През 80-те години Алвин Тофлър публикува своята знаменита книга „Третата вълна“, в която описва 3 типа общества, основани на идеята за вълните, като всяка следваща вълна измества старото общество и неговата култура. Тя предизвиква широк отзвук включително в американската армия, която започва да изучава воденето на война според описаната от него информационната епоха на третия тип общество. По-късно през ноември 1990 г. излиза и книгата „Трусовете на властта“ в която Тофлър е отделил цяла глава на информационната война, макар и главно в смисъла на маркетинга. От военна гледна точка първата в света теория за „информационна война“ е написана през 1987 г. в университета Джъдзян от китайският майор Шен Уейгуан, който е публикувал неговата монография „Възходът на информационната война“.
Основни понятия
В така описаната от горните книги „свръхиндустриална цивилизация“ се появява киберпространството, което предизвиква раждането на нови форми на войната: асиметрична, хибридна, космическа, роботизирана, интелигентна и всеобхватна война. В развитието на обществото се наблюдава как механизираната война постепенно се превръща в информационна война.
Според военните експерти информационната война е борба за присвояване и поддържане на правото на контрол на информацията.
Информационната война се състои от поредица от бойни операции за изваждане от строя на противниковите информационните системи и защита на собствените с цел да се спечели правото на получава, контролиране и използване на информацията от бойното поле. Военните вече го наричат петият домейн на войната, макар че информационната война не е просто способност, а тя трябва да се комбинира с различни други способности в киберпространството.
Това е война за контрол на вземането на решения. Тя е насочена към използване на информацията, като основно оръжие за атака на когнитивните и информационни системи на противника. Тя цели спиране или промяна на вземането на решение от противника.
Само по отношение на военната значимост, информационната война означава, че и двете страни във войната се опитват да вземат инициативата на бойното поле, като контролират потока от информация с подкрепата на разузнаването, цялостно използват военна измама, оперативна тайна, психологическа война, електронна война и субекти на информационната система на врага, за да унищожат и блокират информационния поток на врага и да създадат невярна информация, за да повлияят и отслабят възможностите за командване и контрол на врага. В същото време да се гарантира, че собствената им система за командване и контрол е защитена от подобен саботаж на противниковата страна.
Информационни оръжия
Според китайците така наречените информационни оръжия се отнасят до използването на информационните технологии за създаване на инструменти за ранно предупреждение, откриване, разузнаване, прецизно насочване, командване и контрол, комуникация, управление на бойното поле и други аспекти за реализиране на автоматично събиране, обработка, предаване, предоставяне на информация в реално време.
Такива например са системите C4ISR (командване, контрол, комуникация, компютри, разузнаване и наблюдение). Това са системи, които обединяват всички информационни бази данни, за да се постигне обмен на информация, споделяне и съвместно регулиране, като по този начин значително подобрява навременността и точността на командването. От широка перспектива информационните оръжия могат да бъдат разделени на три категории:
- Първо, интегрирана електронна информационна система (т.е. система C4ISR), която може да бъде разделена на четири подсистеми по отношение на функцията: придобиване на информация, обработка на информация, предаване на информация и командване и контрол;
- Второ, информационни оръжия за унищожение, включително оръжия с прецизно насочване, оръжия и оборудване за информационна война и нови концептуални оръжейни системи;
- Третата е информационната бойна платформа
В съвременния свят механиката е неизбежно свързана с информатиката. Информатизацията на оръжията и оборудването е неизбежна тенденция в развитието на механизацията. А от своя страна информационните оръжия и оборудване изискват механизирани платформи. След втората световна война армиите на развитите страни масово се механизират, като след това същите започват постепенно да се информатизират.
Важността на това обединение на информационното пространство ясно се вижда от бойните действия в Украйна. Напредъкът на информационните технологии увеличи степента на прозрачност на бойното поле и колкото по-напреднали са информационните технологии и колкото по-систематично е информационното оборудване, толкова по-голяма е прозрачността на бойното поле. Ако нивото на информационните технологии между двете страни на конфронтацията е много различно, тогава тази прозрачност ще бъде овладяна от едната страна, бойното поле ще се превърне в еднопосочна прозрачност и балансът на войната ще бъде силно наклонен. Благодарение на него една малка страна може да се изправи срещу по-голяма.
Силата на информационното оръжие
Основните характеристики на информационните оръжия са способностите да унищожават или саботират информационните системи и да засягат психологията на хората.
- Саботирането на информационните системи на противника може да става, чрез нарушаване на информационния поток, кражба на поверителна информация от тях или поднасяне на невярна или негативна информация.
- Най-важната сила на информационните оръжия обаче се крие в тяхното психологическо въздействие върху хората и последващия контрол върху тяхното поведение. Например, по време на войната в Персийския залив Министерство на отбраната на САЩ специално е проектирало въздушни холографски снимки на страданието на Аллах, за да накара местните да следват „волята от небето“ или с помощта на вирус са произвеждани специални цветови модели правещи оператори сънливи и уморени.
Роля и съвременни тенденции
Информационната война значително насърчава напредъка и развитието на технологиите за събиране на разузнавателни данни. В момента западните страни вече разполагат с безпилотни разузнавателни самолети, носещи камери за откриване на противника. На бойното поле на бъдещето хиляди малки сензори ще бъдат пуснати във въздуха или поставени на земята. Биосензори, летящи над нашите глави, ще проследяват позицията на движение на противника и ще определят целта на атаката.
Информационната война може да компенсира недостатъците на конвенционалните въоръжени сили. Тя се води преди въоръжен конфликт, като по този начин се избягват кръвопролития и се засилва способността да се контролира противника. Например, компютърен вирус може да бъде вкаран във въоръжена система, която врагът може да използва и всички аспекти на оръжието да изглеждат нормални, но бойната глава да не експлодира.
Логическите бомби, които започват в предварително определено време, също могат да бъдат поставени в компютърната мрежа и да останат спящи, а когато дойде предварително определеното време, тези логически бомби да унищожат автоматизираните системи за управление на противника или да объркат компютъризираните ЖП линии, причинявайки объркване на транспорта.
Бъдещата информационна война ще представлява по-голяма заплаха за невоенните цели. Бъдещите операции могат да използват компютърни специалисти, които да унищожат контрола на въздушното движение, комуникациите и финансовите системи на цивилни организации в държавата.
Въпреки че информационната война може да бъде в състояние да избегне кръвопролития или смърт със своята технология, ударната повърхност на информационната война ще бъде всеобхватна, така че да се постигне ефектът от победата без бой.
Бойни методи
Информационната война е толкова ужасна, колкото и другите форми на война. Дори американците смятат, че когато съюзниците им са застрашени, те могат да си позволят да не изпращат веднага флот или големи формирования, а да извършат добре планирана информационна война, съчетана с кибер атаки. Например, могат да изпратят компютърен вирус в комуникационните центрове на противника, причинявайки пълна парализа на телекомуникационната система. След това да използват бомби с компютърна логика, за да се унищожи електронната транспортна командна система на дадена страна, която контролира железопътните линии и движенията на войските, което да доведе до объркване на транспорта и доставките. Прихващайки радиосигнали и издавайки някои подправени заповеди на командирите на бойното поле на противника по радиото да объркат движението на противниковите войски. В същото време самолети за електронна и психологическа война да заглушават вражеските телевизионни предавания и започнат пропагандни предавания.
Целта на информационната война е тихо да нанесе бързи, мащабни и опустошителни удари срещу противникови военни и цивилни инсталации, използвайки високи технологии.
Най-новият компонент на информационната среда е киберпространството и то официално беше обявено през 2008 г. като измерение за провеждане на военни операции. Според американската доктрина киберпространството е информационна среда зависима от мрежа, съставена от съоръжения за информационни технологии, включително интернет, телекомуникационни мрежи, компютърни системи и вградени процесори и контролери с глобален характер. С развитието и разширяването на киберпространството тя включва вземане на решения, а мрежово-ориентираната война вече няма да бъде ограничена до стратегическото ниво и нивото на кампанията. Разбирането на киберпространството и връзката му с информационната среда също е много важно за тактическа информационна война.
Подобно на медийната среда и електромагнитния спектър, планирането и изпълнението на киберпространствената война трябва да отчита цялата информационна среда. Служителите на щаба за информационна война трябва точно да опишат информационната среда и нейното въздействие върху приятелските съседи, враговете и военните и цивилните граждани на неутралните страни, както и връзката между информационната среда и сухопътните, морските, въздушните, космическите, мрежовите и други пространства. Всяко пространствено пространство без изключение съдържа някакъв аспект на информационната среда. Не всички оперативни пространства обаче съвпадат, но всички оперативни пространства съвпадат с информационната среда, а информационната война е от значение за всяко оперативно пространство.
Теоретични недостатъци
Понастоящем няма теория за информационната война, специално формулирана за ниво батальон и по-долу. В практическите действия тактическите единици трябва да получават и разпределят оперативни ресурси, свързани с информационната война, от своите началници. Освен това различните специалисти имат различни разбирания за водене на война, което води до липса на сътрудничество между тези които отговарят за огневата мощ и единицата, отговорна за информационната война, което пречи на офицерите да вземат най-ефективните командни решения. Двете различни разбирания за информационна война и съвместни операции показват недостатъците на сегашната теория за информационната война.
Нова структура на формированията за информационна война
Като нов начин на водене на война в бъдещото бойно поле, информационните операции ще имат огромно влияние върху структурата на Въоръжените сили. Благодарение на използването на микропроцесори, миниатюризацията на въоръжените системи, дистанционно контролираните „дронове“, които ще проследяват и унищожават военни цели, самолетоносачите и пилотираните бомбардировачи могат да остареят. Йерархията на щабните офицери, отговорни за обработката на заповедите между командирите и бойците, ще бъде значително намалена. Тъй като оборудването на бойното поле се нуждае от повече техници, разликата между тях и войниците ще се размие.
Американските военни смятат, че разпръснатият характер на глобалната мрежа определя факта, че формированията за информационна война не могат да бъдат формирани в армии, дивизии, полкове или дори роти и взводове, като войски в механизираната епоха. Те трябва да бъдат индивиди, разпръснати по различни възли, които обработва информацията, като единно цяло. Това следва да са офицери за връзка, техници от информационния персонал, офицери за информационна война от специалните сили и т.н.. Основната им задача е редовно да предоставят оперативна или тактическа информация на командирите в мобилна среда, чрез която командирите могат да получат представа и да наблюдават ситуацията на бойното поле и да формират стратегическо и бойно превъзходство във войната.
Основното оборудване на звената за информационна война са различните видове интернет сървъри. И то сървъри които са свързани един с друг и обменят информация за координирани операции между всички родове войски.
Най-голямото предизвикателство днес е не да се учат подразделенията, а да се обучи абсолютно всеки, които работи с информация и той да се превърне в информационен войн, истински защитни на родината.
Бойни примери
Традиционното разбиране за водене на война „унищожаване чрез огън“ е заменено от „информация + огнева мощ“. Комбинацията от мека сила и твърди удари се превърна в универсален закон на съвременната война.
Войната в Персийския залив
За първи път информационната война се прилага на практика във войната в Персийския залив през 1991 г. Тя ускори темпа на изследване, бързо развитие на информационните оръжия и прилагане на информационните операции в световен мащаб.
Многонационалните сили постигнаха абсолютния смисъл на т.н. „контрол на информацията“ и атакуваха иракската система за командване и контрол, чрез компютърни оръжия, което на практика обезсили иракска армия, разпръсквайки я като пясък в пустинята. Тази война беше пример за прилагане на теорията за „нелинейната мобилна въздушна война„, която казва, че първо са въздушните удари, а по-късно наземните нападения.
Преди избухването на войната в Персийския залив американското разузнаване научи, че Ирак ще закупува нови компютърни принтери от Франция за използване в системите за противовъздушна отбрана. Американски агенти тайно замениха определени чипове заразени с вирус на тези принтери и вирусът се появи в иракския военен команден център. Твърди се, че микрокомпютърният чип е проектиран от Агенцията за национална сигурност. Когато многонационални сили започнаха операция „Пустинна буря“ американско военно радио управляемо устройство активира скрития вирус, парализирайки иракската система за противовъздушна отбрана.
Войната в Косово
Няколко години по-късно при нанасянето на въздушни удари срещу Югославия, информационните оръжия бяха използвани за унищожаване на радиопредавания, телефонни съоръжения, радарни предавателни системи и др. Само че сръбските военни не използват интернет за комуникация, така че военната им сила не беше отслабена.
Афганистан
Войната в Афганистан на практика разви теорията за съвместните операции на пълноспектърните поддържани специални операции.
Войната в Ирак
Следващата война в Ирак беше с още по-широк спектър от приложения и по-голямо информационно въздействие. Чрез поредица от специални форми на информационни операции коалиционни сили постигнаха целта да създадат „инерция“, „фалшиви слухове“ и да подбуждат „настроения“, омаловажавайки негативното въздействие на войната, повишавайки собствения си морал, упражнявайки силно стимулиране и влияние върху определени „новини“, причинявайки психологически смущения в иракската армия. Съвместните операции се състояха главно върху директното удряне на ключовите точки.
Войната в Украйна
В началото на 21 век САЩ започнаха да разработват нова космическа стратегия – стратегия за контрол на космическото пространство, планирайки да разположат глобални системи за сателитно позициониране в космоса и да формират голям „космически флот“ за въздействие на спътниците на враждебни страни. В Украйна това беше изпробвано на практика чрез програмата Старлинк, която предоставяще терминали обвързващи цялото информационно пространство на Въоръжените сили на Украйна. Развитието на информационните технологии също направи географското разстояние да загуби традиционното си значение, да направи така, че целите в стратегическа дълбочина и целите в тактическа дълбочина да са еднакво уязвими за атаката на информационната война.
Още в края на 2005 г. Генералният щаб на Руската армия завърши програма за реформа на Въоръжените сили. Те премахнаха военните окръзи и създадоха три функционални командвания и три регионални командвания. Трите функционални командвания са: Командване на стратегическите ядрени сили, Транспортно командване и Командване на аерокосмическата отбрана. Трите регионални командвания са: Командване за Западна Европа, Командване за Централна Азия и Командване за Далечния изток. В последствие при началото на войната в Украйна използваха бойни тактически групи, които комуникират според задачите си, но въпреки това ясно не са постигнали информационно превъзходство, което им изигра лоша шега.
Освен това методът на подкрепа се е развил от фокусиране единствено върху материалната подкрепа до всестранно гарантиране на материалните ресурси и информационните ресурси, а гаранционната роля на информационните ресурси става все по-видна.
В заключение
Бойното поле на 21 век е информационно бойно поле и завземането на информационно превъзходство ще се превърне в център на тежестта на операциите. Всяка частица от развитието и всеки скок в информационните технологии ще има голямо влияние върху новата военна промяна, а бързото развитие на информационните технологии и характеристиките на кръстосаното проникване в множество дисциплини правят неизбежно развитието на новата военна сила.
В традиционната война унищожаването на живите сили на врага и оръжията и оборудването е основната цел на бойните операции. С по-нататъшното увеличаване на съдържанието на информацията в оръжията и техниката, информацията се превърна във важен фактор, определящ бойната ефективност на войските. Системата C4KISR свързва цялото бойно поле като цяло, така че информационната система на противника и неговият процес на вземане на командни решения постепенно се превръщат в основни цели на информационната война.
В резултат на това може да се генерират следните съвети за информационна война: постигането на целите става, чрез разпространение на информацията и печелене на доверието. За постигането на това трябва да се работи превантивно с населението, като намерите решаващ фактор върху който да се концентрира информацията. Създайте единна цел на информационната война и осигурете достатъчно ресурси за всеки етап на информационната война.
Литература
- CHENG Yongsheng.Военни високотехнологични и информационни оръжия и оборудване.Национална отбранителна индустрия Преса.2009-04-01;
- Тофлър, А. Третата вълна (The third wave) (1980), (Изд. Къща „Яворов“, 1991 г.);
- Тофлър, А. трусовете на властта (1996) Powershift: Knowledge, Wealth and Violence at the Edge of the 21st Century (1990) Bantam Book
