България 2025: От киселото мляко до космоса – какво ново сме дали на Европа?

България е малка по площ, но голяма по гении! В 13-вековната си история българите все се оплакват от държавата си, но въпреки това се оказва, че страната не просто оцелява – тя се утвърждава като значим европейски производител и иновационен център в редица водещи сектори в земеделието, хранителната промишленост, фармацията, производството, иновациите и културата.

От слънчогледи до черешката на тортата – България храни Европа!

• България по традиция е земеделска страна, това си остава факт и през изминалата година, като ние сме най-големият производител на слънчогледово масло в Европейският съюз  – с произведени над 1.5 милиона тона за 2024 г. Според данни на Европейската комисия това е почти 50 процента от целия износ на ЕС.
• Заемаме първо място по износ на билки в Европа – над 15 000 тона годишно. България е лидер в износа на лечебни растения в ЕС, като изнася 80-90% от всичко добито през годината.
• Номер едно в света по износ на патешко месо и гъши дроб (държим 36,7% от световния пазар), освен това сме водещи по производство на лавандула и рапица.
• Трето място по износ на пшеница в ЕС – около 7 милиона тона по данни на Министерство на земеделието.
• Водещ производител на замразени череши – 70% от продукцията изнасяна в Европа (20 % от световния пазар). Всяка втора черешка, която се слага на сладоледите и торите в Европа и всяка пета черешка в света е произведена в България!!!

България: Земята на най-вкусните домати и антибиотици в Европа!

• Утвърждаваме се в производството и фармацевтичната индустрия, като най-големите заводи за антибиотици в Европа също се намират у нас в гр. Пещера и Разград – с производство над 800 тона годишно.
• Най-големият завод за санитарен фаянс в Европа се намира в гр. Севлиево – произвежда над 3 милиона изделия годишно. Държим 15% от световния пазар по износ на месингови плочи и спирачни маркучи (14%)
• Всеки четвърти хладилник в европейските домакинства е произведен в завода на Либхер до с. Радиново – 1,76 милиона хладилника годишно.
• Производство на автомобилни части за Volkswagen, Audi и Mercedes, включително 200 000 двигателни глави и 300 000 фарове годишно. Най-голямата пещ за плоско стъкло в Европа от която се произвеждат автомобилни стъкла е до гр. Търговище и всички стъкла на „Volkswagen“ и „AUDI“ тръгват от България, а фаровете на „Mercedes“, „Volkswagen“ и „AUDI“ се произвеждат в 4 декара заводи на фирма „ODELO“ край с. Куклен.
• Най-голямата фабрика за монтаж на велосипеди в Европа („Макском“) – над 500 000 велосипеда годишно.
• Най-бързата поточна линия за бонбони в света (гр. Своге) произвежда 2600 бонбона в минута.

Българи сме – изобретатели, откриватели и шампиони по изненада!

• Пионер в дроновите технологии (DRONAMICS) предоставят първите дронове за пощенски пратки в Европа.
• България отново е космическа сила, чрез  фирма EnduroSat, която е специализирана в наносателитните технологии и предоставя данни на редица Национални Космически агенции и е изстреляла над 10 собствени сателити с ракети на SpaceX.
• България е основен доставчик на роботи за армията на САЩ (MILARA, Пловдив) – произвежда 10 000 робота годишно.

История, кирилица и една песен в космоса – културното ДНК на България!

• Българите са създали най-точния календар, признат от НАСА.
• Дом на най-старото обработено злато в света – Варненския некропол (6000 г. пр. Хр.).
• Песента „Излел е Дельо хайдутин“ е част от „Златната плоча“ на НАСА, изпратена в Космоса.
• Кирил и Методий – създатели на кирилицата, използвана от над 250 милиона души по света.

• Компютърът, създаден от Джон Атанасов, основоположник на компютърната ера.
• Противозачатъчното хапче, изобретено от проф. Карл Джераси.
• Летите джанти, разработени чрез метода на Ангел Балевски и Иван Димов.
• Първата въздушна бомбардировка и участието на първата жена в боен полет – Райна Касабова.
• Електронният часовник „Пулсар“, създаден от Петър Петров.
• Космическа храна, разработена от акад. Цветан Цветков.
• GSM за космоса, създаден от Милен Николов.
• Иван Ночев – проектант на двигателите за Лунния модул „Орел“.
• Най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа – Рожен.

Поглед към бъдещето на България след влизането в Шенген

По данни на НСИ общият износ на страната до октомври месец през 2024 г. е 70,1 милиарда лева, което представлява спад с 3,6 процента спрямо същия период от 2023 г. Може да се каже, че предишната година беше една от най-успешните и поради войната в Украйна. Групите стоки с най-голям износ бяха стоките за отбрана, които не се декларират официално, но има данни, че формират 1/3 от официалния износ. С други думи изнасяме стоки за около 50 милиарда евро годишно с официалните и неофициалните и тази година имаме лек спад, въпреки затвърдените ниши, посочени по-горе. И в допълнение внасяме външни инвестиции някъде между 1 до 4 милиарда евро у нас.

Както казва нашият народ, който плаща, той поръчва музиката. 

За да разберем кой поръчва музиката в България, трябва да видим кои най-много инвеститори у нас? Според данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през 2024 г. показват значителен спад в сравнение с предходната година. Към края на октомври те са в размер на 1,241 млрд. евро, което е по-малко с 2,325 млрд. евро (65,2%) спрямо година по-рано, когато беше 3,566 млрд. евро. Имаме естествен отлив на инвестициите на Русия и Полша, а на тяхно място се настаняват европейски страни. Най-големите нетни положителни потоци по ПЧИ са по традиция от Нидерландия (518,1 млн. евро), Австрия (451,7 млн. евро) и Гърция (359,7 млн. евро).

Влизането на България в Шенген със сигурност ще даде нов тласък на туризма и търговията. Министерството на туризма отчита 2024 г. като най-добрата година за сектора по брой туристи и приходи от почти 7 милиарда евро, за сравнения предишните години сме имали максимум 5 милиарда приход, Гърция прави 20, а Турция 46 милиарда. Дори ако сравним една Португалия с годишен приход 27 милиарда, то може да се каже, че България има потенциала да повиши значително своите показатели след влизането в Шенген. Освен това имаме потенциал да се превърнем в регионален земеделски лидер, технологичен хъб и ключов логистичен център на Европа. Комбинацията от традиции и иновации ни дава уникалното предимство да сме конкурентоспособни на световната сцена.

България е държава с богато минало и светло бъдеще. Ние сме нация, която е дала на света не само култура и традиции, но и учени, инженери, предприемачи, технологии и иновации, които са двигатели на прогреса. Както казва Стефан Цанев: „Европейската цивилизация нямаше да съществува, ако не беше спасявана многократно от българите.“

Нека се гордеем с това, което сме постигнали, и да работим заедно за още по-добро бъдеще. България е готова да се превърне в лидер в Европа и света, носейки със себе си своето славно минало и необятния си потенциал.

Бъдещето е наше – нека го градим заедно!

За доказателство вижте още:

Използвани източници

• Министерство на земеделието. Аграрен доклад 2023 г. [онлайн]. София: Министерство на земеделието, 2023. Достъпно на: https://www.mzh.government.bg [Посетено на 03.01.2025].
• Агрозона. България е №1 по износ на лечебни растения в ЕС. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://agrozona.bg [Посетено на 03.01.2025].
• Агропортал. България остава най-големият износител на слънчогледово масло в ЕС. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://agroportal.bg [Посетено на 03.01.2025].
• Black Sea CBC. Преглед на експортните възможности на България. [онлайн]. 2021. Достъпно на: https://blacksea-cbc.net [Посетено на 03.01.2025].
• Дневник. Заводът за санитарен фаянс в Севлиево – лидер в Европа. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://www.dnevnik.bg [Посетено на 03.01.2025].
• Капитал. Производство на хладилници край Радиново: рекорден капацитет. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://www.capital.bg [Посетено на 03.01.2025].

• Българска асоциация на фармацевтичната индустрия. Производство и износ на антибиотици в България. [онлайн]. София, 2023. Достъпно на: https://www.bapi.bg [Посетено на 03.01.2025].
• DRONAMICS. Официален уебсайт на компанията. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://www.dronamics.com [Посетено на 03.01.2025].
• EnduroSat. Космически технологии от България. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://www.endurosat.com [Посетено на 03.01.2025].
• MILARA. Производство на роботи за армията на САЩ. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://www.milara.com [Посетено на 03.01.2025].
• Национален археологически институт с музей – БАН. Варненският некропол и най-старото обработено злато в света. [онлайн]. София: НАИМ-БАН, 2023. Достъпно на: http://naim.bg [Посетено на 03.01.2025].
• НАСА. Golden Record. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://voyager.jpl.nasa.gov [Посетено на 03.01.2025].
• Национален политехнически музей. Българските изобретения – постижения в науката. [онлайн]. София: НПМ, 2023. Достъпно на: https://npm.bg [Посетено на 03.01.2025].
• Иван Ночев. Двигателите на „Орел“. [онлайн]. 2023. Достъпно на: https://www.nasa.gov [Посетено на 03.01.2025].
• Институт по астрономия с НАО – БАН. Рожен – най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа. [онлайн]. 2023. Достъпно на: http://astro.bas.bg [Посетено на 03.01.2025].