Моето верую


Моето верую

Аз вярвам в общата ни любов към България. Вярвам защото в празнични дни като този всички ние излизаме да празнуваме на площада и без оглед към коя политическа сила принадлежим, поднасяме цветя на загиналите герои или минимум се поздравяваме по случай празника.
Аз знам, че „Българинът освен търбух с черва и стомах  има и череп пълен с мозък“ и чувството му на патриотизъм не идва само вечер след първата чаша домашна ракия,  за да се запита:

Какво е „Родолюбие“? 
Дали е гръмко повтаряна фраза или опияняваща мечта за щастие в родния край?  Патриотизмът не е ли изгаряща болка, когато виждаш, че хората които обичаш са обречени на страдания и вечна духовна  неудовлетвореност?
Дали и ние като Ботевите хъшове в кръчмата трябва да кажем: „Можем още дълго време да страдаме, може още много да чакаме,  да гинем и да умираме, но няма нищо! България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес….“

Силата на България идва не от богатството и оръжията ни, а от негаснещата сила на идеалите ни:  свобода,  единство и непоклатима надежда.  Дълго чаканата истинска надежда, че България може да се променя към по-добро.  По-добро общество във всичките му проявления и пространства, суша, въздух, вода и интернет пространството на България. Социалните медии и интернет са идеалният инструмент да събудим новият дух на патриотизъм, родолюбие, културна идентичност и национална отговорност, защото успехът на всеки един от нас минава през успеха на България.

На тези които не вярват в това ще отговорим с вечното ни  кредо Съединението прави силата, а силата днес се ражда от присъствието в Интернет пространството.