представлява едно ПОДЧИНЕНИЕ. Тук корени държавата, казва Иван Хаджийски. Армията, заедно с здравеопазването и образованието е един от трите стълба на държавността.

Да бъдеш войник в древен Рим не е било задължение, а право и то само на имотните раси. Още тогава Армията е била наемна, защото робите нямат какво да бранят!  Нравствената подготовка не е била необходима.

Изобщо офицерството в историята е било професия на благородници. Както казват французите „благородството задължава“, а кой иска да е вечен длъжник при тази неблагодарност?

Точно за това с появата на националните държави военната служба се превръща в повинност. Идеята е, че за да имаме дадена нация, то трябва да има общо националното съзнание!

 +Военната служба е благороден дълг на свободен човек, а не робство!

Казармената подготовка е по същество създаване на НОВ ЧОВЕК.  Да убиваш и да бъде готов да мреш, за да има единоначалие и т.н. се иска изцяло нова личност.

За тази цел (изграждането на нова войнска личност) се използва обучение в 4 главни направления:

•          Бойна подготовка;
•          Свикване с несгодите;
•          Внедряване на механизъм за подчинение;
•          Самодейност.

Според Иван Хаджийски обучението следва да се осъществява, чрез упражнения достигащи до идеометрични движения, навици,  за което са необходими минимум 3 месеца.  Това е необходимо, защото в боя войника е в афективно състояние и парализиран разсъдък, при което остават дейни само навичните му движения.

Казармата готви хора за бойното поле, следователно въпроса за по-добра храна, спане и прочие са излишни.

При бой боецът се движи, като насън, хипнотизиран. Мисълта е парализирана, той е като автомат. Само един е този, който му влияе – командирът. Той трябва да дава къси и ясни заповеди, които да се изпълняват автоматически, без мисъл. Трябва да се командва това, което е командвано при обучението в казармата. Дори тези, които отричат военното дело, трябва да им превърнат поведението в автоматично, без лична воля. Затова има много хора на които не им харесва казармата.

Единичното обучение е претопяване на личността. Физическо изтръгване на личността от старата среда и смяна на облеклото са като разширено „АЗ“ – „Съблечете го за да го преобразите“. И щом те облекат на ново, нямаш право дори да боднеш една бележка на гърдите си „Това съм Аз“. Така се обезличава, губи се историята на личността, както и държанието на предишната личност.  Като подстрижат войника гола глава, самия той вижда в огледалото не себе си, а друго лице. Човек изгубва и онова, което смята за свое лично пространство – Правото да живееш!

Следва прекъсване на умствената връзка между старата и новата личност. На войниците им се уплътнява цялото време с работа за да не си спомнят и дори да не сънуват. Да бягат от работа на работа и да бързат да не закъснеят за следващата. С това освен психологическа уредба се достига до сръчност и бързина.

Променяш отношението към себе си, вече не се обръщат към тебе по име, а трябва да викаш силно „Редник Иванов – Аз“ , но това  Аз е едно за всички. Дори гласа с който го произнасяш е различен – високо и изразено. Войникът не говори, той вика. Като прегракнеш, дори гласът вече не е твой.  Първият симптом, че си в казармата е запек! Може да е кофти в армията, но да си в БА и да ти се сере е няколко пъти по –кофти.

Идва нещо още по умно – САМОКОМАНДВАНЕТО.  След изпълнение на дадено упражнение се командваш сам и си изпълняваш. С други думи ти третираш себе си като чуждо лице.

Другите променят отношението си към теб, ти също към тях.  В казармата различават и сортират хората по взводове и роти само по височина. Няма други личностнови разлики,  освен успехите в строевата подготовка и занятията.

В началото тези ограничения връщат човека едно стъпало назад. Появява се егоизъм.  На войника винаги му се спи, яде и ебе 🙂  Тук са първите свади за храна и лично пространство. После те се преодоляват и заместват с другарство и взаимопомощ.

Редът – възпитание на окото и ръката. Всичко е еднообразно по определен ред, легла, скатки, вещи. Води се борба за създаване на навици и то по пътя на ПОДЧИНЕНИЕТО. Променя се и отношението към нещата. Всичко трябва да е в ред и то безпощадно строг ред, като види два камъка на улицата да се дразни от тяхната разхвърляност.

Новото войнишко самосъзнание е свързано с промяна на сетивността и чувствата. Войнишката маса е от личности и безличия в определена степен. Който е влязъл лайно излиза по-голямо лайно, пича си е пич.

Мухъла се разваля, а желязото става още по-калено.

На изградените личности трябва да се разбие старата и изгради войнска личност, но безличията – трябва направо да се изградят на ново. За първите живота в казармата е понижение на жизненото равнище, а за вторите е повишение.

Безспорно е, че най-преобразяващо действие има строевата, бойната и физическата подготовка. Разтърсването на тялото е разтърсване на самочувствието и самосъзнанието.  Тези отношения взимат вид на навик. Колкото повече човек остарява толкова по-дълбоко се вкоренява. „От старо дърво свирка не става.“

Ти, който нищо не си чакал в живота, трябва да чакаш обкръжен с миризма изпълнен с погнуса,  някой бавен дебелак да освободи тоалетната.

Армията е учебно поле на живота. Може да опознаеш унижението, болката, погнусата и мизерията, а по-гадна работа от тази в армията няма. Не може да има. Погнусата и отвращението играят значителна роля за претопяването на личността. Тази гадна миризма пълни душата, а после ако се събудиш един ден с миризма на кафе, цял ден ти е готино.

Храната е еднообразна и принудителна макар и хранителна. Почваш да изпитваш желание за каквато и да е друга храна. С такова удоволствие поглъщаш прас лук, чесън, люти чушки.

Още по-впечатляващ е начинът на поднасянето и мазните баки. Това не е всичко, по-лоша е нравствената атмосфера сред която се храните в столовата.  Никъде космите на нашия егоизъм не настръхват така, както когато трябва да се раздели едно парче хляб на четири.

Всеки е превъзбуден, нервен и завистлив за едно парче повече месо или картофи в началото докато се опознае с останалите.

Миенето на мазни баки, нужниците и събиране с ръце на боклуците е един от важните подстъпи към обръщането на кожата на личността.

Българската армия  е образувана върху единоначалието. Поради това по-низшите чинове трябва да се подчиняват. Колкото повече слизаме надолу толкова повече намалява самодейността и личните оценки.  Самодейността на войника се състои само в едно нещо, как най-добре да изпълни дадената заповед на началника. Това се получава когато поведението от волево става идеомоторно. Известен рефлексен оттенък.

За да се подчинява войника поведението му трябва да е под волята на началника. Затова всичко в казармата не прилича на това навън, а е непонятно. Защото тази нова личност, която се изгражда трябва да е съобразена с волята на командира.

Основното в приучването към подчинение е отстраняване на личната воля в определена степен.  За да привикне към  това офицерът трябва да има достатъчно твърдост и да е винаги против личните си предпочитания. Това са сурови хора, които умеят да се налагат.

„Казармата е учреждение между живота и смъртта“.

Личността на началника се определя главно от 3 неща:

•        Униформа;
•        Строго, внушаващо лице;
•        Строг и висок тон.

С други думи власт и сила, а с тях са рефлекса на покорството, който е вроден във всеки човек. Авторитетът включва всичко от посрещането до парадността „ Иде началника – чисти“.

Самата обстановка на непознат ред, който смущава със своята непонятност те поставя в положение на безпомощност и отключва рефлекса на подчинението.

Строевата подготовка е основно средство за подчинение. За това в армията строя е свещен.  Войника върши всичко по заповед или с разрешение, само за едно не иска разрешение – да изпълни дадената му заповед.

Подчинението може да е доброволно или задължително – принуждение. То може да се постигне, чрез онавичаване и чрез страх от наказание. А навика се постига чрез упражнения. Не се оставя нито една грешка на подчинения без наказание. Наказанието не значи бой, той дава обратни резултати, но страха от бой влияе върху всички.

Ето няколко основни начина за наказание в Българската армия:

•          Най-обикновено наказание;
•          Повторение на упражнение;
•          Ругатни и подигравки от останалите в групата, която е пострадала в следствие на провинение на един от тях;
•          Лишаване от отпуск;
•          Преписване на едно нещо безброй пъти;
•          Да повтаря нещо пред огледалото;
•          Да вика по-силно на дървото.

Самата дисциплина не е толкова потребна в боя,  там действа страхопочитанието. Тя е потребна за да се държи войската преди и след боя, за да влиза и излиза духом непоклатима. Разстрои ли се дисциплината възстановяването става със същите средства с които е въведена при единичното обучение.

В цивилния живот гражданското подчинение до голяма степен почива върху рефлексите на покорство усвоени в казармата.  Армията е нашия малък апокалипсис. На тоя свят житието определя битието. Армията е концентриран израз на света!  Всеки гледа да те преебе, т.е. всеки навън си води малки войни, затова да не чувам, че тая война дето е организирана от армията за обучение не е истинска!

P.S. Никой не иска армия, никой не иска война! Обаче война има, не може без война, както без жени, вино и американско кино. А войната не може без армия. Не може да си представите какво щастие е, че все още имаме една макар и малка армия.

Библиография:
1. Хаджийски, Иван Психология на военната дисциплина