Нищо не заявява суверенитета на една държава така, както валутата й. Слагаме на банкнотите си изображения на народните герои, монарси и държавни символи. Валутата е свързана с понятия като национална икономика, национална мощ и дори национална идеал.
Възможно ли е една валута да прекъсне тази традиционна връзка между нация и държава? Възможно ли е дигиталните технологии да стигнат дотам, че да заменят банките или правителствата, като арбитри на доверието и да пренапишат протокола за сключване на сделки по целия свят?
Биткойн – новата транснационална валута, създадена в разгара на финансовата криза от 2008-2009 година, е един прекрасен пример, който би могъл да промени бъдещето валутите във все по-засилваща се кодификация парите.
Биткойн е „дигитална валута“ – валута, която се намира в кода и се търгува само онлайн. Доста често за нея се използва и понятието „виртуална валута“, което се използва като е синоним на дигиталната и подсказва, че тя използва криптографски методи за гарантиране на сигурността.
Биткойн е първата криптовалута, постигнала всепризната международна употреба. Въпреки че в момента освен нея има още десетки, то тя е най-мощната и най-влиятелната в интернет пространството. На пръв поглед биткойн прилича на „Пей Пал“ или „Ибей“ по това, че предлага онлайн разплащане без никакво физическо взаимодействие.
Да инвестирам ли в Биткойн?
На пръв поглед Биткойн има определено инвестиционно измерение, но за нея важат всички плюсове и минуси на дигиталните валути, които съществуват в един свят в който доминират предимно националните икономики. Идеята за подобни валути се ражда в общности, настроени враждебно към правителствата и традиционните „фиатни пари“ (парите, декларирани от правителствата, като законно платежно средство, но без вътрешноприсъща стойност). Думата „фиат“ идва от латински и означава „трябва да бъде (направено)“ – тоест „от високо“ се заявява, че въпросната валута има стойност. Биткойните се явяват следствие от загубата на доверие в традиционната финансова система и от технологичния напредък на механизма за фискален обмен. Той се опитва да заобиколи официалните институции.
На 31 октомври 2008 година се появява статията „P2P Електронна система за разплащане“ от мистериозен автор, идентифициращ себе си като „Сатоши Накамото“, но запазващ в тайна истинската самоличност. Статията призовава за създаването на „първата в света децентрализирана дигитална валута“. Сатоши Накамото заклеймява определяните от държавите валути, като подчертава: „Основният проблем при конвенционалната валута е доверието, което се изисква, за да може тя да работи. Трябва да вярваме на централната банка, че няма да обезцени тази валута, но историята на фиатните валути изобилства с примери за нарушения на това доверие. Трябва да имаме доверие на банките, че съхранява нашите пари и ги превеждат по електронен път, обаче те попадат в кредитни мехури с почти нулево покритие от фискалния резерв.“
Според стария модел официалните институции функционират като агенти на доверието, защитавайки отделните играчи от измами. Биткойните идват от общност, която не въстава срещу стария модел. Те се стремят да създадат либертарианска финансова система, основаваща се на взаимното доверие между нейни членове (P2P или „Peer-to-Peer“), като разчитат на алгоритми и шифри.
Както добре знаем, в интернет почти всичко може да бъде копирано, затова основният проблем при създаването на дигитални валути е те да не могат да бъдат откраднати или фалшифицирани. В нормалните дигитални сделки има посредник, който обикновено се разчита на банки, нотариуси и адвокати. Биткойн излиза извън тези предели и поражда пространство за транзакции, каквото никога до този момент не е било възможно онлайн.
По-подходящо е да си представяме Биткойн, като публична счетоводна система, отколкото като физическа валута. Ако аз закупя биткойни, не получавам реални монети, а само индивидуална сметка в публичната счетоводна книга „Биткойн“. Всяка партида си има публичен ключ (дълга поредица от числа и букви, указваща точно къде се намира в счетоводната книга), който може да бъде използван за пращане или получаване на биткойни. А собствеността, тоест моята индивидуална партида в тази счетоводна книга се удостоверява чрез таен, шифрован „частен ключ“.
С други думи за разлика от Pay Pal и подобните нему системи, които идентифицират хората по имейл адрес, банкова сметка или портфейла, който съдържа пари в брой, биткойните съдържат само частните ключове нужни за осъществяване транзакция. За да изпратите пари ви е необходим публичния адрес на онзи, на когото ще плащате, след коато удостоверите това с частния си ключ. Криптографските алгоритми гарантират, че никой не може да използва моите фондове без достъп до частния ключ, което ги прави неимоверно важни за всички потреби.
Как функционира всичко това в дигитална среда?
Знаем, че в интернет всичко може да се копира. Тогава какво пречи да копирам и размножавам биткойните, както всеки друг файл на моя компютър или да използвам две различни устройства за да похарча едни и същи биткойни два пъти едновременно? Как да бъда сигурен, че онзи на който продавам продукта си, наистина разполага с биткойните? И няма ли най-добрите хакери в света да разбият системата?
Отговорът е едно крипто изобретение, наречено „блокова верига“. В същност именно тя е счетоводната книга за която говорихме по-горе. Тя записва всяка една извършена транзакция, като основната й характеристика е нейната публичност и това, че е достъпна за всеки от потребите. Превръщайки всички транзакции в обществено достъпни, блоковата верига намалява драстично възможността за фалшификации, защото не може да се фалшифицира нещо, което е пред погледа на всички.
Възможността за фалшификация се намалява допълнително и от факта, че всеки биткойн носи със себе си история – ако пробваш да фалшифицираш биткойн, това означава да фалшифицираш цялата верига назад, до самото му начало. А подобен опит никога не би могъл да бъде възприет тъй като милионите записи в счетоводната книга, намиращи се в останалата част на мрежата „Биткойн“, няма да съдържат нито един запис за тази фалшифицирана валута и нейната история.
Една обществено достъпна счетоводна книга позволява да е ясно кой какво има и предотвратява всеки опит за сключване на сделка с фалшиво имущество. Основният проблем, който Сатоши Накамото преодолява, е въпросът за обновяването на този децентрализиран счетоводен регистър – как можем да сме сигурни, че милионите записи в тази главна счетоводна книга са актуални към настоящия момент, без някой да ги е фалшифицирал?
Отговорът на този въпрос е онова, което дава името на блоковата верига и което прави децентрализираното дигитално възможно. Софтуерът на „Биткойн“ е създаден така, регистърът на сделките се обновява на определени и точни интервали, изтегляйки всяка верифицирана с частен ключ транзакция, извършена в мрежата след последното обновяване, като ги събира в голям блок, добавян към регистъра (тези блокове образуват верига, откъдето идва името блокова верига). Накамото измисля хитър начин да подсигури обновяването на тези редовни ъпдейти без необходимостта от централен авторитет, нито дори от централен часовник. За да може даден блок да бъден добавен към веригата, компютрите трябва първо да разрешат сложен, случаен и отнемащ много време алгоритъм. След като алгоритъмът е решен, компютърът намерил решението, го изпраща моментално в мрежата заедно с последния блок транзакции. И тъй като алгоритъмът е труден за решаване, но лесен за проверка, той служи като сигнал, предупреждаващ цялата система кога да се обнови. Освен това в него има елемент на случайност, всеки един компютър от мрежата разполага с шанса да разреши загадаката, което на свой ред не позволява на някой свръхмощен компютър да овладее контрола над системата. Времевият буфер, въвеждан от алгоритъма, не позволява на потребителите да похарчат биткойните си два пъти, тъй като забавянето позволява на мрежата да парира още в зародиш най-беглия опит за двойно използване.
Блоковата верига, изобретена от Накамото, позволява „Биткойн“ да оперира със сигурен, постоянно обновяващ се публично достъпен регистър на потвърдени транзакции, без да разчита на централна фигура или посредник за поддържане на реда. Това е мрежа на доверието!
Биткойн функционира, като децентрализирана система от човек до човек, в която няма централна банка. Новите единици дигитална валута са „изкопавани“ или, „добивани“ от компютри в мрежата. При „Биткойн“ това копаене се извършва чрез изчисленията, необходими за откриване на следващия блок във веригата, което означава, че винаги, когато даден компютър решава алгоритъма за създаването на нов блок, успехът му се възнаграждава чрез новосъздадени биткойни.
По този начин се регулира паричния поток, като същевременно се предлага необходимия стимул за разрешаване и верифициране на алгоритмите, което пък поддържа блоковата верига винаги обновена. Като поддържа алгоритмите достатъчно сложни (оптимизирани са така, че разрешаването им да отнема приблизително няколко минути), „Биткойн“ запазва процеса по копаене достатъчно сложен, за да регулира баланса на новопостъпващите биткойни, същевременно затруднявайки в максимална степен всякакви фалшификации.
За разлика от националните валути, биткойните трябва да са крайно количество.
Затова въвеждането им става поетапно, скоростта се определя от математическото уравнение, а с течение на времето алгоритмите ще стават все по-сложни, за да може появата на нови биткойни постепенно да намалява. Целта е към 2040 година да бъдат създадени не повече от 21 милиона биткойни. От този момент нататък няма да се създават повече, а транзакциите ще се ограничават само с наличните в обръщение.
Регулирането на инфраструктурата на блоковата верига и паричният поток чрез копаене са напълно децентрализирани. Те не зависят от никоя държава или централна банка. Тъкмо в това се състои привлекателността на системата за всички свободомислещи хора, но дали системата е привлекателна и за тези, които не се ръководят от свободата, а от сделките? Оказва се, че облагите, които съществуват и за тях, са шокиращо големи.
Макар че редица елементи, свързани с „Биткойн“, са били разбивани от хакери в един или друг момент, технологията на блокова верига никога не е била компрометирана. Затова тя притежава потенциала да извършва и редовни транзакции по много сигурен начин.
Защитата от измами е неразривна част от финансовия свят, в който живеем. А системата „Биткойн“ е в състояние да направи измамата напълно невъзможна – освен ако някой не открадне нечий частен ключ, макар че и след това открива крадците почти моментално. Резултатът е повече от драстично спадане на измамите.
Паралелно с всичко това, като кодифицира доверието при сделките с големи суми, блоковата верига премахва посредниците и намалява разходите при множество транзакции.
Виртуалното банкиране на днешните банки за големи сделки е екстра само за богатите страни, докато биткойн би могъл да се използва от всяка точка по света. Силата на една правителствена парична система в крайна сметка е функция на силата на дадената страна. Правителствата с ниско качество имат нискокачествени парични системи. Именно това са страните където „Биткойн“ има най-големи шансове за развитие. В Европейския съюз и Япония официалната валута има относително стабилна стойност, така че те не виждат смисъл от алтернативна счетоводна система. Това обаче не важи за страни като България. Дори в бъдеще е хипотетично възможно всички валути да станат дигитални, при което конкуренцията моментално ще елиминира валутите на неефективните правителства. Силата на свободните транзакции по интернет ще отприщи глобализацията, така че накрая ще се окажат налични само по-силните валути, като американски долар, евро, йена, паунд и биткойн“.
Налице са и интересни примери за това как технологията на блоковата верига би могла да повиши ефективността и да създаде потребителски излишък. Например, липсата на такси в блоковата верига, липсата на облагане с данъци от държавата, премахват се трудностите при международни разплащания.
Една добра полза е способността едно голямо плащане да бъде разделяно на няколко малки. С помощта на това новинарските сайтове могат да продават само отделни новини или статии без нуждата абонамент, защото към момента финансовите такси са прекалено големи и те се принуждават да окрупняват плащанията на по-едри абонаменти. От това могат да се възползват и сайтовете за музика или видео.
Обект на хакерски атаки
Макар че блоковата верига никога не била разбивана, почти всичко останало е било. Тъкмо това е основната причина, поради която появата на „Биткойн“ е посрещната с толкова разгорещени спорове.
Известен е случаят с голямата борса „Маунт Гокс“ от която през август 2014 г. хакери измъкват 850 000 биткойна на стойност повече от 500 милиона долара, заради пропуски в системата за автентикация. Изпълнителният директор на компанията твърди, че хакерите са пуснали вирус в системата, който е осигурил на хакерите кратък прозорец за да сменят всички идентификационни кодове на транзакциите преди компютрите в мрежата на „Биткойн“ да обновят алгоритмите, за да потвърдят въпросните транзакции. От този момент насам обаче проблемът е разрешен.
За подсигуряване на сигурността на своите биткойни някой опитват новаторски подходи. Например, един ентусиаст от Холандия инжектирал в ръката си микрочип, съдържащ закодираните частни ключове към неговите биткойни. Все пак това не е мащабируемо решение, но подчертава нуждата от криптографска грамотност. Според един от основателите на „Линкедин“ Рийд Хофман решението е частните ключове и пароли да станат абсолютно недостъпни. Затова е изградил мрежа от подземни трезори по целия свят, съдържащи сървъри за съхранение на поверителна информация.
В тъмната мрежа съществуват редица нелегални сайтове, които търгуват с биткойни, а правораздавателните институции се опитват да проникнат в тях. Въпреки че блоковата верига пази потребителите в тайна, хората все пак оставят данни, които агенциите по сигурността отлично знаят как да проследяват.
Биткойн срещу правителството
Първоначално „Биткойн“ се изправя срещу правителствата, но днес голяма част от развитите държави използват технологията на блоковата верига, като техническо решение за редица различни приложения. Все още се намират икономисти, които твърдят, че биткойн противоречи на теорията на Адам Смит. Също така те твърдят, че не е нито разчетна единица, нито средство за разплащане, защото в нея няма нито стойност, нито имущество.
Правителствата се опитват да адаптират регулаторната си среда към „Биткойн“. В резултат на това редица правителства се оказват на взаимоизключващи се позиции – осъждат биткойните, същевременно ги конфискуват, а след това самите те започват да ги складират или да ги продават.
Всеки, който си мисли, че с биткойни е много по-лесно да извършваш транзакции, който не могат да бъдат проследени от правителството, стопроцентово греши. Всички транзакции с биткойни са публични. Всеки може да погледне счетоводния регистър и да провери кой какво притежава. Така че, ако сте полицейска или разузнавателна служба, за вас ще бъде много по-лесно да проследите паричен поток, отколкото кешовия. Поради всичко това правителствата ще приемат „Биткойн“.
Блоковата верига като следващия протокол
Както HTML се превърна в протокол – езика на Световната компютърна мрежа, така и блоковата верига ще го направи, защото тя притежава технологичния гений да се превърне в протокол за доверени транзакции. Тим Бърнърс-Лий превърна интернет в нещо достъпно, а това на свой ред позволи навлизането на други иновации, стъпващи върху тази платформа. По същия начин блоковата верига може да превърне доверените транзакции в основен протокол, върху който да бъде изградено нещо друго.
Блоковата верига може да се превърне в доста по-евтино решение за транзакции, които днес изискват трета страна, посредник, гарант, като например подписването на някакъв юридически документ.
Проблемът на интернет до 2010 година е в това, че дава възможност за лесна комуникация, но му липсваха способности за парични трансфери. Интернет не е оказал почти никакво влияние върху финансовите или юридическите услуги. Блоковата верига ще бъде за банковото дело и счетоводните практики онова, което интернет за медиите, търговията и рекламата. Тя ще снижи цените, ще премахне посредническа роля и ще намали разходите. Тук може да има пробив в подписването на договори, нотариалните актове, акции и др.
По своята същност „Биткойн“ е невероятен пробив в компютърните науки, който се крепи върху години проучвания в областта на криптографията. Именно поради тази причина блоковата верига би могла да издържи като платформа за доверени транзакции, дори и да се провали като валута.
Следващата стъпка е „Биткойн“ да въведе използването на истинска самоличност. Да забрави за анонимните сметки. Тази идея може и да се стори противна на първоначалните защитници на „Биткойн“, но единственото, което ще разреши почти всички проблеми, свързани с нея, е сбогуването с нейното почти религиозно настояване за потайност. Купуването на земи и недвижима собственост влиза в публичните архиви. Подобно ниво на прозрачност може и да не бъде необходимо, макар че няма и да навреди, но при всички положения трябва да има някакво минимално ниво за удостоверяване на истинската самоличност.
При този сценарий, ако частният ви ключ бъде изгубен или откраднат, винаги можете да докажете собствеността си – защо не чрез използването на предимствата на биометриката. Случаите на измами и злоупотреби рязко ще спаднат. Управлението й пак може да си остане децентрализирано, но ще се наложи да се появи някаква институция с множество акционери, която да го подпомага така, както интернет по принцип е децентрализиран, но различни организации управляват различните му процеси – например регистрацията на домейни.
Биткойн и другите дигитални валути, кой ще победи?
Днес съществуват стотици други криптовалути, в това число с екзотични имена от рода на „Лайткойн“, „Дарккойн“, „Криптомет“, „Бетълкойн“ и други, но въпреки това пазарният капитал на „биткойн“ си остава недостижим.
Голяма част от конкурентите му се опитват да коригират елементи на самите биткойни, определяни от тях като недостатъци. Като такива те виждат „необратимостта“ на системата, която не позволява поправка на грешките и дори отрицателното въздействие върху околната среда. Добиването на биткойни изисква значителна компютърна мощ, която на свой ред изисква значителни количества електроенергия. Сериозните копачи на биткойни са в състояние да похарчат по 50 000 долара за ток на ден. Общо те харчат близо 15 милиона долара за ток всеки ден.
Чарли Лий – бивш софтуерен инженер в Гугъл създава „Лайткойн“ и го описва като „среброто в сравнение със златото на „Биткойн“ и програмира софтуера му така, че да произведе 84 милиона лайткойни в сравнение с програмата не Сатоши Накамото за 21 милиона биткойни. Освен това Лий решава да използва скриптова криптография, за да сведе скоростта на копаенето до 2.5 минути за единица в сравнение с 10-те минути за биткойни. Той избира онзи тип криптография, която разчита на компютърната памет, а не на мощта на процесора, за да избегне „въглеродната надпревара“, която е забелязал сред копачите в биткойн общността.
„Рипъл“ от своя страна се представя като глобална платформа за разплащания, давайки възможност на членовете си да плащат във всякаква валута – от нейната собствена валута, през биткойни до държавно регулируемите валути. Като позволява на своите клиенти да използват почти всяка валута, позната на света, „Рипъл“ функционира едновременно и като обменно бюро за валути, и като мрежа за парични преводи. Често е сравняван с хавала – традиционна арабска система за парична размяна, използвана за трансфер на пари от хора, които нямат достъп до банки.
За разлика от биткойните, рипълите не се копаят. Компанията просто е създала 100 милиарда рипъла, влагайки първоначално в сметката си 80 милиарда. Глобалният им регистър се поддържа от „Рипъл Лабс“, чиито сървъри автоматично извършват мониторинг на транзакциите като гаранция срещу измами. В замяна „Рипъл Лабс“ смята да разпредели около 50 милиарда от тези 80 милиарда рипъла сред общността си, като вид възнаграждение на хората, спомогнали за изграждането на мрежата.
Развитието на криптовалутите прилича на търсачките от 90-те години на XX век: „Алта Виста“, Яхо и др. и можем да се запитаме дали сред тях няма един „Гугъл“. Преобладаващата част от настоящите криптовалути ще се стопят в небитието, но ще остане само тази, която се е отърсила от криптолибертарианските си корени и е приела отговорностите, съпътстващи дейността на всеки икономически значим субект. Това включва окончателното скъсване от анонимността. Икономическите ползи от подобни валути биха били огромни, особено на нестабилни пазари.
А при блоковата верига съществуват твърде много възможности надскачащи функцията й на обикновена валута, затова на пазара вече се появяват редица апликации използващи тази технология. Последиците от по-широкото навлизане на технологиите на блоковата верига ще бъдат подобни на тези на икономиката на споделянето.