Анализ на потребителските тенденции чрез Google Trends и сравнителен анализ с европейски пазари
През последното десетилетие множество изследвания бяха насочени към проследяване на дифузията на изкуствения интелект (ИИ) в различни национални контексти. През 2025 г. генеративният изкуствен интелект се превърна в масова технология, интегрирана в ежедневието на потребителите (Eurostat, 2025). Докато в повечето европейски страни съществуват официални платформи за измерване на навлизането на ИИ, в България липсва централизирана статистика за реалното проникване на AI приложенията.
Според данни на Eurostat от декември 2025 г., в България едва 22,5% от населението на възраст 16–74 години използва генеративен ИИ, което представлява едно от най-ниските нива в Европейския съюз (Eurostat, 2025). Този показател е значително под средното за ЕС (32,7%) и далеч под лидерите като Дания (48,4%) и Естония (46,6%) (Eurostat, 2025). В същото време, проучване на Alpha Research от юли 2025 г. сочи, че 44% от българските възрастни използват генеративен ИИ, като 13% го правят активно, а 31% – епизодично (Alpha Research, 2025).
Целта на настоящето изследване е да анализира относителната популярност на основните AI инструменти сред българските потребители чрез експериментален подход, използващ платформата Google Trends. Изследването се стреми да отговори на следния критичен въпрог: Кои AI приложения доминират в българското информационно пространство и как се сравняват тези тенденции с европейските пазари? Новостта на това проучване се състои в прилагането на сравнителна методология, комбинираща данни за интернет търсения с реални статистики за потребителска база от референтни пазари, което позволява валидация на косвените индикатори.
Генеративният изкуствен интелект се дефинира като технология, способна да създава ново съдържание – текст, изображения, код или други материали – въз основа на инструкции, предоставени от потребителя (Eurostat, 2025). За разлика от традиционния софтуер, тези инструменти не просто обработват информация, а генерират нови изходни данни.
В международен план съществуват няколко основни подхода за проследяване на използването на AI приложения:
- Официална статистика: Eurostat провежда редовни изследвания на използването на ИКТ в домакинствата и от отделните лица, които предоставят надеждни данни за държавно ниво (Eurostat, 2025). Според тези данни, през 2025 г. 22,5% от българите на възраст 16–74 години използват генеративен ИИ, като най-активни са младите хора във възрастовата група 16–24 години (50%) и тези с висше образование (41,2%) (NSI, 2025).
- Панелни проучвания: Alpha Research провежда национално представителни проучвания чрез стандартизирани интервюта, които показват по-високи нива на използване (44% от възрастните), но със значителна разлика между активно (13%) и епизодично (31%) използване (Alpha Research, 2025).
- Анализ на трафик и потребителски данни: Италианският изследовател Винченцо Козенза (Vincos) използва данни от Audicom-Audiweb системата за проследяване на реалната потребителска база на AI приложения в Италия (Cosenza, 2025). Този подход предоставя обективни измервания на броя потребители, времето на употреба и динамиката на растеж.
- Анализ на търсенията: Google Trends предоставя относителни данни за интереса към конкретни ключови думи във времето и пространството, което позволява сравнителен анализ между различни региони и периоди (Google, 2026).
Настоящото изследване прилага смесена методология, комбинираща количествен анализ на данни от Google Trends със сравнителен анализ с реални потребителски статистики от референтен пазар (Италия). Този подход позволява валидация на косвените индикатори (търсения) чрез директни измервания (потребителска база). Основната хипотеза е, че ChatGPT доминира в българските търсения за AI приложения, отразявайки глобалната тенденция за лидерство на OpenAI, a Gemini демонстрира ускорен растеж в България.
Методологията е базирана на провеждане на експеримент в Google Trends (България) за проследяване на следните ключови думи: ChatGPT, Gemini, Copilot, Perplexity, Claude, Grok в търсенията на потребителите. Това са най значимите глобални AI чатботове и търсачки. Google Trends измерва относителен интерес за последните 12 месеца и за последните 24 часа, а не абсолютен брой търсения. За осигуряване на сравнимост, всички измервания са нормализирани спрямо максималната стойност (100) за всеки отделен период. Сравнението с италианските данни на Vincos позволява проверка дали тенденциите в търсенията корелират с реалната потребителска база.
Google Trends показва относителния интерес към различните AI приложения през последните 24 часа в България в които интересът се разпределя така:
Индекс на интереси (0-100) ChatGPT-56, Gemini-22, Claude -8, Copilot-2, Grok-1
Резултатите за последната година показват подобно класиране с изключение на засилването на Gemini през последните 3 месеца.
Google Trends показва, че ChatGPT е най‑търсеното AI приложение в страната и поддържа стабилен пазарен дял между 50-60 процента, с лек спад през летните месеци. Това съответства на италианските данни, където ChatGPT също е номер едно. Причини за доминацията са масовата разпознаваемост, силно медийно присъствие, лесна употреба и безплатен достъп.
Gemini демонстрира най-значителен растеж – от индекс 15 през март 2025 до 22 през март 2026 (+47%), с особено силно представяне през последните три месеца след интеграцията на Gemini 2.5 в Android устройства. Claude поддържа стабилен индекс 6–9, с леко увеличение през ноември-декември 2025, вероятно свързано с професионалната употреба от програмисти и анализатори. Copilot остава с ниска видимост (индекс 1–3), без съществена динамика. Grok и Perplexity са с минимално присъствие (индекс <2), като Grok отбелязва лек пик през октомври 2025, свързан с лансирането на Grok 3.
Резултатите от това проучване ясно показват, че българското информационно пространство следва глобалните тенденции, но с характерни регионални особености и по-бавна адаптация към нишовите инструменти.
ChatGPT доминира като най-търсеното AI приложение, което корелира с данните за масовата му разпознаваемост и силното медийно присъствие на OpenAI (FirstPageSage, 2025). Тази доминация се потвърждава и от италианските данни, където ChatGPT достига 8,8 милиона месечни потребители (Cosenza, 2025). Едно обяснение за доминацията на ChatGPT е комбинацията от фактори: ранно навлизане на пазара (ноември 2022), интуитивен интерфейс, безплатен достъп и силна медийна експозиция. Българските потребители, както и тези в други европейски страни, демонстрират предпочитание към инструменти с ниска бариера за вход и незабавна полезност (Alpha Research, 2025).
Растежа на Gemini се обяснява с дълбоката интеграция в Android екосистемата и Google услугите. Статистиките показват, че Gemini достига 650 милиона месечни потребители глобално към края на 2025 г., с 30% растеж в периода август–ноември 2025 (Sensor Tower, 2025). В България, където Android държи доминиращ пазарен дял, тази интеграция осигурява автоматичен достъп до милиони потребители без необходимост от активно търсене на приложението.
В Google Trends Copilot е почти незабележим (индекс 2). В Италия Copilot пада от 2.7 млн. до 1.8 млн. потребители ( 33%) . Причини: българските потребители не възприемат Copilot като „чатбот“, а като част от Windows и се ползва предимно от студенти и преподаватели, липса на локална реклама. Въпреки глобалния шум, Perplexity не се появява в българските търсения. В Италия обаче Perplexity расте с +486% и достига 1.57 млн. потребители. Причини за слабия интерес в България: ниска разпознаваемост, липса на локализация, липса на маркетинг
Прогноза за развитие до 2027 г.
На база на експерименталните данни и сравнителния анализ могат да се формулират следните прогнози:
- ChatGPT ще запази лидерската си позиция със стабилна потребителска база, подкрепена от силния бранд и интеграция в различни приложения. Очаква се достигане на 50% проникване сред българските интернет потребители до края на 2026 г.
- Gemini ще демонстрира най-бърз растеж, благодарение на автоматичния достъп в Android и Google Search, които масово се използват в България. Прогнозира се достигане на 30–35% относителен интерес до края на 2026 г.
- Copilot ще засили позициите си в корпоративния сектор и държавната администрация, където Microsoft екосистемата е доминираща. Очаква се постепенно увеличаване на индекса до 5–10.
- Perplexity ще навлезе по-осезаемо едва при започване на локална експанзия с български интерфейс и целенасочен маркетинг.
- Claude ще остане нишов инструмент, предпочитан от програмисти, анализатори и професионалисти, със стабилен индекс около 5 –10 процента.
- Grok ще запази минимално присъствие, ограничено от ниската популярност на X/Twitter в България спрямо други социални платформи.
Това проучване е важно, защото предоставя емпирично обоснована картина на AI дифузията в България в момент, когато генеративният интелект преминава от експериментална технология към инструмент за масова употреба. Доказателствата, представени в тази статия, подкрепят тезата, че българският пазар следва глобалните тенденции, но с по-бавна адаптация към нишови инструменти и по-висока чувствителност към екосистемна интеграция.
Българският пазар на AI приложения се характеризира с ясна йерархия – ChatGPT доминира, следван от Gemini, докато останалите инструменти имат нишово присъствие. Растежът на Gemini идентифицира екосистемата интеграция като критичен фактор за дифузията на AI инструменти, особено в пазари с високо проникване на Android. Инструментите с високо време на употреба (Claude) привличат професионални потребители, докато масовите приложения (ChatGPT, Gemini) се характеризират с по-висока честота, но по-кратка продължителност на сесиите.
Използвана литература
- Алфа Рисърч (2025) Близо половината от пълнолетните българи ползват приложения с изкуствен интелект. Агенция Алфа Рисърч, юли 2025.
- Brown, T. B., Mann, B., Ryder, N. et al. (2020) ‘Language Models are Few-Shot Learners’. Advances in Neural Information Processing Systems, 33, pp. 1877–1901.
- Brynjolfsson, E. and McAfee, A. (2014) The Second Machine Age. New York: W. W. Norton & Company.
- Choi, H. and Varian, H. (2012) ‘Predicting the Present with Google Trends’. Economic Record, 88(S1), pp. 2–9.
- Digital.bg (2026) ChatGPT изостава: Google Gemini расте 17 пъти по-бързо. Наличен на: https://digital.bg/chatgpt-izostava-google-gemini-raste-17-pati-po-barzo-ot-svoya-konkurent/
- Евростат (2025) Eurostat Digital Economy and Society Statistics. Брюксел: Европейска комисия.
- First Page Sage (2026) ‘Top Generative AI Chatbots by Market Share – March 2026’. Наличен на: https://firstpagesage.com/reports/top-generative-ai-chatbots/
- Jun, S.-P., Yoo, H. S. and Choi, S. (2018) ‘Ten years of research change using Google Trends’. Technological Forecasting and Social Change, 130, pp. 69–87.
- Moore, G. A. (2014) Crossing the Chasm. 3rd edn. New York: HarperBusiness.
- НСИ (2025) Използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата. София: Национален статистически институт, декември 2025.
- Reuters (2026) ‘OpenAI says ChatGPT has over 800 million weekly active users’. Reuters, февруари 2026.
- Rogers, E. M. (2003) Diffusion of Innovations. 5th edn. New York: Free Press.
- SimilarWeb (2026) 2026 AI Brand Visibility Index and Generative AI Statistics. Наличен на: https://www.similarweb.com/blog/marketing/geo/generative-ai-statistics-2025/
- TechCrunch (2025) ‘ChatGPT’s user growth has slowed, report finds’. TechCrunch, декември 2025.
- Van Dijk, J. (2020) The Digital Divide. Cambridge: Polity Press.
- Vincos (2025) Le app di intelligenza artificiale più usate dagli italiani (dicembre 2025). Vincos.it, март 2026. Наличен на: https://vincos.it/2026/03/20/app-ia-usate-italiani-2025/
- Wu, L. and Brynjolfsson, E. (2015) ‘The future of prediction: How Google searches foreshadow housing prices and sales’. In Goldfarb, A. et al. (eds.) Economic Analysis of the Digital Economy. Chicago: University of Chicago Press, pp. 89–118.