Автор: Петко Димов
Всички знаем, че една от основните ценности на Българина е образованието. Ние отделяме от залъка си за да пратим децата в добро училище. Защо обаче тези, който получават така скъпо образувание са толкова неефективни в живота?
Вероятно защото живеят във време на реформи. Споровете за матурата продължават с години и тя се превърна в олицетворение на корупцията в образуванието.
Китайците казват „В интересни времена да живееш дано” защото за тях това е шанс да се докажат. В България реформата в образуванието се занимава с това какво да се учи, вместо как да се учи. Тук се избира количеството пред качеството или да знаеш какво, но да не знаеш как.
В нашето училище тъпите постепенно настигат способните и ги изпреварват. Първите натискат газта, а вторите спирачки и се учат на мързел и безделие. Семплите и посредствените наваксват с повече труд и по-късно именно те се превръщат в лидери. Както казват германците „У нас от 10 деца се ражда едно умно и като порасне, то става началник, а у вас от 10 деца – 9 са умни и си избират тъпия за началник”. Тогава как да променим нещата?
Образувателната система трябва да развива силните страни на децата, а не да компенсира слабостите им. Трябва учебния процес да бъде центриран около ученика, а не около преподавателя. При нас това е точно обратно, свободомислието и инициативата се изхвърлят още с прекрачване на прага на училището. От учениците се иска да изучават абсолютната истината от учебника на учителя, а не да провеждат дебати или алтернативи за развитие. От преподавателите се иска да дават отговори на всички въпроси, затова вместо да обясняват с прости думи, те се стремят да използват неразбираем академичен език за да предизвикат по-голям респект. Несъгласието с академични въпроси се счита за липса на уважение и лоялност.
Много често пишат слаби оценки заради дисциплината. Учението по принуда никога не дава добри резултати. Известно е, че високия интелект и креативност вървят ръка за ръка с по-буйно поведение. Когато учителят е неуверен такива деца демонстрират своя интелект в търсене на предизвикателства. Тези деца получават 2 пъти повече забележки, вместо да култивираме стремежа им към постижения. А постиженията ни карат да се пристрастяваме към тях.
Ако искаме децата ни да успеят трябва да променим начин по който се учи. Трябва да ги възпитаваме като победители, да ги подтикваме да мислят и да изразяват мнението си. Да не ги караме да зубрят, а да изграждаме способност да боравят с информация, автономно поведение и да се обучават на предприемачество, а не на зубрачество. Нали смисълът на познанието е да можеш да си служиш с наученото?