Енергийната сигурност е аспект на националната сигурност и проблем, който създава несигурност. Тя е проблем, защото цялата световна икономика е базирана на въглеродните ресурси (нефт, газ и т.н.), а те свършват!
Петролът е 1/3 от енергията, а цените нарастват постоянно заради несигурността. Цента на петрола се образува от себестойността на вложеното за производство на продукта плюс пазара. Във времето нефта намаля и цента за производството му постепенно расте.
Забелязали ли сте, че като се определят цените на петрола и няма никаква пазарна логика? Като замирише на нефт и големите играчи полудяват! Това е така защото всички големи компании в областта са национални и се водят не от икономическата логика, а от геополитически интереси. Факт е, че за разлика от нормалния пазар правилата се диктуват от потребителите към производителите!
Съществуват три вида играчи: потребители, производители и транзитни държави.
Най-големия потребител е САЩ те са само 2 % от населението на света, а имат 5% от ресурсите. Ползват 25% от световното потребление и създават 25 % от замърсяванията в света. При световна цена от 100$ за барел, те плащат само няколко долара, докато 2,7 милиарда хора на тоя свят живеят с по малко от 2 $ на ден!
Интересно в нашето съвремие е, че се появиха нови огромни потребители, като Китай и Индия. Дори китайците финансираха нова система за производство от тежкия пясъчен нефт в Канада, което е толкова скъпо, че до сега никой не искаше да се занимава с него.
Новата енергийна ос е Саудитско- Каспийско – Сибирско- Канадската ос. Сега всички гледат към Каспийския район, защото доставките от Персийския залив са непостоянни. Там най-успешният играч е Азербайджан, който е в комбинация с Англия. Там основния проблем е, че никой не знае колко запаси има – това е най-голямата тайна. Колкото повече имаш, толкова повече те уважават.
Най-големият играч в сферата обаче си остава Русия, тя притежава монопол на всички трасета. Така, че дори и да се имаш с производителя, пак ти трябва Русия.
ЕС е енергийно зависим от Русия, той трябва да внася 54 % от енергията си, а иначе се карат на нас??? За това ЕС се бори за газ, който да заобиколи Руските тръби. Има само една такава тръба Баку-Турция. Ето кой излиза най-печеливш от цялата игра – Турция, а европейците не искат да ги приемат в ЕС? Идеята на НАБУКО е да свърже тази тръба с Европа. Турция обаче не иска просто да взима само транзитна такса, тя иска да купува и след това да препродава на Запада.
Не случайно Турция е дванадесетата икономика в света и вероятно отново ще станат велика сила. Дали така ще се напълнят тези тръби?
Освен тръбопроводите руснаците разполагат и с отворена политика за износ на ядрени реактори и държат голяма част от световния пазар. Жизнено се нуждаят от продажба на ядрен реактор на страна от европейския съюз, каквато е България.
Все пак ние не сме единствената възможност, вижте инфографиката по-долу:
