Характеристика и особености на финансовия пазар

Това, което веднага ни идва на ум, когато чуем термина „финансови пазари“, са цените на акциите и валутните курсове, които се обсъждат ежедневно във вестникарските статии и икономическите новини. В същото време обаче може да се каже, че след като дискусията засяга все повече специфични механизми за ценообразуване, транзакции, лихвените проценти, сделки с ценни книжа и деривати, темите за финансовите пазари се оказват все по-технически и изискват все повече експертиза.

Може да се каже, че финансовите пазари са място, където взаимодейства теорията с реалността. Например, механизмите за ценообразуване на цените на акциите и валутните курсове са сравнително подходящи за теоретични анализи, отразявайки характеристиките на данните, които финансовите пазари произвеждат непрекъснато.  

От друга страна, пазарните цени се определят чрез дейностите на разнообразните  участници и нуждите на пазара. Има случаи, в които финансовите пазари се движат в съответствие с теорията, но не са редки и случаите в които това не става. Запълването на различията между теория и реалност може да доведе до формирането на нова теория, която позволява рационално обяснение на поведението на участниците на пазара.  По този начин финансовите пазари продължават да развиват теория и практика, които се стимулират взаимно. 

Традиционна теория за финансовите пазари

Цените на финансовите пазари се определят в резултат на разнообразен кръг от участници, търгуващи с различни активи и инструменти. Две основни теории са широко споделяни от финансовите експерти относно оценката и ценообразуването.

 Първата е, че цените се формират на пазарите въз основа на присъщата икономическа вътрешна стойност на активите и инструментите, които се търгуват. При ценообразуването на активите се смята, че настоящата стойност на очаквания бъдещ паричен поток на финансови активи е отправна точка. Например, на фондовите пазари обикновено се счита, че „цените на акциите се определят от настоящата стойност на бъдещите печалби на фирмите“. Дългосрочните лихвени проценти, формирани на пазарите на облигации, по принцип се считат за „средни стойности на очакваните бъдещи краткосрочни лихви“, а теорията е формирана там, където се вземат предвид срочните премии. Смята се, че на валутните пазари референтната стойност дава така наречения паритет на покупателната способност, с който „колебанията в валутните курсове отразяват разликите в инфлацията в страната и в чужбина“. Въпреки това, реалните финансови пазари са повлияни от много други фактори; следователно краткосрочните пазарни развития не могат да бъдат напълно обяснени въз основа на тази теория.  

 Втората се базира на разбирането, че цените, формирани на справедливи и прозрачни финансови пазари, не оставят възможности за арбитраж. Ако приемем наличието на частни икономически агенти в търсене на печалба, това разбиране е напълно разумно. То се основава на следните силни предпоставки, че инвеститорите се държат рационално и че информацията, която би повлияла на цените, става незабавна и няма информационно несъответствие на пазарите. Следователно не е трудно да се намерят случаи, в които това разбиране не е приложимо в действителност.

Връзка с реалните пазари

 Значението на традиционната теория на финансовите пазари е общоприето не само в академичните среди, но и сред много пазарни участници. Смята се, че гореописаните  трудности в теорията се дължат на различни фактори, както следва:

  • Трудностите при използването на пазарните данни.  По отношение на цените на активите, често има ограничения при използването на данни на практика. По-конкретно, очакваните инфлационни ставки, включени в дългосрочните лихвени проценти, не се наблюдават пряко, въпреки че са широко приети. Освен това има случаи, при които наличието на данни на практика е пречка. Освен данни, които не се наблюдават, има и такива, които не се събират, такива, които се считат за частна информация и не са за общо ползване, и такива, които са скрити и следователно тяхната полезност не се знае.  На този етап трябва да се отбележи, че на фона на развитието на информационните технологии за обработка на данни, разпознаване на изображения и машинно обучение, както и подобрения в изчислителния капацитет на компютрите, тенденция към използване на Big Data e всеобхватна. Очаква се в бъдеще инструментите за анализ на големи данни да подобрят пазарната ефективност. 
  • Аномалии на пазарите.  Добре известно е, че съществуват ефективни пазари, които не оставят арбитражни възможности неизползвани и има инвеститори и явления, които не са обясними рационално. Някои от тях са от значение за развитието на пазара: календарният ефект, който намира закономерност в развитието на пазара според конкретния месец или ден от седмицата, и ефектът на малката фирма, който показва тенденция на разлика в очакваната възвръщаемост по пазарна стойност. Има и други аномалии, които до известна степен са разбираеми, като инвеститорската психология т.е. действия породена от предишен опит или тенденция към рискови сделки.  Например, това се изучава от поведенческата икономика.
  • Промени в пазарната структура.  Освен ежедневното движение на цените на пазарите съществуват и редица структурните промени, породени от политически или други външни фактори. Това значително затруднява анализа на финансовите пазари.  Например, тъй като търговията чрез електронни платформи се превърна в значителна част от бизнеса, заедно с намаля на времето, необходимо за изпълнение на всяка пазарна сделка, се скъси драстично. При тези обстоятелства изпълнението на транзакции въз основа на алгоритми стана широко разпространено и теглото на високочестотната търговия се увеличава на някои пазари. От друга страна, някои институционални инвеститори, като държавни и пенсионни фондове, в допълнение към традиционните финансови посредници и инвестиционни тръстове, увеличиха присъствието си като участници на пазара. В резултат на това има вероятност инвестиционните стилове да са диверсифицират и да се удължи времето за възвръщаемост.

 Въпреки че няма съмнение, че тези структурни промени оказват някакво въздействие върху механизмите за ценообразуване на пазарите, не е лесно да се постигне количествено разбиране на степента на тези ефекти, дори ако е възможно да се даде качествено обяснение. Освен това, дори да се признае наличието на тези ефекти, често има различни мнения относно степента на тяхната значимост, включително по отношение на оценките на тяхната устойчивост.

Освен тези три фактора, стоящи зад ясното разделение между теорията на финансовите пазари и реалността е необходимо да се дадат и няколко примера.

Първият пример са така наречените светкавични събития или резки колебания в цените на основните пазари, възникнали за кратък период от време през последните години. Например,  такива са събития на фондовите пазари в САЩ през май 2010 г. и валутният пазар на британските лири стерлинги през октомври 2016 г.  Тези случаи са пример как цените рязко падат и след това се възстановят сравнително бързо за много кратък период от време. Това представлява интерес именно поради факта, че се случва на големи пазари, за които се смята, че имат значителна ликвидност.

За щастие, тези светкавични събития не предизвикаха широко въздействие върху световните финансови пазари, което би довело до смущения във финансирането от страна на фирми и правителства и в управлението на активи от инвеститорите. Все пак тези резки колебания на пазарите,  по мое мнение може да се обяснят единствено с намаленото присъствие на традиционните финансови посредници и увеличаването на онлайн търговията с машини, като и алгоритмична високочестотна търговия.

Вторият пример са ефектите от глобалните финансови регулаторни реформи след финансовата криза. Засилването на финансовите регулации, за да се ограничи поемането на прекомерен риск от финансовите институции и натрупването на финансови дисбаланси, които бяха причини за финансовата криза даде възможност за поява на нови играчи, които променят пазара. Тъй като общият обем на средствата преди и след регулаторната реформа не се е променил, е възможно да се твърди, че подобни разходи в даден момент ще се върнат на предишните си нива, стига арбитражните функции да могат да се предоставят чрез други канали и нови практики.

 Връзка между централните банки и финансовите пазари.

Взаимната обратна връзка между теорията за финансовите пазари и реалността има важно значение и за централните банки. По отношение на по-практичните аспекти на бизнеса в централните банки, паричната политика дава ефект, тъй като централните банки извършват операции, чрез които влияят върху цените на финансовите пазари.  Следователно поддържането и подобряването на функционирането на пазара е много важен въпрос за централните банки.

Основният механизъм на паричната политика, провеждан от централните банки, традиционно е да влияе върху краткосрочните лихвени проценти чрез своите операции, включително покупки и продажби на краткосрочни държавни облигации, като по този начин оказва влияние върху дългосрочната лихва проценти и цени на други финансови активи. Въпреки това, след световната финансова криза, централните банки, изправени пред „нулевата долна граница“ върху номиналните краткосрочни лихвени проценти, прилагат политики, пряко влияещи върху дългосрочните лихвени проценти и различни рискови премии, при които те извършват покупки на дългосрочни държавни облигации и по-рискови активи и корпоративни облигации, за да отговорят на значително влошаване на техните икономики. Това се нарича „неконвенционална парична политика“. В резултат присъствието на централните банки на пазарите стана много по-значително и участието им във финансовите пазари се промени.

Тази „неконвенционална парична политика“ е била много ефективна за осигуряване на стабилност на финансовия пазар и за подкрепа на икономическата активност. В същото време обаче тя породи нов проблем в анализите на „пазарните цени“, формирани чрез включване на действията и очакванията на различни икономически органи, тоест взаимодействия с „ефектите на политиките на централните банки“. Необходими са допълнителни изследвания по този въпрос. Освен това съществува вероятност развитието на финансовите пазари да окаже въздействие върху настроението на потребителите и предприятията, както и върху тяхната разходна дейност, като по този начин ще засили колебанията в реалната икономика. Поради това е важно за създателите на макро политики да постигнат подходящо разбиране на взаимодействията между финансовите пазари и реалната икономика.

 Пазарното разузнаване е друг начин централните банки да извършват анализи на информацията, произведена на финансовите пазари, които са в основата на тяхната политика и пазарни операции. Въпреки това, изобщо не е лесно да се разберат причините и предисторията на сложното развитие на пазарите. За тази цел е необходимо да се извършат многоизмерни анализи, например, като се използват традиционните теории за присъщата стойност на финансовите активи и ефективността на пазарите, както и констатации, получени от нови изследвания, като тези за механизмите за ценообразуване на пазарите при „нетрадиционна парична политика“ и като се вземат предвид вижданията на участниците на пазара, които реално търгуват. Освен това се счита за необходимо непрекъснато да задълбочаваме нашето разбиране за пазарните структури, като например по отношение на системите и регулациите, в допълнение към характеристиките на инвеститорите и техните търговски стилове, и да увеличаваме информираността си за проблемите относно техните потенциални ефекти.

 Такова събиране на информация и анализи за развитието на пазара се наричат ​​“пазарна информация“. В този процес е необходим обменът на мнения с разнообразен кръг от участници на финансовите пазари. Със сигурност е възможно да се разшири нашето разбиране за същността на финансовите пазари,  чрез проучване на възгледите на колкото се може повече участници на пазара.

В заключение може да се каже, че финансовите пазари са не само място за провеждане на пазарни операции при прилагане на паричната политика, но и място за получаване на ценна информация. Освен това централните банки имат значителен интерес към доброто функциониране на пазарите, като условие за ефективното протичане на техните парични политики.  В този контекст, Българската национална банка следва да се възползва значително от развитието на теорията на финансовите пазари и да положи собствени усилия в теоретичните изследвания, използвайки констатации, получени чрез практики, включително провеждане на паричната политика, като мост между теорията и практиката.

Литература

  1. Haruhiko Kuroda, Theory on Financial Markets and Central Banks. 2017 Bank of Japan;
  2. Haruhiko Kuroda, AI and the Frontiers of Finance, Remarks at the Conference on AI and Financial Services/Financial Markets, 2017 Bank of Japan
  3. U.S. Commodity Futures Trading Commission and U.S. Securities and Exchange Commission (2010), „Findings regarding the Market Events of May 6, 2010.“
  4. 3 U.S. Department of the Treasury, Board of Governors of the Federal Reserve System, Federal Reserve Bank of New York, U.S. Securities and Exchange Commission, and U.S. Commodity Futures Trading Commission (2015), „The U.S. Treasury Market on October 15, 2014.“
  5. 4 Bank for International Settlements (2017), „The sterling ‘flash event’ of 7 October 2016.“