Според тройното правило на Mackinder: „Този, който контролира централна Европа управлява целия континент, а този който контролира Европа управлява цяла Евразия, а който контролира Евразия, владее целия свят”!
Според теорията на геополитиката в световен план се наблюдават 8 тенденции:
1. Задълбочаване на противоречията между севера и юга. Те не са толкова заради разликата в парите между богати и бедни, колкото до цивилизационни и качествени противоречия. Както е казал поета „Два свята – единият излишен”! Богатите ще стават все по-малко, а бедните все повече.
Глобализацията, която за нас дойде едновременно с демокрацията. Това е все едно си ремонтираш покрива на къщичката и да задуха ураган. Така и с България, когато се ремонтирахме чрез прехода от комунизъм в демокрация, задуха урагана на глобализацията и ни свари със свалени керемиди. Хората започнаха да емигрират едни навън, други навътре и станаха „емигранти във собствената си държава”! Глобализацията има свойството свръхпроводимост, т.е всички процеси (добри или лоши) включително и престъпността се размиват извън държавата.
Вече не по силния изяжда по-слабия, а по-бързия изяжда по-бавния (Thomas Hobbes).
В света падат граници и прегради, ако все пак остане някоя преграда и не е възможно да се премине официално, то става неофициално. Както стана преодоляването на политическите бариери в Ирак и Либия. Войните вече са за премахване на тези бариери, а не за територия. Идеите все по-бързо се развиват и разпространяват за което помага и Интернет. Затова ние не трябва да стоим безучастни или да заравяме главата си в пясъка като щраус, а да се имаме отношение за всичко около нас.
3. В момента протичат едновременно процеси на интеграция и дезинтеграция. Не може да се разбере, кой печели и кой губи? За да разберем кой е спечелил в един конфликт трябва да видим структурите. Структурите на победителя се разширяват, а на загубилия се намаляват. Направете си сметката сами, къде се намира България?
4. Възможностите и способностите на държавите намаляват . За това умната държава се разтоварва с част от функциите си. Едни функции предава нагоре на ООН, НАТО и т.н., а други надолу на местната власт. Ние трябва да направим така, че нашата държавата да не е прекалено централизирана в София, а да работи като мрежова структура. Клетките на Рака са мрежови и затова мачкат всичко в организма, който е с централизирана структура. Жизнено необходимо е да намалим този дисбаланс между местна и държавна власт, да обърнем внимание на съдебната система.
5. Днес вече противопоставянето е между държавата от една страна и недържавни въоръжени формирования от друга страна. Установяването на еднополюсен геополитически модел в света с една свръх сила – САЩ. Все едно всички сме доплували до единия бряг на реката, а от среща няма никой? Слънцето е едно за всички и ако застанеш много близо до него може да изгориш, а ако си далече може да замръзнеш. За това всички му плащаме имперския данък.
Кой би могъл да бъде втория полюс?
- Китай може, ама не иска;
- Мюсюлманския свят иска, ама не може;
- Европейския съюз нито иска, нито може;
- остава единствено тероризма, като асиметрична заплаха!
6. Нараства вероятността от природни и антропогенни бедствия и необходимостта от ресурси. За това сега живеем в света на високите технологии – който владее високите технологии, той ще управлява в бъдеще. А ние мислим ли по този въпрос?
7. Свръх либерален геоикономически модел. Днес всичко се решава от пазара и конкуренцията. Важи правилото за златния милиард – 1/7 от човечеството печели всички ресурси. Познайте къде се намира тази малка част от човечеството? В Съединените американски щати.
8. Залеза на националните държави и появата на транснационалните корпорации.
„Ние не сме държава, ние сме територия ”. Т. Живков
В довод на това твърдение може да посочим, че една държава не може сама да построи газопровод. Дори да вземем само охранителните фирма на Лукойл, ще видим, че е по-голяма от Българската армия, като численост и като бюджет. Все повече нараства противоречието между йерархичните и мрежовите структури. Заплахите са мрежови и целево ориентирани, а държавата е центрична и ресурсно ориентирана. С други думи не за човека да търсим работа, а за работата човек. В държавите има закони, а в света има само един Устав на ООН с чл.2, който гласи ДА ИМА МИР, а всички останали членове, служат за да го опровергават.
Седемдесет и пет процента от световната търговия е осъществена от мултинационални държави!