На където и да погледнем в съвременното интернет пространство, хората обсъждат относителните предимства и недостатъци на съдържанието, генерирано от AI (изкуствен интелект). Нали не вярвате, че всичко което четете в огромното море от информация е писано от хора?
Генератор на съдържание от изкуствения интелект GPT-3 AI
За нуждите на маркетинга е необходимо да се създава огромно количество съдържание и то постоянно да се появява в сайтовете и социалните мрежи. За тази цел преди се наемаха копирайтъри, които да измислят креативни реклами и да пишат SEO оптимизирани текстове. Това беше така, докато не се появи технологията GPT-3 AI „Генеративна претрениран трансформатор“ създаден от OpenAi. Трансформаторът е невронна мрежа, която използва техники за обработка на естествен език за изпълнение на различни задачи. С други думи, това е езиков изчислител предназначен да генерира поредици от думи, код или други данни, като се започне от първоначален вход. Техниката е въведена от Google през 2017 г. и се използва в машинното прогнозиране. В последствия Open AI я развиха в Chat GPT-4 и се появиха редица други чат ботове, като Gemini на Google, Copilot, френският Mistral.Ai, Claude-3, Llama-3 на Мета и българският BGgpt.
Асоциираната преса започна да използва AI за генериране на текстове на статии по зададена ключова дума още през 2014 година. В последствие с масовото разпространение на GPT-3,5 и GPT-4 и на техните конкуренти създаване на съдържание стана изключително лесно. Днес вече спокойно може да се рисуват цифрови изображения по зададени изисквания на клиента. Такъв пример са Мicrosoft Designer, Dream, Starryai, DALL-E или Craiyon. А този инструмент на доц. Наков различава дори емоциите в текста Tanbih с цел да разпознае пропагандата и вероятността за фалшиви новини. Вече започнаха да се появяват и специализирани агенти изпилващи GPT-5 и други, като китайските DeepSee или Manus.
Колко от съдържанието в Интернет е генерирано от AI?
От BuzzSumo направиха изследване с помощта на техният анализатор на съдържание колко от него е автоматично генерирано за периода от 2018 до 2022 година. И резултатите са впечатляващи за 2022 г. цели 33% от съдържанието са автоматично генерирани. В по-късно изследване на Imperva за 2023 г. се съобщава, че автоматизираните ботове вече съставляват почти половината от глобалния уеб трафик (49,6%). Това представлява ръст на фалшивата дейност онлайн. Ако тази тенденция се запази скоро по-голямата част от това, което четем в Интернет няма да бъде писано от хора.
Според докладите на компании като McKinsey & Company и Gartner, се наблюдава бързо увеличаване на приложенията на ИИ в различни области, включително създаване на текстове, изображения и видео съдържание. Техните прогнози сочат, че до 2026 г. около 90% от интернет съдържанието може да бъде генерирано с помощта на ИИ.
България е регионален лидер в използването на AI от Бизнеса. Цели 69,20% от компаниите у нас подкрепят използването на инструменти с изкуствен интелект на работното място. Това става ясно от проучване проведено от 15.05 до 5.06. 2024 г. от кариерната платформа Kaderabotim.bg, част от международната група WhereWeWork.com, която присъства в 14 държави в региона. Страната ни изпреварва по този показател Унгария, Румъния, Гърция и Молдова. Някои анализатори оценяват, че през 2024 г. между 50% и 70% от новосъздаденото съдържание в интернет може да бъде генерирано с помощта на ИИ технологии.
На въпроса „Как очаквате работата и обществото да бъдат повлияни в бъдеще от разработката на инструменти с изкуствен интелект?“ най-много (42,81% от запитаните) очакват тези инструменти да повишат качеството на работа. 29,22% от своя страна прогнозират, че изкуственият интелект ще улесни работата на служителите и ще спомогне за развитието на обществото, докато други 18,23% смятат, че влиянието на AI инструментите ще е позитивно, но само ако вземем нужните мерки, за да подпомогнем еволюцията на работните места. Едва 9,40% от запитаните HR специалисти у нас изразяват безпокойство относно навлизането на подобни технологии и тяхното влияние върху пазара на труда и обществото като цяло.
В SEO общността се появи дебат за използването на подобни инструменти, дали те са приемливи от гледна точка на Google? Не след дълго Джон Мюлер съобщи официалната позиция на търсачката, че съдържанието, написано от изкуствен интелект, попада в категорията автоматично генерирано съдържание. А такова съдържание е против правилата на Google, съответно това може да доведе до ръчно наказание на сайта.
Все пак много институции, включително Microsoft продължават да използват изкуствен интелект за да генерират съдържание за сайтовете си, защото алгоритмите на Google все още не могат да разберат разликата между съдържанието, написано от хората, и съдържанието, написано от AI. С други думи въпреки заплахата, търсачката не в състояние автоматично да открива съдържание, генерирано от езикови модели като GPT-4.
Държавни стратегии за Изкуствен Интелект – AI
През последните години правителствата по света започнаха да приемат стратегии за използване на изкуствения интелект, защото той започна да се използва за толкова много неща от машинно обучение за анализиране на големи данни до прилагане на алгоритми за откриване на признаци на COVID-19 и дори за нуждите на националната сигурност.
Държавите признават изкуствения интелект като технология, чиято сила увеличава ефективността, ускорява процесите и намаля необходимостта от човешка намеса. Въпреки това, много организации, които следват развитието на изкуствения интелект са загрижени за безопасността и етиката на приложение на тази технология, особено за военна или полицейска употреба.
В резултат на това много държави разработиха стратегии, политики и процедури за насърчаване на научните изследвания в областта на изкуствения интелект и определяне на насоки за използването му. Те биха могли да спомогнат за ограничаване на потенциалните отрицателни последици от внедряването на изкуствен интелект, като смъртоносни аварии и инциденти.
Тъй като Канада стана първата страна, която публикува национална стратегия за изкуствен интелект, през 2017 г. все по-голям брой държави последваха нейния пример с цел да се позиционират като ранни осиновители и световни лидери в областта. Към декември 2020 г. повече от тридесет държави са публикували националните си стратегии, предназначени да ръководят инвестициите в областта, като още двадесет и две заявяват, че стратегиите им са в развитие. Тази тенденция вероятно ще продължи през 2022 г. и следващите години.