Енергийна сигурност

енергийна сигурностЕнергийната сигурност е аспект на националната сигурност и проблем, който създава несигурност. Тя е проблем,  защото цялата световна икономика е базирана на въглеродните ресурси (нефт, газ и т.н.),  а те свършват!

Петролът е 1/3 от енергията, а цените нарастват постоянно заради несигурността.  Цента на петрола се образува от себестойността на вложеното за производство на продукта плюс пазара.  Във времето нефта намаля и цента за производството му постепенно расте.

Забелязали ли сте, че като се определят цените на петрола и няма никаква пазарна логика?  Като  замирише на нефт и големите играчи полудяват!   Това е така защото всички големи компании в областта са национални и се водят не от икономическата логика, а от геополитически интереси.  Факт е, че за разлика от нормалния пазар правилата се диктуват от потребителите към производителите!

Съществуват три вида играчи:  потребители, производители и транзитни държави.

Най-големия потребител е САЩ те са само 2 % от населението на света,  а имат 5%  от ресурсите.  Ползват 25% от световното потребление и  създават 25 %  от замърсяванията в света.  При световна цена от 100$ за барел,  те плащат само няколко долара,  докато 2,7 милиарда хора на тоя свят  живеят с по малко от 2 $ на ден!

Интересно в нашето съвремие е, че се появиха нови огромни потребители, като  Китай и Индия.  Дори китайците финансираха нова система за производство от тежкия пясъчен нефт в Канада,  което е толкова скъпо, че до сега никой не искаше да се занимава с него.

Новата енергийна ос е Саудитско- Каспийско – Сибирско- Канадската  ос.  Сега всички гледат към Каспийския район,  защото доставките от Персийския залив са непостоянни. Там най-успешният играч е Азербайджан, който е в комбинация с Англия. Там основния проблем  е, че никой не знае колко запаси има – това е най-голямата тайна.  Колкото повече имаш, толкова повече те уважават.

Най-големият играч в сферата обаче си остава Русия, тя притежава монопол на всички трасета.  Така, че дори и да се имаш с производителя,  пак ти трябва Русия.

ЕС е енергийно зависим от Русия,  той трябва да внася 54 % от енергията си, а иначе се карат на нас???    За това ЕС се бори за газ, който да заобиколи Руските тръби.  Има само една такава тръба Баку-Турция.  Ето кой излиза най-печеливш от цялата игра  – Турция,   а европейците  не искат да ги приемат в ЕС?    Идеята на НАБУКО е да свърже тази тръба с Европа.  Турция обаче не иска просто да взима само транзитна такса,  тя иска да купува и след това да препродава на Запада.

Не случайно Турция е  дванадесетата икономика в света и вероятно отново  ще станат  велика сила.   Дали така ще се напълнят тези тръби?

Освен тръбопроводите руснаците разполагат и с отворена политика за износ на ядрени реактори и държат голяма част от световния пазар. Жизнено се нуждаят от продажба на ядрен реактор на страна от европейския съюз, каквато е България.
Все пак ние не сме единствената възможност, вижте инфографиката по-долу:
инфографика ядрени реактори