Русе е град с много големи и красиви паркове, а около града съществуват особени места, които си заслужава да посетите.
Лесопарк „Липник“ е крайградски парк за отмора и развлечение. Има езеро за риболов и разходка с лодка, зоокът, ресторанти. Любимо място за пикник на поколения русенци. Там на Илинден се провежда голям празник, събор на село Николово, познат в миналото, като сбор на Текето. В близост до някогашното алианско теке (манастир) е имало стар български манастир. До него е текъл лековит извор – аязмо. Водите му днес пълнят малък басейн, в който влюбените хвърлят монети. В околностите има хижи и ресторанти. В голямото езеро се правят гребни регати, а клубът по водомоторен спорт организира републикански турнир за купата „Васил Маринов“.
От Лесопарка има пешеходни маршрути до Образцов чифлик, Чифлишки хан, Касева чешма. В района на Образцов чифлик, земеделско стопанство, създадено от Михдат паша, са хижите „Минзухар“ и „Здравец“.
Манастирът на Света Марина при село Каран Върбовска е най-известния манастир с аязмо, посветен на светицата в Източна България. Намира се на 50 км. южно от Русе. Според преданията манастирът е основан по времето на Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество. При все това името на Света Марина не се загубва в паметта на месното население. Според легендата сляпото дете на един турчин се измило с вода в деня на Св.Марина (17 юли) и прогледнало. За благодарност турчинът подарил нивата с лековита вода на християните, с поръчение, когато идват болни тук, да има място за настаняване.
Сегашната църква е построена през 1890 г. Аязмото – изворът, който се намира в средата на манастирската църква, е оформен кладенец, с каменни стъпала, ограден с железен парапет във формата на осмоъгълник,с три вратички. През 1998г.водата от аязмото е изведена навън в манастирския двор и е вкарана в четири декоративни чучура. Направена е и цистерна за вода, над която е построена и камбанария.
Водата от извора под покровителството на Света Марина лекува очебол, безплодие, схванато, уроки. По химически състав водата е слабо минерализирана, подходяща за всекидневна употреба. Продава се в бутилки, като всяка минерална вода у нас.
На връщане от Каран Върбовка може да спрете в село Табачка. На левия бряг на Черни Лом, източно от селото е пещерата „Водна“, в която извира малък извор. От незапомнени времена той е считан за лековит. Още от Античността по стените на пещерата има изсечени благодарствени надписи на латински и гръцки език. В средата на пещерата има каменен олтар. Археологическите проучвания показаха, че от праисторическо време тук е имало светилище. В близост от Средновековието е останал скален скит на монаси отшелници.
Чешмата Слепча. По пътя към Русе може да спрете за малко при чешмата „Слепча“ до село Иваново. На северния изход на селото е ж.п.прелеза за пътя към Русе и София, веднага след него в дясно има черен път, който след 50 метра ви отвежда до чешмата. Днес тя няма добър външен вид, но месните хора смятат водата за лековита. Подобно на водата от Каран Върбовска тя помага срещу очебол – затова се нарича „Слепча“.
Кладенецът на Свети Димитър Басарбовски е в двора на манастира при село Басарбово, на 12 км. от Русе. Според преданията Димитър се замонашил и водил прост живот. Насадил си лозе, изкопал кладенец и малка пещера. Делил храната си с птиците небесни. Кладенецът е останал като символ на простия живот и връзката с Бога. На празник месните хора се измиват за здраве с вода от кладенеца в манастира. Днес водата му е изведена до близка чешма.
Накрая може да продължите до аязмото на Света Марина при село Сяново, Тутраканско. Манастирът се намира на около 50 км. източно от Русе. В центъра на село Нова Черна по пътя за Тутракан, вдясно има разклон за село Сяново. На запад от селото, с много питане, се стига до местността Паскаля, където на 17 юли, в деня на Света Марина, се събират поклонници, готви се курбан и се раздава за здраве. Манастирът възниква чудодейно с появата на лековита вода, тачен е от хората в околните села. В годините на социализма манастирът запустява и от аязмото не се черпи вода. От десетилетие манастирът е възобновен, лековита вода се взема от три места, все повече стават разказите за излекувани – от схващания, ревматизъм, от уроки и неверни магии.
Вижте град Русе през нощта: