България – мозайка от култури, кръстопът на цивилизации, страна на духа и защитник на мира!

България има богата и древна история, датираща от траките, прабългарите и старите славянски племена. През вековете българските земи са били част от различни империи, включително Римската, Византийската и Османската империя. Модерната българска държава възниква през 19-ти век след период на национално възраждане и борба за освобождение от османско владичество. Затова националния празник на България е 3-ти март – денят на подписване на Санстефанския мирен договор.

Днес България е демократична страна, член на ЕС и НАТО, която се стреми да се развива и модернизира, но и да пази своето културно наследство. Вече тридесет и пет години след „падане“ на социалистическия строй сме в етап на промяна на националните идеали, ценности и търсене на новия национален наратив.

Националният наратив е разказ, история за причина, намерение и цели, който дава отговор на въпроса „защо“ се прави даденото нещо сега или в бъдеще. Той съдържа минало, настояще и бъдеще, като отразява символите, визията, идеалите и ценности на нацията и направлява нейните действия. Например, наративът на Русия е, че е наследник на Третия Рим и защитник на източноправославните славяни и под този предлог водят всички войни днес. На САЩ е, че са защитници на демокрацията, на Турция, че е мост между Западния и мюсюлманския свят, на Гърция, че е люлка на демокрацията.

Кой е Българският наратив?

Със своята хилядолетна история, България се смята за пазител на кирилицата, източноправославната култура и духовното наследство на Византия на Балканите. Аспаруховите българи в първото българско царство са имали наратив на конни войни със справедливо държавно управление. През вековете българите са водили множество борби за свобода и независимост срещу чужди нашественици и империи. Това е изградило силен патриотизъм и упорита воля за защита на националната идентичност и суверенитет.

Във второто българско царство наследяваме византийската култура, християнството и разпространяваме кирилицата в целия славянски свят. След освобождението основният наратив на третото българско царство е борбата за национално обединение. Затова на народното събрание са написали „Съединението прави силата„. Всички действия са се оправдавали с опитите за това обединение.

В съвременността България се стреми да съхрани своите автентични традиции на православна нация, едновременно с това да укрепва демокрацията и да върви по пътя на европейската интеграция и модернизация. Националната култура е уникална смесица от източноправославни, древно български, тракийски, славянски и балкански елементи, наследени от историята ѝ, заедно с усвоените западни влияния и демократични ценности.

Национални ценности

От изследването на Eurobarometer за основните 16 ценности на Европейския парламент 2024 се вижда, че национални ценности на съвременния българин са: мирът, националната идентичност и любовта към родината. От дългата история на България ние сме развили силно чувство на принадлежност и гордост от богатата история, култура и уважение към традиции. Към тях мога да добавя факта, че българите поставят голям акцент на семейните връзки, гостоприемството, образованието и свободолюбието. Сред водещите ценности в останалите европейски страни са демокрацията, защитата на човешките права, солидарността и върховенството на закона.

Национален идеал

С оглед на горното националният идеал е свързан с утвърждаването на българската държавност, култура и идентичност. Това включва запазване и развитие на българския език, образование, армия и църква като стожери на националната идентичност. Изграждане на мирно, справедливо общество с равноправно участие в европейското политическо развитие, което да съхранява българските традиции, история, символи и паметници и да ги предава на следващите поколения.

България е мозайка от култури, разположена на кръстопът в който се срещат източни и западни цивилизации

Както казва професор Бетани Хюз в своето предаване във Viasat History: -„България е страна в която мозайка от култури е създала невероятна история и минало, което живее в настоящето! Може да се обобщи, че наративът на България е мозайка от култури, разположена на кръстопът между Изтока и Запада в който се съчетават корените на няколко цивилизации. Това обобщение обхваща няколко ключови аспекта:

Стратегическото географско разположение на България в центъра на Балканите, което исторически я е превърнало в място за среща и взаимодействие на различни култури и влияния.
Богатото културно наследство, натрупано от България през вековете, което съчетава елементи от източноправославната цивилизация (под влияние на Византия) и западната цивилизация. България е уникална смесица от източни и западни елементи, повлияна от ислямските традиции, от социалистическия блок, така и от модернизацията към западните ценности. Нещо повече, в който и български град да се разходите днес ще забележите, че ходим върху руините на велики империи върху които е стъпила България (римски, византийски, османски, комунистически и др.).
Ролята ѝ на свързваща точка и преплитане между Изтока и Запада – наследник на източни традиции, но също така част от съвременния западен свят, чрез членството си в ЕС и НАТО.

България – защитник на мира и стабилността в региона!

Със своето стратегическо разположение и уникална идентичност, като кръстопът на източни и западни цивилизационни влияния, България се вижда като естествен защитник на мира, стабилността, взаимното сътрудничество и разбирателство в региона на Балканите и Югоизточна Европа. България е известна със своя мирен етнически модел, което я прави гарант за мирен диалог, сътрудничество и съвместно развитие между различните култури и цивилизации. Черпейки от своето уникално културно наследство и позиция, България ще защитава ценностите на взаимното уважение, търпимостта и мирното съвместно съществуване на различните етнически и религиозни групи. В отношенията си със съседните държави, България ще насърчава преодоляването на исторически различия и конфликти, чрез конструктивен диалог и сътрудничество в полза на мира, стабилността и общия просперитет в региона.

Този наратив позиционира България не толкова като защитник на една единствена идеология, а по-скоро като честен посредник и обединяваща сила, съчетаваща източни и западни ценности в стремеж към взаимно разбирателство между цивилизациите. Можем да представим наратива на България и като защитник на мира в региона, базирайки се на ролята ѝ на кръстопът на цивилизации. Като част от колективните системи за сигурност на НАТО и ЕС, но и чрез своите специфични регионални връзки, България ще работи за намиране на балансирани решения и посредничество при евентуални противоречия и кризи в региона. Наративът я представя не само като пазител на собствения мир и суверенитет, но и като гарант и съдействащ фактор за общата сигурност, сътрудничество и взаимно уважение между всички съседни държави.

Така България се утвърждава като последователен защитник на мира, диалога и стабилността, благодарение на уникалната си роля на пресечна точка между цивилизации в този чувствителен на кризи регион, където се сблъскват ислямски, западни и източни интереси. България е изградила уникален модел на мирно съжителство и интегриране на различни етнически групи и малцинства. Вековният ѝ опит в съвместното съществуване на различни култури е безценно богатство.

Следователно, наративът на България е кръстопът на цивилизации, защитник на мира и мултиетническата толерантност. При този наратив политиката на България към съседните народни би следвало да бъде изградена върху следните принципи:

Насърчаване на мирния диалог и намиране на взаимно приемливи решения по спорните въпроси между страните. Като посредник за разбирателство, България следва да предлага конструктивни предложения за преодоляване на историческите различия чрез компромис и взаимни отстъпки, но като се има в предвид, че българите обичат своята история и са ревностен пазител на културно-историческото си наследство на Балканите.
Застъпване за правата и защита на българските малцинства в духа на мултиетническата толерантност и недискриминация. Подкрепа за тяхното пълноценно интегриране и свободно изразяване на културната им идентичност.
Споделяне на опита и добрите практики в изграждането на работещ мултиетнически модел на обществото, базиран на взаимно уважение и равнопоставеност.
Оказване на съдействие за стабилността, просперитета и евроатлантическата интеграция на съседните страни, ако те демонстрират напредък в областта на добросъседските отношения и зачитането на принципите на мира и толерантността.
Поддържане на активни културни, образователни и икономически връзки, които да допринасят за задълбочаване на взаимното разбирателство и сътрудничеството между тези народи. Защото със спорове нищо няма да се реши, а само и единствено със сътрудничество.

Така, въпреки съществуващите противоречия с някои съседи, наративът би изисквал България да следва балансиран и конструктивен подход – залагайки на диалога, взаимните компромиси и практическото сътрудничество в сферите, където е възможно. Крайната цел би била постепенно изграждане на атмосфера на добросъседство и толерантност в региона. За да се доближат позициите и да се намери взаимно приемлив компромис между националните наративи, биха могли да се предприемат следните стъпки за провеждане на международна информационна кампания:

При отношенията със Северна Македония следва да се акцентира върху общите исторически, културни и езикови корени между съседните народи, вместо да се подчертават различията. Популяризиране на общото наследство от времето преди окончателното формиране на отделните национални идентичности и представянето им не като абсолютни и вечни категории, а като конструкти, произлизащи от сложни исторически процеси и взаимовлияния. Признаване правото на всеки народ да определя самоидентичността си.
Размяна на експертни мнения и организиране на двустранни дискусии между историци, езиковеди и културолози с цел постигане на баланс и взаимно приемливи интерпретации по спорните въпроси. Провеждане на информационни кампании сред широката общественост и в образователните системи, представящи обективно различните исторически гледни точки без да се налагат директно едностранчиви тези.
Насърчаване на директните междучовешки контакти, обмена и сътрудничеството в сферите на културата, образованието и туризма. Това би помогнало за взаимно опознаване и разбирателство. Привличане на влиятелни публични личности и медии от двете страни като посланици на примирението и добросъседските отношения между двата народа.
При конфликта между Русия и Украйна, би трябвало да акцентира върху необходимостта от зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна в съответствие с принципите на международното право. Да се апелира за защита на човешките права и гарантиране на сигурността на мирното население, включително на етническите българи в Украйна. Да се подкрепят дипломатическите усилия на Европейския съюз и НАТО, но също така да се призовава за преосмисляне на отбранителната структура в Европа, като се вземат предвид интересите на всички замесени страни, с оглед на постигане на траен и справедлив мир.

Ключовият акцент трябва да бъде поставен върху търсенето на онова общо, което обединява, вместо върху това, което разделя. Компромисен диалог, взаимни отстъпки и воля за разбирателство биха могли постепенно да доближат двата национални наратива. Така наративът би позиционирал България като гласът на разума, апелиращ към намиране на мирно и балансирано разрешение чрез преговори, взаимни компромиси и избягване на радикализация, в интерес на сигурността и благоденствието в целия регион.

Символика на наративът: България – кръстопът на цивилизации с дух на кирилица, пазител на мира и етническата толерантност.

Ако следваме наратива на България като Европейски кръстопът на цивилизации, защитник на мира, диалога, мултиетническата толерантност и пазител на кирилицата, тогава символиката и националните празници биха могли да бъдат следните:

Националния трибагреник следва да се запази със същите цветовете – бяло, зелено и червено. Бялото символизира мира и разбирателството, към което се стреми България. Зеленото е цвят на природата, плодородието и мъдростта на различните култури. Червеното символизира кръвта, пролята в борбите за свобода и независимост през вековете.
Гербът също следва да се запази, защото лъвът е символ на силата и мъжеството, короната – за историческото царство, кръстът – за християнството/кирилицата, а девизът ‚съединението прави силата“ играе ролята на посредник за сътрудничество и диалог.
Във връзка със символиката на този наратив спорът за денят на националния празник става още по-ожесточен, макар че и двата празника 3-ти март и 24-ти май имат своето място: Трети март е празник, който чества освобождението на България от чуждо владичество и би могъл да се разглежда като по-подходящ, ако се подчертава ролята на България, като защитник на мира и свободата и като признание за жертвите и усилията, положени за постигането на тези ценности. 24 май е празник, който чества създаването на славянската писменост и разпространението на просветата и културата сред българския народ, което е възможно благодарение на усилията на българските просветители и духовни водачи. Този празник може да бъде разглеждан като по-подходящ, ако се подчертава ролята на България като кръстопът на цивилизации и пазител на източноправославната култура, и като признание за жертвите и усилията, положени за постигането на тези ценности.

В крайна сметка, изборът на национален празник е въпрос на суверенитет и самоопределение на всяка държава. Такова решение трябва да се вземе с референдум, след обмислен и широк обществен дебат, който да отразява българската история, култура и с оглед на националния наратив.

Литература: