Как се пише реферат?

Какво е реферат?

Писането на реферат е проверка на способността за научно творчество на студента. В този смисъл той не трябва да се свежда към възпроизвеждащия, репродуктивен начин на писане. Писането на реферат предполага самостоятелно проучване на научни трудове (монографии, статии, студии и др.) на съответните учени в областта на темата.

Целта на реферата е да направи сбито, кратко представяне на: съдържанието на научен труд (или на отделни глави от монография, например), на статия, студия и др., както и информация за автора, приносите му, терминологията, откритията оповестени в тези научни публикации. Често студентите получават задачи от преподавателите да изготвят реферати върху статии, върху отделни глави или раздели на дадена книга, върху цяла монография, да представят писмено или устно този реферат по време на учебни занятия. Това развива студентско творчество, защото преди да го напишеш трябва да прочетеш материалите преди това.

Краткостта е една от особеностите на реферата, обемът трябва да е от 2 до 15 страници, оптималния вариант е около 6-7 страници. Същевременно той трябва да представя пълно и изчерпателно дадената книга, основните моменти и нововъведения, за да не се допускат неясности.

Структура на рефератa

Когато се представя монография или по-голямо научно произведение, възможната структура на реферата е следната:

Кратка биографична справка за автора, като акцентът не е върху личните качества, а върху научната и изследователската кариера, постиженията, наградите, отличията, мястото му в академичната общност на университета, курсовете и дисциплините, които води, какво е преподавал в други (включително чуждестранни университети), в какви екипи е работил, ако е участвал в проекти заедно със своите колеги от страната и чужбина; кои са най-големите му постижения в научната сфера и с какво се откроява. Детайлите не са необходими, те утежняват текста. Това кратко, но изчерпателно представяне на автора изисква подбор на фактите, а те могат да се вземат от самата книга (на корицата или вътре в самия текст се дава информация за автора), от сайтове на образователни институции, от сайтове на научни списания, от лични сайтове, от енциклопедии, справочници, биографии и др. Уеб базираната информация, както и тази, която се съхранява на хартиен носител, е разпръсната и изисква събиране, ако целта е да се предостави повече информация за учения.
Структура на научния труд: глави, раздели, основни моменти. По същество тази част съдържа библиографски моменти — издаване на книгата, издателство, поредност на изданието (първо, второ…), обем на труда, оформление и др. Освен това се представя не просто телеграфно и хронологично текстът с изброяване и сухо глава по глава, както е в съдържанието, а се преценява кое е същественото. Ако целта е да се реферира една глава, то тогава останалите се посочват и накратко се изяснява структурата и мястото им в цялата книга. Студентът, изготвящ реферата, се спира по-обстойно на тази глава след преценка, че тя представлява особен интерес (за студента или колегите). Обзорът може да присъства и тогава, когато се акцентира на приносите на автора в дадена научна област, като в случая се редуцира съобщаването по глави до съвсем малък обем. Читателя се информира за методите, резултатите и изводите направени от автора. В някои случаи се споменава и за илюстративната част, наличието на схеми и диаграми като част от текста.
От това ясно проличават уменията на студента да прави анализ и едва след това да премине към обобщения и изводи, да преодолее разказването и да представи друг тип мислене, в което познаването и краткото изложение не означават репродукция, напротив, умения за аналитично и синтетично мислене, умения да се използва точен език и да се създава кратък, но добре структуриран текст.
Приноси. Тази част от реферата се изготвя, когато се представя монография или фундаментален труд, научна школа или направление и др. Суперлативите и превъзходната степен при съобщаване на откритията и използваните нови методи, както и на анализите, не се препоръчват в научния текст. Изрази като „най-големият“, „единственият“ би следвало да се избягват или да се използват уместно и да отговарят в действителност на научните постижения.
Оценка, мнение, позиция. Този структурен елемент е кратък като обем, но е относително труден за изготвяне, тъй като изисква умения да се използва точен език и освен това да е налице и информация за автора, за науката, за мястото му в съответната област.
Обобщение. Финалните изрази не са просто общи шаблонни фрази, а чрез тях се показва умение за цялостно оформяне на текста.

Препоръки за писане на реферат

Организационните аспекти при писане на реферат се реализират относително лесно. Библиотеките или книжарниците са мястото за намиране на съответния научен труд.

Творческите аспекти предполагат повече време, а не просто прочит и сбит преразказ на текста. В определени случаи е възможно да бъде направен конспект, да се водят бележки, да се усвои понятийният апарат и едва след това да се пристъпи към структуриране на текста на реферата.
При съставяне на текста е добре да бъдат използвани изрази, които не просто свързват изреченията, а чрез тях се осъществява логическа свързаност и последователност. Например:

Книгата съдържа… глави/части…
Студията е разделена на следните части:…
Статията е публикувана в престижното научно списание…, брой,… година…
По нея е последвала дискусия в същия/в следващите броеве и има отзиви в …
В тази част е представен/изследван/ анализиран … проблеми/ тема/период/
В последната глава се засяга накратко въпросът за…
Авторът дава примери за … в … глава, след като е дефинирал понятията …
Ученият дава пълна характеристика на …
Авторът извежда следните …
Ученият формулира своето виждане за…
Той оповестява/дава следната хипотеза за…
Ученият прави следните избоди…
В заключението той представя…/ обобщава…
Темата на статията представлява интерес за…
Изследванията имат практическо приложение за…
Книгата е полезна за…
Най-важните изводи са …

Стилът на писане трябва да се придържа към обективен тон, с избягване на художествени сравнения, алегории, метафори и други стилови похвати, които могат да внесат неяснота и двусмисленост. Предпочитание следва да се дава на простите изречения и ясното, логично изложение на авторската мисъл. Желателно е да се избягват чуждици, неясни термини и съкращения. Авторите следва да се стремят към терминологична еднозначност и да спазват научната конвенционалност при използване на термини и понятия. Когато се въвеждат термини от чужди езици, следва да се дават в скоби оригиналният термин на съответния език.

Преди да си отговорите на въпроса как се пише реферат, трябва да си изясните още няколко неща: Какво подлежи на изследване и анализ? От какви аргументи и теоретични съображения се обосновава разглеждането? Как са операционализирани теоретичните конструкции? Какви изводи следват от разгледаните материали? Как това изследване се вписва в досегашните научни представи за изучаваното явление?

Отговорите на тези въпроси се обосновават от обзор на литературните източници по темата и собствената аргументация на автора. Обзорът на написаното до този момент не е необходимо да бъде исторически изчерпателен. Авторите трябва да се стремят да излагат съвременното състояние на проблема, като дават предимство на източници от последните 10 години до момента на публикацията. Допустимо е, разбира се, и позоваване на по-стари източници когато в тях се съдържа основополагаща за разглеждания проблем информация. Обзорът на литературата отразява само главните резултати и основните теоретични изводи или идеи, без детайли и подробности. Авторите следва да се стремят към разкриване на логическата връзка и приемственост между предишните изследвания и тяхната собствена разработка. Собствените аргументи, обосновката и извеждането на хипотезата произтичат от направения литературен обзор и логически са свързани с него. Краят на теоретичната постановка следва да дава отговор на два въпроса: Какъв анализ и класификации ще бъдат направени? Какви резултати се очакват и защо?

Цитирането на източниците вътре в текста става с посочване на името на автора, както е на оригиналния език и годината на публикацията, например /Ангелов, 2001/ или / Johnson, 2012/. Когато се привежда точен цитат той се поставя в кавички, а след годината на публикацията се посочва и страницата.

Добре е да посочите използваните методи за анализ и обобщаване и всички останали условия на провеждане на изследването, така, че то да бъде обективно и надеждно.

Резултатите се съобщават във формата на таблици и графики или по друг подходящ начин. Тук следва да се обърне внимание, че резултатите се коментират кратко в съответствие с теоретичните допускания. Местата на таблиците и графиките се указват изрично в текста. Винаги предоставените резултати се обсъждат, като се направи теоретичен анализ и интерпретация на резултатите, обясняват се получените изводи, установява се връзката с хипотезата на автора. Тук е допустимо цитирането на източници с оглед сравняване на собствените резултати с тези на други изследователи или в подкрепа на собствената аргументация.

Обсъждането на резултатите завършва със съответни изводи. Автора може да посочи ограниченията на собственото разглеждане, нерешените проблеми, които то поставя, или да очертаят перспективи за по-нататъшно проучване на проблема. Да се има предвид, че в този раздел има реална опасност от свръхинтерпретация на прегледаната литература по въпроса и правене на необосновани изводи.

Накрая реферата завършва с посочване на използваната литература. В списъка на цитираната литература се посочват само източници, които действително са упоменати в текста. Трябва да се внимава да няма разминаване между посочени в текста автори и цитирана литература. Източниците се подреждат по азбучен ред на фамилните имена на авторите, като първо се посочват източниците на кирилица след това на латиница. Източниците се описват по следните модели:

Ангелов, Б.И. Теория на инженерните машини. София : ВИ, 1981.
Димов, П. Социалните мрежи на Ислямска държава. Военен журнал, кн. 4, София, 2016 г., стр. 22 ÷ 28.

Ако източникът е поместен в сборник, освен годината на издаването и заглавието се посочва и под чия редакция е той. Когато се цитират няколко публикации от един автор, те се подреждат по реда на публикуването им, като се започва от най-ранната. Ако се цитира един автор със самостоятелни публикации и публикации в съавторство, последните се поставят след изреждане на самостоятелните публикации.

Приложение на таблици и графики. Всяка таблица или графика се представя на отделна страница и има пореден номер и заглавие, което еднозначно обозначава какви данни се представят. Когато се представят фотография, рисунки, графични изображения и др., те също се разполагат на отделна страница с номерация и пояснително заглавие.

Теоретичните части на реферата разглеждат състоянието на теорията в дадена област или очертават теоретична концепция. Изложението на емпирични данни в тях е допустимо само ако имат пряко отношение към обосноваването на дадено теоретично твърдение на автора. Тезата на автора се извежда от обзор на състоянието на даден проблем и теоретичните подходи към него с посочване на техните силни и слаби страни. Всяка теоретична постановка трябва ясно да бъде отнесена към определен кръг процеси и явления и да бъдат посочени възможните пътища за операционализирането и експерименталната и проверка. Теоретични постановки с философско-есеистичен характери не са релевантни на насочеността на реферата.

Обзорните части на реферата имат информативен характер и обслужват комуникацията на научни идеи. Като подрежда, интегрира и оценява обширен брой научни публикации по даден проблем, авторът на реферата следва да се стреми да очертае основните насоки на развитие на изследванията в дадена област, тяхното съвременно състояние и изводите, до които се е достигнало. При създаването на обзорните части се препоръчва да се спазват следните принципи:

ясно дефиниране и очертаване на проблемната област, която е предмет на обзора;
резюмиране и представяне на възможно най-представителен кръг от теоретични и емпирични изследвания, така че да се получи достатъчно пълна картина на съвременното състояние на разглежданата област или научен проблем;
очертаване на връзките и отношенията с други насоки на изследвания в основната и близките науки;
посочване на противоречията, пропуските, слабите страни и критиките към съществуващите становища;
очертаване насоките на по-нататъшно развитие на изследванията в дадена област.

Как се докладва реферат?

Реторическите аспекти в писането на реферат предполагат устно изложение на написания текст пред студентите от групата или курса. Докладването на рефератите се извършва в рамките на 20 мин., които включват 10 минути за въпроси, отговори и дискусия по темата. Изложението трябва да бъде кратко и ясно, да дава ясна представа за същността на проекта и най-вече за приноса на автора по разработената тема.

Прочитането или устното представяне могат да стават от място в учебната зала и от академична трибуна пред останалите. Говоренето пред аудиторията дава по-големи възможности за получаване на сигнали на обратна връзка, докато ако студентът говори от мястото си в учебната зала, част от аудиторията остава встрани и зад него и това затруднява пълноценната комуникация. Правата поза е задължителна. Темпът при устното изложение е в препоръчителните рамки на умереността, като бързината не създава добри условия за възприемане на научната информация. Наличието на елементи на патетика или прекалено прецизно артикулиране също може да допринесе за недобро възприемане на това, което се съдържа като факти, термини и изводи в реферата.

Монологът е първата част при представяне на реферата, възможно е да бъдат зададени въпроси от преподавателя или от студентите и рефериращият трябва да дава отговори. Тези две части (монологична и диалогична) на устното представяне имат своята специфика. При монолога студентът може да чете изцяло текста, може да се опира на бележки или конспект. Устно говорене изцяло без прочит на абзаци от текста се реализира рядко. Освен това е препоръчително дефинициите, цифрите, данните да бъдат четени, за да не се допускат грешки или неточности.

Даването на отговори предполага студентът да отговаря кратко, но изчерпателно по същество по реферата. Той трябва да бъде много добре подготвен и да съставя отговори в процеса на говорене, да демонстрира не толкова познания, а да даде пълен отговор, да формира у аудиторията удовлетворение, че е получила нужната информация. В практиката това устно изложение все по-често бива назовавано представяне или презентиране, като по същество се отнасят към посочените по-горе особености.

При представянето си докладчиците могат да използват предварително приготвени презентационни материали.

Критерии и показатели за оценка на реферата

Рецензирането на рефератите се извършва според следните критерии:

спазени ли са настоящите препоръки за оформяне на реферат;
ползваната литература дали е съвременна;
адекватни ли са направените изводи и препоръки;
стилът на изложението отговаря ли на приетите стандарти за научна или научно-приложна публикация;
структурата на рефератта отговаря ли на посочените тук препоръки.

Показателите за оценка обхващат теоретическата и практическата страна на работата, методологическата издържаност и прецизност, начина на представяне и разработване на резултатите, стил, език, външна форма, резултати и други. По този начин критериите за оценка могат да се изброят така:

На основата на достатъчно пълен обхват на материала ли изгражда авторът постановката на своята работа? Вижда ли се, че той познава най-значителните научни трудове по проблема?
Описан ли е начинът, по който са обработени литературните източници? Може ли да се приеме, че обработката съответства на целите и задачите на изследването?
Как е структуриран рефератат? Има ли съдържа¬ние? Позволява ли то да се обхване същността и насочеността на реферата?
Има ли логическа и съдържателна връзка между отделните части на реферата?
Има ли единство между табличното, графичното и представянето на резултатите? Начинът на пред¬ставяне насочен ли е към целта и проблематиката на изследването или има самоцелен характер?
Получените резултати осигурени ли са фактологически, за да могат да се интерпретират като следствие на закономерни причини?
Има ли опити за теоретическо обобщение на получените резултати? Издържани ли са те в научно отношение?
Постигната ли е целта? Очертават ли се ясно приносите на реферата при разкриването на същността и съдържанието на темата.
Посочени ли са въпросите, които авторът не е успял да реши? Има ли изводи?
Външният вид на реферата говори ли за изискан естетически вкус на автора?
Вижда ли се каква литература е използвал авторът? Тя представена ли е според изискванията? Как си служи авторът с цитати? C бележка под линия? Описал ли е библиографски правилно литературните източници?
B реферата използвани ли са нагледни материали – графи¬ки, диаграми и др.? Съчетано ли е тяхното използване със съдържателния анализ на получените резултати?
Как е оформен рефератът в езиково и стилно отношение? Какво е съответствието на езика и стила на съдържанието? Използвани ли са ясни и точни понятия и термини? Има ли правописни и граматически грешки?

Посочените препоръки за писане на реферат трябва да се разглеждат само като насоки за работа, но те са съобразени със съвременните стандарти за научни публикации, които са възприети в повечето университети у нас и по света.

Author: Петко Димов

Bibliography:
1. Димов, П. (2011). Копирайтинг за Уеб ISBN 978-954-2952-17-6.
2. http://web.uni-plovdiv.bg/mollov/ecology_site/instrukcii_referati.pdf